22 октомври 2024 г., вторник, 43-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на Прославление на св. Евтимий, патриарх Търновски. Св. равноап. Аверкий, еп. Йераполски, чудотворец. Св. мчци Александър еп. и Ираклий воин. Преп. Лот Египетски, припомня БТА.
По света се отбелязва:
Международният ден по проблемите на заекването. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на Международната асоциация по проблемите на заекването с цел оказване на помощ на милионите хора по света с говорни дефекти.
На този ден в България:
1879 - В Пловдив е открито 1-ото Областно събрание в Източна Румелия с председател Иван Гешов, което заседава до 22 декември 1884 г. Изборите за него са произведени на 7 октомври 1879 г. Съставът, функциите, правомощията и организацията му са уредени от Органическия устав на Източна Румелия. Областното събрание се състои от 56 депутати, като от тях 10 участват по право, 10 се назначават от генерал-губернатора, а останалите 36 се избират с пряко и тайно гласуване от населението на областта. Събранието има контролни функции върху изпълнителната власт, приема бюджета на областта, контролира действията на директорите и на финансите.
1925 - Гръцки въоръжени части преминават границата на България в района на р. Струма по протежение на 32 км, след като правителството на Гърция издава заповед за започване на военни действия срещу България. Българските гранични постове са принудени да се оттеглят на десния бряг на Мелнишка река. Поводът за нахлуването е инцидентът от 19 октомври 1925 г. на българо-гръцката граница, когато български граничен пост след многократни предупреждения застрелва гръцки войник, проникнал на българска територия. Т. нар. Петрички инцидент е уреден по искане на България с намесата на комисия на Обществото на народите (ОН). На 30 октомври 1925 г. целостта на границата е възстановена. С декларация на Обществото на народите от 7 декември 1925 г. Гърция е обявена за отговорна за инцидента, като е задължена да заплати на България 30 млн. лв. компенсация за нанесените щети.
1928 - С разпоредба на Столичния общински кмет ген. Владимир Вазов се създава Столичен общински музей с три отдела - музей, библиотека и архив. Основната му цел е да "събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София". Така се поставя началото на събиране на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София. Като част от дейността на музея се обособява и картинна галерия. Библиотеката към музея е открита за читатели на 24 октомври 1928 г. като Столична градска библиотека. В периода 1929-1941 г. музеят обитава различни сгради, докато през 1941 г. е открита специално построената сграда за Столичната градска библиотека и музей, където за пръв път е изложена софийската картинна сбирка. През 1948 г. част от фонда на музея е прехвърлен в новообразуваната Национална художествена галерия. През април 1952 г. от музея се отделят библиотеката и архивът, а през октомври 1952 г. с решение на Столична община музеят и галерията са обявени за самостоятелни институции - Музей за историята на София и Софийска градска художествена галерия.
1944 - В София е учредено сдружение "Ереван" - културно-просветната организация на арменците в България.
2002 - За първи път са връчени наградите за журналистика "Черноризец Храбър". Учредени са през 2002 г. от Съюза на издателите на всекидневници в България, с които се удостояват автори в печатните медии, чието творчество през годината представлява съществен принос за развитието и авторитета на свободата на словото в България. Посмъртно с награда за цялостно присъствие в българската журналистика е удостоен Стефан Продев (1927-2001), основател и пръв главен редактор на в. "Дума".
2003 - Агенцията за приватизация подписва договора за продажба на пакет от 24 548 акции, представляващи 100 процента от капитала на "Винимпекс" ЕАД - София, с фирмата "Белведере-България" ЕООД - Стара Загора. Цената по сделката е 2 777 714 лв.
2006 - Произведен е първи тур на избори за президент и вицепрезидент. От седемте кандидат-президентски двойки: Георги Първанов и Ангел Марин, Григор Велев и Йордан Мутафчиев, Волен Сидеров и Павел Шопов, Неделчо Беронов и Юлиана Николова, Георги Марков и Мария Иванова, Любен Петров и Нели Топалова, Петър Берон - Стела Ангелова Банкова, най-много гласове получават Георги Първанов и Ангел Иванов Марин (1 780 119 гласа) и Волен Сидеров и Павел Шопов (597 175 гласа). От имащите право на глас 7 075 041 души на първия тур гласуват 2 856 734 души. Общият брой на гласувалите българи зад граница е 47 007 души. Втори тур на изборите е насрочен за 29 октомври 2006 г.
2013 - Народното събрание приема решение за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г.
2016 - Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски открива на жп гарата в Каспичан паметна плоча, посветена на 150-годишнината от първата железопътна линия в България - Варна - Каспичан.
2018 - Майки на деца с увреждания и други граждани протестират пред Министерския съвет с искане за оставка на вицепремиера Валери Симеонов. Повод за протеста е изказване на вицепремиера, който няколко дни преди това заявява пред репортер на частна медия: "Законът за хората с увреждания беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки ги на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях". Ръководството на партия "Атака" сваля политическото си доверие от заместник министър-председателя Валери Симеонов "заради недопустимите обиди към хора с увреждания".
