1979 – Брайън Алън, на 26, върти педалите на 70-килограмовия Gossamer Albatross по време на първия задвижван от човек полет над Ламанша.

12 юни 2024 г., сряда, 24-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Отдание на Пасха. Преп. Онуфрий Велики. Преп. Петър Атонски, припомня БТА.

По света се отбелязва:

Световният ден срещу детския труд. Отбелязва се от 2002 г. с решение на сесията на Международната организация на труда (3-20 юни 2002) в подкрепа на действията на световната общественост за забрана на детския труд. Съгласно доклад, публикуван на 18 май 2022 г. от Международната организация на труда и Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ), над 160 млн. деца в света на възраст от 5 до 17 години работят.

Националният празник на Русия. Ден на Русия. Годишнина от приемането на Декларацията за държавния суверенитет на Руската федерация (1990).

Националният празник на Филипините. Ден на независимостта (1898).

На този ден в България:

1912 - С постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити на Военната академия (дн. Военна академия "Георги Стойков Раковски"), които влизат в сила на 6 юли 2012 г.
Военната академия е създадена със закон, приет от 15-ото Обикновено народно събрание на 1 март 1912 г. На 20 април 1912 г. с Указ 26 цар Фердинанд I утвърждава Закона за Военната академия. На 8 май 1912 г. e обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила.

1961 - България установява дипломатически отношения с Афганистан.

1965 - Oткрит е "Театър 199" (дн. Театър 199 "Валентин Стойчев") с постановката "Майка земя" от Чингиз Айтматов. Той е първият държавен камерен драматичен театър, а името му е свързано с броя на зрителските места в залата. С Указ 399/7 декември 2007 г. театърът носи името на театроведа Валентин Стойчев, директор на театъра от 1991 г. до 2007 г. В пространството пред театъра е обособена стената на славата "199 стъпки към успеха", на която са увековечени отпечатъците на-известни български артисти, играли на неговата сцена.

1998 - В Брюксел, Белгия, започва работа постоянната дипломатическа мисия на България в НАТО, създадена с решение на Министерския съвет от 1 декември 1997 г.

2002 - Във Варна е създадена Асоциация на здравните мениджъри.

2005 - В София е подписан договорът за предоставяне на концесия на гражданските летища във Варна и в Бургас на датската фирма "Копенхаген Еърпортс" за 526 млн. евро и годишно концесионно възнаграждение към държавата в размер на 1,2 млрд. евро.

2013 - Прокуратурата повдига обвинение срещу Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи от 27 юли 2009 г. до 13 март 2013 г., затова, че е допуснал негови подчинени да извършват нерегламентирани подслушвания. Според обвинението той не е контролирал трима бивши директори на Специализираната дирекция "Оперативни технически операции" и един служител на дирекцията в работата им.

2014 - Корпоративна търговска банка (КТБ) придобива 100 процента от "Креди Агрикол България" с подписването на договор за прехвърляне на собствеността от френския собственик "Креди Агрикол Франция" на купувача КТБ. Новото име на кредитната институция е Търговска банка Виктория.

2016 - В София в зала 3 на НДК се провежда учредително събрание на партия "Нормална държава". Основател на партията е бившият член на БСП Георги Кадиев, който е избран за председател. Според утвърдения Устав, партията е прогресивна и проевропейска политическа партия.

2017 - В Париж, Франция, се провежда 29-ата сесия на Междуправителствения координационен съвет по Програма "Човекът и биосферата", на която ЮНЕСКО обявява резервати в България "Централен Балкан", "Червената стена", "Сребърна" и "Узунбуджак" за биосферни резервати. Те са инструмент за устойчиво развитие на регионите, основаващо се на чиста и съхранена природа и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти и регионални марки с висока добавена стойност.

2019 - Народното събрание приема докладите на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) за извършената дейност през 2017 г. и 2018 г. През 2017 г. исканията за използване на СРС са 5939, по които са постановени 1315 откази и 4624 разрешения. През 2018 г. През 2018 г. исканията за използване на СРС са 6099, по които са постановени 771 отказа и 5328 разрешения.

2020 - Българската народна банка пуска в обращение банкнота от нова серия с номинална стойност 10 лева и емисия 2020 г. Промените в новата банкнота са свързани с въвеждането на нови защитни елементи, като допълнителен знак за незрящи граждани, холограмна лента с оптични ефекти, осигурителна нишка и воден знак с висока резолюция.

