1934 - При засада край Биенвил париш, щата Луизиана, са застреляни Бони Паркър и Клайд Чеснът Бароу, известни като Бони и Клайд - най-известната гангстерска двойка на Америка.

23 май 2024 г., четвъртък, 21-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Михаил Синадски. Прпмчк Михаил, припомня БТА.

В България се отбелязва:

Денят на фъстъка в община Садово. Денят се отбелязва от 2004 г. до 2012 г. през последната събота на м. март, а от 2013 г. отбелязването му се определя всяка година с решение на Общинския съвет и се чества около празника на града, който е 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Община Садово е основен производител на фъстъци в България.

По света се отбелязва:

Весак, ден на пълнолунието на месец май - будистки празник. Отбелязва се от 2000 г. като международен ден съгласно резолюция A/RES/54/115 на Общото събрание на ООН от 15 декември 1999 г., през първото пълнолуние на месец май. Целта е да се подчертае приносът на будизма за духовността на човечеството. Основателят на будистката религия Гаутама Буда е роден в началото на май при пълнолуние през 623 г. пр. н. е. и умира през 543 г. пр. н. е. на 80-годишна възраст.

Международният ден за елиминиране на акушерската фистула. Отбелязва се от 2013 г. с резолюция на A/RES/67/147 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. с цел повишаване на информираността на международната общност за лечението на акушерската фистула и за предприемане на мерки за елиминирането й. Акушерската фистула е разкъсване на родовия канал, причинено от продължителна или трудна бременност или вследствие на хирургическа интервенция (най-често цезарово сечение). По данни на Световната здравна организация над 2 млн. жени по света са засегнати, като всяка година между 50 000 и 100 000 нови случая се появяват в световен мащаб.

На този ден в България:

1879 - В София официално е открита Българската народна банка (БНБ). Проектоуставът за създаването на банката, съставен от Константин Бух, чиновник във финансовия отдел на Временното руско управление, е утвърден от княз Александър I на 25 януари 1879 г. Банката е учредена като правителствен кредитен институт. На 6 юни 1879 г. е извършена първата парична операция на БНБ, при която държавата внася в банката 8 687 043 франка, от които 2 000 000 франка са предназначени за капитал на самата банка, а останалите - на депозит.

1880 - 2-ото Народно събрание приема първия Закон за административното деление на територията на Княжество България. Утвърден е с Указ 317 от 26 юни 1880 г. на княз Александър I Батенберг за обособяване на окръзи и околии. Законът се основава на чл. 3 от Търновската конституция (приета от Учредителното събрание на 16 април 1879 г.), съгласно който територията на Княжество България административно се дели на окръжия, околии и общини. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) в освободените български земи се създават 8 губернии и 56 окръга. Със Закона за административното деление се закриват губерниите и страната е разделена на 21 окръжия, 58 околии и 1354 общини. На базата на това административно-териториално деление в края на 1880 г. се извършва първото редовно общо преброяване на населението в Княжество България.

1900 - В Дуранкулак, Шабла и други села от Балчишка околия избухват селски бунтове против възстановяването на натуралния данък "десятък" с гласувания на 15 януари 1900 г. Закон за натурален десятък върху зърнените храни (Закон за данъка върху земните произведения, обнародван в "Държавен вестник", бр. 28/7 февруари 1900). Още по времето на обсъждането на законопроекта започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък. След приемането на закона, с който се отменя Законът за въвеждане на поземлен данък от 1895 г., недоволството прераства в открити бунтове - 5 март 1900 г. във Варна, на 14 април в Тръстеник, Русенско (потушен на 19 април). На 21 април е обявено военно положение в Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околия. На 23 май избухва бунтът в Дуранкулак. На 5 юни е обявено военно положение в Шуменски и Варненски окръг и в околиите Поповска, Исперихска, Беленска, Кубратска, Тутраканска, Еленска, Дряновска и Кесаровска. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка. На 7 октомври военното положение е отменено. В резултат на бунтовете през 1901 г. правителството на Петко Каравелов отменя Закона за натуралния десятък и въвежда поземления данък.

1991 - Учредена е фондация "А' Аскеер" по инициатива на творческия състав на Театър "Българска армия". Регистрирана е на 16 октомври 1992 г. От създаването си фондацията връчва наградите "Аскеер" за принос към театралното изкуство.

2000 - В "Лукойл-Нефтохим-Бургас" е пуснат в режим най-големият в България парогенератор и първи турбогенератор с мощност 25 мегавата.

2001 - Седемдесет и един процента от капитала на "Химко" - Враца, са продадени на "Ай Би И Транс ъф Ню Йорк".

2002 - В София папа Йоан Павел Втори пристига на официално четиридневно и апостолическо посещение в България - първото на глава на Римокатолическата църква. България е 132-та страна, която папата посещава, и шестата, посетена от него източноправославна държава след Румъния, Грузия, Гърция, Украйна и Армения. При слизането си от самолета на летище - София главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори целува българска земя, поднесена в кошничка от две деца в национални носии. Традиция на Светия отец е да целува земята винаги, когато посещава една държава за първи път. Жестът се възприема като благослов към земята и народа, които го приемат. Той е придружаван от 39-членна делегация, ръководена от държавния секретар на Ватикана монсеньор Анджело Содано. Визитата е по покана на католическата общност, на Петър Стоянов - президент на България (1997-2002), и на Общонародния комитет за посрещане на папа Йоан Павел Втори в България, създаден през януари 2001 г. от стотина български интелектуалци, политици, хора на бизнеса и популярни личности. През април 2001 г. комитетът връчва на Светия престол 22 222 покани от българи от цялата страна. По време на визитата си папа Йоан Павел Втори посещава София и Пловдив. В София е посрещнат с официална церемония на площад "Св. Александър Невски" от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски и други представители на държавната власт. При срещата си с президента Георги Първанов папа Йоан Павел Втори заявява, че никога не е вярвал в така наречената "българска следа" в опита за покушение срещу него през 1981 г. На 26 май 2002 г. папа Йоан Павел Втори отслужва тържествена меса на централния площад в Пловдив, по време на която провъзгласява за блажени тримата католически свещеници Камен Вичев, Йосафат Шишков и Павел Джиджов, осъдени на смърт на 3 октомври 1952 г. по обвинение в създаване на шпионска и заговорническа католическа организация в България и разстреляни на 11 срещу 12 ноември 1952 г. Папата обявява датата 13 ноември за ден на техния рожден ден на небето, на която да се чества тяхното възпоменание по църковния католически календар.