2019 - Министър-председателят Бойко Борисов, заместник министър-председателя Томислав Дончев, министъра на икономиката Емил Караниколов и Ахмед Байрактар - председател на УС на "Одело Груп", откриват в Куклен, край Пловдив, фабрика за производство на светлини за "Мерцедес". На церемонията присъства и посланикът на Турция в България Хасан Улусой. Базата "Одело България" е разположена на площ от 23 декара в индустриална зона "Капсида", община Куклен, и е изградена за една година.
2020 - Народното събрание приема промени в Закона за регистър БУЛСТАТ, съгласно които кодът по БУЛСТАТ на физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, и на другите физически лица - осигурители, от десетзначен се редуцира на девет знака.
2021 - Централната алея в градския парк на град Белш, Албания, е именована на името на българската художничка с албански корени Лика Янко (1928-2001). В официалната церемония по именуването вземат участие министърът на културата на България проф. Велислав Минеков, кметът на град Белш - Ариф Тафани, както и албанският заместник-министър на културата Мери Кумбе. Лика Янко е родена в София като Евангелия Грабова.
2022 - Многопрофилната болница за активно лечение "Проф. д-р Параскев Стоянов" в Ловеч получава нова апаратура като дарение за неонатологичното си отделение. Дарението е предоставено от фондация "Кажи здравей на здравето", а средствата са от млади семейства, събрани на техните сватбени тържества, вместо цветя, както и от продажбата на книга.
На този ден по света:
1707 - Край известните със зловещата си слава острови Сили (при западния вход на Ламанша) става едно от най-големите корабокрушения в историята. Четири кораба от средиземноморската ескадра на британския военноморски флот потъват след като се натъкват на подводни скали. Загиват между 1400 и 2000 моряци, сред които и командващият адмирал Клоудесли Шовъл. Бедствието се приписва на комбинация от фактори, включително неспособността на навигаторите да изчислят точно своите позиции, грешки в наличните карти и пилотски книги и неадекватни компаси.
1797 - Първи в историята скок с парашут от летателен апарат, извършен над Париж, Франция, от французина Андре-Жак Гарнерен, който скача от балон над един от парковете в Париж от височина 1000 м. Андре-Жак Гарнерен е първият парашутист, който въвежда във френската армия използването на въздушни балони за военни цели.
1883 - В Ню Йорк, САЩ, е открита "Метрополитън опера" с постановката на операта "Фауст" от Шарл Гуно. Първата сграда на операта е построена на Бродуей и 39-а улица от богати бизнесмени, които искали да имат свой театър. Инвестицията възлизала на 800 млн. долара. Архитект на сградата е Джосая Кливланд Кейди. Тъй като сградата не разполагала с необходимите съоръжения през септември 1966 г. "Метрополитън опера" се премества в нова сграда в "Линкълн център". Сградата е построена по проект на американския архитект Уолас Харисън. Тя е оборудвана с най-добрите технически съоръжения, разполага с 3800 места и великолепна акустика.
1938 - В САЩ американският учен и патентен адвокат Честър Карлсън създава първото ксерокопие в света. То е направено в импровизирана лаборатория, разположена в хотел "Астория" в Ню Йорк и на него се чете "10-22-38 ASTORIA." Отказвайки се от фотографските методи, Карлсън провежда опити с електростатични заряди и фотопроводящи материали и изследва изменението на електричните им свойства под въздействие на светлината. Той е изобретателят на ксерографията, която позволява да се създава и предава информация с помощта на ксерокопирането и лазерния печат. Той нарича процеса ксерографиране от гръцките думи "xeros" - сух и "graphei" - писмо. Карлсън продава патента за изобретението си на лаборатория в щата Охайо, откъдето с него се сдобива компанията "Халоид", основана през 1906 г. Американската фирма "Халоид" доусъвършенства откритието и започва опити за създаването на копирна машина, направена на базата на откритието на Карлсън. Компанията "Халоид" създава търговската марка "Ксерокс", която официално е регистрирана през 1948 г. През 1949 г. "Халоид" създава първия в света ксерокс - модел А, който се използва като база за създаването на първата автоматична копирна машина. През 1958 г. американската компания е преименувана на "Хелоид Ксерокс". Изобретението става изключително популярно и две години по-късно компанията вече се нарича "Ксерокс корпорейшън".
1950 - Започва първото Световно първенство по баскетбол за мъже в Буенос Айрес, Аржентина. Първенството завършва на 3 ноември 1950 г. На финала играят Аржентина и САЩ, а първият световен шампион е Аржентина.
1962 - Начало на Карибската криза. Президентът на САЩ Джон Кенеди обявява в обръщение към нацията по телевизията, че в Куба има съветски ракети с ядрен заряд, способни да поразят цели в САЩ, и обявява морска и въздушна блокада на острова. Той отправя предупреждение, че ако разполагането на съветски ракети в Куба продължава, това би оправдало ответни военни действия от страна на САЩ. На 16 октомври 1962 г. президентът на САЩ Джон Кенеди и висшето военно командване на страната получават доклад от американското разузнаване за разполагането на съветски ракети с ядрени бойни глави в Куба. Кризата завършва на 28 октомври 1962 г., когато председателят на Министерския съвет на СССР и първи секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов обявява, че установките за балистични ракети ще бъдат демонтирани и изведени от Куба съгласно решение на Президиума на ЦК на КПСС в замяна на гаранции от страна на САЩ за териториална неприкосновеност и ненамеса във вътрешната политика на Куба.
