2017 - Във Варна от околосветско пътешествие с 11-метровата си яхта „Одесос“ се завръща 80-годишният мореплавател Васил Куртев.

17 май 2024 г., петък, 20-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Николай Софийски. Събор на св. Баташки мъченици. Св. ап. Андроник. Св. мчк Солохон, припомня БТА.

На 3 април 2011 г. патриарх Максим канонизира за светци мъченически загиналите българи в храма в Батак по време на Априлското въстание (1876). Официално решение за канонизацията е взето от Светия синод на 16 март 2011 г. От имената на Баташките мъченици са запазени само тези на местните свещеници Петър и Нейчо, на великомъченик Трендафил Тошев, както и на някои от избитите жители на селището.

В България се отбелязва:

Денят на българския спорт. Професионален празник на работещите в сферата на спорта.
Обявен с Решение 581 на Министерски съвет от 4 август 2006 г. Годишнина от пристигането (1894) в София на първите учители по физическо възпитание от Швейцария - Шарл Шампо, Луи Айер и други с мисията да положат основите на спорта в страната след освобождението й от османско иго (1878). За първи път в България швейцарците внасят футболни топки и различни уреди за гимнастика, основават и гимнастическата организация "Юнак". Гимнастикът Шарл Шампо е първият участник за България на първите съвременни Олимпийски игри в Атина, Гърция (6-15 април 1896). Състезава се в три индивидуални дисциплини на гимнастика. На прескок заема пето място и донася първите две точки за България.

Денят на град Габрово. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1992 г. Годишнина от обявяването (1860) на село Габрово за град.

По света се отбелязва:

Международният ден срещу хомофобията, трансфобията и бифобията. Отбелязва се от 2004 г., с цел да се насочи вниманието на обществеността върху дискриминацията и насилието над хората с различна сексуална ориентация. От 2004 г. до 2009 г. се отбелязва като Международен ден срещу хомофобията, а от 2009 г. до 2015 г. като Международен ден срещу хомофобията и трансфобията. От 2015 г. към името на деня се добавя бифобия, за да се обърне внимание на проблемите, пред които са изправени бисексуалните хора. Годишнина от изключването (1990) на хомосексуалността като психично заболяване от списъка на Международната класификация на болестите на Световната здравна организация. Мотото на деня за 2024 г. е: "Никой не е изоставен: Равенство, свобода и справедливост за всички".

Международният ден на детския телефон на доверието. Отбелязва се от 2007 г. по инициатива на Международното обединение на детските телефони на доверието (СНI), официално признато от Комитета на ООН по правата на децата. Идеята за детския телефон на доверието е на проф. Джеру Билимория от Института за социални науки (ТISS) в Мумбай, Индия, която през юни 1996 г. започва да работи по проект на института като социален работник с децата на улицата. Тогава тя създава безплатен телефон на доверието, на който доброволци помагат на деца в нужда, обадили се за помощ. Международното обединение на детските телефони на доверието е основано през 2003 г. в Амстердам, Нидерландия, на среща на представители на 49 детски телефони на доверието от целия свят, в която участва и проф. Джеру Билимория.

Световният ден на телекомуникациите и информационното общество. Отбелязва се от 2007 г. с резолюция 68 на Международния съюз за телекомуникации. От 1969 г. до 2006 г. денят се е чествал като Световен ден на телекомуникациите. На 27 март 2006 г. Общото събрание на ООН приема резолюция A/RES/60/252, с която обявява 17 май за Световен ден на информационното общество. През ноември 2006 г. на конференция на Международния съюз за телекомуникации в Анталия, Турция, е приета резолюция 68, съгласно която Световният ден на телекомуникациите и Световният ден на информационното общество ще се отбелязват на 17 май под общото наименование Световен ден на телекомуникациите и информационното общество. Годишнина от създаването (1865) в Париж, Франция, на Международния съюз за телекомуникации, специализирана организация на ООН от 1 януари 1949 г. Мотото на деня за 2024 г. е: "Цифрови иновации за устойчиво развитие".

Световният ден за борба с хипертонията. Отбелязва се от 2005 г. по инициатива на Световната лига за борба с хипертонията, с цел да се повиши осведомеността на международната общност за високото кръвно налягане и да се насърчи превенцията и контрола му. По данни на Световната здравна организация близо 1,28 млрд. души по света на възраст между 30 и 79 години страдат от хипертония, като две трети от тях живеят в страни с ниски и средни доходи. По-малко от 42 процента от хората с хипертония са диагностицирани и се лекуват. Мотото на деня за 2024 г. е: "Да контролираме и измерваме правилно кръвното си налягане, за да живеем по-дълго".

Националният празник на Норвегия. Ден на конституцията (1814).

На този ден в България:

1901 - С Указ 236 от 16 май 1901 г. е обнародван Закон за административното деление територията на държавата, приет от 11-ото Обикновено народно събрание на 4 май 1901 г. Съгласно закона страната се дели на 12 окръга и 71 околии. Влиза в сила от 1 юни 1901 г. и е отменен през 1934 г.

1914 - Започва стачка на трамвайните работници и служители в София, която продължава до 31 май 1914 г. За времето си стачката е една от големите, като парализира целия транспорт в София.

1929 - В Хасково избухва стачка на тютюноработниците, която прераства в обща стачка на работниците от бранша в страната с участието на над 30 000 тютюноработници в страната. Стачниците поставили предимно икономически искания и след стачката получават минимално повишение на надниците.

1956 - България е приета за член на Организацията на ООН по въпросите на образованието, наука и култура (ЮНЕСКО). Организацията е учредена на 16 ноември 1945 г. в Лондон, Великобритания, с цел да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.

1964 - България установява дипломатически отношения с Уганда.