2003 - В болница "Лозенец" в София е извършена първата в България ендоскопска сърдечна операция. Операцията е първа и за Югоизточна Европа. С минимален разрез между ребрата, чрез микрокамера на 57-годишния пациент е сменена увредена клапа.

2005 - Българската телеграфна агенция организира в София първата Световна среща на българските медии на тема: "Българските медии и европейските отговорности на България". В заседанията, продължили до 25 май, участват 70 журналисти от чужбина и 200 от България, представляващи 60 медии от 24 страни.

2008 - С промени в Закона за безмитната търговия, приети от Народното събрание, се закриват безмитните магазини и бензиностанции на сухопътните ГКПП на България със страни, които не са в Европейския съюз.

2009 - В с. Микулчице, Чехия, е открит паметник на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Монументът е открит от председателя на Народното събрание Георги Пирински по време на Третия събор на българите в Европа. Паметникът е дело на скулптора Емил Венков. През 1982 г. на това място е поставена паметна плоча (тя се запазва).

2017 - В София журналистът Кин Стоянов, син на Радой Ралин, връчва първата награда за епиграма "Крилатият козел" в памет на своя баща. Мото на наградата е епиграма на Радой Ралин: "Тарикатите, големите/ пишат рентабилни драми./ Ние малките, серсемите -/безплатни епиграми."

2019 - На тържествена церемония в Дома на културата "Борис Христов" са връчени Награди "Пловдив", с които от 1981 г. се отличават творци, творчески колективи, културни, образователни и други институции за конкретно постижение, произведение, събитие или факт с реален принос за развитие на културния живот на Пловдив, реализирани през предходната година в 10 категории: художествена литература, художествен превод, журналистика, архитектура, музика, театър, изобразително изкуство, аудиовизуални изкуства, фотография и операторско майсторство, културно наследство и съхраняване на паметта и произведение на изкуството, предназначено за деца.

2020 – В Силистра е отбелязана 110-ата годишнина от провеждането в Силистра на Първия събор на хоровете от крайдунавските градове. Първият събор на хоровете от крайдунавските градове се провежда на 23 май 1910 г. с над 400 хористи, за което напомня и паметен знак в Дунавския парк на града, смятан от силистренци за единствения паметник на песента в страната. Особена заслуга за провеждането на събора имат музикалното дружество "Седянка" и неговият ръководител Петър Бояджиев. В журито на събора тогава е бил и композиторът Добри Христов.

2021 - Оля Стоянова е удостоена в Плевен с Голямата награда от 11-ия Национален конкурс за нова българска драматургия "Иван Радоев" за пиесата й "Три пълни обиколки на света". Конкурсът се организира от 2001 г. от Министерството на културата, Община Плевен и Драматично-кукления театър "Иван Радоев".

2022 - Светите мощи на Светите равноапостолни братя Кирил и Методий, които са донесени от Света гора и са изложени за всенародно поклонение от 23 до 25 май в митрополитския катедрален храм "Св. Неделя", са изнесени от църквата и са внесени в патриаршеския дом в Софийската света митрополия под звуците на камбаните на храма "Св. Неделя". Там българският патриарх и Софийски митрополит Неофит се покланя пред Светите мощи на Светите равноапостолни братя Методий и Кирил, преди те да бъдат върнати обратно в светогорския манастир Есфигмен в Света гора (Атон), където се пазят.

2023 - В София е проведена 28-ата церемония по връчването на наградите "Златно перо" на "Кантус фирмус". Сред отличените е Българска телеграфна агенция. Почетният знак е присъден на агенцията за приноса й към българската култура и изкуство.

На този ден по света:

1915 - Италия обявява война на Австро-Унгария и се включва в Първата световна война (1914-1918) като съюзник на страните от Антантата - военно-политически блок между Великобритания, Франция и Русия. Решението е взето на базата на привилегии от Лондонския договор, тайно подписан между Италия и страните от Антантата на 26 април 1915 г. Съгласно споразумението в хода на войната на Италия са обещани контрол над територия от Трентино през Южен Тирол до Триест, редица острови на Австро-Унгария по крайбрежието на Адриатическо море, пристанищния град на Албания Влоре (на италиански Валона) и централния протекторат в Албания, както и територия от Османската империя.

1926 - Приета е конституцията на Ливан - подмандатна територия на Франция (1920-1943). През ноември 1943 г. Франция признава независимостта на Ливан.

1934 - При засада край Биенвил париш, щата Луизиана, са застреляни Бони Паркър и Клайд Чеснът Бароу, известни като Бони и Клайд - най-известната гангстерска двойка на Америка, вилняла в централните щати по време на Голямата депресия (1929-1939). Въпреки че са известни най-вече като обирджии на банки, те всъщност са предпочитали да нападат малки магазини и бензиностанции. Бони Паркър среща Клайд Чеснът Бароу през 1929 г. и се влюбва в него. Той вече е лежал в затвора, а през 1930 г. отново е арестуван и остава в затвора до 1932 г. След това подновява престъпната си дейност, а Бони успешно му помага. През 1932 г. и 1933 г. двамата неколкократно избягват поставени им засади, като грабят магазини, убиват и безчинстват в няколко щата. Макар и ролята на Бони в престъпленията на бандата на Клайд да е описвана като значителна, всъщност тя се ограничава предимно до логистична подкрепа. Двамата са убити на 23 май 1934 г. при засада край Биенвил париш, щата Луизиана, от двама местни полицаи и четирима от Тексас, водени от кап. Франк Хемър, който е по следите им от февруари същата година. Срещу карания от Клайд "Форд V-8" са изстреляни над 130 патрона, като още първите се оказват фатални.

1949 - Влиза в сила конституцията на Федерална република Германия, приета на 8 май 1949 г. от Бундестага (долната камара на парламента).

1977 - Терористичното нападение над влак в района на Северна Нидерландия, пътуващ от Ротердам за Грьонинген. При атаката девет молукски терористи взимат за заложници 51 пътници. Същия ден други четирима молукски терористи отвличат 110 ученици и ги задържат като заложници в училище в с. Бовенсмилде. На 11 юни 1977 г. нидерландски спецчасти щурмуват контролираните от терористите обекти. Убити са 6-има терористи, загиват и двама заложници.

1992 - При бомбен атентат в Палермо е убит главният прокурор на Палермо Джовани Фалконе, водеща фигура в борбата с мафията.

2001 - 16-годишният непалец Темба Шери става най-младият алпинист, покорил Еверест (8848 м) в Хималаите. Предишният рекорд е поставен от Шамбу Таманг от Непал, който е на 17 години през 1973 г., когато изкачва Еверест. Рекордът на Темба Шери е подобрен от непалката Минг Кипа (15 години, 24 май 2003) и от американеца Джордан Ромеро (13 години, 22 май 2010).

