Парламентът избра Станислав Тодоров, номиниран от "Продължаваме промяната", за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Той беше единственият кандидат. ГЕРБ-СДС и ДПС отказаха да участват в гласуването, а "Възраждане" бяха против, съобщава „segabg.com".
Тодоров заменя дългогодишния шеф на регулатора Иван Иванов, който беше обвинен от управляващите, че носи отговорност за рязко нарасналите цени на тока в края на миналата година. Заедно с председателя, депутатите одобриха за член на комисията предложения от ИТН Благой Голубарев.
Кадровата смяна е част от плана на четворната коалиция да подмени състава на КЕВР. Управляващите твърдяха, че досегашните му председател и членове са политически обвързани с предшествениците им във властта от ГЕРБ.
Промяната се натъкна на остра съпротива от страна на депутатите на Бойко Борисов, зад които застана и ДПС. Те обявиха, че новият председател е избран в нарушение на Закона за енергетиката, тъй като няма необходимия стаж.
Наскоро управляващите измениха изискванията в закона за членовете на КЕВР, като разтвориха широко ветрилото за бъдещите кандидати за регулатора. Например, записаха, че за стаж ще се приема 5 години работа на ръководна длъжност в лицензирано дружество, което развива дейност в енергийната област.
Новият председател на КЕВР Станислав Тодоров е работил в „Ей и Ес Марица Изток 1“ - фирмата, която притежава ТЕЦ „Марица изток 1“. Според Теменужка Петкова - депутат от ГЕРБ-СДС и бивш енергиен министър, стажът на Тодоров обаче е в дъщерни дружества на „Ей и Ес“, които не се лицензианти по смисъла на закона. Това означава, че председателят не отговаря на условията на закона, изтъкна Петкова, и всичките му бъдещи решения могат да бъдат оспорвани.
Управляващите определиха твърденията на опонентите си като опити да предизвикат медийна сензация. И се позоваха на доклада на парламентарната енергийна комисия, която е приела документите на двамата кандидати и е провела изслушване, а накрая е констатирала, че те отговарят на изискванията на закона за заемане на длъжностите.
От ГЕРБ-СДС и ДПС настойчиво повтаряха, че кандидатите трябва да се представят пред пленарната зала. Накрая Тодоров излезе на трибуната - но отказа да вземе отношение по дискусията по-рано. Той се похвали, че по време на работата си в частния сектор е сключил договори за 300 милиона евро. По отношение на времето си в „Ей и Ес“ обясни, че е управлявал всички договори на компанията за доставки и услуги, и изтъкна, че с такъв опит, КЕВР само ще спечели от него като председател.
"Искам да променя това, че КЕВР да не е пъдар на участниците на пазара, а да е двигател на промяната", обобщи той визията си. Накрая си спомни, че предшественикът му на поста също е бил избран при медийни заглавия за "скандали и дебати".
Станислав Тодоров е юрист по образование. В биографията му пише, че разполага с 8 години опит в енергийния сектор, придобит в „Ей и Ес Марица Изток 1“. Тодоров работи в компанията от 2007 г. до 2015 г. През 2017 г. се премества в българския завод на „Хайделберг Цимент“ АД в Девня. От 18 януари т.г. е зам.-министър на енергетиката в правителството на Кирил Петков.
В концепцията, която е представил пред депутатите, Тодоров акцентира, че клиентите трябва да са в центъра на работата на КЕВР; заявява, че енергийният преход и енергийната стратегия на България трябва да се осъществяват по най-щадящия за крайните потребители начин; предлага да се засили ролята на комисията по отношение на развитието на свободен пазар на едро и дребно на ток и газ.
Благой Голубарев е електроинженер, специалност „Електрически мрежи и системи“. Има 39 години стаж в енергетиката, от които 35 години – на ръководни длъжности, твърдят от ИТН. Работил е в „Електроснабдяване – София“, от 2000 г. е в управата на „Електроразпределение – Столично“ и участва в приватизацията му. Голубарев е съучредител и първи председател на Асоциацията на търговците електроенергия в България (АТЕБ). Участва в изграждането и лицензирането на обекти в областта на електроенергетиката и природния газ.
Голубарев подчертава в концепцията си, че трябва да се създаде стратегия за предстоящото преминаване на битовите потребители на свободния пазар, което трябва да се случи до 2025 г. По отношение на природната газ посочва, че е необходимо отваряне на пазара, тъй като в момента той представлява комбинация от „свободен“ и „регулиран“.