2021 - В Свети Влас се провежда церемонията за връчване на 11-ите награди за телевизионна журналистика "Свети Влас". Наградата за цялостно творчество е връчена на Симеон Идакиев, по повод 40 години от неговата авторска поредица на научно-популярна тематика.

2022 - Най-старият храм в Сливен - "Света София", е домакин на деветия Фестивал на източноправославната църковна музика "Николай Триандафилов - Сливенец". За пръв път се връчва новоучредената награда на името на основателя на фестивала Методий Григоров, починал през 2020 г.

2023 - Пленумът на Висшия съдебен съвет освобождава предсрочно от длъжност главния прокурор Иван Гешев с 16 гласа „за“ и 4 гласа „против“. Предложението за освобождаването му е направено от четирима членове на Прокурорската колегия заради изказване, което накърнява престижа на съдебната власт. Иван Гешев е главен прокурор от 18 декември 2019 г.

На този ден по света:

1848 - В Прага, Чехия, избухва въстание срещу австрийското господство. Потушено е от австрийските власти на 17 юни 1848 г. През 1526 г. Чехия попада под властта на династията на Хабсбургите (1278-1918). След потушаването на Чешкото въстание (1618-1620), сложило начало на Тридесетгодишната война (1618-1648), Чехия е напълно покорена от Хабсбургите. Срещу политическото и социално господство на Хабсбургите през 1848 г. избухва буржоазно-демократична революция (1848-1849), чиято връхна точка е Пражкото въстание (12-17 юни 1848).

1897 - В Швейцария Карл Елзенер патентова джобно ножче с приспособления, което през 20-и в. става известно като армейски нож на фирмата "Викторинокс".

1908 - Във Великобритания е открит тунелът "Родърхит" под р. Темза. Изграждането на тунела започва през 1904 г. Проектът е на сър Морис Фицморис. Aвтомобилният път, който преминава под р. Темза, свързва северния с южния бряг на реката в Източен Лондон. Маркиран е като път A101. Официално е открит от принца на Уелс Джордж, който през 1910 г. става крал под името Джордж Пети.

1942 - По време на Втората световна война (1939-1945) са публикувани съветско-британска и съветско-американска декларация за откриване на втори фронт в Европа. Открит е на 6 юни 1944 г.

1963 - Световна премиера в Ню Йорк, САЩ, на филма на режисьорите Джоузеф Манкоуиц, Рубен Мамулян, Дарил Занък - "Клеопатра" с участието на американската актриса Елизабет Тейлър.

1967 - СССР изстрелва автоматична междупланетна станция "Венера-4". Станцията извършва меко кацане на планетата Венера на 18 октомври 1967 г.

1968 - С резолюция 2373 по време на 22-ата сесия на Общото събрание на ООН е одобрен Договорът за неразпространение на ядреното оръжие. Договорът е открит за подписване на 1 юли 1968 г. едновременно в Москва, Русия, Вашингтон, САЩ и Лондон, Великобритания. Влиза в сила на 5 март 1970 г. България подписва договора на 1 юли 1968 г. в Москва, ратифицира го на 10 юли 1969 г.

1979 – Брайън Алън, на 26, върти педалите на 70-килограмовия Gossamer Albatross по време на първия задвижван от човек полет над Ламанша.

1990 - Приета е Декларация за държавния суверенитет на Руската федерация от първия Конгрес на народните депутати на РСФСР.

1991 - Борис Елцин е избран за първи президент на Русия. Встъпва в длъжност на 10 юли 1991 г. На 3 юли 1996 г. Борис Елцин е преизбран за втори мандат, полага клетва на 9 август 1996 г.

1997 - В Лондон, Великобритания, официално е открит реконструираният театър "Глобус" (т. нар. Шекспиров театър "Глобус"). Изграден по оригинални чертежи от елизабетинската епоха. Първият театър "Глобус" е построен през 1599 г. за трупата на английския поет и драматург Уилям Шекспир, който е един от шестимата съдружници, дали средства за изграждането на театъра. Открит е на 21 септември 1599 г. с представлението "Юлий Цезар". На 29 юни 1613 г. изгаря до основи по време на представление на шекспировата пиеса "Хенри VIII". Построен е отново през 1614 г., закрит е на 2 септември 1642 г. и две години по-късно е разрушен (15 април 1644). На 12 юни 1997 г. отваря врати реконструирания театър "Глобус" (т. нар. Шекспиров театър "Глобус").

2006 - В Люксембург е подписано Споразумение за стабилизиране и асоцииране на Албания към Европейския съюз по време на заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения на ЕС.