2007 - Специалният съд за организираната престъпност в Белград признава обвиняемите в процеса за убийството на министър-председателя на Сърбия Зоран Джинджич на 12 март 2003 г., за виновни. Милорад Улемек Легия и Звездан Йованович получават присъди по 40 години затвор. Бившият член на Частта за специални операции - Червените барети, Желко Тояга е осъден на 30 години затвор, а останалите обвиняеми - от 8 до 35 години. Общо 13 души са обвинени в убийството на министър-председателя на Сърбия.

2008 - В Бразилия президентите на 12 южноамерикански държави - Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Парагвай, Перу, Суринам, Уругвай и Венецуела, подписват Договор за официалното създаване на Съюз на южноамериканските нации (УНАСУР). Общността обхваща страните от три икономически зони - МЕРКОСУР (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай), Андската общност (Боливия, Колумбия, Еквадор, Перу, Венецуела), както и Чили, Гвиана и Суринам. Целта е засилване на икономическата интеграция, политическото сътрудничество в региона, както и постигането на съвместни планове за енергийни, инфраструктурни и финансови проекти.

2009 - В Берлин, Германия, Хорст Кьолер, кандидат на коалицията Християндемократически съюз, Християнсоциален съюз, и Свободна демократическа партия - либерали, е преизбран за президент с 613 гласа "за" от общо 1224 членове на Федералното събрание. Неговите опоненти печелят съответно: Гезине Шван, политолог, кандидатка на Германската социалдемократическа партия - 503 гласа, а Петер Зодан, театрален режисьор и актьор, кандидат на партията Левите - 91 гласа.

2013 - В Маунт Върнън, щата Вашингтон, САЩ, около 19:00 ч. рухва мостът, свързващ Сиатъл с Канада и останалата част от тихоокеанския северозападен регион на САЩ, при което няколко автомобила и хора попадат в река Скаджит. Рухналият четирилентовият автомобилен междущатски мост 5, построен преди повече от половин век, е главната връзка между Сиатъл и Ванкувър. Построен е през 1955 г. и има оценка за годност 57,4 от 100 според федералните данни - доста под средното ниво от 80.

2014 - Нюйоркски федерален съд осъжда Алфонсо Портильо, президент на Гватемала от 14 януари 2000 г. до 14 януари 2004 г., на 5 години и 10 месеца затвор за пране на пари. На 18 март 2014 г. 62- годишният Портильо пледира "виновен" за изпирането на около 2,5 млн. долара от подкупи от Тайван чрез банкови сметки в САЩ, Франция, Люксембург и Швейцария.

2015 - В столицата Салвадор на церемония на площад "Салвадор дел Мундо" архиепископ Оскар Ромеро е обявен за блажен - последната стъпка преди канонизирането, 35 години след като през 1980 г. е застрелян пред олтара от десните "ескадрони на смъртта" заради критиките си срещу военната диктатура. Церемонията за беатификацията е водена от кардинал Анхело Амато и събира близо 300 000 души, делегации от 57 страни, четирима латиноамерикански президенти на Салвадор, Хондурас, Еквадор и Панама. С този акт се слага край на десетилетен спор дали Оскар Ромеро е отхвърлил църковната доктрина, заставайки на страната на радикалните леви бунтовници.

2016 - В Истанбул, Турция, е проведена първата по рода си в историята на ООН, световна среща на високо равнище по хуманитарните въпроси. В двудневната среща участват държавни и правителствени ръководители от 60 страни, а общо 120 държави са изпратили участници, надхвърлящи 6000 души. Основна цел на форума е да се обсъдят и развият стратегии и политики за осигуряване на хуманитарни помощи за над 130 млн. души по света, които се нуждаят от тях. От България участва министър-председателят Бойко Борисов.

2017 - В Женева, Швейцария, на 70-ата годишна сесия на Световната здравна асамблея, след гласуване в три тура, за нов генерален директор на Световната здравна организация (СЗО) измежду трима кандидати е избран 52-годишният бивш министър на здравеопазването на Етиопия Тедрос Аданом Гебрейесус. За първи път организацията ще бъде ръководена от африканец, както и за първи път кандидатите за поста са трима. До този момент Изпълнителният съвет на СЗО е предлагал само един кандидат на делегатите на Световната здравна асамблея за избор на генерален директор.

2018 - В Казахстан парламентът единодушно приема закон, позволяващ на президента Нурсултан Назарбаев, който е на власт от 24 април 1990 г., да продължи да управлява страната, след като напусне поста. Текстът предоставя конституционен статут на Съвета за национална сигурност, чиито препоръки досега имат само консултативен характер, и разрешава на Нурсултан Назарбаев да го ръководи до края на живота си. Като председател на този орган той ще надзирава силите на реда и фактически ще държи под контрол всеки президент, който ще го смени на поста. Нурсултан Назарбаев, който получава титлата "Баща на народа", гарантираща му съдебен имунитет и влиятелна роля ако се оттегли от президентския пост, упражнява пълен контрол върху Казахстан.

2019 - Фондация "Уикимедия", която поддържа онлайн енциклопедията "Уикипедия", обявява че е подала жалба в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) заради блокиране на сайта на онлайн енциклопедията в Турция. Турция блокира достъпа до "Уикипедия" през април 2017 г. заради отказ на уебсайта да премахне съдържание, което правителството определя като част от кампания по очерняне на страната. Забраната е наложена съгласно закон, който позволява на правителството да забранява уебсайтове, преценени като заплаха за националната сигурност. Според "Уикимедия" забраната нарушава правото на гражданите на достъп до информация и свободата на изразяване.

2020 - Една от най-големите световни компании за наемане на леки коли - "Херц", обявява процедура за фалит и иска съдебна защита в съд в щата Делауер, САЩ, след като бизнесът й е съсипан от пандемията от „КОВИД-19“. Международните регионални клонове на компанията, включително тези в Европа, Австралия и Нова Зеландия, не са включени в процедурата, започнала в САЩ. С близо 19 млрд. долара дългове и около 38 000 служители по цял свят в края на 2019 г., "Херц" е сред най-големите компании, станали жертва на пандемията.

2021 - В Италия при падане на кабинка от закрития лифт в Стреза - курорт, разположен на брега на езерото Лаго Маджоре, загиват 14 души. Кабинката, в която е имало 15 души, е паднала от височина около 20 м след скъсване на главното въже. Единственият оцелял е петгодишно момче от Израел. Кабинковият лифт превозва туристи от град Стреза до връх Мотароне, на надморска височина над 1500 м.

