Сър Пол Макартни навършва 82 години

18 юни 2024 г., вторник, 25-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Св. мчци Леонтий, Ипатий и Теодуля, припомня БТА.

В България се отбелязва:

Празникът на град Смолян. Отбелязва се с Решение 435 на Общинския съвет от 20 май 2010 г. Годишнина от обединението (1960) на трите селища гр. Смолян, с. Райково и гр. Устово с указ 227 от 18 юни 1960 г. на Президиума на Народното събрание в град. Със същото решение датата 21 октомври - Ден на освобождението на Родопите от османско иго, е прието да се отбелязва всяка година като Празник на община Смолян.

По света се отбелязва:

Международният ден за борба с речта на омразата. Отбелязва се от 2022 г. с резолюция A/RES/75/309 на Общото събрание на ООН от 21 юли 2021 г., с цел да се насърчи междурелигиозния и междукултурен диалог и толерантността в борбата с речта на омразата. Годишнина (2019) от Плана за действие на ООН срещу речта на омразата по отношение на религия, националност, раса, пол и др.

Денят на устойчивата гастрономия. Отбелязва се от 2017 г. с резолюция A/RES/71/246 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2016 г., с цел да се подчертае ролята на гастрономията като израз на природното и културното разнообразие в света и значението на всички култури и цивилизации за постигане на целите за устойчиво развитие. Те са насочени към намаляване на бедността, опазване на планетата, гарантиране на правата на човека и осигуряване на просперитет за всички чрез насърчаване на развитието на селското стопанство, прехраната и опазването на биологичното разнообразие.

На този ден в България:

1929 - 22-ото Обикновено народно събрание приема "Закон за преобръщане на Червенобрежката, Пернишката, Светиврачката и Сейменската селски общини в градски", според който с. Перник се преобръща в град Перник, а общината от селска става градска. Законът е утвърден от цар Борис III с Указ 402 от 26 юни 1929 г., обнародван в "Държавен вестник" на 18 юли с.г.

1947 - България възстановява дипломатическите си отношения с Унгария след прекъсването им на 26 септември 1944 г. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 9 август 1920 г. На 13 февруари 1954 г. са издигнати в ранг на посолства.

1981 - Сформирано е правителство с министър-председател Гриша Филипов. Кабинетът е образуван от представители на Българската комунистическа партия и на партия Български земеделски народен съюз. От 24 март 1986 г. министър-председател е Георги Атанасов. Управлява до 19 юни 1986 г.

1999 - Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, с който се въвежда такса за обучение в държавните висши училища.

2004 - В София официално е открито постоянно представителство на Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ в България. Присъстват главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, посланикът на САЩ в България Джеймс Пардю, представителят на ФБР в Атина Робърт Клифърд, директори на служби в МВР, както и представители на разузнавателни служби на други страни.

2005 - В София е открита реконструираната сграда на Младежкия театър (дн. Младежки театър "Николай Бинев") на бул. "Дондуков" 8. След реконструкцията на обща стойност 8 200 000 лв. театърът има обща площ над 7300 кв. м, голям салон с 461 места (201 на балкона и 260 на партера), камерна зала със 100 места, 12 гримьорни, две фоайета, клуб на актьора, бюфет за публиката, административна част.

2006 - При разкопки в Стара Загора археологът Димитър Янков открива мраморна глава на бог Дионисий. Теглото на находката е 7 кг и е изработена от бял местен мрамор. Скулптурата датира от 1-2 в. след Христа. Известно е, че в древния град Августа Траяна е имало храм на бог Дионисий, но не е известно досега къде се е намирал той.

2007 - Нефтопреработвателната рафинерия "Плама" е продадена за 44 440 000 лв. На обявения трети търг се явява единствено пловдивската фирма "Хай Уей Логистик център".

2016 - Влиза в сила Договор за сътрудничество в областта на физическата култура и спорта между Министерството на младежта и спорта на България и Националния институт за спорт, физическо възпитание и отдих на Куба, одобрен с Решение щ 96 от 12 февруари 2016 г. на Министерския съвет.

