Това каза в интервю за "Дневник" посланикът на Кралство Нидерландия Беа тен Тъшър в интервю. Разговорът бе основно на позициите, които защитава страната ѝ на срещата на лидерите на ЕС за новия бюджет на ЕС и антикризисния фонд, но посланик Тен Тъшър отговори и на въпроси за България.
Посланическият мандат в България е трети за Беа тен Тъшър, която е заемала същата позиция в Гватемала, Бангладеш и Норвегия, временно е ръководила мисиите на страната си в Азербайджан, Кипър и Унгария. В работата си във външното министерство в Хага има дългогодишен опит с Източна Европа, както и с области като човешки права и добро управление.- На срещата на върха на ЕС за бюджета Нидерландия изразяваше сдържано отношение към въпроси като европейска солидарност и общи действия в мигове на криза. Какво означава европейската солидарност за правителството ви?
- Мисля, че това, което направихме на Европейския съвет, не беше толкова изключително. Наричаха ни "Пестеливата четворка" (макар че Финландия се присъедини като пета държава), но в Нидерландия винаги сме били пестеливи. Всъщност като България - и вие сте пестеливи, виждам, че имате бюджетен излишък дори в тези трудни времена, който може да се превърне в дефицит. Виждам много внимателния ви подход при взимане на външни заеми. Дори щяхме да очакваме България да се присъедини към Пестеливата четворка, защото имате сходна политика. Не обичате да пилеете пари. Затова мисля, че двамата ни премиери се разбират.
Затова няма изненада за хората, които познават холандците. Така сме възпитани: не пилейте пари и се уверете, че са добре използвани. Затова сме добри търговци, знаем стойността на парите. Творчески настроени сме, когато става дума за бизнес. Това ни мотивира и ни движи. Всички страни са различни в европейското семейство - братовчеди, братя и сестри с различна ДНК. А нашата ДНК е да сме внимателни с парите. Да контролираме неща, защото винаги сме били принудени. Никоя страна не е била заплашена като нас от водата - може би и Бангладеш, където съм работила - и сме се научили да я контролираме.
С ЕС винаги е трудно. ЕС винаги расте със скокове, но понякога прави крачка назад. Французите казват: "Да направиш крачка назад, за да направиш по-голяма крачка по-късно." Сигурна съм, че ще видим това и сега, защото съм еврооптимист. С външните войни, които виждате около Европа, с климата, вирусите, геополитически заплахи - виждаме, че се нуждаем едни от други. Затова винаги има решение. И в този смисъл продължителното му търсене на срещата на лидерите в Брюксел не е изненада. Мисля, че решението е добро.
- Нека повторим. Това не е специфично за сегашното правителство на премиера Марк Рюте, това е от десетилетия?
- Не, ние винаги сме коалиционно правителство. Живеем чрез компромиси. Нидерландия не е страна, в която победителят взема всичко. Правителството винаги трябва да преговаря, да прави компромиси, защото винаги има поне две, три или четири партии. Системата е същата, винаги трябва да търсите средния път. Това е обичайно за нас.-Но този път премиерът Рюте предварително поиска и получи конкретен мандат за преговорите в Брюксел?
- Всъщност той бе принуден от депутатите. Има притеснения за бъдещето след съкращенията в бюджета при предишната криза от 2008 - 2009 г., когато бизнесът и хората изгубиха много пари. Някои вече забравят това, но много хора изгубиха застраховки и осигуровки, субсидии... Затова сме пестеливи на първо място с парите в собствения ни джоб. И ако видиш, че някой може да хвърля пари през прозореца , хората започват да се притесняват. Политиците също така стават много предпазливи и се борят за конкретен мандат за преговори. Да не говорим, че след компромиса в Брюксел правителството ще трябва да защити сега постигнатото и в Нидерландия.
- Казвате, че това поведение се обяснява с пестеливост, желанието за контрол на ситуацията заради историята, но и с вътрешнополитически съображения. Как тази конкретна комбинация намира израз във визията ви за европейска солидарност?
- Търговци сме, трябват ни ЕС и общият пазар, затова се присъединихме през 50-те години. Невинаги бяхме доволни от политиката на французите, на германците, затова искахме мост, който да балансира (Великобритания - бел. ред.), сега изгубихме този мост, за съжаление. Но оставаме същите - внимателно търгуващи хора. За нас общият пазар е жизненоважен. Изнасяме най-много - мисля, че поне 74% от износа ни отива до европейски страни. Ако изгубим този пазар, би било бедствие. Балансът накрая винаги е положителен, каквито и да са опасенията на хората.
