1993 г. – Пощенската служба на САЩ издава буклет от възпоменателни марки с рокендрол и соул звезди.

16 юни 2024 г., неделя, 24-а седмица от началото на годината

Българската църква отбелязва 7 Неделя след Пасха – на св. Отци от Първия вселенски събор. Св. Тихон, еп. Аматунтски, чудотворец. Св. мчк Евтропий четец, припомня БТА.

По света се отбелязва:

Курбан байрам. Мюсюлмански празник (до 20). Мюсюлманският календар следва лунните цикли и затова празникът няма постоянна дата и всяка година се измества напред с 10 дни спрямо предходната. Курбан Байрам се празнува в продължение на четири дни, в които семействата се срещат и си вземат прошка. Денят, предизвестяващ настъпването на Байрама, се нарича Ден на Арафат. Тогава жените месят мекици, домашни погачи, приготвят халва и ги раздават на съседите си, на близки и приятели за душите на починалите. В първия празничен ден се отслужва традиционната молитва, наречена байрам намаз, в която участват само мъже. Тя се предшества от обичайната сутрешна молитва - сабах намаз, а времето между двете се запълва с четене на специално подготвени за случая просветителски проповеди. Основна традиция на празника е пренасянето на животни в жертва за здраве, успех и благополучие. Традицията повелява по-заможните да даряват част от жертвеното животно на близки и бедни семейства. Животните, които могат да се принесат в жертва, са овце, кози, крави, телета, биволи, камили. За да бъде жертвено животно, дребният добитък трябва да е навършил една година, едрият - две години, а камилата - пет години.

Международният ден на африканското дете. Отбелязва се от 1991 г. по инициатива на Организацията за африканско единство (от 9 юли 2002 - Африкански съюз) с подкрепата на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ). Годишнина от бунтовете (1976), започнали в Совето, предградие на Йоханесбург, срещу плана на правителството на Република Южна Африка за задължителното използване в училищата на африкаанс, възприеман като език на потисничеството. При бунтовете загиват над 600 души, голяма част от които са деца.

Международният ден на семейните парични преводи. Отбелязва се от 2015 г. по инициатива на Международния фонд за развитие на селското стопанство. От 2018 г. се провежда съгласно резолюция A/RES/72/281 на Общото събрание на ООН от 12 юни 2018 г., за да се подчертае значението на финансовите средства, които работниците мигранти изпращат на своите семейства и ролята на паричните преводи за развитието на икономиката на страните в света.

На този ден в България

1890 - Изпълнена е смъртната присъда на майор Константин Паница (Коста), осъден от военен съд за организирането на заговор за убийство на княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов.

1913 - Започва Междусъюзническата война между България и бившите й съюзници от Балканския съюз - Сърбия, Гърция и Черна гора, към които се присъединяват Румъния и Османската империя, известна още като Втора балканска война. Войната е предизвикана от рязкото изостряне на противоречията между съюзниците след Първата балканска война (1912-1913). Сърбия и Гърция поставят въпроса за ревизиране на договорите от Балканския съюз и на 19 май 1913 г. сключват таен договор, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Румъния предявява претенции за Южна Добруджа. Османската империя се стреми към ревизия на Лондонския мирен договор от 1913 г. и има претенции за Източна Тракия. По нареждане на цар Фердинанд I на 16 юни 1913 г. българските войски навлизат във Вардарска и Беломорска Македония, за да атакуват и изтласкат сръбските и гръцките войски от спорните територии. Първоначално военните действия се развиват с успех за българската армия. След включването на Румъния на 28 юни 1913 г. във военните действия срещу България и на Османската империя срещу България на 1 юли 1913 г. българската армия е принудена да капитулира. На 10 юли 1913 г. османските войски достигат до Одрин. На 18 юли 1913 г. правителството на Васил Радославов иска примирие. На 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор между Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, от една страна, и България - от друга, с който се слага край на Междусъюзническата война. Съгласно договора Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия - Вардарска Македония, Гърция - Егейска Македония със Солун и Кавала, а България - Пиринска Македония и излаз на Бяло море на изток от устието на р. Места. На 16 септември 1913 г. е подписан Цариградският договор между България и Турция, с който се уреждат отношенията между двете страни след поражението на България в Междусъюзническата война. Според него освободената през Балканската война (1912-1913) Източна Тракия с Одрин остава под властта на Османската империя. В пределите на България са включени само Свиленградска, Царевска и Малкотърновска околии. Договорът е коригиран и допълнен с ректификацията на българо-турската граница през 1915 г.

1938 - В салона на Търговско-индустриалната палата в София е открит учредителният конгрес на Съюза на марколюбителските дружества в България, който продължава до 17 юни. През 1958 г. организацията се преименува в Съюз на българските филателисти. Началото на организираното филателно движение в България е поставено с учредяването на "Българско филателно разменно дружество" през 1893 г. в Пловдив.

1955 - В деня на пълнолетието си (18-и рожден ден) българският цар в изгнание Симеон II произнася в Мадрид, където живее в този момент, тронно слово като монарх. В присъствието на български емигранти, членове на европейските кралски фамилии и официални представители на испанското правителство Симеон обявява референдума за република или монархия от 1946 г. за незаконен и заявява, че "не е абдикирал от българския престол и поради това, по силата на Търновската конституция, вече е обвързан с тежката мисия, предопределена му от провидението".

1962 - България установява дипломатически отношения с Танзания (до 1964 г. - Танганайка).

1993 - Народното събрание приема Закон за авторското право и сродните му права, който влиза в сила от 1 август 1993 г. Законът урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката. С него се прекратява дейността на Агенцията за авторско право.

1994 - "Райфайзенбанк-България" АД получава банков лиценз от Управителния съвет на Българската народна банка. Главен акционер е "Райфайзенцентралбанк Йостерайх" със седалище Виена, Австрия, която е първата чужда банка с лиценз за банкови операции в България. Основният капитал на "Райфайзенбанк-България" АД, представена официално в София на 20 октомври 1994 г., е 500 млн. лв.

