1972 – Ураганът Агнес връхлита върху крайбрежието на САЩ.

19 юни 2024 г., сряда, 25-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Св. ап. Иуда, брат Господен. Преп. Пайсий Велики. Преп. Паисий Хилендарски. Св. мчк. Зосима Созополски. Св. Йоан Шанхайски, припомня БТА.

Паисий Хилендарски (1722-1773) е духовник и просветител, автор на "История славянобългарска" (1762). Книгата е първото произведение на новата българска литература и историография. С идеите си за просвета, духовна самостоятелност и политическо освобождение Паисий Хилендарски поставя основите на Българското възраждане и на националноосвободителната идеология. Канонизиран за светец от Българската православна църква на церемония на 26 юни 1962 г. от патриарх Кирил по повод 200-годишнината от написването на "История славянобългарска".

В България се отбелязва:

Професионалният празник на финансовия инспектор. Отбелязва се с Решение 324 на Министерски съвет от 15 юни 2017 г. Годишнина от утвърждаването (1901) с Указ 114 на княз Фердинанд I на Закона за инспекцията, който поставя основите на професията финансов инспектор. Финансово-икономическият контрол възниква в България през 1879 г. заедно със създаването на Министерството на финансите като обособен специален апарат от контролиращи органи за проверка на дейността на държавните предприятия.

Денят на войските за ядрена, химическа, биологическа защита и екология. Отбелязва се със заповед на министъра на отбраната от 8 март 1994 г. като ден на химическите войски, които през септември 1997 г. са преобразувани във войски за ядрена, химическа, биологическа защита и екология. Годишнина от разкриването (1918) на първия щат за военен химик в Българската армия със заповед 279 на министъра на войната. Датата 19 юни 1918 г. е приета за начало на създаването на химически войски в Българската армия.

Денят на дарителя на Националния музей "Земята и хората". Годишнина от официалното откриване (1987) на музея, създаден на 1 януари 1986 г. с Разпореждане 50/30 декември 1985 г. на Бюрото на Министерски съвет. Сбирката му включва дарения на български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и институции. С Решение на Министерски съвет 495/19 юли 2002 г. на музея е предоставен статут на държавен културен институт с национално значение.

По света се отбелязва:

Международният ден за борба със сексуалното насилие по време на конфликти. Отбелязва се от 2016 г. с резолюция A/RES/69/293 на Общото събрание на ООН от 19 юни 2015 г., с цел да се сложи край на подобен род престъпления в световен мащаб, да се почете паметта на жертвите, както и да се изкаже признателност на всички, които са посветили живота си на борбата срещу този тип престъпления. Годишнина от приемането (2008) на резолюция S/RES/1820 от Съвета за сигурност на ООН, която осъжда използването на сексуално насилие като военна тактика и го обявява за препятствие по пътя към укрепването на мира.

Световният ден на детския футбол. Отбелязва се с решение от 2001 г. на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) и Международната футболна федерация (ФИФА), за да се привлекат децата и младежите към спорта.

На този ден в България:

1918 - Със Заповед 279 от 19 юни 1918 г. на министъра на войната се разкрива първият щат за военен химик (с чин капитан) в министерството и един чиновник за поръчки. Със заповед на министъра на отбраната през 1994 г. датата е обявена за празник на химическите войски, които през септември 1997 г. са преобразувани във Войски за ядрена, химическа и биологическа защита и екология.

1940 - Избухва обща стачка на тютюноработниците в Пловдив и Асеновград. Стачката се подготвя и ръководи от Централния комитет на БРП и от Централната синдикална комисия. Причина за обявяването й е отхвърлянето от работодателите на предложенията на работниците от тютюневия бранш за сключване на по-справедлив трудов договор. За средище на стачното движение е определен Пловдив, където са съсредоточени 45 процента от общото тютюнево производство. След избухването на стачката започват масови арести. На 21 юни 1940 г. стачка обявяват тютюноработниците от София, на 24 юни - от Дупница, Кърджали и др. Стачката обхваща и работници от текстилното, каучуковото, захарното и др. производства. Стачкуват около 30 000 души. На 24 юни 1940 г. Министерският съвет приема Закона за гражданската мобилизация, а усложнената обстановка налага да се прекъсне стачката. На 25 юни 1940 г. тя е прекратена в Пловдив и Асеновград, а на 26 юни - в София, Дупница и др.

1965 - Тържествено е открит Националният музей "Рилски манастир". С Указ 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври 1961 г. Рилският манастир е обявен за общонародна собственост и е възложено на Министерството на просветата и културата да го превърне в Национален музей. Основната задача на музея е да съхранява, консервира, реставрира и популяризира всички културно-исторически паметници, намиращи се на територията на комплекса. През 1976 г. е обявен за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. С Постановление на Министерския съвет 75 от 29 април 1991 г. се възстановява монашеският статут на Рилския манастир. На 3 май 1991 г. Великото народно събрание със закон отменя указа от 1961 г.

1987 - В София за посещения е открит Националният музей "Земята и хората". Той е един от големите минераложки музеи в света. Създаден е на 1 януари 1986 г. с Разпореждане 50/30 декември 1985 г. на Бюрото на Министерски съвет. Сбирката му е изградена изцяло от дарения от организации, министерства, български и чуждестранни фирми и отделни лица. С Решение на Министерски съвет 495/19 юли 2002 г. на музея е предоставен статут на държавен културен институт с национално значение.