1963 - В Москва, СССР, е подписано споразумение за многостранни сметки в преводни рубли и за създаването на Международна банка за икономическо сътрудничество на страните членки на Съвета за икономическа взаимопомощ. То е подписано от България, Германска демократична република, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Влиза в сила на 18 май 1964 г. Основната цел на Международна банка за икономическо сътрудничество е да съдейства за икономическото развитие и сътрудничеството между страните членки посредством установяване на икономически връзки между организации от тези страни и предоставянето на пълен пакет от банкови услуги на високо ниво.
1975 - Спускаемият апарат на съветската междупланетна станция "Венера-9", изстреляна на 8 юни 1975 г., каца на повърхността на планетата Венера, oткъдето за първи път в историята предава снимки от повърхността на друга планета в Слънчевата система. Космическият апарат на станцията става и първият изкуствен спътник на Венера.
1978 - Встъпителна литургия на понтификата на полския кардинал Карол Войтила. Карол Войтила е избран на 16 октомври 1978 г. Той приема името папа Йоан Павел Втори. Архиепископът на Краков е първият неиталианец, избран за папа от 456 години насам, заел Светия престол след испанеца Александър VI Борджия. Той е 262-и по ред глава на Римокатолическата църква и един от 12-те папи, заемали поста повече от 20 г. Папа Йоан Павел Втори е глава на Римокатолическата църква до смъртта си на 2 април 2005 г.
1995 - В Ню Йорк, САЩ, се провежда среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на страните членки на ООН по повод 50-годишнината от основаването на Организацията на обединените нации (ООН). Тържественото заседание е открито от председателя на 50-ата сесия на Общото събрание на ООН - португалецът Диогу Фрейташ ду Амарал. Това е най-голямата среща на световни лидери в историята на организацията до момента - на нея присъстват около 140 държавни и правителствени ръководители. Юбилейната среща завършва на 24 октомври 1995 г. с приемането на "Декларация по случай 50-годишнината на ООН".
1999 - Създадена е Европейска компания за авиация, отбрана и космонавтика (EADS) от сливането на "Аероспасиал - Матра" (Франция) и ДАСА (Германия). Тя ще произвежда космическа техника, ракетни системи, военна електроника, военни и граждански самолети.
2004 - Президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов открива на тържествена церемония в родното си село Кипчак най-голямата джамия в Централна Азия. "Духовната джамия на Туркменбаши" може да приеме едновременно 10 000 богомолци - 7000 мъже и 3000 жени. Мраморната триетажна сграда е построена от френската строителна и медийна компания "Буиг". Вътрешните стени и четирите минарета, високи 91 м, които заобикалят 55-метровия купол, са украсени с цитати от Корана и от книгата на Ниязов "Рухнама" („Духовност“), която всички туркмени са задължени да изучават.
2010 - Градовете Витория Гастейс в Испания и Нант във Франция са избрани за "зелени столици" на Европа през 2012 г. и 2013 г. Програмата "Зелена столица на Европа" започва през 2008 г., като всяка година Европейският съюз и специално жури присъждат титлата на град, който е постигнал "амбициозни" цели в сферата на околната среда, на устойчивото развитие и може да се смята като еталон за останалите градове в Европа.
2014 - Според данни на Световната здравна организация броят на хората, заразени с вируса ебола, е достигнал 9936 души, а 4877 души са починали. Повечето заразени са от трите западноафрикански страни - Либерия, Гвинея и Сиера Леоне. Носителите на вируса в този регион до момента са 9911 души, а 4868 са починали, а заразените са 4600 души.
2018 - В Истанбул, Турция, е връчена 80-ата награда за френскоезична журналистика "Албер Лондр" на Елиз Венсан от в."Монд" за серия от репортажи за джихадизма и радикализацията във Франция. Наградата е връчена в Турция в знак на подкрепа за турските журналисти, подложени на репресивна кампания от страна на властите. С наградата са удостоени също Маржолен Грап, Кристоф Барейр и Матийо Селар в категория "Аудиовизия" за техния филм "Хората на диктатора" - за финансирането на режима в Северна Корея, излъчен по телевизия "Арте".
2019 - В Токио, Япония, на церемония в "Боровата зала" на императорския дворец императорът на Япония Нарухито официално обявява възкачването си на престола в съответствие с японската конституция и закона за императорския дом. На церемонията присъстват около 2000 гости, сред които представители на 180 държави и международни организации. България е представена от президента Румен Радев. Нарухито получава императорските пълномощия на 1 май 2019 г., след като баща му, 85-годишния Акихито, се оттегля от престола. Нарухито е 126-ият император на най-старата наследствена монархия в света.