1999 - 38-ото Обикновено Народно събрание приема Закона за държавния служител, с който се уреждат служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба. Министър-председателят, заместниците му, министрите и техните заместници, областните управители и заместниците им, кметовете и заместник-кметовете на общини не са държавни служители.

2005 - Министерският съвет обявява с. Китен, община Приморско, област Бургас, за град. След обявяването на селото през 1967 г. за републикански курорт, то е сред най-бързо развиващите се курортни селища по Черноморието и основен туристически център.

2006 - В Пещера е открита първата в България газова електроцентрала на принципа на когенерацията. Изградена е от фирма "Биовет" АД. Мощността й е 21 мегавата.

2006 - Проф. д-р Георги Петков от Тракийския университет в Стара Загора представя пред лекари, представители на медиите и обществеността откритието на нов вид хемоглобин, наречен "Ямбол". Хемоглобинът, установен в болно дете от Ямбол, е не само принос в науката за човешките хемоглобини, но е и с важно практическо значение за изясняване на причините за анемиите и предпоставка за намиране на адекватното им лечение. Той е открит в резултат на съвместната работа между Клиниката по детски болести при Тракийския университет в Стара Загора, Центъра за генно инженерство при Македонската академия на науките и изкуствата в Скопие, колектива от МБАЛ "Свети Пантелеймон" и детското отделение в Ямбол, започнала през април 2004 г. Тогава в детската клиника в Стара Загора с тежка анемия е прието дете от Ямбол, като е установено, че болестта се причинява от намален синтез на бетаверигите на хемоглобина, който бързо се разгражда. Установеният научен факт е регистриран в Световната здравна организация.

2020 - Започва да действа Професионален регистър "Брокери и агенти на недвижими имоти" на адрес: https://publicregister.bg/bg/. Регистърът е създаден от Националното сдружение "Недвижими имоти" и е за юридически лица с предмет на дейност посредничество при сделки с недвижими имоти и физическите лица, упражняващи професията "Брокер на недвижими имоти", като включването в него за всички агенции и професионалисти в бранша е доброволно.

2021 - В Астрономическата обсерватория в Ямбол започва работа нов дигитален планетариум, единствен в Югоизточна България. Изображенията върху сферичния таван на планетариума се управляват от компютър и специален софтуер. Цифровият планетариум е на стойност 149 000 лв. и е закупен от Министерството на образованието и науката.

2022 - Със 125 гласа "за", 113 "против" и един "въздържал се" Никола Минчев е предсрочно освободен от поста председател на Народното събрание. Да изпълнява длъжността председател до избора на нов е определен Мирослав Иванов.
Искането за оставката е внесено на 15 юни 2022 г. с подписите на 120 депутати от партия "Има такъв народ", коалиция "ГЕРБ-СДС", ДПС и партия "Възраждане". Сред мотивите са посочени нарушение на Конституцията и правилника на парламента, както и възпрепятстване на нормалната законодателна дейност и провеждането на ефективен парламентарен контрол. В София граждани се събрат на протестна демонстрация, за да изразят подкрепата си за Никола Минчев.

2023 - Народното събрание приема на второ четене промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси със 190 гласа "за". С промените в закона държавното предприятие „Държавна петролна компания” ще бъде закрито. С други приети текстове се определя, че съхраняването и опазването на военновременните запаси ще се извършва от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ или ще се възлагат от нея чрез договори на търговци и организации.

На този ден по света:

1816 - Вечерта във вила близо до езерото Женева, Швейцария, лорд Байрон обявява на Пърси Биш Шели, на съпругата му Мери и на Джон Полидори, личния лекар на Байрон, началото на състезание за замисляне на разкази за духове. На следващата сутрин разказите вдъхновяват Мери Шели да започне да пише романа "Франкенщайн".

1885 - Основан е "Уйпещ" - Будапеща, унгарски футболен клуб.

1903 - Създадена е американската автомобилна компания "Форд Мотор Къмпани" от американския индустриалец Хенри Форд.

1903 - В САЩ фармацевтът Кайлаб Брадхам регистрира газираната безалкохолна напитка "Пепси-кола" като търговска марка. Тя е създадена през август 1898 г. от Кайлаб Брадхам под името "Питието на Брад" в Ню Берн, щата Северна Каролина, който я произвежда и продава в своята аптека. Оригиналната рецепта на Кайлаб Брадам не съдържа "Кола" или кофеин, но има близък вкус с популярната "Кока-кола", което става причина в името да присъства "кола". "Пепси" в името произлиза от "пепсин" - ензим, който спомага храносмилането и е популярна съставка в безалкохолните напитки по това време (също и в дъвките).

1926 - В Париж, Франция, е създадена Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (СИЗАК).

1959 - Основана е информационната агенция "Пренса Латина" - латиноамериканска информационна агенция със седалище в Хавана, Куба.

1963 - От космодрума в Байконур, Казахстан, е изстрелян съветският космически кораб "Восток-6", пилотиран от Валентина Терешкова-първата жена космонавт в света. Приземява се успешно на 19 юни 1963 г. в Баевския район в Алтайския край, като за две денонощия, 22 часа и 50 минути космическият кораб е извършил 48 обиколки около Земята.

1976 - Протести на чернокожи младежи в предградието на Йоханесбург – Совето, в Република Южна Африка срещу плановете на правителството за задължителното използване в училищата на африкаанс, възприеман като език на потисничеството. При протестите, които обхващат цялата страна, загиват 600 души.

1979 - Започва да действа Международната организация за морска спътникова връзка "Инмарсат". Конвенцията за учредяването на организацията е подписано на 3 септември 1976 г. в Лондон, Великобритания, от представители на 15 държави, сред които и СССР.