2005 - Министър-председателите на България и Турция Симеон Сакскобургготски и Реджеп Тайип Ердоган откриват нов ГКПП Лесово-Хамзабейли. Първата копка на пункта е направена на 28 септември 2002 г. ГКПП Лесово - Хамзабейли е част от източния трансбалкански коридор Лесово - Ямбол - Карнобат - Шумен - Силистра.

2008 - В София е учредена първата в България Асоциация за реновиране на етажната собственост.

2012 - Народното събрание приема промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия, с които отпада държавното регулиране на производството, изкупуването и търговията с тютюн.

2013 - Софийски градски съд признава за виновни двама от обвиняемите по делото за убийството на студента Стоян Балтов - Александър Данаилов и Светлозар Стоилов, и ги осъжда на по 18 години затвор. Другият обвиняем по делото - Вили Георгиев, е признат за невинен. Двамата трябва да платят кръвнина в размер на 600 000 лв. на семейството на Балтов. Стоян Балтов е убит на 15 декември 2008 г. при побой пред дискотека "Амнезия" в Студентски град в София.

2014 - След пороен дъжд във Варна се образува приливна вълна с височина над 2 метра, която залива най-ниските части на квартал "Аспарухово", активизира се свлачище в района. Загиват 13 души, а десетки са ранени. Обявено е бедствено положение. Същия ден вследствие на дъждове са наводнени гр. Добрич, Община Велико Търново, къмпинг "Градина" до Черноморец. Критично е състоянието и в други населени места, сред които Килифарево, Дебелец, Дряново, Русе, общините Чавдар, Мирково, Златица и др. Заради придошлите води на р. Янтра е затворен Проходът на Републиката.

2019 - Народното събрание приема промени в Закона за защита от шума, според които между 23.00 ч. и 8.00 ч. и 14.00 ч. и 16.00 ч. се забранява озвучаването на обекти и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство с изключение на териториите на железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.

2021 - В сграда в кв. "Карпузица" в София е разкрита наркооранжерия, в която са отглеждани 960 растения от рода на конопа. Помещението е било специално пригодено за целта, като са били изградени въздуховоди, отоплителни и осветителни тела. Задържани са четири лица, на които е повдигнато обвинение за държане с цел разпространение на наркотични вещества.

2022 - В София е проведено учредителното събрание на партия "Български възход" с участието на 800 делегати от цялата страна. За председател на партията е избран бившият служебен министър-председател Стефан Янев.

2023 - Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит е обявен за почетен гражданин на гр. Бяла за неговия принос за развитието на града и общината в областта на социалния, културния и духовния живот, както и по повод 130-ата годишнина от обявяването на Бяла за град (5 септември 1984). Патриарх Неофит има значителен принос за изграждането на храма "Св. Пантелеймон" в града.

На този ден по света:

1097 - Превзета е Никея. Кръстоносци и византийци превземат столицата на селджуките Никея (сега Изник в Турция) - завършва обсадата на града, започнала на 14 май 1097 г. Крайна победа за византийско-кръстоносния съюз по време на Първия кръстоносен поход (1096-1099).

1846 - В Хобокън, Ню Джърси, САЩ, е изигран първият официален мач по бейзбол по установени правила между "Ню Йорк Найн" и "Никърбокърс" (23-1 в четири ининга). През 1845 г. Александър Картрайт, член на нюйоркския бейзболен клуб "Никърбокърс", съставя правилник, станал известен като "Никърбокърски правила", който става основа за утвърждаването на правилата на съвременния бейзбол. През 1938 г. Александър Картрайт е въведен в Националната зала на славата по бейзбола, на 3 юни 1953 г. официално е признат в САЩ основател на играта. Бейзболът (на английски baseball, от base, "база" и ball, "топка") е отборна игра, особено популярна в САЩ, Венецуела, Куба, Панама и Япония. От 1992 г. до 2008 г. бейзболът е олимпийски спорт.

1911 - Основан е "Молде", норвежки футболен клуб.

1920 - В Хага, Нидерландия, е създадена Световната конфедерация на труда. До 1968 г. носи името Международна конфедерация на християнските профсъюзи. На 31 октомври 2006 г. във Виена, Австрия, се провеждат конгреси на Международната конфедерация на свободните профсъюзи (МКСП) и Световната конфедерация на труда (WCL). Прието е решение за разпускане на организациите. На 1 ноември 2006 г. е създадена Международна конфедерация на профсъюзите, в която членуват 366 организации със 168 млн. членове от 144 държави.

1927 - В Германия официално се открива пистата "Нюрбургринг". Тя се намира на 90 км от Кьолн и на 120 км от Дюселдорф. Името на пистата идва от замъка "Нюрбург" в планината Айфел. След реконструкция пистата е открита на 12 май 1984 г.

1948 - В Женева, Швейцария, е открита за подписване Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО). Решението за приемането на такава конвенция е взето по време на конференция за международна гражданска авиация през ноември-декември 1944 г. в Чикаго, САЩ. Страните, приели конвенцията, се ангажират в "признаването на имуществените и други права на лицата, намиращи се в самолети". Конвенцията влиза в сила на 17 септември 1953 г.

1953 - В САЩ са екзекутирани на електрическия стол Етел и Джулиъс Розенбърг, осъдени на смърт по обвинение в шпионаж в полза на СССР. Джулиъс е арестуван през м. юли 1950 г., а Етел - през м. август 1950 г. През 1951 г. срещу тях са повдигнати обвинения в оглавяването на организация за предаване на информация на СССР за ядрената бомба на САЩ по време на Студената война (1945-1991). Делото срещу тях започва на 6 март 1951 г. На 29 март те са признати за виновни и на 5 април 1951 г. са осъдени са на смърт. Етел е първата жена, екзекутирана от правителството на САЩ, след Мери Сурат, която е обесена през 1865 г. за предполагаемата й роля в убийството на президента Ейбрахам Линкълн.

