Роня Джоел е родена в Дрезден. Преди 5 години се мести в Лондон с идеята да започне музикална кариера тук. Мечтата ѝ, макар и трудно, вече започва да се сбъдва - Роня издава сингли и има редовни участия на живо - следващото е тази събота във Fabwick, Лондон, E9 5EN от 19,30 часа. Разговарям с нея за началото, проблемите, песните и музикалните ѝ мечти.
- Роня, какви бяха очакванията ти, когато за първи път кацна в Лондон?
- Тъкмо бях завършила училище и исках да правя някакви мои неща, да бъда независима, да се справям сама с живота. Дойдох с намерението да намеря своето място на музикалната сцена тук, но в началото исках просто да се отпусна... Кандидатствах в университет, приеха ме "Songwriting" и така започна всичко.
- Каква беше реалността, сравнена с очакванията ти?
- Лондон е много скъп град. Парите, които плащаш за квартира тук, са лудост в сравнение с това, което получаваш - стая или апартамент, и това не се е променило за петте години през които съм тук. Ако си нормален човек и работиш за нормална заплата,...не е това, което очаквах в началото. Не очаквах, че ще е толкова трудно.
- Занимавала ли си се с музика преди да дойдеш в Лондон?
- Пея от малка, семейството ми се занимава с музика. Майка ми пее в хор, аз винаги съм пяла в училищни хорове, пяла съм и извън училище. Започнах да пиша песни много рано. Първата песен, която си спомням, написах, когато бях на 10-11 години и очевидно това не беше много добра песен! Винаги съм обичала музиката, тя винаги е била около мен, но трябваше да стана на около 17 години, за да осъзная, че искам да се занимавам сериозно с музика.
- Колко трудно е да започнеш музикална кариера в Лондон?
- Ох, като независим артист...реалността е, че ти трябват пари, особено ако правиш всичко сам. Аз съм късметлийка, защото брат ми ми помага в доста неща, особено в художественото оформление, помага и за сайта ми. Въпреки това е много трудно, защото е нужно много време, много настоятелност, много пари. Истината е, че в началото надали ще получиш толкова много, колкото влагаш, и затова ми е доста трудно. Това понякога те отчайва малко, но пък и малкото, което получаваш, те кара да се чувстваш много хубаво. Ако някой ми каже: "Харесвам много новата ти песен", това означава страшно много за мен, защото това е нещо, което аз съм създала и то се харесва на някого. Много е трудно и на моменти обезкуражаващо, но в със сигурност си струва в по-далечен аспект.
- Конкуренцията в Лондон е ужасяваща - стотици сцени, хиляди музиканти... Как се справяш с напрежението?
- На първо място знам, че съм добра и че мога да се справя. Въпреки че моите песни не могат да се харесат на всички и стилът ми да не допадне на много хора, смятам, че моята музика е добра. Ако ти самият не вярваш, че си добър, това очевидно няма да ти помогне. Прав си, че конкуренцията е много голяма и това носи напрежение, но трябва да се справиш с него и да продължиш да работиш.
- Твоите песни са доста различни. Доколко те са повлияни от настроенията ти?
- О, да, със сигурност са повлияни. Повлияни са и от това какво е вдъхновило написването им. "Nightmares" например е много по-различна от "Old Memories", това са две от първите ми песни. Мисля, че те са повлияни повече от това, което е вдъхновило написването им. Аз съм бавен автор на песни, отнема ми много време да завърша една песен, но ако се вдъхновя от нещо и имам идея, тогава нещата се случват по-бързо. Песните зависят и от продуцента ми и понякога някои неща се променят в студиото.
- Откъде черпиш идеи за текстовете - твоето въображение, житейския ти опит, приятелите ти?
- Трудно ми е да отговоря... Тестът на "Nightmares" например е вдъхновен от Оскар Уайлд. Беше нещо като: "Казаха ми, че мечтите могат да се превърнат в реалност, но не ми казаха, че кошмарите също са мечти". Казах си, че това е добра идея за песен. Много малко от песните ми са вдъхновени от истинския живот, разбира се, има парченца от личните ми изживявания. Основните идеи идват от обкръжението ми - от филмите, които гледам, шоутата... Получава се някакъв микс от различни влияния.
- В твоята музика може да се чуе рок, инди, алтърнатив... Може ли да го наречем стила на Роня?
- О, да, много ми харесва да го нарекат стила на Роня!
- Когато човек чуе няколко от твоите песни една след друга, той може да усети общото между тях, това което ги свързва.