1991 - Съветските войски окончателно се изтеглят от Унгария съгласно споразумение, подписано между СССР и Унгария на 10 март 1990 г. Изтеглянето започва на 25 април 1989 г. Съветските войски са въведени в страната след т. нар. унгарските събития през 1956 г., когато на 23 октомври 1956 г. започват антиправителствени протести на студенти с искане за демократични реформи в страната. Протестите са потушени на 14 ноември 1956 г. с помощта на съветски войски. Целта е да бъде запазен социалистическият строй в страната и да се предотврати нейното излизане от Варшавския договор.

1992 - Русия е приета за пълноправен член на Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка).

1993 г. – Пощенската служба на САЩ издава буклет от възпоменателни марки с рокендрол и соул звезди. Отдадена е почит на Елвис Пресли, Бил Хейли, Бъди Холи, Ричи Валънс, Отис Рединг, Клайд Макфатър и Дайна Уошингтън.

1999 - В Стокхолм, Швеция, в гробището редом с родителите й, е погребана урната с праха на шведската актриса Грета Гарбо (ист. име Грета Ловиза Густафсон). До този момент урната се съхранява в Ню Йорк, САЩ, където на 15 април 1990 г. актрисата умира. Грета Гарбо е родена на 18 септември 1905 г. Участвала е в 27 филма, от които 17 са със звук. Сред най-известните са "Кралица Кристина", "Анна Каренина", "Дамата с камелиите". Последният филм, който Гарбо заснема, е "Жената с две лица" през 1941 г. На върха на славата си Гарбо неочаквано слага край на блестящата си кариера в Холивуд, а след това живее изолирана от света почти 50 години, до смъртта си. През 1954 г. актрисата получава почетен „Оскар“ за цялостно творчество, като четири пъти е номинирана за отличието. Едва три години преди това тя става американска гражданка.

2003 - В Женева, Швейцария, е подписана Рамковата конвенция за контрол на тютюнопушенето от 28 страни членки на Световната здравна организация (СЗО) и Европейския съюз. Конвенцията влиза в сила на 27 февруари 2005 г., след като е ратифицирана от 40 държави и предвижда забрана на рекламата на цигарени изделия, по-високи цени и акцизи върху тютюна и по-строг надзор върху етикетите на опаковките. Предвидено е държавите, чиито конституции не позволяват пълна забрана, да въведат ограничения върху рекламата.

2004 - Президентът на САЩ Джордж У. Буш подписва Меморандум, с който предоставя на Пакистан статут на основен съюзник на САЩ извън НАТО като награда за подкрепата на пакистанския президент Первез Мушараф в ръководената от САЩ война срещу тероризма.

2007 - Американската астронавтка Сунита Уилямс подобрява рекорда за най-дълъг престой в Космоса, извършен от жена - 188 дни и 4 часа. Предходният рекорд е на нейната американска колежка Шанън Лусид и е поставен през 1996 г.

2008 - В Люксембург по време на среща на Съвета по общи въпроси и външни отношения на ЕС, проведена на 16-17 юни 2008 г., е подписано Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Босна и Херцеговина с Европейския съюз (ЕС) от министър-председателя на Босна и Херцеговина Никола Шпирич и правителствата на страните от ЕС.

2009 - В Екатеринбург, Русия, е проведена първата среща на високо равнище на групата БРИК, която включва Бразилия, Русия, Индия и Китай. Участват президентите на Бразилия Луис Инасиу Лула да Силва и на Русия Дмитрий Медведев, министър-председателят на Индия Манмохан Сингх и председателят на Китайската народна република Ху Цзинтао.

2011 - Телевизия "Ал Арабия" и свързан с "Ал Каида" уебсайт съобщават, че египтянинът Айман аз Зауахири е избран за лидер на международната терористична организация "Ал Каида" на мястото на Осама бин Ладен, убит на 5 май 2011 г.

2012 - На церемония в Осло, Норвегия, носителката на Нобеловата награда за мир за 1991 г. Аун Сан Су Чжи произнася 21 години по-късно дългоочакваната си реч в кметството на града. Активистката на демократичното движение в Мианма, държана 15 години под домашен арест от правителството на военните, е възпрепятствана да получи своята награда през 1991 г. и затова тя е връчена на 18-годишния й син.

2019 - Датският бизнесмен Клаус Руе Мадсен е избран с 57 процента от гласовете на проведения на 16 юни 2019 г. втори тур на изборите за кмет на северния германски град Рощок. Клаус Руе Мадсен, който се кандидатира като независим кандидат, става първият чужденец, избран за кмет на голям германски град. Четиридесет и шест годишният Клаус Руе Мадсен е роден в Копенхаген и живее в Германия от 1992 г.

2020 - Корейската народнодемократична република (КНДР) взривява Бюрото за връзки с Република Корея, разположено в граничния град Кесон. На 5 юни 2020 г. властите в КНДР съобщават за намерението си да разгледат възможността за закриване на междукорейския офис за връзка като ответно действие на изпращането на пропагандни листовки от активисти от Република Корея през границата. Междукорейският офис за връзка е открит през 2018 г., с цел да се поддържат постоянни контакти и да се развиват обмените между двете държави след разделянето на Корея след края на Втората световна война (1939-1945).

2021 - В САЩ губернаторът на щата Тексас обнародва закон, разрешаващ носенето на огнестрелно оръжие на обществени места без специално разрешение. Законът позволява на всеки на възраст от 21 години и нагоре, на когото не е наложена забрана за притежание на огнестрелно оръжие, да носи такова на обществени места без разрешение. Законовият текст посочва, че по конституция гражданите на Тексас имат право да носят огнестрелно оръжие и пречките пред упражняването на това право трябва да бъдат ограничени.

2022 - Върховният комисариат на ООН за бежанците публикува доклад, според който 100 милиона души по света са били принудени да избягат от домовете си, което е най-високият регистриран брой на разселени лица от Втората световна война насам.

2023 - В САЩ Робърт Бауърс, извършителят на клането в синагогата "Дървото на живота" в Питсбърг през 2018 г. – нападението срещу евреи с най-много жертви в историята на САЩ, е признат за виновен за 11 убийства. Деянието е извършено по антисемитски подбуди, което утежнява вината на осъдения. Робърт Бауърс е признат за "виновен" по всички 63 обвинения срещу него.