1961 - Провъзгласена е независимостта на Кувейт. Правителството на Великобритания и емирът на Кувейт Абдула ас Сабах анулират британско-кувейтското споразумение от 23 януари 1899 г., съгласно което Кувейт се намира под покровителството на Великобритания със статут на полуколония.

1972 – Ураганът Агнес връхлита върху крайбрежието на САЩ. Това е „най-скъпият“ ураган, ударил Америка по онова време. Причинява щети на стойност около 2,1 млрд. долара. Жертвите на природното бедствие са 128 души. След като се заражда в Атлантическия океан, Агнес прекосява Карибските острови, преминава през САЩ, и достига до Канада. Най-големи са пораженията от урагана в щата Пенсилвания (на снимката).

1990 - Франция, Германия и страните от Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург) подписват Конвенция за приложение на Споразумението от Шенген. Тя гарантира на страните, подписали Споразумението за свободно движение на хора по територията на техните страни, че вътрешните граници могат да се пресичат свободно, без да се извършва контрол на лицата. Външните граници могат да се пресичат единствено на установените гранични пунктове. Условията за достъп на граждани от страни, които не са подписали Споразумението са строго регламентирани.

1991 - Съветските войски окончателно се изтеглят от Чехословакия, въведени в страната след събитията през 1968 г., за да бъде запазен социалистическия строй в страната и да се предотврати нейното излизане от Варшавския договор. Изтеглянето на съветските войски започва на 26 февруари 1990 г. През нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. войските на държавите от Организацията на Варшавския договор (СССР, Германска демократична република, Полша, Унгария и България (без Румъния) нахлуват в Чехословакия в опит да спрат започналите през 1967 г. в страната демократични промени, когато започва постепенна либерализация на политическия и обществен живот, демократизация на обществото и опит за реформа на социалистическата политическа система. При т. нар. операция "Дунав" от 5000 до 7000 съветски танкове и около 500 000 войници от съюзните армии окупират чехословашката територия. Официалната причина, която изтъква правителството на СССР за нахлуването е, че Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) е поискала помощ, за да бъде спряна "контрареволюцията". На 12 ноември 1968 г. всички войски напускат Чехословакия с изключение на съветските, които са 70 000.

1999 - В двореца "Уиндзор" се венчават принц Едуард, най-малкият син на кралица Елизабет Втора, и Софи Рийс-Джоунс.

1999 - Министрите на образованието на 29 европейски страни приемат Декларация в Болоня, която предвижда създаването в Европа към 2010 г. на единно пространство в сферата на висшето образование (т. нар. Болонски процес).

2000 - В Осака, Япония, започва работа борсата за електронна търговия "Насдак".

2002 - Парламентът на Черна гора приема закон, с който се премахва смъртното наказание.

2004 - Председателят на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Алън Грийнспън официално полага клетва за пети пореден мандат на този пост. Алън Грийнспън полага клетвата си на частна церемония в Колорадо в дома на Джералд Форд, 38-и президент на САЩ (9 август 1974-до 20 януари 1977). Церемонията е ръководена от вицепрезидента на САЩ Дик Чейни.

2005 - Направена е първата копка за строеж на мост между двете съседни държави Таджикистан и Афганистан, разделяни от граничната река Пяндж. Дългият 670 м мост, който свързва градовете Долен Пяндж в Таджикистан с град Шерхан-Бандар в Афганистан, е открит на 26 август 2007 г.

2006 - В Женева, Швейцария, генералният секретар на ООН Кофи Анан открива първата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, който заменя Комисията на ООН по правата на човека.

2009 - Президентът на Русия Дмитрий Медведев и кралицата на Нидерландия Беатрикс откриват обновената сграда на Ермитажа на Амстердам, филиал на едноименния музей в Санкт Петербург. Музеят се помещава в хоспис от 17-и в. и се простира върху близо 10 000 кв. м на брега на р. Амстел. Открит през 2004 г., амстердамският Ермитаж е единственият клон на руския държавен музей в чужбина след закриването през 2007 г. на филиала в Лондон заради финансови проблеми.

2011 - В Лихтенщайн е произведен референдум, на който 68,8 процента от имащите право на глас 16 000 жители на Лихтенщайн подкрепят гражданските съюзи между представители на един и същи пол. Гражданският съюз осигурява на хомосексуалистите в Лихтенщайн права както при брак в областта на данъците, наследяването и социалното осигуряване, но не могат да осиновяват деца, нито пък да прибягват до изкуствено зачеване.

2014 - На церемония в Генералните кортеси (парламента) испанският престолонаследник принц Фелипе полага клетва като крал Фелипе Шести. Той заема мястото на баща си Хуан Карлос, който абдикира след 39 години на престола.

2016 - В Анкара, Турция, е свикан извънреден конгрес на Партията на националистическото действие, на който са приети 14 промени в устава на партията. Слабото представяне на партията на парламентарните избори на 1 ноември 2015 г. и откритата подкрепа на Девлет Бахчели за управляващата Партия на справедливостта и развитието по редица важни въпроси предизвикват масова вътрешнопартийна реакция срещу партийния лидер, който е начело на формацията от 17 години. Освен член от устава, забраняващ смяна на партийния лидер чрез извънреден конгрес, делегатите приемат и промени, отнасящи се до дисциплинарни мерки с цел да осуетят евентуални действия на партийното ръководство срещу кандидатите за лидерския пост.