2022 - В Абадан, град в провинция Хузестан в Югозападен Иран, върху оживена улица рухва новострояща се сграда на мол "Метропол", при което загиват 34 души. Арестувани са 13 души, включително кметът на Абадан и двама бивши кметове, обвинени, че носят отговорност за трагедията. Срутването предизвиква дискусия за безопасността на други подобни сгради в цялата страна и откроява кризата в иранското строителство.

2023 - За първи път в историята на кинофестивала в Кан е представен судански филм. Филмът "Сбогом, Джулия" на режисьора Мохамед Кордофани е част от официалната селекция на 76-ия кинофестивал в Кан (16-27 май 2023). Филмът разказва какво се случва в страната след отделянето на Южен Судан през 2011 г. Главните роли се изпълняват от актрисата и певица Ейман Юсиф и модела Сиран Риак.

Родени на този ден българи:

Михаил Греков (псевд. Стоян Чакъров), публицист, преводач и деец на националноосвободителното движение (1847-1922).
Участник във Втората българска легия (1867-1868). В Сливен е бил учител и ръководител на революционния комитет. В Русе до есента на 1874 г. се занимава с книжовна дейност (превежда от руски две книги на Александър Пушкин) и участва в работата на Русенския революционен комитет. През Руско-турската освободителна война (1877-1878) е начело на българска доброволническа чета към корпуса на ген. Аполон Цимерман. След Освобождението заема редица административни длъжности в Сливен, Пловдив и София. Занимава се с книжовна дейност, като най-известни са неговите спомени "Как ние освобождавахме България".

Камен Вичев (светско име Петър Вичев), католически свещеник (1893-1952).
Ръкоположен е за свещеник от източен обред в Цариград на 22 декември 1921 г. Учител по философия и директор по учебната работа в колежа "Свети Августин" в Пловдив (1930-2 август 1948), а след това е отговорник на Семинарията в Пловдив. През 1948 г. е провъзгласен за областен викарий на българите успенци. През нощта на 4 юли 1952 г. е арестуван и привлечен като обвиняем в процеса срещу шпионската и заговорническа католическа организация в България (29 септември - 3 октомври 1952). Той е признат за виновен в създаването на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания. На 3 октомври 1952 г. Върховният съд на Народна република България го осъжда на смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото му. Разстрелян е в Софийския затвор в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. Обявен за блажен на 26 май 2002 г. от папа Йоан Павел II. На 13 ноември Църквата отбелязва литургично неговата памет.

Олга Кирчева, актриса (1903-1978).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1925-1978). Била е ръководителка на Художествения отдел при Радио София (1945). Преподавателка по рецитация в Държавното висше театрално училище (1953). Участва във филмите "Росица" (1944), "Празник" (1955), "Прокурорът" (1968), "Басейнът" (1977) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959). Удостоена със званието "Народен артист" по случай 60-годишнината от рождението й и за големите й заслуги в развитието на българския театър (май 1963).

проф. Влади Симеонов, диригент и музикален педагог (1912-1990).
Основател и диригент (1933) на Симфоничния оркестър на младите сили, основател (1939) и ръководител на камерен оркестър. Диригент на оркестъра на Ансамбъла за песни и танци при МВР (1945), на Пловдивската държавна филхармония (1945-1951), на държавния симфоничен радиооркестър-София (1951-1954), на Софийска държавна филхармония (1954-1956). Диригент (от 1953) на Детско-юношеската филхармония. Преподавател по оркестрово дирижиране в Българската държавна консерватория. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1959), удостоен със званието "Народен артист" (1967). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1972) и на орден "Георги Димитров" (1982).

Яна Язова (ист.име Люба Тодорова Ганчева), поетеса и писателка (1912-1974).
Редактор на детското сп. "Блок" (1942-1943, съвместно с Н. Балабанов). Автор е на стихосбирките "Язове" (1931), "Бунт" (1934), "Кръстове" (1934), на романите "Ана Дюлгерова" (1936), "Капитан" (1940), на историческата драма "Последният езичник" (1940), на сборник разкази за деца "Герой" (1941) и др., на историческата трилогия "Балкани" - "Левски" (1987), Бенковски" (1988) и "Шипка" (1989), издадени посмъртно.

акад. Кирил Василев, философ (1918-2014).
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Партизанин и политкомисар на партизански отряд "Колю Шишманов", който е в състава на Втора родопска бригада "Васил Коларов". От 1953 г. е преподавател по философия във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедра "Диалектически и исторически материализъм" (1968-1984). Директор на Института по история на Българската комунистическа партия (БКП) при Централния комитет на БКП (1953-1955) и негов заместник-директор (1955-1963). Автор на множество книги и статии: "Увод към философия на историята" (1961), "Родопските българи-мохамедани. Исторически очерк." Част 1(1961), "Диктатура на пролетариата и нейното отмиране" (1962), "Да поговорим за историческия материализъм" (1966), "Любовта" (1974) и др. Автор е на над 1000 рисунки, написал е и около 500 стихотворения. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1978), на орден "Георги Димитров" (1986), на орден "Кирил и Методий" първа степен, на Награда за принос в духовността от Министерството на културата (2008) и др.

Мила Павлова, актриса (1928-1963).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1950-1963). Лауреат на Димитровска награда втора степен (декември 1959).

Емилия Радева, актриса (1932-2023).
Над 60 години творческа дейност и повече от 100 роли има в театъра, киното и телевизията. От 1958 г. в продължение на 40 театрални сезона, играе в театър "Българска армия". Дебютът й в киното е през 1956 г. във филма „Точка първа". Участвала е в повече от 40 филма, сред които „Легенда за любовта" (1957), „Ребро Адамово“ (1958), „Сиромашка радост" (1958), „А бяхме млади" (1961), „Неспокоен дом" (1965), „Случаят Пенлеве" (1968), „Любовницата на Граминя (1969), „Тигърчето" (1973), „Селкор" (1974), „Не си отивай" (1976), „Спомен за близначката" (1976), „Снаха" (1976), „Матриархат" (1977), „Юлия Вревская (1978), „Всички и никой" (1978), „Кристали" (1982), „Място под слънцето" (1986), „Време за път" (1987, сериал), „Дом за нашите деца" (1987, сериал), „Неизчезващите" (1988, сериал), „Животът си тече" (1988), „Бащи и синове" (1990, сериал), „Лист отбрулен" (2002), „Заекът на Ватанен" (2006), „Инкогнита“ (2012), „Вангелия“ (2013) и др. Авторка е на три автобиографични книги "Недовършен пъзел" (2009), "Коя съм...?" (2012) и "Ние артистите" (2017). Удостоена със званията "Заслужил артист" (август 1974) и "Народен артист" ( май 1980). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973), на орден "Народна република България" (1982), на наградата на Съюза на българските филмови дейци за женска роля в телевизионния сериал "Дом за нашите деца" (февруари 1988), на награда "Аскеер" на театър "Българска армия" за поддържаща роля в "Думи към Б." в театър "Сфумато" (24 май 1992), на орден "Стара планина" първа степен (20 февруари 2003), на награда "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (23 май 2013). Почетен гражданин на София (17 септември 2002).