Родени на този ден българи:

Петър Богданов, български агроном и партиен деец (1908-1942).
Един от основателите и ръководителите на Българския общ народен студентски съюз (1930). Деец на Българската работническа партия (БРП) (к). Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници на ЦК на БРП (к) и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.

проф. Илия Пашев, микробиолог (1910-1970).
Началник на Областната ветеринарно-бактериологическа станция в Бургас (1943-1946). Директор на Районния ветеринарен институт в Пловдив (1946-1952). От 1951 г. се занимава и с научна работа. Научните му интереси са в областта на инфекциозната патология, медицинската ветеринарна микология (наука за гъбите), ветеринарната и промишлената микробиология. Защитава докторат, след което е избран за завеждащ Катедрата по микробиология във Висшия селскостопански институт "В. Коларов" в Пловдив, а след това и декан на Земеделско-техническия факултет в института. Пръв ректор на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост в Пловдив (1953-1957). Завеждащ секция "Биологична активност и продуктивност на микроорганизмите" в Института по микробиология при Българската академия на науките (БАН) (1961-1967). Чл.-кор. на БАН (1967). Заместник-председател на БАН (1968-1970). Основател и пръв директор на Института по промишлена микробиология при БАН (дн. Институт по микробиология) (1970). Ръководител на колектив от български учени в Института по микробиология при БАН, който през 1970 г. изолира и идентифицира микробен щам, способен да произвежда извънклетъчно голямо количество протеолитични (разграждащи белтъците) ензими. На базата на тези ензими е създаден българският препарат Е-30,чието промишлено производство започва в началото на 1971 г. в Завода за ензимни препарати в Ботевград. За откритието колективът от научните сътрудници на БАН е удостоен с Димитровска награда за откритието. Препарата намира приложение в кожарската, пивоварната и хранителната промишленост. Автор е на книгите "Промишлена микробиология" (1958), "Микробиология на месото и месните продукти" (1962) и др. Лауреат на Димитровска награда (1969, с колектив). Носител на орден "Народна република България" (1970).

акад. Богдан Куртев, химик (1917-1995).
От 1940 г. е преподавател по органична химия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател и първи директор на Института по органична химия при Българската академия на науките (БАН) (1958-1972). Директор на Единния център по химия при БАН (1972-1987). Заместник-председател на БАН (1971-1973). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (1976), званието "Герой на социалистическия труд" (15 юни 1987). Лауреат на Димитровска награда (1982). Носител на орден "Георги Димитров" (юни 1977).

Михаил Докторов, журналист (1922-2000).
Бил е журналист в Радио София и в. "Вечерни новини".

Банчо Банов, писател, драматург, поет и преводач (1925-1993).
От 1952 г. е редактор във в. "Вечерни новини", в. "Литературен фронт". Заместник главен редактор в Българската телевизия (дн. Българска национална телевизия)(1966-1968). Редактор и завеждащ отдел "Изкуство" в издателство "Български писател" (1970-1990). Драматург на Народния театър "Иван Вазов" (1984-1990). Има 18 драматизации на прозаични произведения, сред които "Службогонци", "Казаларската царица", "Под игото", "Чичовци", "Бесове", създава оперни и балетни либрета. Пише басни, стихотворения, разкази, очерци, радиопиеси, съавтор е на киносценарии на филмите "Случаен концерт" (1960), "Бъди щастлива, Ани" (1962), "Князът" (1971) и др. Превежда фарсовете на средновековния френски театър, стихове и пиеси на английския поет Уилям Шекспир, на френския драматург и поет Алфонс дьо Мюсе и др. Превежда от руски и гръцки език. Превежда от руски и гръцки език. Автор е на книгите "Басни" (1955), "Басни" (1957), "Басни" (1961), "Басни" (1964), "Смешно огледало" (басни за деца, 1969), "Третото ухо на заека" (1971), "Сто и една басни" (1985). Съставител на "Сто шедьоври на баснята" (1983).

Георги Парцалев, актьор (1925-1989).
Работил е в Театъра на трудовата повинност (1954), Театъра на строителните войски (1955), а от 1956 г. работи в новосъздадения Държавен сатиричен театър в София. Сред ролите му в театъра са Осив в "Ревизор", Михаил в "Михал Мишкоед", Вражалец във "Вражалец", Хаджи Смион в "Чичовци" и др. Участвал е във филмите "Любимец 13" (1958), "Привързаният балон" (1967), "Петимата от Моби Дик" (1970), "С деца на море" (1972), "Сиромашко лято" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Два диоптъра далекогледство" (1976) и др. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (май 1969) и "Народен артист" (1983). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, на орден "Народна република България" първа степен (1985). В родния му град Левски е кръстена улица на негово име и читалището - Народно читалище "Георги Парцалев - 1901". В града има музей "Георги Парцалев", част от художествената галерия, в който по негово желание приживе се съхраняват негови лични вещи - мебели, икони и сценични костюми. От 2005 г. в град Левски се провеждат "Празници на изкуствата - Парцалев".

Александър Бандеров, поет и журналист (1933-2007).
Бил е редактор във в. "Отечествен глас" и заместник главен редактор в издателство "Хр. Г. Данов". Автор е на стихосбирките "Най-добрият урок" (1962), "Денят е с две лица" (1967), "България лето 893" (1970), "Когато си далеч" (1979), "Отвъд сините планини" (1986), "Глухата тетрадка" (1991) и др. Негови стихове са превеждани на руски, полски, английски и гръцки език.

Симеон Правчанов, журналист и писател (1936-1987).
Работил е във в. "Учителско дело", в. "Труд", в. "Литературен фронт", в. "Антени", сп. "Обзор". Заместник-директор и директор на Българския културен център в Прага, Чехия (1969-1971). Автор е на 11 книги, сред които "През прозореца на вагона" (1965), "Автор и герой" (1966), "За да останеш" (1970), "Едно последно лято" (1972), "Обичам те - и нищо повече" (1982), "Майсторът в Народното събрание" (1983), "Обвиняеми и обвинители" (1985) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1986).