2017 - В Брюксел, Белгия, започва първият кръг от преговорите за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Началото е поставено от главния преговарящ от името на Европейската комисия и ръководител на Специалния екип за преговорите с Великобритания Мишел Барние и министъра за излизането на Великобритания от Европейския съюз (по въпросите на Брекзит) на Великобритания Дейвид Дейвис.

2018 - В Женева, Швейцария, Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) представя годишния си доклад, в който обявява, че броят на бежанците и вътрешно преселените по света през 2017 г. е 68,5 милиона, половината от които деца. Кризата в Демократична република Конго, войната в Южен Судан и бягството на стотици хиляди рохинги от Мианма към Бангладеш са довели до рекордно равнище на принудителните изселвания през 2017 г.

2019 - В седем контейнера на борда на транспортен кораб в пристанището на Филаделфия, щата Пенсилвания, властите на САЩ откриват 16,5 тона кокаин на стойност над 1 млрд. долара. Това е едно от най-големите количества дрога, откривани в историята на САЩ. Корабът се готвел да отплава за Европа, след като минал през Чили, Панама и Бахамските острови.

2021 - В Страсбург, Франция, е проведено учредителното пленарно заседание на Конференцията за бъдещето на Европа. След встъпителните изявления на съпредседателите на Изпълнителния съвет, представителите на участващите страни, в т.ч. гражданите, обсъждат целта на Конференцията и очакванията, свързани с нея, включително европейските граждански панели, националните панели и прояви, както и многоезичната цифрова платформа. Конференцията за бъдещето на Европа, организирана от Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия, официално е открита на 9 май 2021 г. в Страсбург. Целта й е да бъде дадена по-голяма възможност на гражданите в страните членки на Европейския съюз да изразят очакванията си за определянето на бъдещите политики на ЕС.

2022 - На тържествена церемония в Лимасол (Кипър) е възобновена фериботната връзка между Кипър и Гърция след 21-годишно прекъсване. От кипърското пристанище за гръцкия град Пирея потегля фериботът "Далила" със 173 души на борда, сред които заместник-министърът на корабоплаването на Кипър Василиос Димитраидис, заместник-министърът на туризма Савас Пердиос, кметът на Лимасол Никос Николаидис, депутати, журналисти, както и членове на екипа, извършили работата по реализирането на проекта.

2023 - В Ню Йорк, САЩ, на междуправителствена конференция държавите, членуващи в ООН, приемат първия международен договор за защита на открито море. Основната му цел е "незабавно и дългосрочно" опазване и устойчиво използване на морското биоразнообразие в зони извън национална юрисдикция. Договорът ще се прилага за открито море, т.е. за частта от океаните извън изключителните икономически зони на държавите, които се простират на максимум 200 морски мили (370 км) от брега. Той ще обхване и морското дъно и земните недра извън националните юрисдикции, наричани "зоната".

Родени на този ден българи:

акад. Дончо Костов, учен биолог и генетик (1897-1949).
Директор на Централния земеделски изпитателен институт в София (1939-1949). Министър на земеделието и държавните имоти (1 юни-12 юни 1944). Основател и директор на Института по приложна биология и развитие на организмите при БАН (1947-1949). Редовен член на Българската академия на науките (БАН) (1946). Носител на международната награда за научни постижения "Бернандини" (1942).

проф. Богомил Райнов, писател и изкуствовед (1919-2007).
Редактор във в. "Работническо дело" (1944-1946), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953), главен редактор на сп. "Художник" (1949-1950), на сп. "Септември" (1950-1953) и на сп. "Изкуство (1952-1953). Преподавател в Националната художествената академия в София (1947-1981). Културен аташе в посолството на България в Париж, Франция (1953-1960). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970). Заместник-председател Съюза на българските писатели (1967-1972) и първи заместник-председател на съюза (1972-1989). Чл.-кор. на Българската академия на науките (27 май 1974). Кандидат член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) (1971-1976), член на ЦК на БКП (1976-1990). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (1972-1977). Заместник-председател на Националния комитет за защита на мира (1973). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Автор е на над 60 книги - поезия, сборници с разкази, повести, романи, филмови сценарии, монографии и др. Лауреат на Димитровска награда (юни 1952, 1969). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (юни 1979), на литературната награда "Иван Вазов" на община Сопот (1985), на орден "13 века България" (16 юни 1989), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (1 ноември 2006).

Венера Наследникова-Тасева, художник сценограф (1920-2008).
Преподавател по история на костюма в Държавната художествена академия (1945-1972). Художник проектант на костюми в Народния театър "Иван Вазов" (1952-1965), където е автор на костюмите за 100 постановки. Автор е на костюмите и на 150 постановки в други софийски и извънстолични театри, в киното, операта, телевизията. Автор е на сценични фолклорни костюми за Държавния ансамбъл "Филип Кутев" и Северняшкия ансамбъл в Плевен. Автор е на книгите "История на облеклото" (1959) и "История на българския костюм" (1959, 1974).