2008 - В Ирландия с референдум е отхвърлен Договорът за реформи на Европейския съюз, т. нар. Договор от Лисабон - 53,4 процента от избирателите гласуват "против", 46,6 процента - "за". Избирателната активност е 53,1 процента. Договорът е одобрен с втори референдум на 2 октомври 2009 г. с 67,13 процента "за" срещу 32,87 процента "против".

2009 - В Пакистан е убит мюсюлманският духовник и противник на талибаните Шафраз Ахмад Наими, директор на ислямско училище, издавал фетви, в които заклеймява самоубийствените атентати като неислямски. Той се намирал в кабинета си близо до джамия в източния гр. Лахор, когато непълнолетен атентатор-самоубиец влиза в сградата и се взривява. Загиват още трима души и шест са ранени.

2010 - Парламентът на Исландия приема промени в закона за браковете, с които се разрешават еднополовите бракове, като пасторите на Исландската протестантска църква имат пълната свобода да ръководят брачна церемония между представители на един и същи пол, но не са задължени да го правят.

2011 - В Йоханесбург, Република Южна Африка, на среща на високо равнище на страни от Източна и Южна Африка е подписано споразумение за създаване на единна зона за свободна търговия, която ще обедини страни с население 700 милиона души и брутен вътрешен продукт 875 млрд. долара. Във форума участват лидери на 26 държави от трите регионални обединения на континента - Общия пазар на Източна и Южна Африка, Източноафриканската общност и Общността за развитие на държавите от Южна Африка.

2014 - В Сао Пауло, Бразилия, на стадион "Арена "Коринтианс" е открито 20-ото Световно първенство по футбол. Бразилия домакинства за втори път Световното първенство по футбол. Първият път е през 1950 г. Във финалната фаза участват 32 отбора. Финалът е на 13 юли 2014 г. в Рио де Жанейро на стадион "Маракана" Германия Аржентина (1:0 след продължения). Световен шампион става Германия (за четвърти път, след 1954, 1974 и 1990 г.).

2017 - В телевизионно обръщение президентът на Панама Хуан Карлос Варела обявява, че Панама и Китай официално установяват дипломатически отношения. Панама признава, че Тайван е неделима част от територията на Китай и прекъсва дипломатически отношения с Тайван.

2019 - Официално встъпва в длъжност новият президент на Казахстан 66-годишният Касим-Жомарт Токаев. Той е избран на предсрочните президентски избори на 9 юни 2019 г. с гласовете на 70,76 процента от избирателите, след като Нурсултан Назарбаев се оттегля на 19 март 2019 г. след тридесет години начело на страната.

2021 - Иран си възстановява правото на глас в 193-местното Общо събрание на ООН, което губи през януари 2021 г. заради неплатени повече от две години вноски. Страната дължи на ООН над 65 млн. долара, но е платила минималната част от дълга си - около 16 млн. долара, за да си възвърне правото да гласува на заседанията на Общото събрание.

2022 - В Турция е регистрирано земетресение с магнитуд 5 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е в селището Тушба, окръг Ван, на дълбочина 18,89 метра под земята. Няма данни за загинали и нанесени сериозни материални щети.

2023 - На 86-годишна възраст умира бившият италиански министър-председател Силвио Берлускони. Силвио Берлускони, магнат в областта на недвижимите имоти, медиите и футбола, е водеща фигура в италианската политика в продължение на десетилетия. Той е министър-председател на Италия четири пъти в периода 1994-2011 година. До смъртта си е член на Сената - по-малката от двете камари на италианския парламент.

Родени на този ден българи:

Янко Забунов, български политик, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и публицист (1868-1909).
Учител в Сливенското винарско училище (1891-1894) и директор на училището (1894-1895). Издава сп. "Орало" (1894), издава и редактира в. "Земеделска защита" (1899-1902). Управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец (1895-1897) и директор на Лозаро-винарското училище в Плевен (1897), земеделски надзирател при Окръжния съвет Плевен (1899). Един от инициаторите за създаването на БЗНС и пръв председател на Управителния съвет на съюза (30 декември 1899-1902). Депутат в 11-ото и 12-ото Обикновени народно събрание (1901-1903).

Гьончо Белев, писател (1889-1963).
Сътрудничи на в. "Народни права", в. "Вестник за жената", в. "Новини", в. "Литературен глас" и др. Пише стихове в проза, приказки, спомени, статии, пътни бележки, фейлетони, репортажи. Автор е на "Тайно страдание" (1923), "Каменни въглища" (1933), "Животът си тече" (1937), "Какво видях в Америка" (1948), "Картини из Румъния" (1958) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (1950).