2022 - По време на посещение в Австралия министър-председателят на Япония Фумио Кишида и австралийският му колега Антъни Албанезе подписват споразумение за сътрудничество в сферата на сигурността. Съгласно споразумението двете държави ще се съсредоточат по-специално върху обмена на разузнавателни данни, събрани от електронно подслушване или сателити.
Родени на този ден българи:
Сирак Скитник (ист. име Панайот Тодоров Христов), художник, поет, публицист, художествен критик, сценограф и режисьор (1883-1943).
Драматург и артистичен секретар на Народния театър (1923-1924). Библиотекар в Министерство на просвещението (1924-1925). Първи председател на Общото дружество на художниците (дн. Съюз на българските художници) (1931). Първи директор на Радио София (1935-1943). Сътрудничил е на списанията "Наш живот", "Наблюдател", "Художник", "Златорог", на в. "Слово", на чуждестранни периодични издания. Автор е на портретни характеристики на художници, на театрални рецензии и студии, на материали с критическа и теоретическа насоченост и др. През 2001 г. Българското национално радио учредява Годишна награда "Сирак Скитник" в три категории, която се присъжда за принос в развитието на радиото в България като обществена медия.
акад. Владимир Марков, микробиолог и ветеринарен лекар (1883-1962).
Един от основоположниците на медицинската и промишлена микробиология в България. Поставя началото на проучванията в областта на инфекциозната имунология. През 1912 г. открива болестта пироплазмоза по конете. Основател и завеждащ на катедрата по бактериология и серология в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1921-1958). Един от основателите на Българското микробиологично дружество (1928). Има публикувани над 100 научни труда, учебници и статии в областта на микробилогията и серологията. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1958).
Стефан Петров, художник (1891-1991).
Автор е на стотици картини, изобразяващи стари сгради в Шумен, възрожденски училища, къщи, джамии и улици. Има редица самостоятелни изложби (1942, 1966, 1968, 1974, 1986,1991). Един от основателите и член на настоятелството на Дружеството на Севернобългарските художници (1 януари 1921-1944), бил е член на Съюза на българските художници. Почетен гражданин на Шумен (11 май 2001 г., посмъртно).
Златю Бояджиев, художник живописец (1903-1976).
Творчеството му е вдъхновено от атмосферата на родния край - рисува битови композиции, сюжети от селския бит, портрети, пейзажи и др. През 1951 г. получава тежък инсулт, парализира се дясната му ръка и той започва да рисува с лявата. Стилът му се променя по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Сред картините му са: "Портрет на бащата на художника" (1940), "Майката на художника" (1940), "Семеен портрет" (1941), "Портрет на младо момиче" (1941), "Брезовски овчари" (1941), "На нивата" (1943)",Свинарка" (1945), "Мини Перник" (1945), "Бригадири" (1947), "Към кланицата" (1960),"Стълпотворение" (1964), "Апокалипсис" (1969), "Нестинари" (1974) и др. Чл.-кор. на Академията на изкуствата на Германската демократична република (май 1975). Удостоен със званието "Заслужил художник" (25 декември 1954) и със званието "Народен художник" (април 1962). Лауреат на Димитровска награда (юни 1962). Носител на орден "Народна република България" първа степен за големите му заслуги и постижения в областта на българското изобразително изкуство (април 1962) и на орден "Георги Димитров" (октомври 1973). През 1984 г. в къщата на възрожденеца Стоян Чомаков в Пловдив е открита постоянна експозиция "Златю Бояджиев", където са представени 76 творби на художника, като по-голямата част са от втория му период.
ген.-полк. (о.р.) Славчо Трънски (ист. име Славчо Стаменов Савов), политически и военен деец (1914-1999).
Началник на Военната академия "Г. С. Раковски" (1958-май 1962). Командващ войските на Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили (1962-1969). Заместник-министър на народната отбрана (1969-1981). Депутат от 3-ото до 9-ото Народно събрание (1958-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор е на книгите "Неотдавна" (1957), "Посвещение" (1067), "Балада за строителя" (1982), "Сладък ми е медът" (1983) и на сценариите за филмите "Нощните бдения по поп Вечерко", "Игра с огъня" и "Страстната неделя". Депутат от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990). Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1964, 1974, 1984).
Асен Миланов, актьор (1922-1997).
От 1948 г. играе в Народния театър "Иван Вазов" в София повече от 30 години. Участвал е в близо 40 игрални филми и телевизионни сериали, сред които "Тревога" (1950), "Песен за човека" (1954), "Краят на пътя" (1961), "По дирята на безследно изчезналите" (1978), "Тайфуни с нежни имена" (1979), "Дом за нашите деца" (1986) и др. Участвал е в телевизионния театър. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Народен артист" (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1982).
Алекси Иванов (Алекси Иванов Василев), политик (1922-1997).
Деец Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър на земеделието и горите (24 март-19 юни 1986). Председател на Съвета за селско стопанство и заместник-председател на Министерски съвет (25 декември 1986-21 август 1987). Министър на земеделието и горите (19 август 1987-19 декември 1988). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990).
Димитър Петров, сценарист и режисьор (1924-2018).