Жул Леви, композитор, диригент и музикален педагог (1930-2006).
Изпълнител в самодейния художествен колектив "Лиляна Димитрова" (1945-1948) и негов диригент (1948-1950). Музикален оформител в детския радиотеатър при Българското национално радио (1948-1950). Оркестрант, композитор и диригент в Ансамбъла на Българската народна армия (1950-1955), композитор и диригент на Ансамбъла за песни и танци при Министерство на вътрешните работи (1955-1958). Композитор и диригент на оркестъра към Държавния сатиричен театър (1958-1963), главен диригент на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1963-1991). Преподавател в Българската държавна консерватория (1967-1975). Основател и ръководител на камерен струнен оркестър "Театрален колегиум за музика". Секретар на Съюза на българските композитори (1973-1980), генерален секретар на Българския национален комитет за музика при ЮНЕСКО (1974-1981), секретар на Европейската национална групировка на националните комитети за музика при Международни съвет за музика при ЮНЕСКО (1980-1981). Автор е на произведения в различни жанрове. Пише шлагери, масови песни, музика към радиопредавания, телевизионни и късометражни филми и др. Лауреат е на конкурса за композиция на Международния фестивал в Москва, Русия (1957).

Георги Соколов (Соколето), футболист (1942-2002).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (Пловдив), "Левски" (София), "Дунав" (Русе), "Хасково" (Хасково) и "Академик" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 13 мача и отбелязани 5 гола. На Георги Соколов принадлежи рекордът за най-млад дебютант в ДАУ отбора - ненавършил 17 години в мача България - Нидерландия 3:2. Печели златен медал от Европейското първенство за юноши през 1959 г. в София с националния отбор по футбол за юноши. Участва на Световното първенство през 1962 г. в Чили, когато е първата българска поява на най-големия футболен форум.

Андрей Калудов, режисьор, драматург и педагог (1947).
Създател на Театър "Възраждане" (1 октомври 1988), негов първи директор и художествен ръководител. Директор на Театър "Сълза и смях" (1995-1998). Реализира постановки в театрите в Благоевград, Кюстендил, Варна, Плевен, Бургас, Шумен и София. Гостува в Москва (Русия) и Батуми (Грузия). Бил е преподавател по актьорско майсторство и режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Поставя българска класика и съвременни български автори. Негова е реализацията на първия рок мюзикъл на българска сцена "Въображаем репортаж от един американски поп фестивал" на сцената на Варненския театър. Пише и поставя свои авторски пиеси.

Александър Паунов, икономист и политик (1949).
От 15 декември 1996 г. е първи секретар на Централния комитет на Комунистическа партия на България. Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014). Депутат в 44-ото Народно събрание (2017-2021).

Бойко Радоев, политик (1951).
Депутат от 38-ото и 39-ото Народно събрание (1997-2005) и в 40-то Народно събрание (11 юли 2005-4 април 2007). Бил е заместник-председател на партия "Българска Евролевица". Заместник-председател на партия "Политическо движение "Социалдемократи" (13 декември 2003-2007). Секретар на президента Георги Първанов по въпросите на вътрешната политика и връзките с парламента (16 април 2007-22 януари 2012). Член на Националния съвет и на Изпълнителния съвет на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014-2018).

проф. Стати Статев, икономист и учен (1955).
Стати Статев работи в областта на финансовото развитие и икономическия растеж, теорията и методологията на макроикономическия анализ и икономическите структури. От август 1989 г. до август 1991 г. работи в департамент "Икономикс" на Бостънския университет, САЩ, със стипендия "Фулбрайт". От септември 1991 г. е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Декан на Врачанския стопански филиал на УНСС във Враца и ръководител на катедра "Обща икономическа теория" на УНСС (септември 1991-септември 1999). Декан на Общоикономическия факултет на УНСС (октомври 1999-ноември 2003). Първи заместник-ректор на УНСС (декември 2003-декември 2011). Ректор на УНСС (19 декември 2011-18 декември 2019). От м. февруари 2012 г. е заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. Бил е директор на Института по икономика и политики към УНСС. Научен секретар и член на Специализирания научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения към Висшата атестационна комисия (ВАК) (ноември 1992-ноември 2003). Член на Управителния съвет на Българската народна банка (16 юни 2004-16 юни 2016). Автор е на над 180 научни публикации на седем езика - български, руски, английски, полски, гръцки, сръбски и албански език.

Христо Манчев, юрист (1959-2014).
Заместник главен прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура (31 май 2000-22 април 2009). Член на Висшия съдебен съвет от квотата на прокуратурата (6 декември 2003-3 октомври 2007).

Тотю Младенов, инженер, синдикален деец и политик (1964).
Председател на Синдикалния регионален съвет на Конфедерация на труда (КТ) "Подкрепа" във Враца (1991-1995), конфедерален секретар на КТ "Подкрепа" - София (1995-2002). Директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (15 март 2002-4 ноември 2007). Кмет на Враца (4 ноември 2007-27 юли 2009). Министър на труда и социалната политика (27 юли 2009-13 март 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014). Съветник на министър-председателя в областта на социалната политика (ноември 2014-27 януари 2017).

София Касидова, икономист и политик (1969).
Заместник-министър на икономиката (3 септември 2001-18 юли 2003).Заместник-министър на транспорта и съобщенията (18 юли 2003-16 август 2005). Вицепрезидент с ресор "Финанси" на Черноморската банка за търговия и развитие със седалище в Солун, Гърция (2006-2010). Била е регионален мениджър за България и Балканите в банка "Креди суис фърст Бостън". През 2017 г. започва работа в Българската банка за развитие, като съветник на Управителния съвет на банката. Понастоящем е директор "Стратегически анализи и развитие" в Българската банка за развитие.

Виктор Нинов, състезател по лека атлетика (скок на височина) (1988).