проф. Бойчо Бойчев, лекар ортопед и травматолог (1902-1971).
Основоположник на ортопедията и травматологията в България. От 1961 г. е ръководител на групата по ортопедия и травматология (по-късно група за изучаване на костните тумори) при Българската академия на науките (БАН). Директор на първата Клиника по ортопедия и травматология към Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1946-1950), ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология в Медицинската академия (1950-1960), ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология при Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) (1951-1968). Чл.-кор. на БАН (1961).

Атанас Далчев, поет и преводач (1904-1978).
Бил е учител по български език в София (1930-36). Заема различни длъжности в областта на образованието (1936-1947). Редактор (1953-1956) и главен редактор (1957-1965) на сп. "Пламъче". Автор е на сборниците с поезия: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943), "Балкон" (1972) и др. Автор е и на книгите "Фрагменти" (1967), "Страници" (1980) и др. Превежда поезия и белетристика от френски, испански, немски и руски език.

Сидер Флорин, преводач (1912-1999).
Съучредител на Съюза на преводачите в България (1974) и създател на научната му секция "Теория, история и критика на превода". Редактор (1927-1929) и главен редактор (1930-1931) на сп. "Рилски шепот". Сред авторите, които Флорин превежда на български, са Хенри Лонгфелоу, Джек Лондон, Оскар Уайлд, Чарлс Дикенс, Алексей Толстой и други. Автор е на теоретични статии по проблеми на превода - "Непреводимото в превода". Носител на орден "Народна република България"втора степен (1982), на орден "Народна република България" първа степен (1987).

акад. Христо Христов, ядрен физик (1915-1990).
От 1942 г. е преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по атомна физика към факултета (1958-1967), заместник-декан (1948-1956) и декан (1958-1960) на факултета. Заместник-ректор (1960-1962) и ректор (1972-1974) на СУ "Св. Климент Охридски". Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1952). Основател и директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН (1972-1989) . Заместник-председател на БАН (1973-1977). Председател на Дружеството на физиците в България (1971-1986). Член на Научния съвет на Лабораторията по теоретична физика (1957-1968) и заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, СССР (1986-1970). Главен редактор на сп. "Доклади на БАН" (1987-1990). Лауреат на Димитровска награда (1952). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (юни 1975), на орден "Червено знаме на труда" на СССР (ноември 1976), на орден "Георги Димитров" (1985).

Николай Желев (ист. име Никола Желев Ангелов), журналист, публицист, драматург (1933-2017).
Заместник главен редактор на в. "Трудово дело" (1954-1970), отговорен редактор в Българската национална телевизия (1970-1990). Създател и главен редактор на в. "Пенсионер" (1991), преименуван на в. "Трета възраст" (1 юли 1991) и негов директор (1995-2017). Автор на фейлетони, епиграми, миниатюри.

Людмила Чешмеджиева, оперетна певица и актриса (1941).
Дългогодишна солистка на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Главен художествен ръководител и директор на театъра (1991-5 февруари 1992). Тя е първата жена - директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Има над 70 роли от класическия оперетен репертоар и в мюзикъли. Участвала е над 15 игрални филма, сред които "А бяхме млади" (1961), "Крадецът на праскови" (1964), "Късче небе за трима" (1965), "Войната на таралежите" (1978), "Асистентът" (2002), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008) и др. Участвала е в спектакли на Телевизионния театър, в музикални предавания и празнични програми на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1974) и званието "Народен артист" (1985).Носителка на първа награда от кинофестивала "Златна роза" във Варна за женска роля във филма "А бяхме млади" (1961), на наградата "Златен век" - грамота на Министерство на култура (23 май 2006) и др.

Дойчин Василев, алпинист и кинодокументалист (1944).
Изкачил е пет осемхилядника в Хималаите: Дхаулагири (1995), Еверест (20 май 1997), Макалу (1998), Шишапангма (1999) и Чо Ою (1999). Участвал е в националните експедиции на Лхотце (1981), Еверест (1984) и Анапурна (1989). Автор е на 5 самостоятелни изложби и на документалните филми "Джомолунгма" (1997), "Макалу" (1998), "Манаслу" (1999), "Бели мечти" (2001) и "Децата на Еверест" (2003). Носител на орден "Стара планина" първа степен (31 юли 1997).

