Масовата смърт на делфини кара учените да се тревожат, че замърсяването от войната в Украйна може да има трайни последици за екосистемите в региона, съобщи Ен Би Си.

Повече от 100 делфина са били изхвърлени на турския бряг от февруари насам, висок брой в сравнение с предишни години, според Угур Йозсандикчи, водещ изследовател на морския живот в университета в Синоп, турски град на юг от Крим. Неотдавна в други страни от Черноморския регион са били отбелязани случаи на делфини с необичайно поведение. Местни морски биолози подозират, че движещата причина вероятно е шумовото замърсяване от военни кораби на север.

Нискочестотният сонар на военни кораби и подводници пряко пречи на ехолокацията на делфините, казва Павел Голдин, морски биолог, специализиран в делфините в Института по зоология Шмалхаузен в Украйна. Неспособни да се ориентират, делфините не могат да идентифицират плячката, в резултат на което е възможно и да гладуват. Те също могат да се объркат и да изпаднат в паника, и да заплуват към скали или към брега.

Пълното разследване на причините и обхвата на неотдавнашните смъртни случаи на делфини може да отнеме месеци или години, като голяма част от бреговата линия е недостъпна за изследователите заради войната. Въпреки това, тези смъртни случаи и други замърсявания, свързани с войната, могат да създадат „криза в биоразнообразието“, според Турската фондация за морски изследвания.

Замърсяването с шум също може да наруши много рибни популации, отбелязва Голдин, и да ги накара да мигрират надалеч. Това нарушава местната екосистема, както и внезапната смърт на делфините, които са на върха на хранителната верига на Черно море. Смъртта им може да застраши цели субпопулации и може да отнеме много години, преди популацията им да се обнови.

„Това са само смъртните случаи, които успяхме да наблюдаваме“, казва Йозсандикчи за тези, открити на турския бряг. „Има такива, които са излезли на брега, но не сме ги видели. И има такива, които са загинали и не са излезли на брега. Смятаме, че тези цифри са много високи.”

Йозсандикчи е направил аутопсия на четири делфина, която е показала, че повечето са намерили смъртта си, заплетени в риболовни мрежи. Той е изпратил други трупове в Анкара за по-нататъшно проучване, за да се разбере защо изобщо са се оказали в мрежите.

„Делфините може да са плували от север на юг, но е много трудно да се изследва това при тези условия“, казва той. „Обикновено работим с украински колеги, но не сме чували новини от тях”.

В България също са открити много блокирани делфини, показващи поведение, нетипично за вида им. Българският рехабилитационен център „Зелени Балкани” съобщи, че един делфин е бил открит в пристанище през април, което е странно, защото делфините обикновено остават в открито море далеч от брега. Също така са били намерени 52 морски морски свине, заплетени в риболовни мрежи през април, в сравнение с 10, открити миналата година. Афалите обикновено са твърде големи и пъргави, за да бъдат уловени, но според „Зелените Балкани" само миналия месец, край бреговете на България, са открити осем мъртви представители на този вид.

Голдин посочва, че в някои случаи делфините, които са се приближили до брега, са били видимо слаби или дехидратирани и не са показвали признаци на инфекция или дезориентиране.

Няколко научни групи са вдигнали тревога за нарастващото замърсяване в Черно море, причинено от саботирана инфраструктура, петролни разливи от потънали военни кораби и химически отток от боеприпаси. Изследователи и организации от 75 държави подписаха през март отворено писмо относно вредите за околната среда от войната, включително потенциална ядрена катастрофа.

Самото Черно море вече е силно крехко от десетилетия тежка промишлена и селскостопанска дейност на север, прекомерен риболов на юг и състав, който оставя малко кислород във водите му и в същото време високи нива на отровен сероводород.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.