Да спасяваш човешки живот не е само професия. За някои е призвание – независимо дали това ще се случи на плажа или в безбрежната морска шир. И тези хора, които го носят в сърцето, знаят, че животът стои най-високо в йерархията на ценностната система. Затова и поемат по този нелек път. В това ни убеждава к.д.п. Никифор Герчев в своята последна книга “Житейска хроника на един обречен наивник”. Тя излезе наскоро под редакцията на издателство МС, за съжаление, малко преди авторът й да се отправи за своето последно плаване към отвъдното.
По страниците й авторът ни повежда с лекота като древен мъдрец по житейските друми. Разказва ни за своите патила човешки. С приятно чувство за хумор, на места, показва средата, в която израства, годините във Военноморското училище и онзи хъс за живота, който има. С присъщото си чувство пояснява как случайно става спасител и кои хора го правят такъв по осъзнато призвание. Не спестява истините за много неща от живота, но с увлечение разказва за хобито си да колекционира извадените щурвали на потъналите кораби. Но зад всяка страница разбираме, че този “обречен наивник” страшно обича живота. Затова проявява огромното си чувство за отговорност пред всяка заплетена ситуация. А те не са една или две – съпътстват го постоянно в живота. Като се започне от първото му задгранично плаване с кораб “Чумерна” през далечната 1965 г., до Массауа, Етиопия, разказва подробно защо и как е изваден потъналия кораб “Балкан” в сирийското пристанище Латакия. Спира се на интересни детайли около снимането от плитчините на кораба “Полиникис”.
Никак не е безучастен към съдбата на легендарния кораб “Радецки” във водите на река Дунав. И още и още…
Задъханият му разказ около трагедията с кораба “Ерма” на пристанището във Варна е красноречив пример за себеотрицание. Спасяването на града от огромни поражения със стотици жертви е цената на техните действия.
Припомня ни с педантична точност драмата от 7 ноември 1978 г. В Белослав се обръща понтонният мост, свързващ двете части на града. В ледените води на езерото 63 души намират смъртта си. Никифор Герчев разказва с буца, заседнала в гърлото, тази човешка трагедия, която го измъчва до последния му дъх. И пояснява: “…бях напълно убеден, че това нещастие не можеше да не се случи, защото съществуваха редица предпоставки за него, на които общинското ръководство на Белослав не обръщаше подобаващо внимание. ”
Огромната Девненска низина и индустриализацията на изградената тук химическа инфраструктура изискваха, според него, нови пътища, нови пристанища, нови подходи към всеки един от тези обекти. Така старият мост, който свързваше двете части на града, в един момент се е оказа тесен за огромния човекопоток. И трагедията се случва.
По страниците авторът представя редица важни събития, свързани с историята на морското спасяване. Разглежда съдбата на кораба “Перун” като неотменна част от този важен процес. Спира вниманието си и на редица морски конвенции, които регламентират тази дейност, както и възможностите за реализирането им у нас.
Разказва и за своята административна работа в редица организации, свързани с безопасността на корабоплаването.
Тази книга на Никифор Герчев е ценен документ за събития и хора от близкото минало. Разкрива ни и духа на човека, който през съзнателния си живот успя да спаси над 200 човека от ледените морски води. Даде им втори шанс за живот. Защото той самият обичаше Човека.