1994 - Започва излъчвания радио "Сигнал плюс". С Решение 111 от 21 юни 2011 г. на Съвета за електронни медии радиото се преименува на "Дарик 18", а програмата му стартира на 20 юли 2011 г. От 14 февруари 2014 г. на неговите честоти излъчва радио "Дарик Носталжи".

1997 - Учредена е партия "БЗНС - Народен съюз" от членове, напуснали БЗНС (с главен секретар Петко Илиев). За главен секретар е избрана Анастасия Мозер. На извънреден конгрес на партията на 18 май 2006 г. са приети решения за промени в устава, името и ръководството. Партията се преименува в Земеделски народен съюз (ЗНС). На 37-ия извънреден конгрес на ЗНС (1 юни 2008) в нея се вливат партиите "Български земеделски народен съюз "Врабча 1" и "Земеделски съюз".

2000 - Народното събрание приема промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, с които военната служба за завършилите висше образование става 6 месеца, а за останалите - 9 месеца.

2009 - Генералният директор на БТА Максим Минчев открива Петата световна среща на българските медии в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски", в присъствието на президента Георги Първанов, еврокомисаря Меглена Кунева и председателя на парламентарната комисия по гражданското общество и медиите Иво Атанасов. Темата на срещата в Бургас и Варна е: "Някъде в реалното, виртуалното и информационното пространство: туризмът, високите технологии и медиите - българските аргументи срещу кризата".

2016 - На редовно заседание на Съвета за електронни медии единодушно с пет гласа за директор на Българското национално радио е избран Александър Велев. Той ще замени досегашният директор Радослав Янкулов, чийто мандат изтича на 30 май 2016 г.

2017 - Във Варна от околосветско пътешествие с 11-метровата си яхта "Одесос" се завръща 80-годишният мореплавател Васил Куртев. Той потегля от Балчик на 5 август 2015 г. с яхтата, изработена от него и брат му Неделчо. По време на настоящото плаване той посреща 80-ия си юбилей в Индийския океан. Васил Куртев е стоматолог по образование, а хобито му е плаването. Той три пъти е прекосявал Атлантическия океан и е трикратен носител на наградата "Златен глобус Кор Кароли" за най-добро българско морско ветроходно постижение, която за първи път получава през 1982 г. за обиколката му на Черно море с яхтата "Норд". През 1984 г. е отличен със същата награда за участието си в "Остар" със същата яхта. През 2010 г. е отличен за плаването му от Каварна до Нюпорт, щата Роуд Айлънд, САЩ, от 1 август 2009 г. до 26 юни 2010 г. с яхтата "Бизоне".

2021 - На церемония в Гербовата зала на "Дондуков" 2 държавният глава Румен Радев отличава изявени български спортисти с Почетния знак на президента.
Отличени са треньорката по художествена гимнастика и хореограф Нешка Робева, олимпийският и световен шампион по вдигане на тежести Иван Иванов, плувецът Петър Стойчев, боксьорът Кубрат Пулев и състезателката по борба Тайбе Юсеин.

2022 - На церемония в аула "Максима" на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София, доц. Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, е удостоена със званието "доктор хонорис кауза" на УНСС заради заслугите й като международно признат лидер и визионер в развитието на световната икономика и стабилизиране на финансовите институции, на човешкия капитал и на социалните промени, насочени към подобряване живота на хора в различни части на света, за голямата практическа стойност на нейните академични и научни постижения в областта на икономиката, климатичните промени и устойчивото развитие в глобален мащаб, както и за приноса й за преодоляването на хуманитарни кризи и бедствия чрез превенция и бързи оперативни действия.

2023 - На официална церемония в София е отбелязан 100-годишният юбилей от основаването на Българския олимпийски комитет. Председателят на БОК Стефка Костадинова открива тържеството в Централния военен клуб заедно с министъра на младежта и спорта Весела Лечева. Сред официалните гости на събитието са президентът на България Румен Радев, президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах, президентът на Европейския олимпийски комитет Спирос Капралос и др.

На този ден по света:

1395 - В битката при Ровине във Влашко (дн. Румъния) войските на султана на Османската империя Баязид Първи претърпяват поражение от войските на влашкия воевода Мирчо Стари. В тази битка загиват и верните османски васали крал Марко и Константин Драгаш. Преди това през пролетта на 1395 г. Баязид Първи предприема неуспешен поход срещу Унгария.

1727 - Внукът на Петър Първи - 11-годишният Петър Алексеевич, се възкачва на престола под името Петър Втори, съгласно завещанието на императрица Екатерина Първа (28 януари 1725-17 май 1727). Церемонията за коронацията му е през 1728 г. Той заема престола три години при регентството на Върховния таен съвет. Петър Втори умира от едра шарка през 1730 г. и с неговата смърт се прекъсва родът Романови по мъжка линия.

1792 - Създадена е първата фондова борса в САЩ. В Ню Йорк 24-ма брокери подписват споразумение за учредяването на борса за търговия с ценни книжа. На 29 януари 1863 г. е прието името Нюйоркска фондова борса. През 1873 г. са определени часовете за търговия с акции. Първият един милион акции са продадени на 15 декември 1886 г. На 24 и 29 октомври 1929 г. с краха на фондовата борса ("черният четвъртък" и "черният вторник") започва световната икономическа криза (1929-1933). В своята история борсата е затваряна няколко пъти по различни причини.

1860 - Oснован е "Мюнхен 1860" - Мюнхен, немски футболен клуб.

1865 - В Париж, Франция, е създаден Международният съюз за телекомуникации. От 1947 г. е специализирана организация на ООН. Основни задачи на организацията: да разширява международното сътрудничество с цел усъвършенстване и рационално използване на всички видове телекомуникационна техника, да съдейства за изграждането и техническото развитие на далекосъобщенията. Седалището е в Женева, Швейцария.