На този ден са родени и:

Блез Паскал, френски математик, физик и философ (1623-1662).
През 1642 г. открива първия цифров калкулатор, след като конструира изчислителна машина за две аритметични операции. През 1648 г. разработва "Закона на Паскал" след извършването на барометрични експерименти, полагайки основите на развитието на хидродинамиката и хидростатиката.

Хосе Артигас, уругвайски военен и политически деец (1764-1850).
Един от ръководителите на освободителното движение против испанските колонизатори в Южна Америка. Национален герой на Уругвай.

Карл Целер, австрийски композитор (1842-1898).
Представител на виенската класическа оперета. Автор е на оперетите "Птицепродавецът" (1891), "Рудничарят" (1894) и др. Други негови произведения с музикален фолклор са "Карбонарии" (1880) и "Скитникът" (1886).

Джон Хартфийлд (ист. име Хелмут Херцфелд), немски художник и фотограф (1891-1968).
Известен е с политическите си фотомонтажи от периода 1930-1940 г., които критикуват и oсмиват идеологията и управлението на немският диктатор Адолф Хитлер.

Сюй Бей-хун, китайски художник и изкуствовед (1895-1953).
Първият китайски художник, използвал маслени бои. Създател на направление в китайското изкуство на 20-и в., обединяващо националните художествени традиции с постиженията на европейския реализъм.

Ернст Чейн, британски биохимик от немски произход (1906-1979).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1945 г. за откриването на пеницилина и лечебното му действие при различни инфекциозни болести, която си поделя с неговите колеги бактериолози Александър Флеминг и Хауард Флори. Флеминг открива пеницилина през 1928 г., но го прилага само външно. През 1938 г. Флори и Чейн започват да изследват терапевтичната му стойност и го въвеждат като лечебно средство.

Пол Джон Флори, американски физик и химик (1910-1985).
Носител на Нобелова награда за химия за 1974 г. за фундаменталните му постижения, както теоретични, така и експериментални, във физикохимията на макромолекулите.

Джошуа Нкомо, зимбабвийски политик (1917-1999).
Водач на борбата за независимост на някогашната британска колония Южна Родезия, която впоследствие става Зимбабве. Основател и председател на партията Съюз на африканския народ на Зимбабве (ЗАПУ) от 17 декември 1961 г. Министър на вътрешните работи на Зимбабве (11 март 1980-1981). От декември 1989 г. е вицепрезидент и втори секретар на Африканския национален съюз на Зимбабве - Патриотически фронт (ЗАНУ-ПФ). От март 1990 г. до смъртта си на 1 юли 1999 г. е единия от двамата вицепрезиденти на Зимбабве.

Оге Бор, датски физик (1922-2009).
Носител на Нобелова награда за физика за 1975 г. заедно с американския физик от датски произход Бен Мотелсон и американския физик Джеймс Рейнуотър за откриването на връзката между колективното движение и движението на частицата в атомните ядра и за разработването на теория за структурата на ядрото въз основа на тази връзка.

Васил Биков, беларуски писател (1924-2003).
Автор е на книгите "Вик на жертва"(1960), "Алпийска балада" (1962), "Круглянският мост" (1969), "Прокобата" (1987) и др.

Ото Барич, хърватски футболист и треньор (1933-2020).

Аун Сан Су Чжи, мианмарски политик, борец за демокрация и човешки права в Мианма (1945).
Дъщеря е на ген. Аун Сан - политик, революционер и герой на движението за национална независимост на Мианма (бивша Бирма) от Великобритания и убит през 1947 г. От 1988 г. тя ръководи опозицията в борбата срещу военния режим в страната, наложен през 1962 г. От 1989 г. е поставена за продължителни периоди от време под домашен арест. Генерален секретар на партията Национална лига за демокрация от създаването й (1988). Носителка на Нобеловата награда за мир за 1991 г. за борбата си за демокрация. Държавен съветник на Мианма (5 април 2016-1 февруари 2021). На 1 февруари 2021 г. е арестувана, след като нейното правителство е отстранено от власт с извършването на военен преврат. Осъдена е на 27 години затвор. На 17 април 2024 г. получава амнистия от военната хунта по повод новогодишния празник на страната и е поставена под домашен арест.

Салман Рушди, британски писател от индийски произход (1947).
Автор е на романите "Срам" (1983), "Сатанински строфи" (1988), "Харун и морето от приказки" (1990), "Последният дъх на Мавъра" (1995), "Земята под нейните нозе" (1999), "Ярост" (2001), "Шалимар клоунът" (2005), "Чародейката от Флоренция" (2008), "Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи" (2015), "Златната къща" (2017), "Кишот" (2019) и др. Носител на наградата "Букър" за книгата си "Среднощни деца" (1981). Удостоен с рицарско звание от кралица Елизабет Втора заради заслугите си в областта на литературата (20 юни 2008) и с Ордена на кавалерите на честта (2 юни 2022). На 14 февруари 1989 г. аятолах Рухола Мусави Хомейни издава "фетва" - религиозен декрет, с който писателят Салман Рушди е осъден на смърт за това, че е осквернил исляма в романа си "Сатанински строфи". С декрета се призовават мюсюлманите от цял свят да екзекутират автора на книгата и издателите й. На 12 август 2022 г. Салман Рушди е нападнат и намушкан преди да изнесе лекция в института в гр. Шътокуа в щата Ню Йорк, САЩ. На 14 ноември 2023 г. писателят получава първата по рода си Награда за цялостен принос за нарушаване на мира, учредена от Центъра "Вацлав Хавел" в Ню Йорк.