Бил е режисьор към Студия за игрални филми (1959-1990). Наричан е "бащата на българското детско кино". Режисьор е на филмите "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "С деца на море" (1972), "Куче в чекмедже" (1982), "Васко да Гама от село Рупча" (1986) и др. Носител на наградата "Златен век" на Министерството на културата (2014).
Злати Денчев, художник (1928-2005).
Бил е главен уредник на отдел "Скулптура" в Националната художествена галерия в София (1966-1988). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен, на "Орден на труда" златен, на "Почетен знак на Димитровград" златен и др.
проф. Петър Луканов (Петър Луканов Вълчев), балетен хореограф и педагог (1931-2024).
Солист на Ансамбъла на Строителни войски (1950-1955), солист в балета на Русенската народна опера (1955-1963). Балетмайстор-постановчик (от 1967) в Софийската опера и балет, художествен ръководител на балета на операта (5 декември 2000-2001). Преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив (1980-2013), заместник-ректор на академията (1993-1999). Преподавател по хореографска композиция и режисура във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" (1995-2000). Бил е художествен ръководител на отдел "Класически танци" в Държавното хореографско училище в София. Многократно е бил член на жури на международните балетни конкурси във Варна, Москва, Осака, Шанхай, Модика, заместник-председател и председател на журито на Варненския международен конкурс и председател на журито на конкурса в Модика. Автор е на хореографията, постановката и режисурата на 81 балета, 34 балетни миниатюри, 42 опери, мюзикъли, оперети и драматични спектакли, както и на 6 балетни филма. Носител на наградата "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци за балета "Дон Кихот" (2001), на орден "Кирил и Методий" първа степен, на орден "Стара планина" втора степен (28 октомври 2011). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив (13 септември 2022).
Данко Роев, футболист и треньор (1935-2008).
Треньор на "Академик" (София), когато в 1/16 - финал от Турнира за Купата на УЕФА, неговият отбор побеждава "Милан" (Италия) с 4:3. Мачът се играе в София на 20 октомври 1976 г.
Красимир Костов, кинооператор (1944).
Оператор е на игралните филми: "Сладко и горчиво" (1976), "Господин за един ден" (1983), "Мечтатели" (1985), "Мечтатели" (1985), "Да обичаш на инат" (1986), "Вчера" (1988), "Маргарит и Маргарита" (1989), "Адио, Рио" (1989) и на телевизионния филм "Нощем с белите коне" (1985), както и на документални филми. Носител на наградата "Нестор Алмендрос" на Международния кинофестивал в Ню Йорк, САЩ, за документалния филм "Сянката на ловеца (1993), на наградата за операторка работа от 19-я Фестивал на игралния български филм във Варна (1986).
Борислав Костурков, журналист (1948).
Работил е във в. "Земеделско знаме". Бил е директор на Българския културен институт в Берлин, Германия. Заместник-директор на Българската телеграфна агенция (1 юли-1 октомври 1998). Пресаташе на посолството на България в Бон и Берлин (1998-2001). Той е бивш състезател по тенис и бивш заместник-председател на Съдийската комисия при Българска федерация по тенис. Борислав Костурков е един от авторите на алманаха "Тенис през три века", представящ 125-годишната история на тениса в България (2022).
Петър Жотев, икономист и политик (1950).
Работил е в постоянната мисия на Световната банка в България и в одиторската фирма "Ърнст енд Янг". Изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания (1997-2001), заместник министър-председател и министър на икономиката (21 декември 1999-6 юли 2001), председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (10 януари 2000-23 август 2001), депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005).
Росица Тоткова, инженер химик и политик (1953).
Депутат в 38-ото (19 април 1997-19 април 2001) и 39-то Народно събрание (5 юли 2001-17 юни 2005). Била е директор на дирекция "Жалби и сигнали на гражданите" в администрацията на омбудсмана (2006-декември 2011). Главен секретар на омбудсмана (от декември 2011-декември 2015). От м. декември 2015 г. е главен секретар на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Любомир Начев, юрист и политик (1954-2006).
Работил е последователно в структурите на съдебната власт и Министерството на вътрешните работи (МВР). Заместник-директор и началник на сектор "Борба с престъпността" при Научноизследователския сектор по криминалистика и криминология към МВР (1978-1994). Депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-26 януари 1995). Министър на вътрешните работи (26 януари 1995-4 май 1996). Автор е на трудове по криминалистика, криминология и оперативно-издирвателна дейност. На 13 октомври 2006 г. се самоубива.
Сабрие Сапунджиева, юрист и политик (1956).
Главен технолог и началник производство в Дървообработващ завод в Якоруда (1982-1986). Директор на Младежкия дом в Якоруда (1986-1998). Адвокат в адвокатска колегия - Благоевград (1999-2002). Секретар по юридическите въпроси на президента (20 януари 2002-7 септември 2005). Заместник-министър на правосъдието (7 септември 2005-10 юли 2009; 2 октомври 2013-6 август 2014). Член на Централната избирателна комисия (ЦИК) за местни избори (8 август 2003-2 септември 2005). Секретар на ЦИК за избор на 40-о Народно събрание (13 април 2005-7 септември 2005), член на ЦИК за местните избори през 2007 г. (1 август 2007-15 април 2011), заместник-председател на ЦИК (15 април 2011-2 октомври 2013). Член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (2007-2009). Член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (12 май 2011-2 октомври 2013). От 28 юли 2017 г. е член на Комисията за защита от дискриминация.
