Сериозни пробойни в тол системата. Бави се събирането на глобите за нарушения по пътищата, заради което милиони левове не влизат в хазната.
Проверка на тол системата показа проблеми с организацията, договорите и ниски приходи. Милиони са загубени от безконтролни плащания между АПИ и националното ТОЛ управление, твърдят от регионалното ведомство.
През 2019 г. само от електронни винетки приходите за държавата са били 392 млн. лв. През 2020 г. въпреки въвеждането на допълнителни тол такси и маршрутни карти, събраната сума е със 600 000 лева по-малка, а тази година до май са събрани едва 205 млн. лева.
"До края на тази година трябва да съберем 185 млн., за да стигнем нулата и системата да се самоиздържа", каза заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов, цитиран от БНТ.
Според регионалното министерството един от основните проблеми на системата е решението на предишното правителство за намаляване на обхвата, както и политиката на таксуване. На практика философията на старата винетна система остава същата - 2/3 от приходите идват от личните автомобили, а 1/3 от товарните.
"Пак имаме съотношение 2:1 в полза не на леките автомобили, а на товарните. Тоест отново този, който разрушава пътищата, не плаща достатъчно за тях", каза заместник-министърът на регионалното развитие Тодор Анастасов.
Според анализ на Световната банка, за да е печеливша ТОЛ системата, трябва да покрие 16 000 километра пътища. Към днешна дата обхватът е малко над 3 000. Проверката е показала също, че контролът е занижен, като от 295 контролни точки с камери, действат между 30 и 70. Причината - нарушенията трябва да се обработват автоматично, чрез софтуер, но той не е обновяван повече от година и сега всички данни се обработват на ръка.
"Хората не смогват да обработят всички данни от ТОЛ системата и тези камери не функционират в пълен размер", каза заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов.
Необработените нарушения в системата за една година са 200 000 на стойност около 70 милиона лева.
"Обработват се ръчно. Може би около 15 човека. Всеки ден пристигат до 3 000 нови фиша за обработка", каза Иво Иванов, БГТОЛ.
Не е ясно също така дали АПИ има резервни части да поддържа ТОЛ системата.
"Договорът е за 5 години на стойност 145 милиона лева, което като изчислихме прави по 2 милиона на месец, които АПИ плаща на КАПШ и се оказа, че ги плаща единствено за софтуерна поддръжка. Физическата поддръжка, резервните части по ТОЛ системата са абсолютен ангажимент на АПИ", каза заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов.
"Идеята на нашата проверка е да разберем как работи тази система, как е конструирана, колко много участници има в нея, да разберем къде тя не работи и ако може да подобрим системата. В момента това е една диагноза, която дори не е изчистена докрай", каза министърът на регионалното развитие Виолета Комитова.
От декември насам проверка на тол системата прави и Сметната палата, но резултатите от нея още не са известни.
