Короналните изхвърляния на маса често се свързват с други форми на слънчева активност, но широко прието теоретично разбиране на тази зависимост все още не е установено. Изхвърлянията най-често произлизат от активни области по слънчевата повърхност, като например групи от слънчеви петна. По време на слънчев максимум, Слънцето произвежда около три коронални изхвърляния на маса на ден, докато при слънчев минимум се наблюдава около едно изхвърляне на всеки пет дни, съобщава "obekti.bg".
Космическата сонда "Солар орбитър" на ЕС и НАСА, изстреляна в космоса през февруари миналата година, все още не е стартирала подобаващо своята научна мисия. Докато прелита край Слънцето обаче, тя постоянно извършва различни проверки чрез своите научни инструменти.
И в рамките на една от тях тя засне тези наистина впечатляващи коронални изхвърляния на маса (значително изхвърляне на плазма от короната на Слънцето). Това явление често съпровожда слънчевите изригвания и обикновено се наблюдава по време на протуберанс.
Плазмата се изхвърля в слънчевия вятър и може да се наблюдава чрез коронограф. Следва да се отбележи обаче, че коронални изхвърляния на маса възникват и на други звезди освен Слънцето.
На 10 февруари 2021-ва космическият апарат се е намирал възможно най-близко до Слънцето – приблизително половината от разстоянието между Земята и нашата звезда. Това е бил особено подходящ момент за извършването на различни проверки на инструментите.
Extreme Ultraviolet Imager (EUI), Heliospheric Imager (SoloHI), и коронографът Metis са били използвани за заснемането на не едно, не две коронални изхвърляния на маса.
Снимка: ESA/NASA/SOHO