1913 - В Лондон, Великобритания, е подписан Лондонският мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора), от една страна, и Османската империя, от друга, с който завършва Балканската война, започнала на 26 септември 1912 г. ст. ст. От българска страна договорът е подписан от Стоян Данев - председател на Народното събрание, и Михаил Маджаров - пълномощен министър в Лондон. Османската империя отстъпва на съюзниците земите на запад от линията Мидия - Енос и остров Крит. Албания е провъзгласена за независима държава (под протектората на Великите сили). Лондонският мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913).

1928 - Открити са 9-ите летни Олимпийски игри в Амстердам, Нидерландия. Игрите завършват на 12 август 1928 г. В тях участват 2883 спортисти (277 жени и 2606 мъже) от 46 държави, които се състезават в 14 вида спорт.

1930 - В Базел, Швейцария, започва да работи Банката за международни плащания (БИС). Банката е създадена на основата на Заключителния акт и споразумения между централните банки, подписани на 20 януари 1930 г. на втората Хагска конференция от представители на държавните и правителствени ръководители на Белгия, Франция, Германия, Италия, Япония и Великобритания, и Швейцария от друга страна.

1946 - В Букурещ, Румъния, ген. Йон Антонеску е осъден на смърт от народния съд. От 4 септември 1940 г. до 23 август 1944 г. той е министър-председател на авторитарно правителство, което ръководи политика на сътрудничество с хитлеристка Германия по време на Втората световна война (1939-1945). След окупацията на страната от съветските войски през 1944 г. той е осъден на смърт и екзекутиран на 1 юни 1946 г.

1970 - От Мароко потегля експедиция на норвежкия пътешественик Тур Хейердал на борда на папирусната лодка "Ра-2". Пътуването трябва да докаже, че е възможно древните народи от Стария свят да достигнат бреговете на Америка. Експедицията е успешна.

1999 - Световните информационни агенции "Ройтерс" и "Дау Джонс" създават смесено дружество - "Дау Джонс Ройтерс Бизнес Интерактив", което ще предоставя информация по интернет на корпоративни клиенти от "Уолстрийт Джърнъл" и новинарските емисии на "Дау Джоунс" и "Ройтерс", както и новини от източници от цял свят на 20 езика.

1999 - В университетския център за трансплантации в Гьотинген, Германия, немски лекари извършват първата в света едновременна тройна трансплантация на сърце, черен дроб и бъбреци на 50-годишен пациент. Десетина лекари и същият брой медицински сестри участват в хирургическата интервенция, която продължава 13 часа. Лекарите първо присаждат сърцето, след това - черния дроб и накрая - бъбреците. Трите органа започват да функционират веднага. От четири години пациентът е страдал от генно увреждане, причинило диабет, цироза и сърдечна и бъбречна недостатъчност. Той прекарва 11 месеца в болницата, преди да се извърши тройната трансплантация. Тройни трансплантации на сърце, черен дроб и бъбреци са правени и преди, но никога едновременно.

2002 - Германия включва защитата на животните в конституцията си - първа от страните от Европейския съюз. Изменението на чл. 20-и от конституцията гласи, че към задълженията на държавата да закриля природните основи на живота се прибавя "и животните".

2007 - Два влака прекосяват в двете посоки укрепената демилитаризирана зона по границата между КНДР и Република Корея за пръв път от над 50 години като символ на стремежа към помирение между двете корейски държави. Железопътните линии между тях са прекъснати в началото на Корейската война през 1950-1953 г.

2009 - В Кувейт са публикувани официалните резултати от парламентарните избори, произведени на 16 май 2009 г. За първи път жени печелят четири места в парламента. Сред 210-те кандидати за 50-местния парламент има 16 жени. Жените получават политически права през 2005 г., но тогава не успяват да спечелят места в парламента.

2010 - Президентът на САЩ Барак Обама подписва закон, с който САЩ разчитат да осигурят повече защита на свободната преса в целия свят. Документът е известен още като "Закон за свободата на печата на Даниъл Пърл", по името на бивш репортер на в. "Уол стрийт джърнъл", обезглавен от пакистанските талибани. Според новия закон в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права по света задължително ще се съдържа информация за начина, по който се третират медиите във всяка отделна страна, и ще се идентифицират държавите, в които медиите са обект на репресии.

2011 - В Мианма започва освобождаването на около 14 000 затворници. Съгласно президентския указ присъдите на всички осъдени на смърт са намалени на доживотен затвор, а много други присъди се намаляват с една година. Според правозащитни организации сред освободените има много малко политически затворници, които общо са около 2200 души. По официални данни в Мианма има около 60 000 затворници, които обитават 42 затвора и 109 трудови лагера.

2014 - Над 15 000 души в Сърбия са евакуирани от домовете им заради наводненията в страната. В страната е обявено извънредно положение. Критична е ситуацията в окръзите Колубарски, Мачвански, Моравицки, Поморавски. В борбата със стихията се включват над 10 000 доброволци. Общо в Сърбия и Босна и Херцеговина през последните три дни са загинали най-малко 30 души. В източния босненски град Биелина са евакуирани около 10 000 души, след като р. Сава прелива. Според метеоролозите това са най-големите наводнения откакто преди 120 години са започнали да се правят измервания. За три дни в региона е паднало количество дъжд, колкото за три месеца.

2015 - Еквадор поставя световен рекорд по залесяване, като за един ден в страната са посадени 647 250 дръвчета от над 200 различни вида. В операцията са били мобилизирани 44 883 души. Предходният рекорд в тази насока е на Филипините. Еквадорското постижение е документирано от екип на Книгата за рекордите на Гинес.