Найден Андреев (Найден Андреев Найденов), композитор и аранжор на естрадна музика (1945-2013).
Отговорен и заместник главен редактор на редакция "Забавна музика" в Българската национална телевизия (БНТ) (1972-1992). Изпълнителен директор на БНТ (1966-1997). Музикален директор на вариететно-сатиричния театър в Габрово (1984). След 1997 г. работи като композитор на свободна практика. Член на Националния съвет за музика (1999-2001). Първите му композиции са от 60-те години на 20-и в. - оркестровата пиеса "Добруджана" и песента "Кой София с обич заля" (текст и изпълнение Михаил Белчев), която е отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София през 1968 г. Един от водещите автори на забавна музика през 70-те и 80-те години на 20-и в. Негови песни са изпълнявани от Лили Иванова, Васил Найденов, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Андрей Миронов, Филип Киркоров, Алла Погачова, Росица Кирилова и др. През 80-те години на 20-и в. основава собствено студио "Анди " и развива активна продуцентска дейност. Композитор, аранжор и диригент на вокално трио "Трик". Композира музика за филми, телевизионни спектакли и мюзикъли. Има издадени няколко авторски албума, сред които "Моите мелодии" (1983, 1986), "Избрани пиеси" (1987), "Оркестрови песни" (1988), "Опера за православието" (1997), "Лунни силуети" (1998) и др. Сред детските му мюзикъли са: "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Пепеляшка", "Снежанка" и др. Носител на пет награди от фестивала "Златният Орфей": Трета награда за песента "Легенда" (1972), Трета награда за песента "Балада" (1973), Втора награда за песента "Закъсняла серенада" (1975), Трета награда за песента "Устрем" (1977), Голямата награда "Златният Орфей" за цялостно творчество (1995).

Добромир Гущеров, икономист, юрист и политик (1962).
Председател на Съвета на директорите на компанията "Орел-Г холдинг" АД (1990-2004). Председател на Български съюз на частните предприемачи "Възраждане" (12 октомври 2002-17 март 2006). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009).

Иван Бедров, журналист (1973).
Работил е като репортер в радио "Свободна Европа", телевизионен водещ в "Би Ти Ви" и "RE:TV", коментатор в "Дойче веле", във в. "Пари", в. "Капитал Daily" и др. Бил е заместник главен редактор на "Клуб Z". От 15 октомври 2018 г. е ръководител на българската секция на радио "Свободна Европа".

Кристиан Вигенин, икономист и политик (1975).
През септември 1994 г. става един от учредителите на Българската социалистическа младеж (БСМ). До м. ноември 2000 г. е член на Изпълнителното бюро на БСМ, секретар по международната дейност и заместник-председател на Националния съвет на БСМ. От м. май 2000 г. е член на Висшия съвет (от 23 ноември 2008 г. - Национален съвет) на БСП. Член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП (21 декември 2001-28 юни 2015). Секретар на Висшия съвет на БСП (16 юни 2002- 28 юни 2015). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-29 май 2007). Наблюдател в Европейския парламент (26 септември 2005-31 декември 2006). Депутат в Европейския парламент (1 януари 2007-29 май 2013) от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Министър на външните работи (29 май 2013-6 август 2014). Депутат от 43-ото до 45-ото Народно събрание (2014-2021). Заместник-председател на 44-ото Народно събрание (10 юли 2019-25 март 2021) и на 45-ото Народно събрание (15 април-11 май 2021). Депутат в 46-ото Народно събрание и негов заместник-председател (21 юли-16 септември 2021). Депутат в 47-ото Народно събрание и негов заместник-председател (3 декември 2021-1 август 2022) . Депутат (от 19 октомври 2022) в 48-ото Народно събрание и негов заместник-председател (21 октомври 2022 - 2 февруари 2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание и негов заместник-председател. Носител на държавното отличие на Италия - орден "Звездата на Италия" (28 септември 2018).

Николай Паслар, български състезател по борба от молдовски произход (1980).
Състезава се за България от март 2000 г. Печели златен медал на Световното първенство през 2001 г. в София. През 2001 г. е обявен от Международната федерация по борба (ФИЛА) за най-добър в света състезател в свободния стил. От световни първенства печели и един бронзов медал (2005). От европейски първенства печели един златен (2005) и три бронзови медала (2000, 2001, 2002).

На този ден са родени и:

княз Пьотър Багратион, руски пълководец (1765-1812).
Ученик и сподвижник на ген. Александър Суворов и ген. Михаил Кутузов. Герой от Отечествената война (24 юни-26 декември 1812).

Антъни Идън, британски политик консерватор (1897-1971).
Министър-председател на Великобритания (април 1955-8 януари 1957). Министър-председател на Великобритания (април 1955-8 януари 1957). Министър на външните работи на Великобритания (1935-1938, 1940-1945, 1951-1955). Първи граф на Ейвън (от 1961).