Нина Рангелова, състезателка по плуване (1990).
Участва на три Олимпийски игри (2008 г., 2012 г., 2016 г.) и на 9 световни и 9 европейски първенства. Има 70 поправки на националните рекорди при жените. Оттегля се от състезателна дейност през декември 2016 г. като притежателка на националните рекорди в 11 дисциплини.
На този ден са родени и:
Йохан Форстер, немски природоизследовател и пътешественик (1729-1798).
Ференц Лист, унгарски композитор, пианист и диригент (1811-1886).
Един от основателите на Музикалната академия в Будапеща, която носи неговото име (1875).
Шарл Мари Рене Льоконт дьо Лил, френски поет (1818-1894).
Сара Бернар (ист. име Сара-Мари-Анриет Розин Бернар), френска актриса (1844-1923).
Тя придобива известност през 70-те години на 19-и век и с успех гастролира в Европа и Америка, където осъществява девет турнета. Създава над 170 роли в театъра и е първата жена, която дръзва да играе мъжки роли. Първа от големите театрални актриси се снима в киното. Позира на много художници и е лице на множество търговски реклами на продукти - от препарати за къдрене на коса до етикети на алкохолни напитки. Френският писател Андре Жидел написва книгата "Сара Бернар", очарован от завладяващата й биография. За книгата си той е удостоен през 1991 г. с Голямата международна награда за литературна критика за цялостно творчество.
Иван Бунин, руски писател (1870-1953).
Автор е на стихосбирките "Стихотворения" (1891), "Под открито небе" (1898), "Листопад" (1901), разказите "Oпинци", "Божие дърво", "Хубав живот", "Господинът от Сан Франциско" (1915) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1933 г. за взискателното изкуство, с което продължава класическата руска традиция в прозата.
Клинтън Джоузеф Дейвисън, американски физик (1881-1958).
Носител на Нобелова награда за физика за 1937 г. заедно с британския физик Джордж Паджет Томсън за техните експериментални открития на дифракцията на електроните от кристали.
Джон Рийд, американски писател и журналист (1887-1920).
Деец на международното работническо движение, участник в Октомврийската революция в Русия (1917). Един от организаторите на Комунистическата партия на САЩ (1919). Военен кореспондент в Европа по време на Първата световна война (1914-1918) .
Фиделио Финке, немски композитор и музикален педагог (1891-1968).
Джордж Бидъл, американски учен генетик (1903-1989).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1958 г. заедно с американския генетик и биохимик Едуард Тейтъм за тяхното откритие, че гените регулират определени химични процеси. Те си поделят наградата с американския генетик и биохимик Джошуа Ледърбърг, който я получава за неговите открития относно генетичните рекомбинации и организацията на генетичния материал на бактериите.
Жозеф Косма, френски композитор от унгарски произход (1905-1969).
Джоан Фонтейн (ист. име Джоан де Бовоар де Хавиланд), американска актриса (1917-2013).
Става известна с ролите си във филмите на британския режисьор Алфред Хичкок "Ребека" (1940) и "Подозрение" (1941). Участвала е във филмите "Жените", "Джейн Еър" и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра женска роля във филма "Подозрение" (1941).
Дорис Лесинг (ист. име Дорис Мей Тейлър), британска писателка (1919-2013).
Авторка е на книгите "Тревата пее" (1950), поредицата "Деца на насилието", която включва "Марта Квест" (1952), "Подходящият брак" (1954), "Обкръжени от суша" (1965), "Град за четири врати" (1969). Сред по-известните й творби са "Златният дневник" (1962), "Шикаста" (1979), "Бракове между зони три, четири, пет" (1980), "Експерименти на Сириус" (1980), "Добрият терорист" (1985), "Петото дете" (1988) и др. Носителка на Нобелова награда за литература за 2007 г. "като епичен разказвач за преживяванията на жените, който със скептицизъм, плам, жар и сила на въображението изследва внимателно една разделена цивилизация".
Чеслав Сланя, шведски гравьор на пощенски марки от полски произход (1921-2005).
Автор е на 1036 пощенски марки и 45 банкноти. Удостоен с най-високото световно отличие за гравьори, автори на пощенски марки "Роберт Щолц" (1984). Вписан в Книгата с рекордите на "Гинес" (2000) с изработената от него най-голяма пощенска марка в света (81х60 мм).
Робърт Раушенбърг, американски художник, скулптор, хореограф, фотограф и композитор (1925-2008).
Един от основоположниците на направлението в изкуството попарт.
Спартак Мишулин, съветски актьор (1926-2005).
Творческата му биография започва в Калинин, в студията към местния драматичен театър през 1942 г. От 1960 г. е актьор от Московския академичен театър на сатирата. Сред най-известните образи, пресъздадени от него в киното, театъра и телевизията, са Карлсон от "Карлсон, който живее на покрива", Саид от "Бялото слънце на пустинята" и директорът от "13-те стола". Носител на Държавната награда на Русия (1997).