2017 - В София, в два тура на 17 и 18 юни, Общото събрание на съдиите провежда избор за шестима членове на Висшия съдебен съвет (мандат 2017-2022) от квотата на съдиите. На първия тур с 988 гласа е избрана Цветинка Пашкунова, съдия от Върховния касационен съд (ВКС). На втория тур от 26 кандидати за членове на съдийската колегия са избрани Атанаска Дишева, съдия от Върховния административен съд, Красимир Шекерджиев - съдия от Върховния касационен съд (ВКС), Олга Керелска - съдия във ВКС, Боряна Димитрова - председател на Окръжен съд Бургас, Севдалин Мавров - съдия във ВКС. Избирателната активност е 85,79 процента или 1920 души от 2238 с право на глас. По електронен път гласуват 1455 съдии.

2018 - В София министърът на труда и социалната политика Бисер Петков и министърът на здравеопазването, труда и социалната защита на Молдова Светлана Чеботар подписват Спогодба за регулиране на трудовата миграция между България и Молдова. Спогодбата ще се прилага за граждани на двете държави, които имат трудов договор и разрешение за пребиваване на територията на другата страна, без да е необходимо отделно разрешение за работа. Чрез документа се регламентира наемането на молдовски работници в България и на български в Молдова за срок от една година с възможност за последващо удължаване за общо до 3 години. Обхваща се и обменът на сезонни работници между двете страни за период до 9 месеца годишно. Влизането, пребиваването и заетостта на работниците-мигранти ще се регламентират по законодателството на приемащата държава.

2019 - В София министърът на икономиката Емил Караниколов открива Международния икономически форум "Пътища за партньорства", организиран от Българската банка за развитие. Форумът се провежда под знака на 20-та годишнина от основаването на банката.

2020 - Компанията "Виваком" получава два международни стандарта - за отлична защита и управление на личните данни. Компанията е първата в България, която получава сертификат по новия международен стандарт за изградена цялостна Система за управление на неприкосновеността на личните данни - ISO/IEC 27701:2019. Компанията е отличена и със сертификат за прилагане на Кодекса за добра практика за защита на личните данни в облачните услуги - ISO/IEC 27018:2019. Международно признатите сертификати са потвърждение за високото ниво на съответствие с изискванията не само на Европейския закон за защита на личните данни, но и на световните норми в тази област.

2021 - Двама от членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова подават оставка и правят писмено обръщение към съдиите, в което посочват, че се надяват дебатът за промени в съдебната система да не спира, и че те не отстъпват от становището си, че е време за категорични мерки, свързани с върховенството на правото и с ефективността и ефикасността на съдилищата в България.

2023 - В Хасково започва 17-ият фестивал "Театър, обичам те!" В продължение на седмица зрителите имат възможност да гледат седем представления за възрастни и три за деца. В съпътстващата програма са концерти на открита сцена пред сградата на театъра, изложба и прожекция на филм.

На този ден по света:

1583 - В Лондон, Великобритания, е издадена първата в света застрахователна полица. Ричард Мартин прави застраховка живот на Уилям Гибънс за 383 фунта.

1815 - Край Ватерло, Белгия, е нанесено съкрушително поражение над войската на френския император Наполеон Първи от съюзническите армии на Великобритания и Нидерландия под командването на фелдмаршал Артър Уелингтън, и на Прусия, командвани от фелдмаршал Гебхард Блюхер. Битката слага край на Наполеоновите войни (1799-1815) и води до крах на наполеоновата империя. От френската армия, наброяваща 72 000 души загиват 32 000 души, а от съюзническите армии - 23 000 души.

1926 - В Париж, Франция, е основана Международната филателна федерация. Седалището на организацията е в Цюрих, Швейцария.

1927 - В Германия официално е открита пистата "Нюрбургринг" на 90 км от гр. Кьолн и на 120 км от гр. Дюселдорф. Името на пистата е от замъка "Нюрбург" в планината Айфел. След реконструкция пистата е открита на 12 май 1984 г.

1931 - Основан e "Реймс" - Реймс, френски футболен клуб.

1932 - В Женева, Швейцария, е основана Международната федерация по баскетбол (ФИБА). От 1932 г. до 1940 г. е със седалище в Рим (Италия), от 1940 г. до 1956 г. - в Берн (Швейцария), а от 1956 г. е в Мюнхен (Германия).

