През 2021 г. Регионален исторически музей – Варна извършва спасителни археологически разкопки на обекти на адреси ул. „Сан Стефано“ № 36, ул. Цар Иван Шишман“ № 12 и ул. „Цар Иван Шишман“ № 18, съобщава „Moreto.net".
На тези три парцела е предвидено да се строят жилищни сгради. Адресите попадат в границите на Архитектурен и археологически резерват „Одесос-Варна“ и според Закона за културното наследство (ЗКН) преди да се одобри архитектурният план на бъдещите сгради задължително трябва да се извършат спасителни разкопки.
Това съобщава Археологическият екип на РИМ - Варна поради големия обществен интерес към работата на в старата част на Варна, и по-специално в района близо до басейна на бул. „Приморски“.
Важно е да се знае, че спасителните разкопки в градска среда са с висока степен на техническа сложност, тъй като археологическите пластове и структури се откриват на много голяма дълбочина.
За този район на Варна това е дълбочина от около 3 до 4 м под нивото на съвременните улици. Самите структури се разкопават от там надолу. Работата в подобни изкопи трябва да се подчинява на изискванията за безопасност. Съответно много пъти археологическите проучвания се прекъсват, за да се излеят бетонни подпорни стени, които да предпазят профилите на изкопите (с височина 4 м, а понякога и повече) от срутване.
Може би вече си задавате въпроса какви са тези големи насипи и как археологическите пластове са попаднали толкова дълбоко под днешните тротоари и улици. Отговорите са поне два.
Първо, през османската епоха районът на стария град е интензивно обживяван. Останките от по-стари зидове са разбивани за да се преизползва строителният материал; строят се къщи; те на свой ред се разрушават; строят се нови… и така до края на XIX – началото на XX в.
Всичко това води до натрупване на нови и нови пластове върху тези от Античността и Средновековието. След Освобождението и по точно в края на XIX и началото на XX в. Варна започва да се модернизира, строят се нови сгради, изправят се улиците и т.н.
Едно от важните неща през този период е изравняването на терена – запълване на стари дерета и понижения в релефа. Така много места в центъра, които днес сме свикнали да възприемаме като равни, преди са били прорязани от дерета и долове. Процесът на изравняване води до изкуствено натрупване на земна маса и това е още една причина, поради която археологическите останки се оказват толкова дълбоко.
Освен премахването на земната маса, друг проблем при спасителните разкопки са старите основи на сгради от XIX и XX в. На ул. „Цар Иван Шишман“ № 18 например първо трябваше да се преборим с основите на досегашната къща с маза в парцела, а след това попаднахме на основите на друга къща, строена по-рано през ХХ в.
На ул. „Сан Стефано“ № 36 пък при започването на разкопките имаше малък двор. Непосредствено под повърхността му обаче бяха запазени основите на две леки постройки от 60-те години на миналия век, а под тях масивни основи на къща от първата половина на същото столетие.
Специално обръщаме внимание на тези останки, защото в последно време често минувачи решават, че „се рушат безценни римски зидове“. А всъщност въпросната зидария е на практика съвременна. На обектите, за които ви разказваме сега, открихме запазени зидове от ранновизантийската епоха много по-дълбоко, едва на 4 м под улицата. Що се отнася до римски зидове – все още не сме попаднали на такива.
Може би се чудите какво точно изследват археолозите при едни подобни спасителни разкопки?
Първото и най-важно нещо е, че археологическият екип трябва да събере много повече и много по-скучна научна информация от обекта от това, което би заинтересувало широката публика. Например, ние проучваме пластовете на насипите и събираме материалите от тях (най-вече счупена керамика). Често хората ни питат за какво събираме „тези боклуци“.
Отговорът е, че дори да няма зидове и други монументални структури, керамиката и другите масови материали ни помагат да се ориентираме кои развалини и кои насипи към кой исторически период се отнасят. Работата е направо детективска. Понякога няколко парченца от счупено гърне или няколко корозирали медни монети могат да се окажат безценни за археологическия анализ на обекта.
Второто много важно нещо в археологическата работа е документацията. Гледали ли сте „Индиана Джоунс“? Е, нашата работа дори не се доближава до това, което се показва във филма. В истинската археология документацията е безкрайно важна. Чертаят се профилите със съответните пластове, чертаят се всички архитектурни останки, рисуват се находките, всичко се описва, всичко се снима с фотоапарат и с дрон.
При това, тази наша работа се проверява на два пъти – от комисия от Министерството на културата и от Националния археологически институт с музей към БАН (второто се прави за всички разкопки в страната, ежегодно, публично и пред цялата археологическа колегия).
Третата много важна част от работата на археолозите е обработването на всички открити материали след края на разкопките.
Това е „къртовска“ работа, която отнема много време и усилия. Едва когато цялата информация от теренната работа се комбинира с данните от обработката на материалите след края на разкопките, може да се направи цялостно осмисляне и анализиране на обекта. Тук идва отговорът на въпроса защо много археолози не бързат с медийните изяви.
Обикновено по време на самите разкопки, а нерядко дори в края им, анализът все още не е приключил и няма как да се направи завършено и смислено представяне пред широката публика.
17 юли 2021, 17:29 Екип на Паралел 43