2016 - В Гърция в произнесена първата присъда в страната за фалшиви новини. Гръцки журналист, собственик на сайт, е осъден на шест месеца затвор с тригодишен изпитателен срок и глоба от 500 евро за разпространение на журналистическа измислица. В сайта, който се занимавал с родителски проблеми, бил публикуван материал, озаглавен "Шок: вижте как компаниите разпространяват рака чрез ваксини". Съдебните власти твърдят, че въпросната публикация, която предизвикала гняв сред специализираните институции и педиатрите в Атина, е била препечатвана от 2009 г. насам и от други подобни медии.

2017 - В Загреб, Хърватия, представители на хърватския газов оператор Плинакро, на албанската АлбГаз, на оператора БиЕйч-Газ от Босна и Херцеговина, на българския газов оператор Булгартрансгаз, на македонския ГА-МА АД, на черногорския Монтенегро Бонус, на министерството на икономиката на Косово и на Енергийната асоциация на САЩ, подписват меморандум за разбирателство за партньорство в развитието на мрежа за природен газ в Източна Европа.

2018 - В щата Хавай в САЩ вулканът Килауеа изригва откъм върха и избълва облак от прах и пепел на височина от около 9100 м. Изригването е предшествано от две седмици на вулканична активност. Над 10 процепа се отворят на изток от кратера на вулкана, изливайки лава в околността. Унищожени са десетки жилища и други постройки. Кратерът на Килауеа се намира в националния парк "Вулканите на Хавай", който е затворен от 11 май 2018 г. в очакване на голямото изригване.

2019 - В Турция 14 души са осъдени на доживотен затвор за бомбените нападения на 10 декември 2016 г. край стадион "Водафон Арена" в Истанбул. Взрив на кола бомба, последван от самоубийствен бомбен атентат по-малко от минута по-късно, убива 47 души и ранява 166 души. Отговорност за кървавия атентат поема групировката "Ястреби за свободата на Кюрдистан" (ТАК), свързана с Кюрдската работническа партия (ПКК). Всеки от четиримата подсъдими, за които се смята, че са участвали в планирането на терористичния акт, получава по 47 доживотни присъди и по 4890 години лишаване от свобода. Те са осъдени за "разрушаване на единството на държавата и целостта на страната" и за "планиране и предумишлено убийство" на голям брой лица. Другите десет души също са осъдени на доживотен затвор за "разрушаване на единството на държавата". Групировката ПКК, която води въоръжена борба срещу турската държава от 1984 г., се разглежда като терористична организация от Турция, Европейския съюз и САЩ.

2020 - В Анталия, Турция, е измерена температура от 38,8 градуса по Целзий, което е абсолютен температурен рекорд за месец май за всичките 91 години, в които се води метеорологическата статистика. Предишният рекорд е от преди 75 години, когато през май 1945 г. температурата е била 38,7 градуса. Исторически температурен рекорд е регистриран и в курортния град Мармарис, където термометрите превишават 40 градуса по Целзий.

2021 - Мощният циклон Тауктае връхлита Западна Индия в района на щата Гуджарат с ветрове със скорост от 155-165 км в час и пориви, достигащи до 190 км в час. Загиват 155 души. Пострадали са над 16 000 жилища, повалени са над 40 000 дървета и над 70 000 електрически стълба. Над 5000 села са без ток. Евакуирани са близо 200 000 души.

2022 - Швеция подписва официално искане за присъединяване към НАТО. Министърката на външните работи на страната Ан Линде подписва официалната молба за влизане в алианса и обявява, че тя ще бъде изпратена на генералния секретар на организацията Йенс Столтенберг. На 7 март 2024 г. Швеция става 32-ия член на военния алианс.

2023 - Президентът на Русия Владимир Путин и президентът на Иран Ебрахим Раиси участват, първият посредством видеовръзка, в подписването на споразумение за финансиране и изграждане на жп връзка между двете страни през Азербайджан. Линията Рашт-Астара, която е изцяло на иранска територия, е част от транспортния коридор Север-Юг, свързващ Русия с Азербайджан, Иран, Индия и други страни по суша и море. Сделката предвижда Москва и Техеран съвместно да финансират проектирането, строителството и доставките на услугите и стоките по линията Рашт-Астара, която е с дължина 170 км.

Родени на този ден българи:

акад. Иван Ненов, художник (1902-1997).
Основател и ръководител на ателието по мозайка (1947-1950) в Художествената академия. Твори в областта на живописта, графиката, мозайката, керамиката и малката пластика. Известен със своите портрети, фигурални композиции, голи тела, пейзажи и натюрморти. Сред картините му са: "Автопортрет с кепе" (1926), "Майка" (1928), "Жената на балкона" (1933), "Край морето" (1936), "Жена, която се облича" (1936), "Балкон с виадукт" (1936), "Тоалет", "Писмото" (1942), "Нощна разходка" (1959), "Созополска тераса" (1962), "Лято" (1969), "Септемврийско зазоряване" (1973) и др. Публикува статии по въпроси на изобразителното изкуство. Удостоен със званието "Заслужил художник" във връзка с 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост, за приноса в развитието на науката, образованието, литературата и изкуството (22 май 1963) и "Народен художник" (май 1972). Носител на орден "Георги Димитров" за активна творческа и обществена дейност и във връзка с 80-ата годишнина от рождението му (8 юни 1982), на орден "13 века България" за цялостната му творческа и обществена дейност и във връзка с 85-ата годишнина от рождението му (20 юни 1987), на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към България в областта на изобразителното изкуство (12 май 1997), на златен медал на Международната графична изложба Аrt Addiction в Стокхолм, Швеция (май 1997).