1936 - В САЩ мафиотският бос Лъки (Салваторе) Лучано е осъден на 50 години затвор. Помилван е през 1945 г., освободен е от затвора на 2 февруари 1946 г. Той умира на 26 януари 1962 г. в Неапол, Италия.

1946 - Италия е провъзгласена за република след референдум, произведен на 2 юни 1946 г., на който 54,3 процента от избирателите гласуват "за".

1953 - Египет е провъзгласен за република след военния преврат, извършен на 23 юли 1952 г. от група офицери, начело с полк. Гамал Абдел Насър. Премахната е монархията, установена на 18 април 1923 г. с приемането на нова конституция.

1979 - Във Виена, Австрия, САЩ и СССР подписват Договор за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия САЛТ 2 за период до 1985 г. САЛТ представляват серия от дипломатически преговори между СССР и САЩ по въпросите за стратегическото въоръжение, проведени в две фази САЛТ-1 (1972) и САЛТ-2 (1979). На основание на тези договори по-късно са подписани и договори за съкращаване на настъпателните оръжия СТАРТ 1 (1991) и СТАРТ 2 (1993).

1983 - От Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, е изстреляна космическата совалка "Чалънджър" с 5-членен екипаж на борда, в който участва Сали Райд - първата американка и третата жена в света, летяла в Космоса. "Чалънджър" се приземява на 24 юни 1983 г. в щата Калифорния, в базата на Военновъздушните сили на САЩ "Едуардс". Това е втори полет на совалката, първият е от 4 до 9 април 1983 г. с четирима астронавти на борда.

1997 - Приет е Договорът от Амстердам на Европейския съюз. Договорът за реформа и допълнение на Договора от Маастрихт, известен като Договор от Амстердам (Амстердамски договор) е приет на срещата на високо равнище на Европейския съюз в Амстердам, Нидерландия. Той заменя Договора от Маастрихт, подписан на 11 декември 1991 г., влязъл в сила на 1 ноември 1993 г. Договорът от Амстердам е подписан на 2 октомври 1997 г. Влиза в сила на 1 май 1999 г.

1999 - В Кьолн, Германия, на среща на държавните и правителствени ръководители на Г-7 е приета "Кьолнска инициатива за дълга": от 130-те млрд. долара дълг на най-бедните страни в света се съкращават 70 млрд. долара.

2000 - В Алжир е подписано споразумение за незабавно прекратяване на военните действия между Етиопия и Еритрея от министрите на външните работи на Еритерия и Етиопия Хайле Волденсе и Сеюм Месфин в присъствието на президента на Алжир и действащ председател на Организацията за африканско единство Абделазиз Бутефлика. Конфликтът между двете страни избухва на 6 май 1998 г. заради спорна гранична зона и взема десетки хиляди жертви. Над 1 млн. души са прогонени от домовете си. На 12 декември 2000 г. в Алжир министър-председателят на Етиопия Мелес Зенауи и президентът на Еритрея подписват мирно споразумение, с което официално се слага край на граничната война.

2003 - В статия във в. "Нодон Синмун", цитирана от официалната агенция на КНДР - КЦТА, се признава, че КНДР притежава отбранителни ядрени сили и ще продължи да ги развива, за да противодейства на враждебната политика на САЩ.

2006 - Катрин Джефъртс Скори е избрана за председателстващ епископ на Американската епископална църква - религиозна общност, наброяваща 2,3 млн. миряни. Дотогава тя е била епископ на епархията в Невада, по професия е доктор по океанография и биология и е преподавала теология в Орегонския университет. През 1994 г. е ръкоположена за свещеник. Скори е избрана начело на Американската епископална църква 30 години след като тя разрешава жени да бъдат ръкополагани за свещеници.

2013 - На церемония в Кабул, в присъствието на президента на Афганистан Хамид Карзай и генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, афганистанските въоръжени сили поемат от Международните сили за подържане на сигурността (ИСАФ) грижите по поддържане на сигурността в страната. Числеността на силите е 350 000 души, които поемат грижата за сигурността във всички 403 окръга на 34-те провинции в Афганистан.