Мариана Аламанчева, актриса (1941-2018).
Добива популярност като водеща на детското предаване "Сладкарница "Захарно петле" по Българската национална телевизия, където води от 1967 г. в продължение на 1000 предавания като кака Мариана, заедно с Николай Николаев - бате Николай. Тя е главен герой и в "Продавач на надежда" от Джани Родари. В продължение на 30 години играе в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвала е в телевизионните постановки на Българската национална телевизия "Криворазбраната цивилизация" (1974) и "Вражалец" (1976), във филмите "Два диоптъра далекогледство", "Мъже в командировка", "Година от понеделници", "Не си отивай!", "Последният ерген", "Селянинът с колелото" и др. Носителка на наградата на Министерството на културата "Златен век" огърлие (29 септември 2017).

Таньо Клисуров, журналист и писател (1944-2024).
Дълги години работи като журналист във вестниците "Септември", "Стара Загора", "Страница" и "Вик". Бил е главен редактор на литературния алманах "Хоризонт" (Стара Загора). Работил е и като преподавател по български език и литература. Бил е драматург в Драматичен театър "Гео Милев"- Стара Загора. Автор е на стихосбирките "Южна гара", "Най-скъпото", "Минирано поле", "Резервен изход", "Вътрешен глас", "Собственик на болката", "Във втората половина на живота", "Страхувам се от рая" и "Казано с очи", "Седмото небе". Първата му книга "Южна гара" получава голямата награда на литературните празници "Южна пролет" в Хасково (1976). Почетен гражданин на Стара Загора (2004). Носител на наградата "Стара Загора" в направление "Култура и изкуство" за цялостно творчество и високи художествени постижения в духовния живот на Стара Загора и за активното му присъствие в литературния свят на България (2015).

Пламен Янков, футболист и треньор (1951-2019).
През футболната си кариера е играл за отборите на ЦСКА (София), "Сливен" (Сливен), "Димитровград" (Димитровград) и "Загорец" (Нова Загора).

Асен Златев, състезател по вдигане на тежести (1960).
Олимпийски шампион през 1980 г. в Москва, СССР. От световни първенства печели три златни (1980, 1982, 1986), три сребърни (1981, 1983, 1985) и един бронзов медал (1987). От европейски първенства печели пет златни медала (1980, 1982, 1984, 1985, 1987) и четири сребърни (1981, 1983, 1986). Шест пъти е шампион на България (1982, 1983, 1984, 1986, 1987, 1988). През спортната си кариера подобрява 20 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Член на Техническата комисия към Международната федерация по вдигане на тежести (1996-2005). Спортист на България за 1986 г. (заедно с Йорданка Донкова). Почетен гражданин на Пловдив (2000).

Теодора Генчовска, военен деец (1971).
Експерт по въпросите на сигурността и отбраната в Генералния щаб на Българската армия. Била е началник отдел "НАТО и ЕС" в Министерството на отбраната и съветник по отбраната в Постоянното представителство на България в ЕС и в Постоянната делегация на България в НАТО. Била е главен експерт към администрацията на президента Румен Радев. Министър на външните работи (13 декември 2021-2 август 2022). Заместник-министър на отбраната (3 август 2022-6 юни 2023).

Живко Виденов, състезател по лека атлетика (бягане с препятствия) (1977).

Илко Пиргов, футболист (вратар) (1986).
През футболната си кариера e играл за отборите "Пирин" (Благоевград), ЦСКА (София), "Отопени" (Румъния), "Черно море" (Варна), "Литекс" (Ловеч), "Берое" (Стара Загора). За националния отбор по футбол има изигран 1 мач.

Крум Чучуров, състезател по борба свободен стил (1990).
Печели бронзов медал от Европейското първенство за юноши през 2010 г. в Самоков, България.

Любомира Казанова, българска състезателка по художествена гимнастика (ансамбъл) (1996).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. От Европейското първенство през 2016 г. печели един бронзов медал. Прекратява състезателната си кариера след Олимпийските игри през 2016 г.

На този ден са родени и:

Карл Линей, шведски естествоизпитател, лекар и ботаник (1707-1778).
Създал система за класификация на растителния и животински свят (таксономия), публикувана в неговия труд "Sistema Naturae" (1735).

Джузепе Парини, италиански поет (1729-1799).
Автор е на пасторални оди в античен стил, на поемата "Денят" (1763-1804).

Мария Конопницка, полска поетеса (1842-1910).
През 1870 г. е публикувано първото й стихотворение "В зимно утро". Автор е на цикъла стихове "В планините" (1876), книгите "Поезия" (1881) и "Впечатления от пътешествия" (1884), епичната поема "Пан Балцер в Бразилия" (1892-1906), поетичните сборници "Линии и звуци" (1897), "Четири новели" (1888), "Моите познати" (1890), "На пътя" (1893), "Новели" (1897), "Хора и вещи" (1898), "На нормандския бряг" (1904) и др. През 1884 г. издава прозаични и поетични произведения за деца. В периода 1884-1887 г. редактира списание за жени. Автор е и на репортажни очерци, сред които са "Зад решетката" (1886) и "Затворнически бележки" (1887-1888), както и на мемоари.

Ото Лилиентал, немски инженер (1848-1896).
Той е първият човек, извършил многократно полети с летателен апарат, по-тежък от въздуха - планер. Започвайки през 1891 г. той извършва над 2000 полета със собствени планери, оцелявайки от няколко катастрофи. На 9 август 1896 г., при внезапен порив на вятъра, крилото на планера му се чупи на 17 м височина и при падането Ото Лилиентал счупва гръбнака си и умира на следващия ден.