Симеон Сакскобургготски, политик (1937).
Син на цар Борис III и на царица Йоанна. След смъртта на баща си (28 август 1943) се възкачва на българския престол като Симеон II (28 август 1943-15 септември 1946). Поради непълнолетието му неговите функции се изпълняват от Регентство. След провъзгласяването на България за народна република на 15 септември 1946 г., на 16 септември 1946 г. царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му княгиня Мария-Луиза) напуска България и се установява в Египет, а от юли 1951 г. - в Испания, където живее до 2001 г. За първи път се завръща в България през 1996 г. На 8 април 2001 г. е избран за лидер на учреденото същия ден Национално движение "Симеон Втори". Министър-председател на България (24 юли 2001-16 август 2005). Председател на партия "Национално движение "Симеон Втори" (6 април 2002-28 ноември 2009). Носител на орден "Стара планина" първа степен (14 юни 2007), на орден "Св. Иван Рилски" - първият църковен орден на Българската патриаршия (2 май 2015), първи носител на наградата за европейски принос на името на проф. Иван Шишманов, учредена от "ПанЕвропа България" (25 април 2017) и др.

Кирил Кадийски, поет, преводач, книгоиздател и дипломат (1947).
Работил е като редактор на Българското радио и в издателство "Народна култура". Преводач на поезия от френски и руски език. След 10 ноември 1989 г. създава едно от първите частни издателства в България "Нов Златорог" (1991). През 1997 г. е избран за член на френската академия "Маларме". Директор на Българския културен институт в Париж и съветник към българското посолство във Франция (2004-2009). Член на българския ПЕН-клуб (2002). Член на международната академия "Монмартър" (2007), Почетен гражданин на "Монмартърската република" (2009). Член-учредител на движението "CAP A L'EST" на поетите-франкофони (Братислава, Словакия). Автор е на книгите "Небесни концерти" (1979), "Ездач на мраморни коне" (1983), "Пясъчно време" (1987), "О кой" (1994), "Поезия" (1995), "Вечеря в Емаус" (2000), "Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета" (2001) и др. Негови книги са издавани във Франция (9 поетични книги), Испания, Гърция, Сърбия, Румъния. Стиховете му са превеждани на английски, немски, италиански, полски, словашки, унгарски, руски, беларуски, турски, македонски езици. Носител на български и международни литературни награди, сред които награда "Димчо Дебелянов" за преводна поезия (1970), на национална награда за принос в националната книжовна култура "Христо Г. Данов" на Министерство на културата и община Пловдив (1999), на френската награда за поезия "Макс Жакоб" - за цялостно творчество (Франция, 2002). Кавалер на "Орден за изкуство и литература" за заслуги към френската култура (2004). Почетен гражданин на Кюстендил (28 май 2017).

проф. Николай Слатински, математик и политик, експерт по международна и национална сигурност (1956).
Работи в Института за тежко машиностроене в Радомир (1979-1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Изпълнителен директор на фондация "Демокрация и сигурност" (1995-1999). Секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов (20 януари 2002-1 февруари 2007). Преподавател във Военната академия "Г.С. Раковски", в Академията на МВР-София, в Университета за национално и световно стопанство, в Нов български университет, в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и други висши учебни заведения. Автор е на над 80 научни публикации в български и чуждестранни издания. Автор е на книгите "Измерения на сигурността" (2000), "Националната сигурност - Аспекти, Анализи, Алтернативи" (2004), "На вниманието на г-н президента 2002-2006" (2008), "Ирак. Така съветвах президента" (2009), "Петте нива на сигурността" (2010), "Сигурността - животът на мрежата" (2014), "Рискът: новото име на сигурността" (2019) др.

Бойка Велкова, актриса (1958).
Играла е в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе, Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив, Театър "София" в София и театър "Българска армия". От 2009 г. е в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участвала е във филмите "Боянският майстор" (1981), "Забранено за възрастни" (1987), "Писмо до Америка" (2001), "Църква за вълци" (2004), "Дзифт" (2008), "Островът" (2011), "11 А" (2016) и др. Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за главна женска роля на Олга в "Три сестри" (1999), на наградата "Аскеер" за главна женска роля за изпълнението на Елена Андреевна във "Вуйчо Ваньо" (2000), на наградата "Аскеер" за главна женска роля за изпълнението на Мис Робинсън в "Абсолвентът" (2005), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за главна женска роля за ролята на Аркадина в "Чайка (27 март 2008).

доц. Мира Радева (Мирослава Радева), социолог (1958).
Работи като научен сътрудник в Институт по социология към Българската академия на науките (1980-1987) и в Националния институт по младежта (1987-1990). Управител на Института за социални изследвания и маркетинг MБМД (1991-2020). От 2011 г. е управител на фирма МБМД-РИСЪРЧ - ООД. От 1998 г. е преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Михаил Миков, юрист и политик (1960).
Депутат от 38-ото до 40-ото Народно събрание (7 май 1997-24 април 2008). Министър на вътрешните работи (24 април 2008-27 юли 2009). Депутат в 41-ото, 42-ото и 43-ото Народно събрание (2009-2017). Председател на 42-ото Народно събрание (21 май 2013-5 август 2014). Председател на БСП (27 юли 2014-8 май 2016).


София Кузева-Чернев, актриса (1967).
Играла е в театър "София". Участвала е във филмите "Вчера" (1988), "Ако можеш, забрави" (1988), "Очите плачат различно" (1989), "Разводи, разводи" (1989), "Немирната птица любов" (1990), "Чиполино" (1990), в "Хоризонтален пейзаж" (1991), "Вампир" (1992), "Пет минути" (1998, Германия), "Дъщеря" (2007, Австрия) и др. Живее и работи в Германия. В България участва в различни телевизионни сериали, сред които "Къде е Маги" (2012) и "Откраднат живот" (2018).