2014 - Турски съд осъжда на доживотен затвор 96-годишния Кенан Еврен, президент на Турция (1980-1989), и 89-годишния Тахсин Шахинкая, командващ военновъздушните сили (1978-1983)- единствените останали живи ръководители на преврата от 12 септември 1980 г. Превратът от 12 септември 1980 г. е третият военен преврат в историята на съвременна Турция. В седмиците и месеците след него петдесет души са екзекутирани, 600 000 - арестувани, десетки умират в резултат на изтезания, а много други са обявени за безследно изчезнали.

2018 - В Букурещ Камарата на депутатите - долната камара на парламента, приема по ускорена процедура промени в Наказателния кодекс със 175 гласа "за" и 78 "против". Съгласно промените апелативните съдилища няма да могат да осъждат лица, оправдани на по-долна инстанция, освен ако обвинението не представи нови доказателства. Подслушване, което не е свързано с криминалното деяние, извършено от разследваното лице, няма да бъде вземано предвид. Доказателства за предполагаеми престъпления, предоставени от информатори повече от шест месеца след предполагаемото нарушение, няма да важат в съда.

2019 - В Париж, Франция, е арестуван бившият президент на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) Мишел Платини по подозрение в корупция във връзка с разследването за избора на Катар за домакин на световното първенство по футбол през 2022 г. Катар е избран за домакин през 2010 г. с 14 срещу 8 гласа, а другият кандидат е САЩ, като още тогава се появяват съмнения, че гласуващите са били подкупени. По това време Мишел Платини е президент на УЕФА и е част от 22-членната група на Международна федерация по футбол (ФИФА), която избира домакините на световни първенства.

2020 - Основният съд в Скопие, Република Северна Македония, произнася присъдата по делото "Рекет" срещу Катица Янева, бивш ръководител на Специалната прокуратура, и бизнесмена Боян Йовановски по обвинение за вземане на подкуп, пране на пари и злоупотреба с власт. Катица Янева е осъдена на 7 години затвор за злоупотреба със служебното положение и правомощия, а Боян Йовановски - на 9 години затвор за облагодетелстване и оказване на противозаконно влияние и пране на пари.

2021 - Министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо назначава цветнокожия съдия Махмуд Джамал за член на Върховния съд. Това се случва за пръв път в 146-годишната история на канадската висша съдебна инстанция. Той заема мястото на съдия Розали Абела в 9-членния съд, която се пенсионира. Махмуд Джамал е роден в Найроби през 1967 г., през 1969 г. емигрира със семейството си във Великобритания. От 2019 г. той е съдия в апелативния съд в Онтарио.

2022 - В Кишинев парламентите на Румъния и Молдова провеждат съвместно заседание, на което е подписана обща декларация, в която се подчертава "безусловната подкрепа", оказвана във времето от всички политически сили в Румъния за развитието, демократичното укрепване и европейския път на Република Молдова. Румънският парламент е представен от председателя на Сената Флорин Къцу, председателя на Камарата на депутатите Марчел Чолаку, сенатори и депутати.

2023 - Президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев има среща на четири очи с иранския си колега Ебрахим Раиси в двореца Саадабад в Техеран. Това е първото официално посещение на узбекистански президент в Иран от повече от две десетилетия. Официални представители на двете страни подписват 11 споразумения за сътрудничество в присъствието на двамата лидери в рамките на усилията за засилване на сътрудничеството в различни области, включително търговията, транспорта, фармацевтиката, технологиите и селското стопанство.

Родени на този ден българи:

Стефан Първанов (псевд. Байката), художник (1916-1994).
От 1967 г. е член на Съюза на българските художници. От 1961 г. участва в общите художествени изложби. Осъществил е самостоятелни изложби в София и Лом през 1974 г., и в Михайловград (дн. Монтана) и Вършец през 1975 г. Негови творби са притежание на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия и на художествените галерии в различни градове в страната.

доц. Симеон Пиронков, композитор и диригент (1927-2000).
От 1978 г. е преподавател по музикално оформление на спектакъла във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов"). Заместник-председател на Съюза на българските композитори (1980-1985). Един от основателите на Дружеството за нова музика в България (1990) и негов председател (1994-2000). От 1992 г. е председател на фондацията и Международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов". Автор е на музиката към филмите "Крадецът на праскови", "Черните ангели", "На малкия остров", "А бяхме млади", "Хан Аспарух", "Константин Философ" и др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1977), "Народен артист" (23 май 1985). Лауреат на "Димитровска награда" (17 юни 1982). Носител на Хердерова награда (1985), орден "Народна република България" втора степен (1987).