Фриц Липман, американски биохимик от немски произход (1899-1986).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1953 г. за откриването на коензим А и ролята му в междинния метаболизъм заедно с британския биохимик от немски произход Ханс Кребс, който я получава за откриването на цикъла на лимонената киселина.

Милован Джилас, югославски политик, историк, писател и публицист (1911-1995).
Член на Югославската комунистическа партия от 1932 г. Член на ЦК от 1938 г., на Политбюро на Югославската комунистическа партия от 1940 г. Участва в Народно-освободителната война (1941-1945). Заместник на президента на Югославия Йосип Броз Тито (1953). През април 1954 г. влиза в конфликт с Тито, изключен е от партията и от управлението на Югославия. Неколкократно е арестуван. Автор е на "Новата класа" (1957), "Разговори със Сталин" (1962), "Несъвършеното общество" (1969) и др.

Джордж Буш (Джордж Хърбърт Уокър Буш), американски политик (1924-2018).
От 1943 г. до 1945 г. е пилот на миноносец във Военноморския флот на САЩ по време на Втората световна война (1939-1945). Основател и председател на петролните компании "Сапата Петролеум корпорейшън" и "Сапата Офшор ко." (1953-1966). Постоянен представител на САЩ в ООН (26 февруари 1971-1973). Председател на Националния комитет на Републиканската партия (11 декември 1972-16 април 1974). Ръководител на Бюрото за свръзка на САЩ в Пекин, Китай (5 септември 1974-ноември 1975). Директор на Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) /30 януари 1976-20 януари 1977). Вицепрезидент на САЩ (20 януари 1981-20 януари 1989) и 41-и президент на САЩ (20 януари 1989-20 януари 1993).

Амадео Карисо, аржентински футболист (вратар) (1926-2020).
Седем пъти е шампион на Аржентина с "Ривър Плейт" (1945, 1947, 1952, 1953, 1955, 1956, 1957). Той е първият вратар в Аржентина, който играе с ръкавици, след като вижда, че в Европа използват такива. През 2011 г. Сенатът (горна камара) на парламента гласува 12 юни да бъде "Ден на аржентинския вратар" в чест на Амадео Карисо. Обявен за вратар номер 1 на Южна Америка от Международната федерация по футболна история и статистика.

Ане Франк (ист. име Анелизе Мари Франк), нидерландско момиче от еврейски произход, написало дневник за ужасите на нацизма (1929-1945).
По време на Втората световна война (1939-1945) тя се укрива от нацистите със своето семейство в Амстердам, Нидерландия, и води дневник в продължение на две години. На 4 август 1944 г. семейството е открито от нацистите. Депортирано е в Аушвиц, като през м. октомври 1944 г. Ане и сестра й са прехвърлени в концентрационния лагер Берген-Белзен, където умират от тиф. Тогава Ане е на 15 години. Дневникът й е съхранен от приятели и през 1947 г. е публикуван от баща й. Дневникът днес е преведен на десетки езици, а къщата, в която семейство Франк се укривало в Амстердам, е превърната в музей.

Чък Кърия (ист. име Армандо Антъни), американски джазпианист и композитор (1941-2021).
През 70-те години на 20-и в. основава групите "Съркъл" и "Ритърн ту форевър". Носител на 19 награди "Грами", първата през 1976 г., а последната през 2021 г.

Берт Закман, немски неврофизиолог (1942).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1991 г. заедно с Ервин Нехер за развитието на техники за изследване на йонните канали в клетките и доказване на тяхното присъствие в клетъчната мембрана.

Пат Дженингс (Патрик Антъни Дженингс), футболист от Северна Ирландия (вратар) (1945).
С "Тотнъм Хотспър" (Англия) печели турнирът Купа на УЕФА (1972).

Виктор Икпеба, нигерийски футболист (1973).
Олимпийски шампион през 1996 г. в Атланта, САЩ, с националния отбор по футбол. Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 1997 г.

Дарън Ралфс, американски състезател по ски-алпийски дисциплини (1973).
От световни първенства печели един златен (2001), един сребърен (2005) и един бронзов медал (2005).

Флавио Консейсао, бразилски футболист (1974).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ, с националния отбор по футбол. С "Реал Мадрид" (Испания) печели турнирът Шампионска лига (2002) и Супер купата на УЕФА (2002).

Томас Сьоренсен, датски футболист (вратар) (1976).

Диего Милито (Принца), аржентински футболист (1979).
С "Интер" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (2010) и Световното клубно първенство (2010).