проф. Живко Сталев, юрист (1912-2008).
Заместник-директор на Института по правни науки към Българската академия на науките (БАН) (1950-1954) и негов директор (1972-1976). Член на Конституционния съд в България (от 28 септември 1997) и негов председател (14 октомври 1997-19 октомври 2000). Председател на Централната избирателна комисия за избор на Велико народно събрание (1990). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на БАН (25 март 1998). Носител на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към България като виден учен юрист с изключително големи заслуги при изграждането на съвременното българско процесуално право (12 май 1997), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос за развитието на правната наука и дългогодишната преподавателска, научноизследователска и обществена дейност, както и по повод 90 години от рождението му (4 април 2002). Почетен гражданин на Копривщица (1 май 2001).

ген. Август Кабакчиев, военен деец, един от основоположниците на българските военновъздушни сили (1914-1999).
През 1927 г. емигрира в СССР. От 1933 г. служи в Червената армия. Участник във Втората световна война (1939-1945). След 9 септември 1944 г. се завръща в България и постъпва в редовете на Българската народна армия. Заместник-командващ на Военновъздушните сили (1951-1956). Заместник-началник на Генералния щаб (1956-1960). Заместник-министър на народната отбрана (1960-1971). Заместник-председател на Държавния комитет по планиране (1971-1977). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1954), на орден "Народна република България" първа степен (1957), на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1964), на орден "Георги Димитров" (1974).

Румен Леонидов, поет, критик, издател, публицист, преводач (1953).
Първите си стихове публикува във в. "Средношколско знаме" и сп. "Родна реч" през 70-те години на 20-и век. Работил е като редактор във в. "Студентска трибуна", сп. "Факел", "Български месечник". Сътрудничи на самиздатските списания "Глас" и "Мост" и е сред основателите на "Литературен вестник". След 1989 г. ръководи издателството на "Свободно поетическо общество". Работил е и за сп. "Власт", сп. "Бизнес уик", в. "Поглед", в. "Класа", Българската национална телевизия и Българското национално радио, където е водещ на предаването "СЪботаж" по програма "Хоризонт". От 2010 г. е собственик и главен редактор на сайта Fakel.bg. Бил директор на Творческия център "Поезия, белетристика и литературна критика" на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). Академик на БАНИ и от 2022 г. Румен Леонидов е председател на БАНИ. Учредител на партия "Съюза на националното достойнство "Гранит" (17 юли 2004) и неин председател (17 юли 2004-2014). Автор е на стихосбирките "Предупреждение" (1977), "И огънят си спомни за искрата" (1982), "Голям и малък" (1990) , "Неточните размери на живота" (1995), "Сънят на продавача" (1997), "Край на митологията" (1997), "Класически парчета" (1999), "Сляпата неделя" (2011), "Панихиди за птици и поети" (2019), "С върха на езика. Творения" (2023) и други и на сборниците "Уплашеният човек" (2011), "Деветият кръг на Рая" (2016) и "Чудесата на Стойна Преподобна. Стари и нови свидетелства" (2020). Автор е на пиесата "Речта на селския крал" (2013). В чужбина са издавани четири негови поетически книги. Негови стихове са публикувани в САЩ, Великобритания, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Хърватия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Република Северна Македония, Полша, Словения, както и на арабски. Превежда от руски и френски език. Носител на Международна награда за поезия в Рим, Италия (1995). През 2008 г. на Мелнишките вечери на поезията Румен Леонидов печели първа награда в Международния поетичен конкурс за стихотворението "Свети дух, духов ден" и наградата на ВМРО за стихотворението "Песен за Леонид войвода". Носител е на първа награда на хумористичния конкурс "Каунь" в Хасково (2010), на Националната награда за поезия "Иван Николов" на издателство "Жанет 45" (декември 2011), на Кристалът на Виленица - най-високата литературна награда на Словения (2012) и др. Първи носител на годишната литературна награда на академия "Иван Давидков" (9 март 2023).

Димитър Христов, поет и преводач (1957).
Работил е в Съюза на българските писатели като референт по въпросите на поезията, председател на Творческия фонд, главен редактор на в. "Български писател". Бил е завеждащ отдел "Литература" във в. "Пулс", главен редактор на в. "Литературен магазин" и издателство "Седан", управител на "Софкнига" ЕООД, председател на Съюза на книгоразпространителите в България и на Кабинета на младите писатели, председател на Народно читалище "Николай Хайтов" в гр. София, главен експерт в Министерството на културата, директор на Българския културно-информационен център в Скопие, Република Северна Македония, и др. Автор е на поетичните книги "Работен ден" (1982), "Ранена свобода" (1989), "Писма до Ева" (1992), "Български видения" (1997), "Балада за любовта" (2002), "Романтика и пепел" (2004), "Сърдечен ритъм" (2006), "Молитва за България" (2007, отличена с наградата "Пенчо Славейков"), "Хляб и вино" (2011), "Хармония" (2-17), "Песни - тъги и наздравици" (2018), "Остров за двама" (2019). Има издадени книги с поезия и драматургия в превод на руски, украински, френски, полски, сръбски, македонски и албански. Изпълнява свои авторски песни с китара, част от които са събрани в албума "Сърдечен ритъм" (2011). Превежда от руски, украински, сръбски, полски и други славянски езици.

о.р. ген. Атанас Атанасов, юрист и политик (1959).
Съдия в Русе (1987-1988). Прокурор в Разград (1989-1992). Ръководител на Районната дирекция на Министерството на вътрешните работи в Разград (1992-1995). Секретар на МВР (12 февруари-21 май 1997). И. д. директор на Национална служба "Сигурност" (8 септември 1997-8 септември 1998) и неин директор (8 септември 1997-14 декември 2001). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Председател на софийската организация на партия "Демократи за силна България" (2006-2012). Общински съветник в София (2011-2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Заместник- председател на партия "Демократи за силна България" (2013-2017), и неин председател от 10 юни 2017 г. Депутат и заместник-председател на 45-ото, 46-ото, 47-ото и 48-ото Народно събрание и негов заместник-председател (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание и негов заместник-председател.