Стефан Юруков - Чики, футболист (1972).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (Лом), "Черно море" (Варна), "Корабостроител" (Русе), "Хасково" (Хасково), "Бдин" (Видин), "Етър" (Велико Търново), "Велбъжд" (Кюстендил), "Хан Аспарух" (Исперих), "Литекс" (Ловеч), "Газиантепспор" (Турция), "Спартак" (Варна), "Ляонин" (Китай) и "Родопа" (Смолян). За националния отбор по футбол има изигран 1 мач.

Красимир Анев, състезател по биатлон (1987).
Печели златен медал (индивидуално) и сребърен (преследване) на Европейското първенство за юноши през 2007 г. в Банско, сребърен медал (индивидуално) и бронзов (преследване) на Европейското първенство за младежи през 2008 г. в Ново Место, Чехия, сребърен медал (преследване) и бронзов медал (индивидуално) на Европейското първенство през 2011 г. в Риднау, Италия, бронзов медал (индивидуално) на Европейското първенство през 2013 г. в Банско, България, сребърен медал (преследване) на Европейското първенство през 2015 г. в Отепя, Естония, бронзов медал (15 км - масов старт) от Европейското първенство през 2016 г. в Тюмен, Русия, сребърен медал (индивидуално) от Европейското първенство през 2017 г. в Душники Здруй, Полша. От Европейското първенство през 2018 г. в Риднаун Вал Ридана, Италия, печели сребърен медал (преследване) и бронзов медал (спринт). От Европейското първенство през 2019 г. в Минск, Беларус, печели златен медал (индивидуално). На 22 юни 2020 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера. От 2021 г. работи като инструктор за физическата подготовка на служителите във Военновъздушните сили на България.

На този ден са родени и:

Джовани Бокачо, италиански писател (1313-1375).
Автор е на сборника с новели "Декамерон".

Антонина Нежданова, съветска оперна певица (1873-1950).

Албер Тома, френски политик (1878-1932).
Първи генерален директор на Международната организация на труда (МОТ) (1919-1932).

акад. Лев Зенкевич, съветски океанолог и биолог (1889-1970).
Автор е на теории за биологическата структура на океана и еволюцията на морската фауна. Изследвал е морските и дълбоководни океанически фауни. Носител е на Сталинска награда (1951) и Ленинска награда (1965).

Фьодор Толбухин, руски военачалник (1894-1949).
Участва в Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945). По време на Втората световна война е последователно началник-щаб на Закавказския (август-декември 1941), Кавказкия (декември 1941-януари 1942) и Кримския (януари-март 1942) фронтове. Заместник-командир на войските при Сталинградския военен окръг (май-юли 1942). Командир на 57-ма и 68-ма армии на Сталинградския и Северозападния фронтове (юли 1942-март 1943). Маршал на СССР (1944). Герой на СССР (посмъртно 1965). Народен Герой на Югославия (1944). Герой на Народна Република България (посмъртно 1979).
Жан-Пиер Пежо, френски предприемач (1896-1966).
Президент на автомобилната компания "Пежо" (1945-1964).

Георг Витиг, немски химик (1897-1987).
Носител на Нобелова награда за химия за 1979 г. заедно с американския химик Хърбърт Браун за получените от тях боро- и фосфоросъдържащи съединения и превръщането им във важни реагенти в органичния синтез.

Барбара Макклинтък, американски генетик (1902-1992).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1983 г. за откритието й на подвижните генни системи.

Инок Пауъл, британски политик (1912-1998).
Министър на здравеопазването (27 юли 1960-18 октомври 1963).

Катрин Греъм, американска журналистка и издателка (1917-2001).
Президент на в. "Вашингтон пост" (1963-1973), собственик и издател на медийната корпорация "Вашингтон пост" (1973-май 1991). Под нейно ръководство в. "Вашингтон пост" печели престижната награда "Пулицър" за отразяването на аферата "Уотъргейт", която сваля от поста президента Ричард Никсън на 9 август 1974 г.

Адам Ханушкевич, полски актьор и театрален режисьор (1924-2011).
Творчески директор на Полската телевизия (1956-1963).

шейх Сабах ал Ахмад ал Джабер ас Сабах, кувейтски политик (1929-2020).
Емир на Кувейт (29 януари 2006-29 септември 2020).

Ищван Ерьоши, унгарски писател и дисидент (1931-2005).
Автор е на стихове, пиеси и на над 35 книги. Носител на литературна награда "Атила Йожеф" (1952). Участвал е във въстанието в Унгария през 1956 г., заради което е осъден на 8 години затвор. През 1960 г. е амнистиран. В периода 1977-1982 г. е драматург на театъра в гр. Капошвар, след което става писател на свободна практика. От 1989 г. до 2004 г. участва активно в политиката, в работата на ръководството на партията Съюз на свободните демократи.

Ламонт Доузър, американски музикант и текстописец (1941-2022).
Работил е с американския рапър Кание Уест, британския музикант Дейв Стюарт от групата "Юритмикс", американската група "Блек айд пийс" и др. През 1962 г. подписва договор със звукозаписната компания "Мотаун", където работи като продуцент и текстописец заедно с Браян и Еди Холанд. Тримата създават творческата група, известна като "Холанд-Доузър-Холанд", написала и продуцирала десетки песни, оглавили класациите за американската певица Даяна Рос и групата "Сюприймс", "Фор топс", Марвин Гей и др. Въведени са в Залата на славата на рокендрола (1990). Удостоени са със звезда на холивудската Алея на славата (2015).