Дейвид Гилбърт, английски професионален играч на снукър (1981).

Ерен Дердийок, швейцарски футболист (1988).

Маурисио Исла, чилийски футболист (1988).

Това е денят на смъртта на:

Жан-Етиен Лиотар, швейцарски художник (1702-1789).

адм. Григорий Бутаков, руски военен теоретик (1820-1882).

Фредерик Паси, френски икономист и пацифист (1822-1912).
Носител на Нобелова награда за мир за 1901 г. за дългогодишните му миротворчески усилия, която си поделя с Жан Дюнан, който я получава за приноса му за мирното сътрудничество на народите.

Карел Томан (ист. име Антонин Бернашек), чешки поет (1877-1946).
Автор е на поетичните сборници "Приказки на кръвта" (1898), "Част от живота" (1902), "Меланхоличен път" (1906), "Слънчев часовник" (1913), "Семейни и други стихотворения" (1918), "Луна" (1918), "Гласът на тишината" (1923), "Вечен календар" (1926) и др. Творчеството му е издадено в 2 т. през 1856-1957 г. Автор и на пътеписи.

Джон Айрланд, британски композитор (1879-1962).
Твори предимно в камерните жанрове и значителна част от произведенията му са за пиано.

Фиделио Финке, немски композитор и музикален педагог (1891-1968).
Ректор на Дрезденската академия за музика и театър (1946-1951). Носител на Националната награда на ГДР (1956).

Александър Дейнека, съветски художник живописец, график и скулптор (1899-1969).
Автор е на картините "Отбраната на Петроград" (1928), "В покрайнините на Москва. Ноември 1941" (1941), "Отбраната на Севастопол" (1942) и др. Работи в областта на графиката и монументалната украса (стенописи и мозайки).

проф. Любен Димитров (Любен Димитров Стойчев), български скулптор (1904-2000).
От 1939 е ръководител на ателие по художествено каменоделие, а от 1954 г. е и преподавател в него. Създава декоративно-скулптурното оформление на Българската народна банка, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". През 1972-1976 г. участва в реконструкцията на Народния театър "Иван Вазов". С архитект Иван Васильов, създават архитектурно-скулптурното оформление на интериора на Паметника на свободата на връх Шипка. Автор е и на скулптурни портрети на Елин Пелин, на Йордан Йовков, на Сирак Скитник и др. Удостоен със званието "Заслужил художник" (1969). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1974).

барон Ги дьо Ротшилд, френски банкер (1909-2007).
Ръководи банката "Ротшилд-Париж" (1967-1979), както и много други френски и чуждестранни компании. Председател на Обединения еврейски фронт (1950-1982).

Грегъри Пек (ист. име Елдред Грегъри Пек), американски актьор (1916-2003).
Участвал е в над 60 филма, сред които "Фронтална атака" (1949), "Снеговете на Килиманджаро" (1952), "Римска ваканция" (1953), "Моби Дик" (1956), "Да създадеш жена" (1957), "На брега" (1959), "Завладяването на Дивия Запад" (1962), "Да убиеш присмехулник" (1962), "Мираж" (1965), "Златото на МакКена" (1969), "Морски пехотинци" (1980), "Старият Гринго" (1989), "Нос страх" (1991), "Парите на другите" (1991), "Моби Дик" (1998) и мн. др. Носител на наградите "Оскар" (1962) и "Златен глобус" (1947,1951,1955,1963,1999).

Апостол Соколов, български футболист (вратар) (1917-1987).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София) и "Спартак" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 15 мача.

Артуро Микеланджели, италиански музикант пианист (1920-1995).

Александър Алов, съветски режисьор и драматург (1923-1983).
Режисьор е на филмите "Тревожна младост" (1955), "Бяг" (1971), "Техеран 43" (1981) и др.

Дьорд Лигети, австрийски композитор от унгарски произход (1923-2006).
Носител на множество награди, сред които първа награда на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (1969), Държавната награда за музика на Австрия (1990), финландската музикална награда "Сибелиус" (2000) и на шведската музикална награда "Полар" (2004).

Булат Окуджава, руски поет, композитор и певец (1924-1997).
Сред най-изветните му песни са "Арбат, мой Арбат", "Веселият барабанчик", "Молитвата на Франсоа Вийон". Автор е на исторически романи - "Банкет на Наполеон", на филмови сценарии - "Женя, Женечка, Катюша".