Лев Яшин, руски футболист (1929-1990).
Играл е за "Динамо" Москва (1950-1970). Има 326 мача (22 сезона) в шампионатите на СССР. Шампион на СССР (1954, 1955, 1957, 1959, 1963) . Носител на Купата на СССР (1953, 1967, 1970). Той е вписван в списъка на 33-имата най-добри играчи за сезона 14 пъти - рекорд за съветския футбол. Най-добър вратар на СССР (награда на сп. "Огоньок") за 1960 г., 1963 г. и 1966 г. За националния отбор на СССР е изиграл 74 мача в 14 последователни сезона, като играе до 38-годишната си възраст. Олимпийски шампион през 1956 г. Носител на Купата на Европа (1960) г. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1963 г. Носител на Олимпийския орден на Международния олимпийски комитет за заслуги в развитието на олимпийското движение (1986), на Златен орден на ФИФА "За заслуги към футбола" (1988).
Георгий Юнгвалд-Хилкевич, съветски режисьор (1934-2015).
Режисьор-постановчик на Одеската киностудия (1966-1990). Режисьор е на филмите "Д' Артанян и тримата мускетари" (1979), "Затворникът от замъка Иф" (1988), "Новогодишен романс" (2003) и др.
Катрин Деньов (ист. име Катрин Дорлеак), френска актриса (1943).
Участвала е в над 60 филма, сред които "Шербурските чадъри" (1963), "Госпожиците на Рошфор" (1966), "Индокитай" (1981) и др. Посланик на ЮНЕСКО за спасяване на световното кинематографично наследство.
Робертино Лорети, италиански певец (1947).
Арсен Венгер ("Професорът"), френски футболист и треньор (1949).
Треньорската си кариера започва в отбора на "Нанси" (Франция) (1984-1987). Първите му успехи като треньор идват с преминаването му в "Монако" (Франция) през 1987 г. До 1994 г. с "Монако" печели веднъж Първенството на Франция (1988) и Купата на Франция (1991). От 1 октомври 1996 г. Арсен Венгер е старши треньор на лондонския клуб "Арсенал" (Англия). Най-големите му успехи са с "Арсенал" - три пъти печели първенството на Англия, седем пъти ФА Къп и 7 пъти Супер купата на Англия. В "Арсенал" работи до май 2018 г. Определян е за мениджър номер 1 във Висшата лига (1998, 2002, 2004). Офицер на Ордена на Британската империя (2003). Награден е с най-високото държавно отличие на Либерия - медал "Ден на националния флаг" (24 август 2018 г.).
Давид Пелетие, канадски състезател по фигурно пързаляне (спортни двойки) (1974).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, с партньорка Джейми Сейл.
Мичел Салгадо, испански футболист (1975).
Йоханес Клаебо, норвежки състезател по ски бягане (1996).
От Световното първенство през 2017 г. в Лахти, Финландия, печели бронзов медал. От зимните Олимпийски игри през 2018 г. в Пьончан, Република Корея, печели три златни медала.
Това е денят на смъртта на:
Лудвиг (Луи) Шпор, немски композитор, диригент и цигулар (1784-1859).
Янош Аран, унгарски поет (1817-1882).
Участник в Унгарската революция (1848-1849). Първото му публикувано поетично произведение е сатиричната поема "Изгубената конституция" (1846). Автор е на епическите поеми "Толди" (1846-1878), патриотичната балада "Уелски бардове" (1857) и др. Автор на повече от 40 балади. Член (1858), а по-късно обявен (1865) - за пожизнен секретар на Унгарската академия на науките.
Майн Рид (Томас Майн Рид), британски писател (1818-1883).
Автор е на приключенските романи "Белият вожд" (1855), "Квартеронката" (1856), "Оцеола" (1859), "Конникът без глава" (1865) и др.
Пол Сезан, френски художник (1839-1906).
Представител на постимпресионизма. Негови картини са "Къщата на обесения"(1873), "Автопортрет"(1879) и др.
Робърт Джеймс Фицсимънс (име в бокса: Боб Симънс), английски боксьор (1863-1917).
Той е първият боксьор, който последователно става шампион в 3 различни категории - средна, полутежка и тежка.
Фриц Хофман, немски химик (1866-1956).
Открил е първия синтетичен каучук (1909).
митрополит Борис (светско име Константин Георгиев), български църковен и просветен деец (1875-1938).
Протосингел в Българската екзархия (1903-1910). От 5 август 1910 г. е Моравски епископ. Охридски митрополит (1910-1913; 1915-1918). Управлява Гюмюрджинската епархия (1913-1915). Екзархийски наместник в Цариград (1924-1936).
Пабло Казалс, испански музикант - виолончелист и диригент (1876-1973).
Иван Карановски (ист. име Иван Тодоров Атанасов), български поет, писател и драматург (1882-1960).