Анна Линд, шведски политик (1957-2003).
Министър на околната среда (7 октомври 1994-6 октомври 1998) и министър на външните работи (6 октомври 1998-11 септември 2003). На 10 септември 2003 г. е намушкана с нож от неизвестен нападател в центъра на Стокхолм и на 11 септември 2003 г. умира.

Кристиан Вулф, немски политик (1959).
Заместник-председател на Християндемократическия съюз (от 7 ноември 1998). Министър-председател на провинция Долна Саксония (4 март 2003-1 юли 2010). Федерален президент (2 юли 2010-17 февруари 2012).

Бьорн Дели, норвежки състезател по ски бягане (1967).
От олимпийски игри печели осем златни (три златни медала през 1992 г. в Албервил, Франция, два златни медала през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, и три златни медала през 1998 г. в Нагано, Япония) и четири сребърни медала - един медал през 1992 г., два медала през 1994 г. и един медал 1998 г. От световни първенства печели девет златни, пет сребърни и три бронзови медала.

Дирк Новицки, немски баскетболист (1978).
Обявен е официално за най-полезен играч (MVP) в Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада (НБА) за сезон 2006/2007. Така Новицки става първият европейски баскетболист, получил най-високото индивидуално отличие в НБА.

Клеберсон (Жозе Клеберсон Перейра), бразилски футболист (1979).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2002 г. в Япония и Република Корея.

Хосе Ернесто Соса, аржентински футболист (1985).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай.

Това е денят на смъртта на:

Александър Бестужев, руски писател (1797-1837).
Автор на лирични и сатирични стихове, разкази, повести, епиграми, рецензии, есета и др.

Йохан Густав Дройзен, немски историк (1808-1884).
Автор е на книгата в два тома "История на елинизма" (1836-1843), в която за първи път въвежда понятието "елинизъм".

Чарлз Бойкот, британски военен деец, управител на графско имение в Ирландия (1832-1897).
Неговото име става нарицателно, когато през 1880 г. възниква понятието "бойкот". Същата година била неплодородна, но Чарлз Бойкот като управител на имение в графство Мейо, Ирландия, поискал от арендаторите на земята да платят в пълен размер всички данъци. В отговор на тези искания фермерите престанали да обработват земята, пощальоните не носели пощата, търговците отминавали имението.

сър Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург (1860-1937).
Автор е на 35 пиеси, сред които "Малкият свещеник" (1891), "Възхитителният Крайтън" (1902) и др. Световна слава му донася историята за Питър Пан (1904), базирана на приказките му за петте момчета на своите приятели Артър и Силвия Луелин Дейвис.

Владимир Обручев, съветски геолог и географ (1863-1956).
Изследовател на Сибир, Централна и Средна Азия. Почетен президент на Географското дружество на СССР от 1947 г. Герой на социалистическия труд (10 юни 1945).

маршал Георгий Жуков, съветски военен деец (1896-1974).
Участник в Първата световна война (1914-1918). Командир на взвод и ескадрон по време на гражданската война (1918-1920). Началник на Генералния щаб и заместник на народния комисар по отбраната на СССР (януари 1941-30 юли 1941). Маршал на СССР (1943). Член на щаба на Върховния главнокомандващ по време на Великата Отечествена война (1941-1945). Командващ войските на няколко фронта. Главнокомандващ групата на съветските войски и на съветската администрация в Германия (юни 1945-март 1946), след Втората световна война (1939-1945). Главнокомандващ сухопътните войски и заместник-министър на въоръжените сили на СССР (март-юни 1946). Командващ войските на Одеския и Уралския военни окръзи (1946-1953). Министър на отбраната на СССР (февруари 1955-октомври 1957). Герой на СССР (1939, 1944, 1945, 1956). Герой на Монголската народна република (1969). Носител на 6 ордена "Вл. Ленин" и много други отличия.

Марио Солдати, италиански писател, режисьор и изкуствовед (1906-1999).

Уилям Голдинг, британски писател (1911-1993).
Автор е на романите "Повелителят на мухите" (1954), "Наследниците" (1955), "Кулата" (1964), "Зрима тъмнина" (1979), "Морски обреди" (1980). Носител на Нобелова награда за литература за 1983 г. за романите му, които с яснотата на реалистичното си повествование и разнообразието и универсалността на мита хвърлят светлина върху състоянието на човека в днешния свят.

Иван Масларов, български политик (1912-1992).
Деец на Работническия младежки съюз и на Българската работническа партия (БРП), участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945), член е на Централната военна комисия на БРП. Заместник-министър на вътрешната търговия и услугите (1974-1977). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949) и от 7-ото до 8-ото Народно събрание (1976-1986). Носител на орден "Георги Димитров" (1972), на орден "Народна република България" първа степен (1964, 25 юли 1978).

проф. Петър Христосков, български цигулар, композитор и музикален педагог (1917-2006).
Първия си самостоятелен концерт изнася на 9-годишна възраст. Като студент в Музикалната академия е свирил в Академичния симфоничен оркестър и в Царския военен симфоничен оркестър. Концертмайстор на Софийската филхармония (1952-1954). От 1945 г. е преподавател по цигулка в Музикалната академия. Бил е декан на Инструменталния факултет и 15 години завеждащ Катедра по цигулка в Музикалната академия. Като композитор е автор на повече от 40 опуса - 12 капричии оп.1 и 24 капричии оп.24 за соло цигулка, три концерта за цигулка, два концерта за пиано, два за чело, два за цигулка и чело, един за цигулка, чело и пиано, три рапсодии за соло цигулка, две сюити за соло цигулка, соната за цигулка и пиано, една симфония, един концерт за оркестър, пиеси за цигулка, виола, чело, пиано, концертино за цигулка, детски албум за цигулка и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (май 1967). Носител на орден "Народна република България" първа степен за големия му принос музикално-изпълнителското изкуство и във връзка с 70-ата годишнина от рождението му (20 март 1987).