проф. Петър Константинов (Петър Константинов Стоянов), български лекар, писател и публицист (1928-2011).
Лекар в Строителни войски (1952-1984). Председател на Общонародно сдружение "Мати Болгария" (5 декември 1989-12 юни 2011), на фондация "Августин Пейчинов" (1995-2007), на Национален комитет за защита правата на българите извън сегашните граници на България (2 април 1996-12 юни 2011) и на Национален комитет за защита на историческата истина в България (20 май 1996-12 юни 2011). Главен редактор на в. "Българска нация" (1 ноември 1995-12 юни 2011). Носител на литературната награда "Димитър Димов" (2006). Почетен гражданин на Казанлък (30 юли 2009).

Жана Стоянович, българска актриса (1928-2013).
Играла е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1960-1963) и Народния театър за младежта (1963-1997). Участвала е във филмите "Утро над родината", "Нощем с белите коне", "Игрек 17", "Вампири, таласъми", "Тишина", "Тази хубава зряла възраст", "Някой пред вратата", "Аз съм ти" и др., в телевизионните сериали "Демонът на империята", "На всеки километър", "Свобода или смърт", "Дунав мост", в постановки на Телевизионния театър в Българската национална телевизия.

Филип Бейкър Хол, американски актьор (1931-2022).
Участвал е в сериалите "Зайнфелд" (1991; 1998), "Монк" (2004), "Месия" (2020), както и филмите "Шоуто на Труман" (1998), "Вътрешен човек" (1999), "Талантливият мистър Рипли" (1999), "Догвил" (2003) и др.

Елинор Остром, американска икономистка (1933-2012).
Носителка на Нобеловата награда за икономика за 2009 г. заедно с американския икономист Оливър Уилямсън за тяхната работа в областта на икономическото управление. Елинор Остром е първата жена, удостоена с тази награда от въвеждането й през 1968 г. Тя е преподавател в университета в Блумингтън, щата Индиана и е отличена за разработката й за успешно управление на съсобствеността от сдружения на ползвателите.

проф. Иван Даскалов, български учен в областта на биомедицинското инженерство (1933-2004).
Създател и пръв директор на Централната лаборатория по биомедицинско инженерство към Българската академия на науките (БАН) (1994-2004). Централната лаборатория по биомедицинско инженерство от 2004 г. носи неговото име, до 2010 г. когато се влива в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН. Проф. Иван Даскалов разработва инженерни методи и апаратура за изследвания в областта на физиологията и клиничната медицина.

Силвио Берлускони, италиански бизнесмен и политик (1936-2023).
Основател на партията "Форца Италия" ("Напред Италия") (26 януари 1994). Министър-председател на Италия (10 май 1994-22 декември 1994; 11 юни 2001-17 май 2006; 8 май 2008-12 ноември 2011).

Радко Дишлиев, български актьор (1951-2009).
Играл е в Драматичен театър "Гео Милев" в Стара Загора (1975-1978), в Драматичен театър "Боян Дановски" в Перник (1978-1979), в Театър "Българска армия" (1979-1988) и в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1988-1989). Има над 40 роли в киното. Участвал е във филмите: в 13-серийния телевизионен филм "Записки по българските въстания", "Апостолите", "Кръвта остава", "В името на народа", "Под игото", "Любовта на Мирон", "На живот и смърт", "Сценарият", "Адиос Мучачос", "Сомбреро блус" и др. Има над 30 роли в телевизионния театър. През 1976 г. е удостоен с наградата на Международна федерация на филмовия печат (ФИПРЕСИ) на Кинофестивала във Варна и Годишната награда за дебют на Съюза на филмовите дейци за ролята си на Георги Бенковски в "Записки по българските въстания".

Теофило Стивенсон, кубински боксьор (1952-2012).
Трикратен олимпийски шампион - през 1972 г. в Мюнхен, Германия, през 1976 г. в Монреал, Канада, и през 1980 г. в Москва, СССР. Трикратен световен шампион - през 1974 г., 1978 г., 1986 г.

проф. Александър Янакиев, български кинокритик (1955-2015).
Специалист по история на киното, експерт и в областта на теорията на киното, на анимационното и документалното филмово творчество. Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-директор на Института за изследване на изкуството при Българската академия на науките (БАН) (1996-2000) и негов директор (30 юни 2004 -12 юни 2015). Автор е на "Българско кино. Енциклопедия" (2000), в която за първи път са събрани авторските му коментари за 1272 български филма и за 800 сценаристи, режисьори, оператори, актьори, художници, аниматори, композитори, критици. Автор е и на книгата "Синема.bg" (2003). Носител на Почетна грамота на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура (21 май 2001), на наградата на Съюза на българските филмови дейци (2003).

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.