Учените установиха, че именно върху кожата на европейските таралежи са възникнали щамове Staphylococcus aureus, срещу които много съвременни антибиотици са безсилни.
Биолози са открили, че опасните щамове Staphylococcus aureus, които са неуязвими за антибиотиците, са резултат от дълга еволюционна надпревара между микробите и гъбичките, които живеят върху кожата на европейските таралежи, разкрива ново проучване, резултатите от което бяха публикувани в научното списание „Нейчър".
„Впоследствие тези бактерии започнаха да се разпространяват сред добитъка, откъдето навлязоха в човешките популации“, обяснява изследователят от университета в Кеймбридж, Юън Харисън.
През последните години учените все повече се тревожат от появата на микроби, срещу които няколко групи популярни антибиотици са безсилни. В резултат на това, опасяват се учените, всички антибиотици могат да загубят своята ефективност. Това ще се отрази зле не само на медицината, но и на селското стопанство, където се използват антибиотици за защита на растенията и животните от вредители.
В новото проучване Харисън и неговите колеги открили пример за това как такива микроби могат да възникнат и да се разпространят сред популациите от хора и животни по „естествен път“. Изследователите са изследвали ДНК на няколко щама Staphylococcus aureus, които могат да причинят огнища на болнични инфекции.
Учените се чудели как тези микроби са придобили набора от гени, защитаващи ги от действието на метицилина, пеницилина и други антибиотици. Биолозите са проучили какви малки разлики в структурата на този участък от ДНК-веригата са характерни за различните щамове стафилококи, а също така са се опитали да намерят неговите аналози в геномите на други бактерии.
За голяма изненада на учените се оказало, че този набор от гени не се е появил през втората половина на 20-ти век, както се е предполагало досега, а преди около двеста години. За първи път такъв участък от ДНК-веригата се наблюдава не в бактерии на хора или домашни животни, а в представители на микрофлората на диви таралежи, обитаващи Дания, Швеция и други европейски страни.
Върху кожата на около 60% от тези таралежи са живели микроби с гени и щамове на стафилококи, които са много подобни на съвременните патогени на болнични инфекции.
Това предполага, че популациите от горски таралежи, както и други диви животни, служат като резервоари за много потенциално опасни микроби, които са устойчиви на голямото разнообразие от антибиотици. Биолозите се надяват, че по-нататъшните изследвания на тези бактерии ще помогнат да се избегне проникването на такива патогени в човешките популации.
