Праисторическият солодобивен и градски център в Провадия, където разкопките продължават 16-ти сезон, са със сто години по-стари, отколкото бяха датирани досега - т.е. около 5 600 г. пр. Хр., става ясно от изследване в Глазгоу - това съобщи проф.Васил Николов-ръководител на разкопките, който показа част от новите открити я пред журналисти.
Проф.Николов обясни, че са намерени интересни керамични съдове и други артефакти, сред които керамично капаче подобно на маска без уста от късния халколит, освен укрепителните системи са изследвани и жилищните сгради, сред които две къщи.
Проф. Васил Николов каза, че има наплив от туристи, които могат да се запишат на страницата на солодобивния център във Фейсбук ,приемат се групи от по трима - четирима души, целогодишно е ангажиран и екскурзовод.
Продължава проучването и на солодобивния кладенец, допълни Николов. По думите му съоръжението е правено през втората половина на петото хилядолетие пр.Хр.
В праисторическото селище са живеели около 450 души, разказа още археологът. Заради солта, която е била много по-ценна от всичко, те са били подложени на непрекъснати нападения, за което свидетелстват откритите повече от 500 върха на стрели от кост.
Набезите обаче са накарали местните да проявят въображение и да издигнат крепостни стени, на практика първите такива в Европа. За допълнително затруднение на враговете си, са направили и радиални стени, уникални по рода си. Как са строени стените, на които се виждат многотонни камъни, не е ясно, допълни археологът. По думите му тази загадка няма как да бъде разрешена, но пък вече е ясно, че на солницата има 4 отбранителни системи, строени по различно време.
Праисторическият пласт много трудно може да бъде проучен без да се "махне" този от времето на траките, пояснява проф.Николов. Вече е ясно, че на мястото е имало дом на богат човек, живял през II - I век пр.Хр. Тепърва предстоят по-сериозни проучвания.
Ясно е, че солницата край Провадия е свързана с некропола във Варна, потвърди хипотезата проф. Николов. По думите му живелите край морето се превърнали в своеобразни "дистрибутори" на стоката, като най-вероятно са печелели много по-добре от тези, които са добивали солта, съобщи БНР.