Кажу (ист. име Пауло Сезар Лима), бразилски футболист (1949).
Печели златен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Георгиос Папандреу, гръцки политик (1952).
Министър на образованието и вероизповеданията (22 юни 1988-2 юли 1989; 8 юли 1994-25 септември 1996). Министър на външните работи на Гърция (18 февруари 1999-13 февруари 2004; 6 октомври 2009-7 септември 2010). Министър-председател на Гърция (6 октомври 2009-11 ноември 2011). Председател на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) (8 февруари 2004-18 март 2012). Президент на Социалистическия интернационал (30 януари 2006-25 ноември 2022).

Адри ван Тигелен (Адрианос ван Тигелен), нидерландски футболист (1957).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ с националния отбор по футбол.

Андреа Гец, американски астроном (1965).
Носителка на Нобелова награда за физика за 2020 г. заедно с германския астрофизик Райнхард Генцел за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика. Те си поделят половината от наградата с британския математик сър Роджър Пенроуз, който я получава за откритието, че формирането на черна дупка се явява надеждно предсказание за Общата теория на относителността.

Ян Железни, чешки състезател по лека атлетика (хвърляне на копие) (1966).
Трикратен олимпийски шампион - през 1992 г. в Барселона, Испания; през 1996 г. в Атланта, САЩ; през 2000 г. в Сидни, Австралия. От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 1988 г. в Сеул, Република Корея. От световни първенства печели три златни (1993, 1995 и 2001) и два бронзови медала (1987, 1999). От европейски първенства печели два бронзови медала (1994, 2006). Многократен световен рекордьор. Към юни 2023 г. световният му рекорд в хвърлянето на копие - 98,48 м, поставен на 25 май 1996 г. в Германия, не е подобрен.

Юрген Клоп, немски футболист и треньор (1967).
Като треньор с "Ливърпул" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2019), Суперкупата на УЕФА (2019) и Световното клубно първенство (2019). Обявен за "Треньор на годината на ФИФА" за 2019 г. и 2020 г.

Никос Махлас, гръцки футболист и спортен деец (1973).
Носител на "Златната обувка" за 1998 г.

Урби Емануелсон, нидерландски футболист (1986).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство за мъже до 21 години през 2006 г. в Португалия.

Това е денят на смъртта на:

Конрад Екхоф, немски актьор и театрален деец (1720-1778).
Наричан "баща на немското актьорско изкуство". Ръководител на Театър "Екхоф" в гр. Гота, Германия (1775-1978).

Йохан Хилер, немски композитор и диригент (1728-1804).

Тодор Каблешков, български революционер, участник в българското националноосвободително движение (1851-1876).
Един от главните организатори и ръководители на Априлското въстание (1876) в IV (Пловдивски) с център Панагюрище революционен окръг. От началото на 1876 г. е председател на революционния комитет в Копривщица. Под негово ръководство на 2 май 1876 (20 април ст.ст.) местният комитет обявява въстанието в Копривщица и дава сигнал за началото на Априлското въстание. Написва и изпраща до Панагюрище и до други места бързо писмо, подписано с кръвта на едно от убитите заптиета (т. нар. Кърваво писмо), в което приканва всички българи към повсеместен бунт. Застава начело на Военния съвет в Копривщица и заедно с Панайот Волов ръководи чета, с която обикаля околните села. След разгрома на въстанието се оттегля с група въстаници в Стара планина. Заловен е край Троян и изтезаван в затворите в Троян, Ловеч и Търново. На път за Пловдив в конака в Габрово успява да открадне револвер и се самоубива с изстрел в главата.


майор Коста Паница (Костадин Паница), български офицер, деец на националноосвободителното движение (1857-1890).
Участвал е като куриер в Априлското въстание (1876). След поражението на въстанието емигрира в Румъния и след това учи във Военното училище в Одеса в Русия (1875-1876). Доброволец в Сръбско-турската война (1876). При подготовката на Руско-турската освободителна война (1877-1878) се включва в Българското опълчение. Като опълченец от VI-а дружина на III-а Опълченска бригада е участвал в боевете при Стара Загора и връх Шипка. Като член на Цунтралния комитет на Българския таен централен революционен комитет в Пловдив участва активно в извършването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885). Участник в Сръбско-българската война (1885). Деец на Македоно-одринското революционно движение. Един от строителите на армията на България. Доверен офицер, адютант и личен приятел на княз Александър Батенберг. По време на преврата срещу княз Александър Батенберг застава на негова страна (9 август 1886). Председател на Военния касационен съд. На 21 януари 1890 г. е разкрит заговор в столичния гарнизон за убийство на княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов. Негов организатор е майор Коста Паница. На 17 май 1890 г. е осъден от военен съд на смърт и е екзекутиран на 16 юни 1890 г., като присъдата му е утвърдена от княжеския наместник и министър-председател Стефан Стамболов. Майор Коста Паница е почетен с паметник в Сливница.

Александър Хаджипетров, български общественик (1880-1925).
Деец на Българския земеделски народен съюз. Депутат в 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920). Кмет на Русе (6 август 1921-10 юни 1923). Убит на 16 юни 1925 г.

Елза Триоле, френска писателка от руски произход (1896-1970).
Първата й книга "На Таити" (1925) е написана на руски език. Първата й книга на френски език - "Добър вечер, Тереза!" се появява през 1938 г. За сборника си, излязъл през 1945 г., Триоле получава наградата за литература "Гонкур" - присъдена на жена за първи път от 40 години. За романа си "Неканени гости" през 1957 г. получава Наградата на Братството - организация за борба против расизма, антисемитизма и в защита на мира. Автор е и на "Въоръжените призраци" (1947), "Инспекторът от развалините" (1948), "Червеният кон" (1953), "Срещата на чужденците" (1953) и др. Съпруга на френския писател Луи Арагон. По време на Втората световна война (1939-1945) участва активно във френската Съпротива.

Вернер фон Браун, немски инженер (1912-1977).
Родоначалник на ракетостроенето. Участвал е в разработването на ракетите "ФАУ-2" по време на Втората световна война (1939-1945). Продължава да работи в областта на ракетостроенето в САЩ. Под негово ръководство се разработват ракетите "Пършинг". Участвал е в изстрелването на първия американски спътник "Експлорър 1" на 31 януари 1958 г.