Ярослав Вешин, чешки художник живописец и педагог (1860-1915).
Един от създателите на българското изобразително изкуство в края на 19 и началото на 20 в. От 1897 г. живее в България, където идва по покана на министъра на просветата Константин Величков като преподавател (1897-1904) в новооткритото Държавно рисувално училище (дн. Национална художествена академия). Твори предимно в областта на битовата живопис - "Вършитба в Радомирско" (1897), "Орач" "(Земя", 1899), "Конски пазар в София" (1899), "Контрабандисти" (1899), "Пред пазар" (1899), "Вършитба" (1900) и др. Основна тема в творчеството му от този период е животът и трудът на българския селянин. След 1904 г. е военен художник при Министерството на войната. От този период са шедьоврите му в баталната живопис - "Маневри" (цикъл, започнат през 1899 г. и продължил до Балканската война 1912 г.), "Самарското знаме" (1911), "Атака" ("На нож", 1913), "Отстъплението на турците при Люлебургас" (1913), "Люлебургас-Чаталджа" (1913) и цяла серия ескизи и готови творби от обсадата на Одрин - "Бивак пред Одрин" (1913), "На почивка след 13 март 1913" (1913), "Царят наблюдава боевете" и др.

Дъглас Феърбанкс, американски актьор и режисьор (1883-1939).
Актьор от епохата на нямото кино. Участвал е във филмите "Агнето" (1915), "Тримата мускетари" (1921), "Робин Худ" (1922), "Крадецът от Багдад" (1924), "Черният пират" (1926), "Гаучо" (1927), "Желязната маска" (1929), "Дон Жуан" (1934) и др.

Ойген Левине, деец на германското работническо движение (1883-1919).
Участник в Ноемврийската революция (1918). Разстрелян е след разгрома на Баварската съветска република, просъществувала в периода 13 април 1919-1 май 1919 г.

Пер Лагерквист, шведски журналист, поет и писател (1891-1974).
Носител на Нобеловата награда за литература за 1951 г. за художествената сила и оригиналните идеи в произведенията му.

Джон Бардийн, американски физик и електроинженер (1908-1991).
Два пъти е носител на Нобелова награда за физика - за 1956 г. и за 1972 г. Носител на Нобелова награда за физика за 1956 г. заедно с Уолтър Братейн и Уилям Шокли за техните изследвания върху полупроводниците и откриването на транзисторния ефект. Носител на Нобелова награда за физика за 1972 г. заедно с американските физици Лион Купър и Робърт Шрифър за тяхната съвместно развита теория на свръхпроводимостта, наричана обикновено BCS-теория.

Арти Шоу, американски джазизпълнител, диригент и писател (1910-2004).
Арти Шоу свири на саксофон от 15-годишен. По-късно избира кларинета и се отдава на кариерата на диригент на джазоркестър. Той е първият бял диригент, който наема в оркестъра си чернокожи изпълнители. Наричат го "крал на суинга". На 28-годишна възраст записва с оркестъра си песента на Кол Портър "Begin the Beguine", което в продължение на 6 седмици не слиза от върха на класациите. Арти Шоу се отказва от музикалната кариера през 1954 г., за да се посвети на литературата. Носител на награда "Грами" (2004).

Григорий Чухрай, руски режисьор (1921-2001).
Режисьор е на филмите "Четиридесет и първа" (1956), "Балада за войника" (1959), "Чисто небе" (1961), "Живели някога старец и старица" (1964), "Памет" (1970), "Животът е прекрасен" (1980), "Ще ви науча да мечтаете" (1984) и др. Народен артист на Русия (1981), носител на Ленинска награда (1961) и на три ордена "Червено знаме". През 2001 г. издава своята биографична книга "Моята война".

Джошуа Ледърбърг, американски генетик и биохимик (1925-2008).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1958 г. за неговите открития относно генетичните рекомбинации и организацията на генетичния материал на бактериите. Той си поделя наградата с американския генетик и биохимик Едуард Тейтъм и американския генетик Джордж Бидъл, които я получават за тяхното откритие, че гените регулират определени химични процеси.

Джоан Колинс, британска актриса и писателка (1933).
Участвала е в във филмите "Уловка" (1968), "Домашна работа" (1982), в сериалите "Мисията невъзможна" (1969), "Династия" (1981-1989) и др. Авторка е на романите "Звездни момичета", "Най-гледано време" (1988) и др. Носителка на наградата "Златен глобус" за най-добра актриса в сериал за ролята й на Алексис Колби в телевизионния сериал "Династия" (1983). От 1983 г. има звезда на Холивудската алея на славата.

Хосе Омар Пасториса, аржентински футболист (1942-2004).

Залман Кинг (ист. име Залман Левковиц), американски режисьор (1942-2012).
Получава известност с филма си "Девет седмици и половина" (1986) и телевизионния сериал "Дневниците на червените обувки" (1992). Сред най-известните му филми е "Дива орхидея" (1989). През 1971 г. и 1987 г. е номиниран за "Златен глобус".

Уилям Бар, американски юрист и политик (1950).
Министър на правосъдието и главен прокурор на САЩ (26 ноември 1991-11 февруари 1993), (14 февруари 2019-23 декември 2020).

Анатолий Карпов, руски шахматист (1951).
Световен шампион по шахмат от 1975 г. до 1985 г. и световен шампион на Световната шахматна федерация (ФИДЕ) от 1993 г. до 1999 г. Девет пъти е носител на наградата "Шахматен Оскар" (1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1979, 1980, 1981, 1984).

Даниеле Масаро, италиански футболист (1961).
Печели златен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания, с националния отбор по футбол.

Мануел Санчис, испански футболист (1965).
С "Реал Мадрид" (Испания) печели два пъти турнирът Шампионска лига (1998, 2000) и два пъти Купата на УЕФА (1985, 1986).

Рубенс Барикело, бразилски автомобилен състезател (1972).
Участва във "Формула 1".

Кевин Юлиет, зимбабвийски тенисист (1972).

Това е денят на смъртта на:

крал Хенри V, крал на Германия (1106-1125) и император на Свещената римска империя (1111-1125) от Френската династия, която престава да съществува след неговата смърт (1081-1125).

Джироламо Савонарола, италиански религиозен и политически реформатор, поет (1452-1498).
Изгорен жив на клада като еретик на 23 май 1498 г.

Луис де Гонгора и Арготе, испански поет (1561-1627).
Родоначалник на поетическа школа - гонгоризъм. През 1580 г. публикува първите си стихове. В първия период от творчеството си (до 1610 г.) пише лирични и сатирични стихове - традиционните сонети, романси, летрили, оди ("Ода за въоръжаването на Филип II срещу Англия", 1588) и поеми. През втория му период (след 1610 г.) са създадени "Ода за завземането на Лараче", митологичната поема "Легенда за Полифем и Галатея" (1613), цикълът "Поеми на уединението" (1613, незавършен) и др. Приживе не публикува нито една книга. Сборникът му, наречен "Съчинения в стихове на испанския Омир" е публикуван през 1627 г. - годината на смъртта му. През 1633-1634 г. излизат пълните му събрани съчинения.