Живко Карадалиев, футболист и треньор (1933-2014).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Беласица" (Петрич), "Червено знаме" (София), "Миньор" (Перник), "Ботев" (Пловдив) и "Спартак" (Пловдив). От 1970 г. е треньор.

Мария Чорбова, състезателка по лека атлетика (тласкане на гюле) (1940-2015).
Печели бронзов медал от Европейските атлетически игри в зала през 1967 г. в Прага, Чехия.

Любомир Собаджиев, политик (1944-2002).
Основател и първи председател на Съюз за гражданска инициатива (25 декември 1988) (от 25 ноември 1989 г. е Движение "Гражданска инициатива"). Съучредител на Съюза на демократичните сили (7 декември 1989). Основател (1989) на "Комитет 273", чрез който се обявява в защита на осъдените по политически причини, включително и на осъдените български турци по Възродителния процес. Седем години е бил политически затворник в Пазарджик и Стара Загора. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991).

Веселин Близнаков, лекар и политик (1944).
Работи и специализира по проблемите на ядрената енергетика и радиационната защита в България и чужбина. Ръководи секция по радиационна защита в Националния център по радиобиология и радиационна защита (1986-1999). Председател на Българското ядрено дружество (1999-2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) и в 40-ото Народно събрание (11 юли-16 август 2005; 24 април 2008-26 юни 2009). Министър на отбраната (16 август 2005-24 април 2008).

Димитър Герасимов, актьор (1947-2023).
Играл е в Драматичния театър "Никола Вапцаров" в Благоевград (1970-1973), в театър "Сълза и смях" в София (от 1973) и в Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Участвал е във филмите "Над Сантяго вали" (1976), "Дали" (1990), "Вампири, таласъми" (1992) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1982) и на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (23 юли 2008). Озвучавал е филми и сериали.

Бойко Коцев, политик и дипломат (1956).
Експерт и началник отдел в дирекция "Правно-нормативна" в Министерство на външните работи (МВнР) (1980-1989). Заместник-ръководител на посолството на България в Зимбабве (1989-1993). Заместник-началник на управление в МВнР (1993-1995). Заместник-началник на мисията на България към Европейската общност в Брюксел, Белгия (1995-1998). Заместник-директор и началник отдел "Отношения България-ЕС" в дирекция Европейска интеграция в МВнР (1998-2001). Заместник-министър на вътрешните работи (10 август 2001-1 октомври 2007). Постоянен представител на България към Европейския съюз (1 октомври 2007-31 януари 2012). Посланик на България в Русия (13 март 2012-29 юни 2018). Посланик на България в Узбекистан (15 ноември 2012-2015) и в Туркменистан (4 декември 2014-29 април 2015). Бил е представител на България в Международната банка за икономическо сътрудничество. Носител на ордена "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен (19 юни 2019).

доц. Росен Карадимов, български юрист и политик (1963).
Първи секретар на Централния комитет на Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС) (21 декември 1989-27 февруари 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Съветник на министър-председателя Сергей Станишев (ноември 2005-27 юли 2009). Политически наблюдател и председател на Управителния съвет на фондация "Институт за нов икономически напредък". От 1991 г. е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е правен консултант и процесуален представител на редица кредитни институции, сред които Българската банка за развитие (ББР). От ноември 2022 г. е председател на Надзорния съвет на ББР.

ген.-майор о. р. Румен Радев, президент, политик и военен деец (1963).

Младши пилот в 15-и изтребителен авиационен полк в авиобаза в Равнец (1987-1988). заместник-командир на звено в 15-и изтребителен авиационен полк в авиобаза - Равнец (1989-1990) и командир на звено в полка (1990-1994). Командир на ескадрила МиГ-29 в Пета изтребителна авиобаза - Равнец (1996-1998). Заместник-командир по летателната подготовка на Пета изтребителна авиобаза - Равнец (1998-1999). Заместник-командир по летателната подготовка на Трета изтребителна база - Граф Игнатиево (1999-2000). Началник-щаб на Трета изтребителна авиобаза - Граф Игнатиево (2000-2005). Командир на Трета изтребителна авиобаза - Граф Игнатиево (2005-2009). Заместник-командир на Военновъздушните сили на България (2009-2014). Командир на Военновъздушните сили на България (2014-10 август 2016). Пилотирал е 11 типа реактивни бойни самолета с прелетени над 1400 часа. От 22 януари 2017 г. е президент и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на България.