Франсис Мелой, американски дипломат (1917-1976).
Посланик на САЩ в Ливан (24 април 1976-16 юни 1976). Убит е в Ливан на 16 юни 1976 г.

Тодор Динов, български кинорежисьор и художник (1919-2004).
От 1971 г. е художествен ръководител на Студията за анимационни филми в София. Председател на Съюза на филмовите дейци (1967-1976). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976). Създател, преподавател и завеждащ катедра по анимация във Висшия институт за театрално изкуство (1980). Автор е на първия български професионален рисуван филм - дипломната му работа "Юнак Марко" (1955). Има над 100 филма, сред които анимационните "Гръмоотвод", "Ябълката", Ревност", "Маргаритката", "Изгонен от рая" и др. Режисьор е на игралните филми "Иконостасът", "Ламята", "Барутен буквар". Има множество изяви и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист. Носител на орден "Стара планина" първа степен (1999), на Наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос в развитието на българското кино (2003) и др.

Костадин Георгиев (Коце), български футболист (1922-1961).
През футболната си кариера e играл за отборите на "Спортист" (София), "Спартак" (София) и "Левски" (София). Треньор на юношеския отбор на "Левски" (1953-1960), бил е помощник треньор на юношеския национален отбор на България, който през 1958 г. става Европейски шампион. Треньор на "Левски" (1960-1961).

Цончо Чапанов, български метеоролог и изследовател, първият българин, стъпил на Антарктида (1930-1971).
От 1957 г. е научен сътрудник, ръководител на лаборатория по радиосондажи към Централното управление на хидрометеорологична служба при БАН. През 1967 г. е включен в състава на 12-та съветска антарктическа експедиция като част от международен екип, в който влизат учени от Чехословакия и САЩ. На 3 февруари 1967 г. за първи път развява българското знаме на Антарктида. С Указ на президента от 31 май 2016 г. на името на първия български полярник на Антарктическия полуостров в Антарктида е наречен връх Цончо Чапанов.

Хелмут Кол, немски политик (1930-2017).
Министър-председател на провинция Райнланд-Пфалц (19 май 1969 - 2 декември 1976), председател на партията Християндемократическия съюз (12 юни 1973-7 ноември 1998), федерален канцлер (1 октомври 1982-27 октомври 1998). Хелмут Кол е смятан за баща на обединяването на Германия 45 години след Втората световна война и за един от стълбовете на концепцията за обединена Европа. През 1998 г. той е обявен от европейските държавни глави за "Почетен гражданин на Европа" за приноса му към обединяването и сътрудничеството между европейските държави. Той е първият след Жан Моне, получил това отличие. Носител на международната награда "Карл Велики" (1988).

проф. Генадий Рождественски, руски диригент и педагог (1931-2018).
Повече от 50 години Генадий Рождественски ръководи различни руски и чуждестранни музикални колективи. Работил е с най-големите оркестри в света. Диригент на оркестъра на Болшой театър (1951-1961). Главен диригент и художествен ръководител на Симфоничния оркестър на Централната телевизия и Всесъюзното радио на СССР (1961-1974). Главен диригент на оркестъра на Болшой театър (1964-1970). Музикален ръководител на оркестъра на Камерния музикален театър (1974-1985). Диригент и художествен ръководител на Кралския Стокхолмски филхармоничен оркестър (1974-1977). Главен диригент на Симфоничния оркестър на Би Би Си (1978-1981). Оперен диригент на оркестъра на Болшой театъра (1978-1982). Главен диригент на Виенския симфоничен оркестър (1980-1982). Главен диригент на Симфоничния оркестър на Министерството на културата на СССР (1983-1991). Главен диригент на Кралския Стокхолмски филхармоничен оркестър (1992-1995). Художествен ръководител на Болшой театър (2001-2002). От 1 септември 2012 г. е главен диригент на Московския държавен академичен камерен театър "Борис Покровски". От 1974 г. той е преподавател в Московската консерватория, от 1976 г. е преподавател по оперно-симфонично дирижиране. Носител на Ленинска награда (1970). Носител на българския орден "Кирил и Методий" (1972). Народен артист на СССР(1976). Герой на социалистическия труд (1990). Носител на Държавна награда на Русия (1995). Кавалер на японския Орден на Изгряващото слънце (2002). Офицер на Ордена на Почетния легион (2003).

Никола Радев, български журналист и писател (1940-2016).
Бил е директор на "Профиздат" и на издателство "Земя". Председател на Съюза на българските писатели (9 октомври 1999-18 октомври 2003). Автор е на 14 книги, които имат близо 30 издания. Носител литературната награда на Русия "Михаил Шолохов" за книгата си "Когато Господ ходеше по земята" (2006).

Иван Бориславов, български поет и преводач (1946-2011).
Работил е в Българското национално радио (БНР) като редактор и завеждащ редакция (1966-1970), заместник главен редактор на Младежка редакция (1970-1976), заместник главен редактор на Главна редакция "Литература, изкуство, култура" (1977-1993). Генерален директор на БНР (6 февруари-15 май 2001). Автор е на стихосбирките "Слънчева лавина" (1978), "Мигове с Париж" (1986)," Разговор с безкрая" (1986), "Гнездо над бездната" (1992), "Светкавица за спомен" (1994), "Небесна археология" (1995), "Докато дишам" (1996), "Партитура за мълчание" (2000), "Лунатико слънчасал" (2000), "Абракадабра и други заклинания" (2005) и други и на книгите за изкуството - "Поезия и багри" (1987), "Светлината, която остава" (1994), "Осип Цадкин" (1995) и др. Носител на Годишната награда на БНР за културна публицистика (1984), на Годишната награда на Съюза на преводачите в България за най-добра преводна стихосбирка (1987) за "В сърцето на света" от Блез Сандрар, на Годишната награда на БНР за радиоесеистика за цикъла "Поезия на словото, поезия на багрите" (1988) и др.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.