- Със сигурност правя поп музика, но наистина имам влияния от инди, алтърнатив и рок музиката, особено когато говорим за концертните версии на песните, винаги може да се усети рок влиянието. Студийните записи също имат различни влияния. Ако ме попиташ в кой жанр бих сложила "Nightmares" - не знам... в тази песен се случват толкова много неща.
- В последно време имаш доста участия на живо. Колко трудно е да си уредиш участие в Лондон?
- Мисля, че всъщност не е чак толкова трудно, защото има много промоутъри, на които ако пратиш някакво демо и те го харесат, ще ти предложат участия на живо. Това обаче идва с доста натиск и напрежение от тяхна страна, свързани с продажбата на билети и привличането на публика. Освен това те получават и голямата част от приходите. Има и други варианти. Има една организация или общество Band Up, създадена от Дан, който също е музикант и има група, в която вече са над 400 музиканти. Той се опитва да прави собствени концерти, без промоутъри, което е много хубаво. Следващият ми гиг е благодарение на тях. Може и сам да се свържеш със залите и те могат да ти предложат участие.
- Каква е ролята на онлайн стрийминг платформите в наши дни?
- Очевидно стрийминг платформите са нещо много хубаво, защото имаш всичко на едно място и можеш да слушаш музика по всяко време, можеш да я даунлоуднеш и да слушаш офлайн. Те са нещо чудесно за слушателите, защото не са като грамофонната плоча, касетата или компакт диска. Сега е достатъчно да имаш телефон със себе си и можеш да слушаш всичко. Те обаче не са винаги най-доброто за музикантите.
- Кое е по-важното - да се свири на живо или да си добре представен онлайн?
- Това е много труден въпрос. Аз започнах с живите участия не много отдавна, пуснах "Nightmares" - първата си песен преди около 3 години, което не чак толкова отдавна. Двете донякъде вървят ръка за ръка и не мога да кажа, кое е по-важното. Разбира се, винаги е много хубаво да си в пряк контакт с публиката. Била съм на много концерти на други хора и осъзнавам колко различно е от това да го слушаш на телефона си. Очевидно е, че връзката с музиканта е много по-силна, когато го гледаш на живо. Казвам, че вървят ръка за ръка, защото не може да имаш концерти всеки ден, и не мога да кажа кое е по-важно.
- Колко време прекарваш в промотирането на музиката ти онлайн?
- Когато работя върху нова песен и искам да я представя, получавам много помощ от брат ми. Използвам акаунтите ми в социалните мрежи, в стрийминг платформите, изпращам записа по радиостанции. Това наистина отнема много време и струва доста пари в някои случаи. Не ми остава кой знае колко време, защото аз също плащам сметки и трябва да работя.
- Каква е най-голямата ти мечта в музиката?
- О... Със сигурност - да мога да живея от музиката си. Аз дори не искам да бъда богата, ще бъде хубаво наистина, но наистина ще съм щастлива, ако само мога да се издържам с музиката си.
- Ако можеш да избереш един музикант, с кого да бъдеш на сцена, кой ще бъде той? Хайде, нека са двама!
- Какъв хубав въпрос! Ако трябва да отговоря веднага - може би Charlie Puth - аз го слушам много, особено ранните му неща и мога да кажа, е той ми е повлиял доста в музикално отношение и, може би, Melanie Martinez, която има много странно излъчване. Не я слушам много, харесвам някои нейни песни, но си мисля, че ще бъдем много добре заедно на сцената!
- Мислиш ли вече за дебютен албум?
- Откровено казано би било страхотно да имам албум, но това не е нещо върху което мисля много сега, защото съм фокусирана повече върху издаването на сингли, защото в това има малко повече смисъл за мен като за независим музикант. Ако трябва да пусна албум, това означава да съсредоточа много време и средства върху едно нещо. Предпочитам да задържа интереса на слушателите със сингли, които да издавам през няколко месеца, отколкото с един албум.
- Коя е любимата ти песен на Роня?
- Много ми е трудно да ти кажа... Може би е "Hide And Seek" или "Queen", харесвам много и двете.
- Родителите ти фенове ли са на Астрид Линдгрен?
- Да и аз съм фен! Не съм сигурна дали са големи фенове, но аз съм кръстена на "Роня, дъщерята на разбойника" и съм израснала с книгите на Астрид Линдгрен.
Разговаря Галин Люцканов
Съвместна публикация на www.lyutskanov.co.uk и на https://parallel43.bg/