Калин Вельов, певец, музикант, перкусионист (1973).
Свирил е с група Акага (1991-1998) и група Медикус (1992-1994). Работил е с бенда на Лили Иванова (1998-1999), а също и с Васил Найденов, Йорданка Христова, Стоян Захариев, Нели Рангелова, Георги Христов, Веселин Маринов, Стефан Вълдобрев, Владимир Ампов -Графа, Латино Партизани, Ку-ку бенд, Дони и Момчил и др. Преподавател по ударни инструменти в Националното музикално училище "Любомир Пипков" (2004-2005). Създава латино формацията "Тумбаито" (2007). През 2010 г. излиза първия му самостоятелен сингъл - "Искам", който е част от албума "2 лица". Депутат в 44-ото Народно събрание (29 юли 2020-25 март 2021).

Александър Николов, състезател по плуване (1992).

На този ден са родени и:

Иван Гончаров, руски писател (1812-1891).
Автор е на романите "Обикновена история" (1847), "Обломов" (1859), "Пропаст" и др. В последните години от живота си пише очерци, разкази и критически статии.

Шарл Лаверан, френски паразитолог (1845-1922).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1907 г. за неговата работа върху ролята на протозоите като причинители на болести.

Миклош Хорти, унгарски политик (1868-1957).
Регент на краля на Унгария (1 март 1920-15 октомври 1944), след официалното отхвърляне на последния крал Карл IV, който едновременно е и император на Австрия под името Карл I. След Втората световна война (1939-1945), живее в изгнание в Лисабон, Португалия.

Николае Йорга, румънски историк и политик (1871-1940).
Министър-председател на Румъния (19 април 1931-6 юни 1932).

Александра Толстая, руска писателка (1884-1979).
Най-малката дъщеря на Лев Толстой.

Борис Барнет, съветски актьор и режисьор (1902-1965).
Носител на Държавната награда на СССР (1948).

Джеръм Карл, американски химик (1918-2013).
Носител на Нобелова награда за химия за 1985 г. заедно с американския биофизик Хърбърт Хауптман за техния изключителен принос за откриването на директните методи за определянето на структурата на кристалите.

Франко Модиляни, американски икономист (1918-2003).
Основоположник на модела на "жизнения цикъл", който обяснява мотивите и размерите на личните спестявания. Носител на Нобелова награда за икономика за 1985 г. за пионерен анализ на проблемите на спестяванията и финансовите пазари.

Дъдли Хършбах, американски химик (1932).
Носител на Нобелова награда за химия за 1986 г. заедно с канадския химик от унгарски произход Джон Полани и американския химик от тайвански произход Ли Юан Цъ за техните изследвания в областта на динамиката на елементарните химически процеси.

Денис Хълм (Денис Клайв Хълм), новозеландски автомобилен състезател (1936-1992).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1967 г.

Роже Льомер, френски футболист и треньор (1941).
Като треньор на националния отбор на Франция по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия.

Роджър Ибърт, американски кинокритик (1942-2013).
Първият кинокритик, носител на наградата "Пулицър" (1975). Първият кинокритик със своя звезда на "Алеята на славата" (2005) в Холивуд. Определен от сп. "Форбс" като "най-влиятелният кинокритик в САЩ" (2007).

сър Пол Макартни, британски певец и композитор (1942).
На 14-годишна възраст пише първата си песен "I Lost My Little Girl". Един от основателите на групата "Бийтълс" (1960). След разпадането на "Бийтълс" през 1970 г. той започва солова кариера и формира групата "Wings". Автор е на книгата "Текстове: 1956 досега" (2021). Удостоен с рицарско звание "сър" за неговия принос към музиката (1997). Носител на 18 награди "Грами" (1964, 1966, 1967, 1970, 1971, 1974, 1979, 1990, 2010, 2011, 2012, 2013).

Фабио Капело, италиански футболист и треньор (1946).
Като треньор на "Милан" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (1994) и Суперкупата на УЕФА (1994). Въведен в Залата на славата на италианския футбол (2013).