Огюстен Луи Коши, френски математик (1789-1857).

Циприан Норвид, полски поет (1821-1883).
Сред най-известните му произведения са "Зад кулисите" (1865-1966), "Клеопатра" (1870-1872), "Пръстенът на великосветската дама" (1872).

Хенрик Ибсен, норвежки драматург (1828-1906).
Драматург на Националния театър в Берген (1852-1857) и на държавния театър в Осло (тогава Кристиания, 1857-1862). Автор е на пиесите "Катилина" (1849), "Юнашка могила" (1850), "Норма, или Любовта на политика" (1851), "Фру Ингер от Естрот" (1854), "Празникът в Солхауг" (1855), "Олаф Лилиенкранс" (1856), "Ратниците в Хелголанд" (1857), "Комедия на любовта" (1862), "Борба за престол" (1863), "Бранд" (1865), "Пер Гинт" (1867), "Съюз на младежта" (1869), "Цезарят и Галилеянинът" (1873), "Стълбовете на обществото" (1877) "Куклен дом (Нора)" (1879), "Призраци" (1881), "Враг на народа" (1882), "Дивата патица" (1884), "Росмерсхолм" (1886), "Морска жена" (1888), "Хеда Габлер" (1890), "Майстор Солнес" (1892), "Малкият Ейолф" (1894), "Юн Габриел Боркман" (1896) и "Когато ние, мъртвите, се пробудим" (1898).

Ярослав Домбровски, полски революционер (1836-1871).

Джон Рокфелер, американски предприемач и филантроп (1839-1937).
Той е първият американски милиардер, основател на петролната компания "Стандарт Ойл" (1870). Благодарение на финансовата му подкрепа през 1892 г. е основан Университетът в Чикаго. Заедно със сина си Джон Рокфелер-младши основават няколко благотворителни институции, сред които Институтът за медицински проучвания "Рокфелер" в Ню Йорк (основан през 1901 г., от 1965 г. преименуван на Университет "Рокфелер") и Фондация "Рокфелер" (1913).

Франсоа Копе, френски поет и писател (1842-1908).
Автор е на поезия, повести, новели, драматургични творби, публицистика.

Алеко Константинов (псевд. Щастливеца), български писател, адвокат и обществен деец (1863-1897).
Член (1885) и прокурор (1885-1886) на Софийския окръжен съд, помощник-прокурор на Софийския апелативен съд (1886-1888). Член на Софийския апелативен съд (1890-1892) и юрисконсулт при Софийския общински съвет (1886). От 1896 г. е адвокат в София. Един от основателите на дружество "Славянска беседа". Основател на организираното туристическо движение в България. По негова инициатива на 27 август 1895 г. на Черни връх на Витоша е създадено първото туристическо дружество в България - Клуб на българските туристи. Член на Демократическата партия, русофил, противник на политиката на цар Фердинанд I и Стефан Стамболов. На 23 май 1897 г. е убит от привърженици на режима на Стефан Стамболов край с. Радилово, Пазарджишка област. Автор е на над 40 фейлетона, на пътеписите "До Чикаго и назад (1893-1894), "Невероятно наистина, но факт... ", "Какво? Швейцария ли? ", "В Българска Швейцария", на цикъла "Разни хора - разни идеали", "Миш-маш" и др. В "Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин" (1895) създава най-известния сатиричен образ в българската литература. Превежда художествени творби от френски и руски език.

Жорж Клод, френски инженер и химик (1870-1960).
Изобретател на неоновата лампа (1910).

Атанас Дамянов, български издател и журналист (1871-1948).
Бил е кореспондент на няколко чужди издания, сред които "Индепенданс Белж" (Белгия) и "Универсул" (Румъния). Създава, ръководи и е собственик на голяма част от акциите на пет периодични издания: в. "Дневник" (1902-1944), в. "Утро" (1911-1944) и "Заря" (1914-1944) и седмичните издания в. "Неделно утро" (1922-1932) и сп. "Илюстрована седмица" (1923-1936). На 1 май 1924 г. създава най-големия в България печатарски монопол - "Съединени печатници за издателство и графическо изкуство" - АД. След 9 септември 1944 г. вестниците са спрени, а Дамянов е арестуван. На 4 април 1945 г. е осъден от Народния съд на дълги години затвор и са конфискувани всичките му движими и недвижими имоти.

Емануил Попдимитров, български поет, писател, литературен теоретик и художник (1885-1943).
Бил е сътрудник на списанията "Демократически преглед", "Художник", "Факел", "Пламък", "Философски преглед" и др. Автор е на цикъла "Женски портрети", стихосбирките "Свободни стихове" (1921), "Знамена" (1922), "Есенни пламъци" (1935), на поемата "В страната на розите", на романа "Пред буря" (1921), на драма за Христо Ботев "Той не умира" (1933). Научните му изследвания са върху идеализма във философията "Естетиката на Бергсон" (1923), "Френският символизъм" (1924), върху развитието на стиха в българската проза. Рисува пейзажи и портрети.

Денис Ноел Прит, британски юрист и общественик (1887-1972).
Носител на Ленинска награда за укрепване на мира между народите (1954).

Христо Цанков - Дерижан, български поет, писател и драматург (1888-1950).
През 1920 г. работи като артистичен секретар, а от 1920 г. до 1923 г. е директор на Народния театър "Иван Вазов". Началник на отделение на труда при Министерство на търговията, промишлеността и труда (1932-1934). Бил е главен редактор на сп. "Семейство" и на в. "Земя". Редактира сп. "Театър и опера" (1922-1923). Автор е на стихове, разкази, повести, романи. Превежда стихове от японски език - "Пеперуди. Японска лирика" (1919). Автор е на детската оперета "Самодивско изворче" (1912), на стихосбирките "С кръв и огън. 1912-1916" (1917), "Някъде далече"(1926), "Светът в сонети" (1938), на сборниците с разкази "Път през планината" (1926), "Дяволска броеница" (1935), на повестта "Предтеча" (1935), на романите "Аз бягам от една жена" (1940), "Цирк-театър "Нубийски лъв" (1947) и др.

Хайнрих Химлер, немски политик националсоциалист (1900-1945).
Създател на първия концентрационен лагер "Дахау" (22 март 1933). Ръководител на тайната държавна полиция на фашистка Германия "Гестапо" (1936-29 април 1945). Министър на вътрешните работи на фашистка Германия (1943-29 април 1945).

