Когато малкото е повече,‭ ‬говорим за високо изкуство.‭ ‬Рядко и на малко места се среща.‭ ‬Привилегия е да имаме достъп до него,‭ ‬въпрос на критерий и сетива да го разпознаем.

Графиката на Петър Лазаров и скулптурата на Марк Бойчев‭ ‬Ви предлагат челен сблъсък с този вид изкуство‭ ‬в новата‭ ‬изложба на Галерия‭ ‬A&G Art Meeting.

Изложбата ще бъде открита на 20 септември от‭ ‬18:30 часа. Място на събитието -,‭ „‬Л.Каравелов‭“‬ 8,‭ ‬Варна

Няколко думи за:

Петър Лазаров‭

Без да ie използваj суперлативи и хиперболизации‭ ‬/каквото е желанието на автора/, може да се каже,‭ ‬че е налице рядката възможност да се види на живо творби на един от най-стойностните български‭ ‬и световни‭ ‬графици.‭ ‬Фактите‭ ‬от неговата кариера говорят недвусмислено за това.‭ ‬Роден в Пловдив,‭ ‬учи във Велико Търново,‭ ‬след това рязко разширява географията‭ ‬на своя творчески път:‭ ‬Япония‭ ‬/където усъвършенства уменията си,‭ ‬включително и‭ ‬японската техника за изработване на хартия/,‭ ‬Китай‭ ‬/където‭ ‬години наред‭ ‬е гостуващ художник и преподавател/,‭ ‬Нидерландия‭ ‬/той е сред малкото живи художници,‭ ‬чиито произведения са включени в официалната колекция на Райксмузеум в Амстердам,‭ ‬където се намира и творбата на Рембранд‭ “‬Нощна стража‭”‬/.
Негови‭ ‬произведения ще откриете‭ ‬и‭ ‬в престижни музеи‭ ‬и колекции‭ ‬във Великобритания,‭ ‬Белгия,‭ ‬САЩ,‭ ‬Канада,‭ ‬Япония...

Според галеристката Анна Халамян при него‭ ‬водеща не е експлозията на цветовия синтез,‭ ‬а черно-бялата графична полифония.‭ ‬Доминантата и балансът на двата цвята,‭ ‬отнемането на бялото пространство за сметка на черното.‭ ‬Творческите му търсения се базират на поезията на Христос Гианакос,‭ ‬която е модерна преработка на древногръцкия епос,‭ ‬ново тълкуване на старите архетипи като Електра,‭ ‬Ифигения,‭ ‬Медея,‭ ‬Ариадна.‭

Връзката с музиката също може да се открие в работите на Петър Лазаров:‭ „‬Подходът‭ ‬ми‭ ‬към реализацията на графичните творби е също като в операта.‭ ‬Аз давам глас,‭ ‬инсценирам взаимовръзките и позицията на персонажите,‭ ‬като всяко портретно изображение се базира на лица от реалния живот.‭ ‬Така създадената нова фикция води до нова драма,‭ ‬нов прочит на античен текст.‭“

‭.и

‬Марк Бойчев

‭Той ‬има завидна творческа биография за своите‭ ‬30‭ ‬години.‭ ‬Неуморен,‭ ‬търсещ автор,‭ ‬който винаги преследва най-доброто,‭ ‬поставяйки си високи критерии в попрището,‭ ‬което е избрал.‭ ‬Скулптурата е голямата му мечта:‭ „‬Предпочитам да мачкам глина,‭ ‬отколкото да рисувам‭“‬.‭ ‬Материалите,‭ ‬с които най-често работи,‭ ‬са дърво,‭ ‬глина и месинг.

По думите на Анна Халамян градивният фундамент в‭ ‬неговото‭ ‬творчество е българската традиция и нейните корени.‭ ‬Вдъхновява се от поезията на Христо Ботев‭ ‬/преследва тази необятна тема още от първи курс/,‭ ‬Христо Фотев,‭ ‬както и‭ ‬от‭ ‬епическия наратив и вплетените в него легенди и предания.‭

В изложбата са включени сериите‭ ‬„Жътварки‭“‬,‭ „‬Самодиви‭“‬,‭ „‬Последна песен‭“‬,‭ „‬Отива си лятото‭“‬ и‭ „‬Хоро‭“‬.

‭„‬Ритуал‭“‬ е композиция,‭ ‬която се базира на поемата на Петко Р.‭ ‬Славейков‭ „‬Изворът на белоногата‭“‬.‭ ‬А‭ ‬„Самодиви‭“ ‬е инспирирана от‭ ‬баладата на‭ ‬Христо Ботев‭ „‬Хаджи Димитър‭“‬.

‭„‬За мен обвързването с традицията е прекрасен начин да изразя духовната красота и сила на нашата поезия‭“‬ -‭ ‬споделя Марк Бойчев.

Неговата интерпретация обаче не е традиционна,‭ ‬той излиза от класическата,‭ ‬за да влезе в‭ ‬модерната,‭ ‬абстрактна форма.‭

Голямата му‭ ‬тревога е,‭ ‬че‭ ‬традициите изчезват,‭ ‬а важните ценности остават встрани от съвременния живот.

 

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.