Лех Качински, полски политик (1949-2010).
Министър на правосъдието на Полша (12 юни 2000-4 юли 2001). Кмет на Варшава (18 ноември 2002-22 декември 2005). Президент на Полша (23 декември 2005-10 април 2010). Загива при самолетна катастрофа на 10 април 2010 г.

Изабела Роселини (Изабела Фиорела Елета Джована Роселини), италианска актриса (1952).
Модел на френската козметична фирма "Ланком" (1982-1993). От 1994 г. продуцира своя козметична серия. Участвала е във филмите "Синьо кадифе", "Смъртта й прилича", "Одисей", "Легенда за Землемория", "Дон Кихот", "Бели нощи", "Империя", "Диво сърце" и др.

Винченцо Монтела, италиански футболист и треньор (1974).

Сергей Шариков, руски състезател по фехтовка (1974-2015).
Двукратен олимпийски шампион - през 1996 г. в Атланта, САЩ, и през 2000 г. в Сидни, Австралия. От Олимпийски игри печели и един сребърен медал (1996) и един бронзов медал (2004). От световни първенства печели три златни, два сребърни и два бронзови медала. От европейски първенства печели пет златни, един сребърен и два бронзови медала.

Кая Калас, естонски политик и юрист (1977).
Председател на Партията на реформите от 14 април 2018 г. Министър-председател на Естония от 26 януари 2021 г.

Шунсаки Нишикава, японски футболист (вратар) (1986).

Пиер Емерик Обамеянг, футболист от Габон (1989).

Ана Фенингер (Ана Фенингер Файт), австрийска състезателка по ски алпийски дисциплини (1989).
Олимпийска шампионка през 2014 г. в Сочи, Русия. От Олимпийските игри в Сочи, Руси, печели и един сребърен медал. От световни първенства печели три златни медала - 2011 г. (комбинация), 2015 г. (супер Г и гигантски слалом), два сребърни и един бронзов медал.

Това е денят на смъртта на:

Максим Горки (ист. име Алексей Максимович Пешков), руски писател, литературен критик и публицист (1868-1936).
Автор е на романите "Майка" (1906), "Животът на Клим Самгин" (1927), пиесите "На дъното" (1902), "Егор Буличов и другите" (1931) и др.

Руал Амундсен, норвежки полярен изследовател и пътешественик (1872-1928).
Пръв доказал възможността да се мине по море покрай северния бряг на Северна Америка от Гренландия до Аляска. С кораба "Мод" преминава покрай северните брегове на Европа и Азия. Загива на 18 юни 1928 г. при падането на хидроплана "Латам" в Баренцово море, докато се опитва да спаси бедстващата експедиция на италианеца Умберто Нобиле с дирижабъла "Италия" в Северния ледовит океан.

Бойчо Липовски (ист. име Никола Василев), български учител, поет и преводач (1878-1913).
Бил е учител във Видин и Пловдив, директор на Девическата гимназия в Кюстендил. Сътрудничил на сп. "Ново време", сп. "Мисъл", сп. "Общо дело", сп. "Изгрев" и др. Автор на стихове, разкази, драми, литературно-критически статии. Превежда от руски език "Слово за похода на Игор", стихове на Семьон Надсон, Алексей Плешчеев и др. Загива по време на Междусъюзническата война (1913) при с. Злетовска река, Кочанско, Македония.

Паул Карер, швейцарски химик (1889-1971).
Носител на Нобелова награда за химия за 1937 г. за изследванията му върху каротеноидите, флавините и витамините А и Б 2. Другата половина от наградата е присъдена на британския химик Уолтър Хауърт, който изследва витамин C.

Ханс Кох, чешки цигулар (1891-1951).
Концертмайстор на Софийската народна опера и на българската народна филхармония, допринесъл за полагане на основите на цигулковата педагогическа школа в България. Напуска България през 1928 г.