Христо Кърпачев, български поет и публицист (1911-1943).
През м. октомври 1941 г. застава начело на партизанска група в Ловешко-Троянския край. По негова инициатива е създаден първият в България нелегален партизански вестник "Истина" (1942), на който е и редактор. Участва в създаването на народна бойна дружина "Чавдар" (март 1943) и е неин командир. Загива на 23 май 1943 г. в местността "Сливешки ливади" край Ловеч след ожесточена престрелка с полицейско и армейско подразделение. Автор е на стихотворенията "Майчино писмо", "Обяснение" "Другари", както и на текстове на партизански маршове "Септемврийци", "Чавдарци" и др.

проф. Георгий Товстоногов, съветски режисьор и педагог (1915-1989).
Главен режисьор на Ленинградския драматичен театър "Максим Горки" (1956-1989), който от 1992 г. носи неговото име. Доктор по изкуствознание (1968). Депутат във Върховния съвет на СССР (1966-1974). Секретар на ръководството на Съюза на съветските театрални дейци (1966). Удостоен с Ленинска (1958) и Държавна награда (1950,1952,1968,1978). Народен артист на СССР (1957). Герой на социалистическия труд (1983). През 2001 г. на негово име е учредена награда за принос в развитието на театралното изкуство.

Алесандро Ната, италиански политик (1918-2001).
Генерален секретар на Италианската комунистическа партия (26 юни 1984-13 юни 1988). Председател на партията (22 март 1989-11 март 1990).

сър Роджър Мур, британски актьор (1927-2017).
В началото на 50-те години на 20-и в. той работи като модел. Най-голяма популярност му носят сериалите "Светецът", "Айвънхоу" и "Маверик" и филмите за Джеймс Бонд с неговото участие. Когато актьорът Шон Конъри се оттегля от поредицата за Джеймс Бонд, той го замества и първата екранизация се появява през 1973 г. След "Живей и остави другите да умрат" (1973) Роджър Мур играе в още 6 филма за агент 007 в следващите 12 години до "Изглед към долината на смъртта" (1985). Това го прави и актьора, най-дълго изпълнявал ролята, до оттеглянето му през 1985 г., когато бива наследен от Тимъти Далтън. От 1991 г. е посланик на добра воля на Фонд на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ). Командор на Ордена на Британската империя (1999). През 2003 г. е удостоен със званието рицар заради благотворителната си дейност, на която се отдава в значителна степен заради познанството си с актрисата Одри Хепбърн.

Джон Наш, американски математик (1928-2015).
Математикът с параноидна шизофрения е най-известен с изследванията си с теорията на игрите и най-вече с т. нар. "равновесие на Наш", свързано със стратегиите за вземане на решения. Съпругата му Алиша има огромна роля в живота му, особено в периода на тежки шизофренични кризи. Двамата се женят през 1957 г. В началото на болестта тя го принуждава няколко пъти да влезе в психиатрия за лечение, но през 1962 г. заради напрежението се развеждат. Въпреки това остават близки и се женят отново през 2001 г. Състоянието на математика започва да се подобрява през 80-те години на 20 в. и оттогава двамата са посланици на психичното здраве и профилактика. Американският филм "Красив ум" на режисьора Рон Хауърд, спечелил "Оскар" през 2012 г., разказва за живота му. Джон Наш е носител на Нобелова награда за икономика за 1994 г. заради работата му в Принстънския университет върху теорията на игрите, която поделя заедно с Райнхард Зелтен и Джон Харшани. В интервю за сайта на Нобеловите награди през 2004 г. той споделя, че той е необичаен случай на човек, спрял лекарствата и завърнал се към нормален живот и научна работа. Той е носител на норвежката награда "Абел" (18 май 2015), смятана за еквивалент на нобеловата награда в областта на математическите науки, тъй като в нобеловите награди няма категория за математика. Джон Наш получава наградата заради работата си в "чистата" математика", особено с геометрията и частните диференциални уравнения. До 2015 г. той е единственият носител на двете награди. На 23 май 2015 г. той загива заедно с съпругата си, пътувайки в такси, което катастрофира.

проф. Димитър Овчаров, български археолог и изкуствовед (1931-2013).
Ръководител на разкопките на старите български столици Плиска и Преслав. Със съпругата си Мария Овчарова са основоположници на професионалното музейно дело и основатели на музея в Търговище като самостоятелен културен институт. Уредник в отдел "Възраждане" в Окръжния историческия музей във Велико Търново (1956-1960). Директор на Окръжния исторически музей в Търговище (1960-1968). Научен сътрудник в Националния военноисторически музей в София (1960-1968). От 1973 г. до пенсионирането си през 2001 г. работи в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, ръководител на Секцията по средновековна археология в него (1983-1993). Над 20 години е редактор на сп. "Археология" и негов главен редактор (1993-2001). Автор е на над 300 статии и студии и на около 250 научнопопулярни труда, сред които "Паметници на ранновизантийското изкуство в България, IV-VII в.", "Стари български столици - Плиска, Преслав, Търновград", "Византийски и български крепости V - Х в.", "Български средновековни рисунки-графити", "Големият царски дворец във Велики Преслав. Том т. Преславската патриаршия през Х в.", "Човек и добре да живее, умира" и др. Почетен гражданин на Търговище (2011). Носител на орден "Стара планина" втора степен за изключително големите му заслуги в областта на културата (19 май 2011).

Жорж Мустаки (ист. име Юсеф Мустаки), френски певец, композитор и актьор от гръцки произход (1934-2013).
Изпълнител на шансони, написал над 300 романтични песни. Изпълнява песни на френски, италиански, гръцки, португалски, испански, английски и арабски език.

Но Му-хен, южнокорейски политик (1946-2009).
Президент на Република Корея (25 февруари 2003-24 февруари 2008). Самоубива се под натиска на разследването срещу него по обвинения в корупция. Загива след падане в пропаст в планината.

Валентин Церовски, български инженер и политик (1956-2012).
Професионалната му кариера започва през 1981 г. като конструктор в Базата за развитие и внедряване в завод "Найден Киров" в Русе. През 1993 г. учредява и става заместник-председател на Съвета на директорите и първи заместник главен изпълнителен директор на Международната застрахователна компания "Европа" АД. През 2001 г. учредява и е избран за председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Строително-инженерингова компания - София" АД. Един от учредителите на Атлантическия клуб (4 април 1991), член на Управителния съвет на организацията и към август 2007 г. член на Борда на директорите. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-18 декември 2002). Министър на регионалното развитие и благоустройството (18 декември 2002-16 август 2005).

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.