-При присъединяването ви съюзът е различен и като търговци сте го възприели по един начин, а днес е друг и ще еволюира отново. Каква ще е посоката според Нидерландия - към повече интеграция или към нещо друго?
- Той винаги еволюира по естествен път поради вътрешните и геополитическите обстоятелства. Светът е различен от този, в който израснах през Студената война. България стана демокрация. Беше фантастично преживяване, още помня къде бях през 1989 г., когато падна Стената. Видях източноевропейски страни, където не бяха ходила. Видях колко бързо пораснахте и колко бързо приехте демократичните ценности, въпреки че бяхте лишени от тази възможност, традицията ви е различна от нашата.
Не мога да предскажа как ще изглежда ЕС, непредсказуемо е с коронавируса, глобализацията, климатичните промени. Уверена съм, че ще продължи да съществува. Имаме нови енергични членове в ЕС - вие (България) сте на 13 г. членство. Това е хубаво, понякога причинява дискусии, но в демократичния свят се нуждаем от дискусии. Трябва да се убеждаваме взаимно с добри аргументи.
И зависим едни от други?
- Абсолютно. Видях го в председателството ви и в начина, по който се справяте с коронавируса. Виждам как ново поколение израства в България, което изглежда в голяма степен като това, което израства и в Нидерландия. Виждам ги по улиците - същите младежи. Наричам ги поколението "Еразъм" и това е надеждата ми за бъдещето. Тези хора могат да пътуват навсякъде, познават света, говорят езици, учили са в чужбина, много - мисля, 20 хил. - са учили в Нидерландия и се надявам, че са се завърнали. Младите хора са един от приоритетите в работата на посолството ни освен евроинтеграцията и насърчаването на вътрешния пазар и, разбира се, върховенството на закона. Срещам се с много млади хора и те приличат на много свои връстници в другите страни.
Нещо, което бих искала да направи България, е да споделя повече от хубавите неща за себе си, особено в семейството на ЕС. Знаем малко за вас. Далеч сте, не сте особено в обсега на вниманието ни, включително защото ние сме морска нация, обърнати сме повече към Атлантика, отколкото към континента. А вие сте като скрита перла, затова казвам на сънародниците си да дойдат и да видят.
А какво мисли нидерландският бизнес за България?
- Обсъдих с премиера Рюте в колата към летището, че нидерландският бизнес не знае много за България. Казах му, че искам тук да дойде президентът на работодателската ни организация Ханс де Бур, премиерът веднага му позвъни и той дойде. Ето интервю с него на български в "Капитал", (https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019//3428009_vajno_e_bulgariia_da_spazva_vurhovenstvoto_na_zakona/), където казва интересни неща за българския бизнес - че България е интересна, пазарът е малък, но има много добре образовани хора. Интересът ни е особено към информационните технологии и земеделието, макар че се нуждае от реформа, ясна собственост и затова ви трябва върховенство на закона. Дойде с 15 предприемачи и някои започнаха да работят с България, други - не. Ние сме голям инвеститор, но то е и защото имаме много добър климат за бизнес в страната си. Привличаме много бизнесмени - прочутата IKEA днес се ръководи от регистрираното в Нидерландия дружество IKEA Systems B.V. Логично е тези инвеститори да гледат другаде в Европа и да инвестират през Нидерландия, но те невинаги са нидерландски компании.
С други думи, Нидерландия понякога е по-скоро посредник за инвестициите?
- Да, заради добрата ни бизнес среда. Имаме много добри адвокати, предсказуемо върховенство на закона. Затова то е много важно за нас. Премиерът (Рюте - бел. ред.) има чудесен израз: "Върховенството на закона се отплаща". Състояние, в което хората се чувстват защитени едни от други и от правителството и имат ясен достъп до правосъдие, е задължително за демокрацията, хората и бизнеса. Затова го каза и премиерът на Борисов - ако имате предсказуема правна среда, инвеститорите ще дойдат по-лесно.