Гимназиален преподавател по български език и литература в Кюстендил, Ямбол и София (1909-1929). Работил е в Етнографския музей и Министерството на народното просвещение. Редактор във в. "Шега" (1911), в "Тунджа" (1919), в. "България" (1920), сп. "Тракийска лира" (1915) , сп. "Парнас" (1921-1922) и сп. "Кръгозор" (1925).
кап. I ранг Борис Стателов, български морски офицер (1886-1959).
Участник в Първата световна война (1914-1918) като командир на торпедоносеца "Храбри". Началник на Морската учебна част в състава на Морското училище и Морските специални школи (декември 1927-1932). Автор е на един от първите учебници в дисциплината корабоводене в Морското училище. Автор е на книгите: "Типове мореходни изчисления", "Морско международно право", "Лекции по военноморска география", "Правилник за разрушителната служба във Флота", "Мореходна астрономия" и др.
Алберт Сент-Дьорди, американски биохимик от унгарски произход (1893-1986).
Откривател на витамин С (аскорбиновата киселина) (1932). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1937 г. за откритията му, свързани с биологичното окисление, главно за откриването на витамин С и катализата на фумаровата киселина.
Ангел Манолов, български хоров диригент (1912-1991).
Основател на Академичния студентски хор (дн. Академичен хор "Ангел Манолов")(1933) и негов ръководител в продължение на 58 години, основател на хор "Темелко Ненков" в Перник (1953) и негов ръководител , основател на хор "Родина" при Министерството на народното здраве (1955) и негов ръководител. Удостоен със званието "Народен артист" (1970). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1973).
Георгий Вицин, руски комедиен актьор (1918-2001).
Участвал е във филмите "Девойка с китара" (1958), "Приказка за изгубеното време" (1963), "Операция "И" (1965), "Кавказка пленница" (1966), "Стара, стара приказка" (1968), "Дванайсетте стола" (1971), "Синята птица" (1976) и др. Народен артист на СССР (1990).
Лино Вентура (ист. име Анджолино Джузепе Паскал Вентура), френски актьор от италиански произход (1919-1987).
Под името Лино Борини завоюва европейска титла по борба класически стил (1950), но прекъсва спортната си кариера поради травма. Участник във Втората световна война (1939-1945). Дебютира в киното във "Не пипайте парите" (1954). За 25-годишната си кариера е участвал в 72 филма, сред които "Второто дихание" (1966), "Авантюристите" (1967), "Сицилианският клан" (1969), "Последният известен адрес" (1970), "Клетниците" (1982), "Сто дни в Палермо" (1984).
ген.-лейт. Денчо Знеполски (ист.име Младен Гюров Гигов), български политически и военен деец (1920-1989).
От 1935 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП). Кандидат-член на Централния комитет на БКП (1966-1976). Началник-щаб и командир на Трънския партизански отряд, командир на Втора софийска народоосвободителна бригада, заместник-командир на Първа партизанска дивизия (септември 1943-9 септември 1944). Участник в Отечествената война на България (1944-1945) като командир на Първи гвардейски народоосвободителен полк. Депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-1981). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "Народна република България" втора степен (1964), на орден "Народна република България" първа степен (1970), на орден "Георги Димитров" (1980). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (1980).
сър Кингсли Еймис, британски поет и писател сатирик (1922-1995).
Автор е на 20 романа, шест тома поезия, мемоари и разкази. През 2008 г. сп. "Таймс" поставя Кингсли Еймис на девето място в списъка на 50-те най-забележителни писатели от втората половина на 20 век.
Юлия Винер-Ченишева, българска оперна певица (сопрано) и музикален педагог (1929-2010).
Кариерата й започва на 15 април 1953 г. в Софийската народна опера и продължава повече от 30 години. Редовна солистка в Берлинската държавна опера /1961-1975/. Пяла е на най-големите сцени в Париж, Барселона, Мадрид, Москва, Рим, Неапол и др. Носителка на орден "Стара планина" първа степен за изключителните й заслуги към българската култура в областта на оперното изкуство (22 юли 1999).
Александър Дайнов, български журналист (1930-2011).
Бил е дългогодишен кореспондент на в. "Работническо дело" в Лондон, Великобритания.
Ръсел Минс, американски актьор от индиански произход (1939-2012).
Активист на Американското индианско движение. Сред най-известните филми, в които е участвал са "Последният мохикан" и "Предводителят".
Виолета Донева, българска актриса (1949-2022).
Играла е в театъра в Русе (1967), в Театъра на Народната армия в София (1967-1993) и в общински театър "Възраждане" (1994-2006). Директор на театър "Възраждане" (2008-2010). Снимала се е в 28 игрални филми, сред които "Обич", "Дубльорът", "Завръщане от Рим" и др., и в 64 телевизионни постановки. Носителка на наградата на "Сидалк" от Петия фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна за най-добра женска роля за ролята на Мария във филма "Обич" (1973), на Голямата награда "Златна роза" за филма "Допълнение към закона за защита на държавата" от Фестивала на българския игрален филм във Варна (1976), на статуетка "Свобода" от международния кинофестивал в Сопот, Югославия (1979). На 22 октомври 2022 г. е намерена убита в дома си.