Лили Игнатова, състезателка по художествена гимнастика и треньорка (1965).
Едно от "златните момичета" на българския национален отбор с треньор Нешка Робева. От световни първенства печели шест златни, четири сребърни и два бронзови мезала. От европейски първенства печели седем златни и четири сребърни медала. Общо печели 19 златни, 12 сребърни и два бронзови медала от европейски, световни първенства и Световната купа по художествена гимнастика с различните уреди и в многобоя. Два пъти печели Световната купа – 1983 г. и 1986 г. Била е член на Управителния съвет на Българската федерация по художествена гимнастика. Участва във филма "АкаТаМус", където изпълнява ролята на Агнеса (1988). По нейна идея са създадени спектаклите "Орфей и Евридика" и "Легендата".

Албен Белински (Бенджи), състезател по кик-бокс и бокс и треньор по кик-бокс (1966).
Той е първият български световен шампион по кик-бокс - през 1991 г. в Париж, Франция. Печели златен медал на Европейското първенство по кик-бокс през 1992 г. Той е и първият шампион на България от "Свободни боеве" през 1989 г. Има изиграни 7 срещи като професионален боксьор в "тежка" категория.

Елена Пампулова, тенисистка (1972-2023).
Има една титла от турнирите на WTA (Сурабая, Индонезия, през 1994 г.) на сингъл и 3 на двойки, 12 титли от турнирите на ITF на сингъл и 8 на двойки. През 1996 г. достига до номер 69 в световната ранглиста. От 1997 г. се състезава за Германия.

Иван Джорев, състезател по борба свободен стил (1976).
Печели два бронзови медала от Европейски първенства - през 2000 г. в Будапеща, Унгария, и през 2004 г. в Анкара, Турция.

Даниел Асенов (Тайсъна), боксьор (1997).
Печели два златни медали на европейските първенства - през 2015 г. в Самоков, България, през 2017 г. в Харков, Украйна. Печели два златни медала на европейски първенства за мъже и жени до 22 години - през 2017 г. в Браила, Румъния, и през 2018 г. в Търгу Жиу, Румъния. Печели златен медал на Европейското първенство за юноши през 2013 г. в Анапа, Русия, и сребърен медал на Европейското първенство за юноши през 2014 г. в Загреб, Хърватия. Носител на купа "Странджа" при мъжете през 2017 г., 2019 г. и 2020 г. Печели сребърен медал от Европейските игри през 2019 г. в Минск, Беларус. Носител на наградата в категория спорт на Фондация "Енчо Керязов" (25 февруари 2016). Дебютът му в професионалния бокс е на 30 март 2024 г.

На този ден са родени и:

Едуард Дженър, британски лекар (1749-1823).
Открил е ваксината против вариола (1796). Публикува брошура за експериментите си със заразени деца, като нарича процедурата ваксиниране (1798).

Аугуст Тисен, немски индустриалец (1842-1926).
Основава заводите "Тисен" (1881), които се превръщат в един от най-големите стоманодобивни концерни в света. От март 1999 г. носи името "Тисен-Круп", след като се слива с концерна "Круп".

Мартин Кукучин (ист. име Матей Бенцур), чехословашки писател (1860-1928).

Анри Барбюс, френски писател и журналист (1873-1935).
Дебютира с поетичния сборник "Оплаквачките" (1985). Участник в Първата световна война (1914-1918), където се сражава срещу немците, ранен е и демобилизиран (1915). Автор е на романите "Просещите" (1903), "Ад" (1908), сборника новели "Ние" (1914), на антивоенния роман "Огънят", за който е удостоен с литературната награда "Гонкур" (1916), на книгата "Светлина от бездната" (1920), сборниците с новели "Произшествия" (1928), както и на "Палачите" (1925, публицистична книга за събитията в България), "Манифест на интелектуалците" (1927), "Зола" (1932) и др. Член на Френската комунистическа партия от 1923 г. Ръководи "Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави" (1925).

Од Хасъл, норвежки химик (1897-1981).
Носител на Нобелова награда за химия за 1969 г. заедно с британския химик сър Дерек Бартън за приноса им за откриването на понятието конформация и приложението му в химията.

Вернер Егк, немски композитор (1901-1983).

Жан Габен (ист. име Жан-Алексис Монкорж), френски актьор (1904-1976).
Участвал е във филмите "Славната компания", "Великата илюзия", "Кеят на мъглите", "Денят се събужда", "Големите семейства" и др.

Морийн О'Съливан, американска актриса (1911-1998).
Известна е с ролята на Джейн от филма "Тарзан".

сър Родрик Брайтуайт, британски политик и дипломат (1932).
Посланик на Великобритания в СССР и Русия (23 септември 1988-1992). Съветник по външната политика на министър-председателя Джон Мейджър (1992-1993).

Денис Хопър, американски актьор, режисьор и сценарист (1936-2010).
Участвал е във филмите "Рекетьори" (2001), "Затъмнението" (1997), "Да се намери и унищожи"(1995), "Скорост" (1994), "Червените скали на запад" (1993), "Истински романс" (1993), "Луди години" (1990), "Синьо кадифе" (1986), "Апокалипсис сега" (1979), "Волният ездач (1969), "Бунтовник без кауза" (1955), "Гигантът" (1956). Отличен е със звезда на Алеята на славата (2010).

Галина Старовойтова, руски историк и политик (1946-1998).
Депутат на Върховния съвет на СССР (1989-1991), депутат от РСФСР (1991-1993). Съветник на президента на РСФСР Борис Елцин по въпросите на международните отношения (20 юли 1991-5 ноември 1992). Депутат на Държавната дума на Федералното събрание (декември 1995-20 ноември 1998). Съпредседател на партията "Демократична Русия" (9 октомври 1994-20 ноември 1998). На 29 януари 1996 г. Централната избирателна комисия на Русия за първи път регистрира инициативна група от избиратели, която издига жена за кандидат за президент - Галина Старовойтова. На 20 ноември 1998 г. тя е застреляна от упор във входа на кооперацията в центъра на Санкт Петербург, в която живеела.