Белдинг Скрибнър, американски лекар и изобретател (1921-2003).
През 1960 г. изобретява апарата, направил възможна бъбречната диализа. Машината за диализа, която филтрира кръвта на пациенти с бъбречни заболявания, е създадена от Вилем Колф, който използвал изобретено от Белдинг Скрибнър устройство. Двамата лекари са носители на Наградата за клинични медицински изследвания "Албърт Ласкър" (2002), смятана за втора по значение след Нобеловата награда по медицина.

Драгомир Асенов (ист. име Жак Нисим Меламед), български писател и драматург (1926-1981).
Редактор на в. "Работническо дело" (1953-1956). Редактор (от 1957) и главен редактор на сп. "Родна реч" (1965-1968). Заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1968-1971). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (22 май 1968-18 декември 1984), секретар на съюза(21 май 1971-2 октомври 1980). Автор на разкази, повести, романи, драми.

сър Иън Холм, британски актьор (1931-2020).
Участвал е във филмите "Пришълецът" (1979), "Огнените колесници" (1981), "Танц с непознат" (1985), "Гол обяд" (1991), "Голямата нощ" (1996), "Властелинът на пръстените" (2001, 2003), "След утрешния ден" (2004), "Авиаторът" (2004), "О, Йерусалим" (2006) и др. Носител на театралната награда "Тони" за изпълнението на ролята на Лени в пиесата "Завръщане у дома" (1967). Носител на награда БАФТА (1968). Носител на британската награда "Лорънс Оливие" за изпълнението на главната роля в "Крал Лир" (1998).

Дюла Хорн, унгарски политик (1932-2013).
Министър-председател на Унгария (15 юли 1994-8 юли 1998). Министър на външните работи (10 май 1989-23 май 1990). Символично прерязал загражденията с бодлива тел между Унгария и Австрия на 27 юни 1989 г., което позволява на граждани от Източна Европа да преминат на Запад.

Серджо Гонела, международен футболен съдия от Италия (1933-2018).

Борислав Ралчев, български юрист и политик (1938-2020).
Председател на адвокатския съвет във Варна (1998-2002). Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Член на Политическия съвет на партия "Национално движение Симеон Втори" (15 октомври 2005-27 ноември 2007). Един от основателите на партия "Българска нова демокрация" (11 май 2008).

Антон Горчев, български актьор (1939-2000).
Играл е в театрите във Варна (1963-1965), в Пловдив (1965-1971), в Драматичен театър "София" (от 1973). Гастролира в Държавния сатиричен театър, в Студията за игрални филми (1971-1973). Има 50 роли в киното и 80 в театъра. Участва в игралните филми "Козият рог" (1972), "Голямата скука" (1973), "Иван Кондарев" (1974), "Сватбите на Йоан Асен" (1975), "Хан Аспарух" (1981) и др.

проф. Енчо Мутафов, български учен, художествен критик, есеист и публицист (1943-2009).
Работил е като редактор във в. "Литературен фронт (1968-1969), референт в Съюза на българските писатели (1969-1970), литературен специалист в Агенцията за защита на авторското право (1972-1973), редактор в сп. "Обзор" (1976-1990), главен редактор на в. "Демокрация" (февруари 1992-май 1993). Бил е преподавател по историческа поетика на българската литература във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1987-1988) и по теория на литературата в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (от 1989). Автор е на книги с монографични изследвания, студии, статии, очерци, есета, сред които "Време и художествено единство" (1978), "Промяна в сетивата" (1983), "Йордан Радичков" (1986; в съавторство), "Художници" (1988), "Когато се разпадаха основите. Политическа публицистика" (1992), "Оцеляването" (1993), "Последна свобода. Есета" (1998), "Захари Стоянов и българската култура" (2001), "Изоставени от боговете" (2003), "Как разказваме" (2005), "Земя без народ" (2006) и др. Автор на "Христоматия по литературознание" (1998) и на многотомната поредица "Българската мяра в литературата".

проф. Ивана Енева, българска художничка (1944-2022).
Работи в областта на архитектурната керамика. Била е преподавател по методика на изобразителното изкуство в Художествената гимназия в София и професор в катедра "Керамика" в Националната художествена академия. Ивана Енева е първата жена професор по керамика. Нейни фасадни и интериорни декоративно-монументални керамични пана се намират в обществени сгради в София, Добрич, Белоградчик, Смолян, Кърджали, Тополовград, Банско и др.

Джеймс Гандолфини, американски актьор (1961-2013).
Известен е с участието си в пиесите "Трамвай Желание" (1992) и "На кея" (1995), както и с ролята на мафиотския бос Тони Сопрано в телевизионния сериал "Семейство Сопрано", излъчван по американския канал "Ейч Би О" в периода 1999-2007 г. За ролята си на Тони Сопрано той получава награда "Златен глобус" (2000) и три награди "Еми"(2000, 2001, 2003).

Карлос Руис Сафон, испански писател (1964-2020).
Автор е на четирилогията "Гробището на забравените книги" (2001-2016), която включва романите "Сянката на вятъра", "Играта на ангела", "Затворникът на рая" и "Огнената роза", и др.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.