маршал Георгий Жуков, съветски военен деец (1896-1974).
Участник в Първата световна война (1914-1918). Командир на взвод и ескадрон по време на гражданската война (1918-1920). Началник на Генералния щаб и заместник на народния комисар по отбраната на СССР (януари 1941-30 юли 1941). Маршал на СССР (1943). Член на щаба на Върховния главнокомандващ по време на Великата Отечествена война (1941-1945). Командващ войските на няколко фронта. Главнокомандващ групата на съветските войски и на съветската администрация в Германия (юни 1945-март 1946), след Втората световна война (1939-1945). Главнокомандващ сухопътните войски и заместник-министър на въоръжените сили на СССР (март-юни 1946). Командващ войските на Одеския и Уралския военни окръзи (1946-1953). Министър на отбраната на СССР (февруари 1955-октомври 1957). Герой на СССР (1939, 1944, 1945, 1956). Герой на Монголската народна република (1969). Носител на 6 ордена "Ленин" и много други отличия.

Христо Смирненски (ист. име Христо Димитров Измирлиев), български поет и писател (1898-1923).
Един от големите майстори на българския стих. Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др. Той е сред основателите на хумористичните списания "Смях и сълзи" (1917) и "Маскарад (1922). Сътрудничи на сп. "Барабан", сп. "Художествена седмица", сп. "Родна лира", сп. "Българан", сп. "Червен смях", на в. "Народна армия и в. "Младеж". Превежда стихотворения от руски поети. Автор е на хумористична поезия, разкази и фейлетони. Сред стихотворенията му са "Да бъде ден", "Първи май", "Ний", "Червените ескадрони" "Утрешния ден", Северно сияние", "Йохан" и др. Автор е на книгата "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза" (1918) и на стихосбирката "Да бъде ден" (1922)".

акад. Никола Бонев (Никола Бонев Иванов), български астроном (1898-1979).
От 1928 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по астрономия и директор на Астрономическата обсерватория в университета (1928-1966). Директор на Секцията по астрономия при Българската академия на науките (1948-1972). Основател на станцията за наблюдение на изкуствени спътници край с. Плана, Софийска област (1957). Основател и председател на Българското астронавтическо дружество (1957-1979). Действителен член на БАН (1977). Носител на орден "Кирил и Методи" втора степен (1957), на орден "Червено знаме на труда" (1958), на орден "Кирил и Методи" първа степен (1963), на орден "Народна република България" трета степен (1968).

Георгий Василиев, съветски режисьор, актьор и сценарист (1899-1946).
Режисьор и сценарист е на филма "Чапаев" (1934). Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1942).

Джон Чийвър, американски писател (1912-1982).
Автор е на сборниците с разкази "Новото радио" (1953), "Крадецът от Шейди Хил" (1956), "Галерия от образи, които няма да използвам" (1961), "Среща" (1962), на романите "Хроника на Уапшотови" (1957), "Геометрия на любовта" (1966) и др.

Жозе Сарамагу, португалски писател, драматург и журналист (1922-2010).
Автор е на "Земя на греха" (1947), "Вероятно радост"(1970), сборниците с хроники, отпечатани във вестници "За този свят и за другия" (1971), "Евангелието по Исуса Христа" (1991), "Всички имена" (1997), "Двойникът" (2003) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1998 г. заради неговите притчи, подхранвани от въображението, съчувствието и иронията, които непрекъснато ни дават възможност да възприемем една илюзорна реалност. Жозе Сарамагу е първият автор, пишещ на португалски език, който печели престижната награда. Носител на наградите на португалския "ПЕН клуб"(1983, 1985). Носител на наградата на британския вестник "Индипендънт" (1993). Носител на литературната награда на името на Албер Камю за 1995 г.

Елена Бонер, руска правозащитничка и публицистка, дисидентка (1923-2011).
Съпруга е на акад. Андрей Сахаров, руски физик и общественик, дисидент, носител на Нобелова награда за мир за 1975 г.

Джампиеро Бониперти, италиански футболист и спортен деец (1928-2021).
Президент на "Ювентус" (Италия) (1971-1990). Член на Европейския парламент (1994-1999). Въведен в Залата на славата на италианския футбол (2012).

Жерар Фроманже, френски художник (1939-2021).

Хектор Язалде, аржентински футболист (1946-1997).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1974 г.

Владимир Стоянов, български футболист и треньор (1964-2019).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Черноморец" (Бургас), "Депортиво Ла Коруня" (Испания), "Локомотив" (София), "Ботев" (Пловдив) и "Спартак" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изигран 1 мач.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.