Янез Дърновшек, словенски политик (1950-2008).
Министър-председател на Словения (22 април 1992-8 април 2000; 17 ноември 2000-2 декември 2002). Президент на Словения (22 декември 2002-23 декември 2007).

Хенрик Ларсен, датски футболист и треньор (1966).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция с националния отбор по футбол.

Дамиано Томази, италиански футболист (1974).

Тони Паркър, френски баскетболист (1982).
С националния отбор по баскетбол от европейски първенства печели един златен медал (2013), един сребърен медал (2011) и два бронзови медала (2005, 2015).

Игор Денисов, руски футболист (1984).
Със "Зенит" (Санкт Петербург, Русия) печели турнира Купа на УЕФА (2008) и Супер купата на УЕФА (2008).

Кристиан Боланьос, футболист от Коста Рика (1984).

Рафа Силва, португалски футболист (1993).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция, а през 2019 г. печели златен медал в първото издание на турнира - Лига на Нациите.

Това е денят на смъртта на:

Сандро Ботичели (ист. име Алесандро ди Мариано Филипепи), италиански художник живописец (1445-1510).
Представител на Флорентинската школа от времето на ранния Ренесанс. Автор е на картини по митологически и християнски мотиви - "Поклонението на влъхвите"(1476), "Пролет" (1477), "Раждането на Венера" (1483) и др.

Екатерина Първа, руска императрица (28 януари 1725-17 май 1727) (1684-1727).

Шарл Морис дьо Талейран (Шарл Морис дьо Талейран-Перигор), френски политик и дипломат (1754-1838).
Херцог на Дино и херцог на Саган (1793-1862). Министър на външните работи на Франция (1797-1799).

Рене Огюст Кайе, френски пътешественик и изследовател на Африка (1799-1838).
Той е първият европеец посетил Тимбукту (20 април-4 май 1828) и завърнал се жив от там.

акад. Борис Голицин, руски физик (1862-1916).
По време на Първото всемирно земеделско-промишлено изложение в Пловдив (15 август - 1 ноември 1982) заедно с поручик Константин Кънев стават първите офицери от българската армия, летели на балона "Ла Франс" на френския въздухоплавател Йожен Годар. По време на изложението французинът извършва 25 свободни полета, 4 от които с българския офицер. Командир на Въздухоплавателно отделение към Железопътната дружина в Пионерната рота, създадено с указ 28 от 20 април 1906 г. на цар Фердинад I. През ноември 1910 г. става първият българин, летял на самолет, когато заедно с руския пилот Борис Масленников извършват полети над София. Конструира и построява първия български балон "София-1", който участва в Балканската война (1912-1913). През Първата балканска война майор Васил Златаров е командир на въздухоплавателния парк. Организира първото бойно летище в Мустафа паша (дн. Свиленград), създава служба за обслужване на авиационната техника, първата полева работилница за ремонт на самолети. Лично участва в бойните полети. В Първата световна война (1914-1918) подполк. Васил Златаров е командир на Щаба на балонния парк, а след 1916 г. - командир на новосформираната въздухоплавателна дружина, която ръководи до края на войната.

полк. Васил Златаров, български военен деец, основоположник на българското въздухоплаване (1869-1932).
По време на Първото всемирно земеделско-промишлено изложение в Пловдив (15 август-1 ноември 1982) заедно с поручик Константин Кънев стават първите офицери от българската армия, летели на балона "Ла Франс" на френския въздухоплавател Йожен Годар. По време на изложението французинът извършва 25 свободни полета, 4 от които с българския офицер. Командир на Въздухоплавателно отделение към Железопътната дружина в Пионерната рота, създадено с указ 28 от 20 април 1906 г. на цар Фердинанд I. През ноември 1910 г. става първият българин, летял на самолет, когато заедно с руския пилот Борис Масленников извършват полети над София. През Балканската война (1912-1913) майор Васил Златаров е командир на въздухоплавателния парк, конструира и построява първия български балон "София-1", който участва във войната. Организира първото бойно летище в Мустафа паша (дн. Свиленград), създава служба за обслужване на авиационната техника, първата полева работилница за ремонт на самолети. Лично участва в бойните полети. В Първата световна война (1914-1918) подполк. Васил Златаров е командир на Щаба на балонния парк, а след 1916 г. - командир на новосформираната въздухоплавателна дружина, която ръководи до края на войната.

Карл Гунар Мюрдал, шведски икономист (1898-1987).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1974 г. заедно с британския икономист от австрийски произход Фридрих фон Хайек за пионерен труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочен анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления.

Трифон Христовски, български писател и публицист (1905-1944).
Автор е на автобиографичното произведение "Моят живот" и др.

Марио Бенедети, уругвайски писател (1920-2009).
Автор е на над 60 творби - романи, поеми, разкази и пиеси. Носител е на българската награда "Христо Ботев" за поезия и есеистика и на приза "Златен пламък" на правозащитната организация "Амнести интернешънъл". Превеждан е на 19 езика.

Ричард Пайпс, американски учен историк от полски произход (1923-2018).
Преподавател в Харвардския университет по руска и съветска история (1958-1996). Съветник на президента Роналд Рейгън по въпросите на Източна Европа и СССР (1981-1983). Автор е на академичните книги "Собственост и свобода", "Руската революция" (1990), "Режимът на болшевиките в Русия" и др.

Петър Слабаков, български актьор (1923-2009).
Участник във Втората световна война (1939-1945). Играл е в драматичните театри във Варна (1953-1956), в Бургас (1956-1960), в Пловдив (1960-1963), в театър "Трудов фронт" (1963-1965), в Народния театър за младежта (1965-1966), в Драматичния театър в Перник (1966-1967), в киноцентър "Бояна" (1967-1968), в Театър "София" (1977-1981), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов"(1981-1991). Дебютира в киното през 1959 г. във филма на Кирил Илинчев "Дом на две улици". Има над 120 роли в киното и театъра. Участвал е във филмите "Пленено ято" (1962), "Смърт няма" (1963), "Цар и генерал" (1966), "Шибил" (1968), "Вечни времена" (1974), "Мандолината" (1973),"Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Покрив" (1978), "Черешова градина" (1979), "След края на света" (1998) и др. Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе (март 1988), на Независимото сдружение (НС) "Екогласност" и негов председател (24 ноември 1989-март 1990) и на Съюза на демократичните сили (1989). Председател на партия "Политически клуб "Екогласност" (1992-юни 1995) и неин почетен председател (11 февруари 2006-17 май 2009). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1974), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973), на орден "Народна република България" първа степен (18 май 1983). Носител на награда "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 2004).

проф. Константин Жалов, български треньор по лека атлетика (скок на височина) и спортен деец (1928-2020).
Преподавател в катедра "Лека атлетика" в Националната спортна академия "Васил Левски" (1952-2000) и ръководител на катедрата (1989-1994). Заместник-председател на Българска федерация по лека атлетика (1990-1993). Автор е на над 260 научни публикации, пет монографии и около 20 книги за леката атлетика. Последната му книга е "Българските лекоатлети на олимпийски игри" (2014). Дълги години е бил председател на журито в детското телевизионно предаване по Българската национална телевизия "Бързи, смели, сръчни". Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (6 август 2013).

проф. Джералд Еделман (Джералд Морис Еделман), американски биохимик и имунолог (1929-2014).
Научната му дейност е посветена на химичния строеж на имуноглобулините (белтъчни вещества с функции на антитела). Разработва нови методи за фракциониране на отделни пептиди и аминокиселини, съставящи белтъците. Предлага (съвместно с Джоузеф Гали, 1967) теория за имуноглобулиновия синтез, потвърдена по-късно чрез генноинженерни методи. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1972 г. заедно с британския биохимик Родни Портър за открития, отнасящи се до химичната структура на антителата.

Никола Филипов, български радиоводещ и телевизионен говорител (1930-2016).
Говорител в Радио София (1953-1959). От 1959 г. в продължение на 32 години работи в Българската телевизия, където е водещ на новините "По света и у нас". Той е водещ на първата информационна емисия новини на Българската телевизия (7 ноември 1959) и е първият телевизионен говорител на България. Участвал е и в детското предаване "Педя човек лакът брада", заради което е наричан чичко Филипов. Удостоен е със званието "Народен артист". Носител на най-високото отличие на Министерството на културата наградата "Златен век" по случай 80-ата годишнина от рождението му (2010).

проф. Румяна Червенкова, български езиковед, русист (1931-2014).
Дългогодишен преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Била е член на редколегиите на сп. "Съпоставително езикознание" и сп. "Болгарская русистика". Авторка е на изследванията "К сопоставительному изучению русской и болгарской лексики" (1979), "О методике сопоставительного описания русской и болгарской лексики (содержательный аспект)" (1985), "Об одном подходе к сопоставительному описанию лексики" (1987), "Лингвометодическое описание русской лексики и грамматики в свете болгарского языка" (1995), "Сопоставительное исследование русской и болгарской лексики" (2011) и др.

Виктор Горбатко, съветски космонавт (1934-2017).
През 1960 г. е включен в първия състав на отряда на космонавтите. Извършил е три космически полета, като общата продължителност на полетите му е 30 денонощия, 12 часа и 48 минути. Първият му полет е с кораба "Союз-7" (2-17 октомври 1969), вторият е с кораба "Союз-24" (7-25 февруари 1977), третият е със "Союз-37" към орбиталната станция "Салют 6" (23-31 юли 1980). На 9 юни 1970 г. Виктор Горбатко участва в първия шахматен мач между представители на Земята и екипаж на космически кораб. Носител на орден "Червена звезда" (1961), на три ордена "Ленин" (1969, 1977, 1980). Герой на социалистическия труд (1969,1977).

Вангелис (ист. име Евангелос Одисеас Папатанасиу), гръцки композитор (1943-2022).
Един от най-значимите творци в областта на електронната музика. Започва да композира и да свири още от детските си години. Заедно с гръцкия певец Демис Русос той основава групата "Децата на Афродита" (1968), с която добива световна популярност. Носител на награда "Оскар" за саундтрака към филма "Огнените колесници" (1982).

Дона Съмър (ист. име Ладона Ейдриън Гейнс), американска поппевица (1948-2012).
През 50-годишната си кариера Дона Съмър има издадени 17 албума. Сред най-известните й песни са "Last Dance", "Hot Stuff", "Love to Love You Baby", "I Feel Love", "Could It Be Magic". Наричана Кралица на диско музиката., тя е първият музикант с три последователни двойни албума, достигнали до челното място в класацията на сп. "Билборд". Носителка на 5 награди "Грами" (1978, 1979, 1983, 1984, 1997). Въведена е в Залата на славата на рокендрола (2013).

Крис Корнел, американски рокпевец и музикант (1964-2017).
Известен е като един от характерните гласове на гръндж движението от 90-ге години на 20 в. Един от основателите и вокалист на групата "Саундгардън" (1984-1997, 2010-2017). Вокалист на група "Аудиослейв" (2001-2007). Самоубива се в стаята си в гран хотел "Ем Джи Ем" в гр. Детройт, щата Мичиган, след концерт в града с група "Саундгардън".

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.