Разбира се, трябват ви и други условия, а и чуждите инвестиции са конкурентен въпрос. Видяхте го и в случая с "Фолксваген". Не става дума само за данъчни предимства, не е вярно, че компаниите се интересуват само от данъци. Те търсят и образовани хора, на които могат да предложат добър живот - това може да направите в България, защото е чудесно за живот тук - но ви трябват и добро образование и здравеопазване, трябват ви предсказуеми правила, независими съдии. Затова върховенството на закона е толкова важно. При нас то е жизненоважен въпрос.
И винаги трябва да се бориш за него. Винаги имате нови заплахи отвън или отвътре Битката е постоянна навсякъде, включително в моята страна. В Европа можем да сме силни, ако подкрепяме това. Казах на премиера ви: трябва ни силна България, искаме да сте по-силни, не по-слаби. Това му хареса, но може би други неща не му харесаха, защото съм винаги критична.
- Не чухме да казвате нищо за медийната свобода?
- И тя е част от това, четвъртата власт са професионалните журналисти. Подкрепяме разследващи журналисти в годишния си план. Правителството ви знае това, не е тайна. Имаме малко тайни тук.
-Казахте, че върховенството на закона е процес и всяка страна има предизвикателства, свързани с него. Ако обаче премиерът ви трябва изрично да говори за него на българския си колега, това означава ли, че Нидерландия гледа на България като страна с повече проблеми във върховенството на закона от други в Европа?
- Споменахте бизнеса. Ханс де Бур казва, че хората искат предсказуемост. Ако съдия поеме дело и е зависим от някого, бизнесът не е доволен, защото това може да застраши инвестициите. Виждаме и че това е млада демокрация, така че процесът е в ход. Винаги трябва да се подобрява, защото в Европа сме изправени пред огромни предизвикателства. Международна престъпност, организирана престъпност, виждаме това и в моята страна, където имаме проблеми с производството на наркотици. Така че и ние се опитваме. В Европа трябва да се придържаме към едни и същи стандарти. Затова сме притеснени за държави като Полша, Унгария, също и за България.
Изминахте дълъг път. Хората гледат какво остава да се направи, не към вече постигнатото. Важно е да се посочи, че много се постигна. Но младите хора са притеснени, виждате и протестите сега. Хареса ми, когато премиерът ви каза, че слуша много внимателно внуците си - Бойко и Иван. Видяхме го на снимката. Много е важно да слушате младежите: каква е мотивацията им, защо протестират. Не съм говорила с тях, но вече мога да ви кажа: искат справедливост, искат прозрачна страна, искат меритокрация, където хората с талант могат да израстват и да получат добра кариера. Европейска държава трябва да може да предложи това.
Имахме много спорни младежки протести в Нидерландия заради коронавируса в разгара на епидемията, в солидарност с "Животът на чернокожите има значение". Имаше натиск за спиране на демонстрацията, защото беше твърде опасна, но кметът на Амстердам каза, че трябва да се състои. Както позволява и правителството в България и разрешава дори блокадите. Надявам се, че ще започнат да говорят помежду си. Просто да седите и да блокирате неща не помага. А правителството да ги чака да си тръгнат е дълъг процес. Затова е хубаво да се говори, както правим нидерландците.-Ако говорим за върховенството на закона, как гледа Нидерландия на заключенията на Съвета на Европейския съюз, където трябваше да се разработи механизъм за обвързването с него на достъпа до европейско финансиране?
- В текста се говори за "система на условност, за да бъдат защитени бюджетът и фондът Next Generation EU (за възстановяване след коронавируса - бел. ред.)". Има сериозна база за тези условия, за която хората не знаят. Европейскят семестър, докладите за кохезията в ЕС на две години. Имаше такива и в 2020 г. с интересни заключения за България, а между другото и за Нидерландия. Критикуват ни за пенсионната система, за системата ни за кредити за жилища, а за България е написано на 27 февруари, че остават предизвикателства в борбата с корупцията, че липсват конкретни резултати по случаите на корупция по високите етажи. Това е известно и казах на премиера ви, че трябват конкретни резултати. Дълъг процес ще е да се договорят критерии, но вече ги виждам в докладите за Нидерландия, а също и за България.
Също така интересът на България към европейската прокуратура на Лаура Кьовеши означава, че страната има воля да бъде наблюдавана. Ще е нужно малко време, но когато виждам през какво развитие сте минали, съм много уверена, че това няма да спре. Младите хора, поколението "Еразъм", ще поеме. Ние, хората над 60, отминаваме и ще поемат младите.
- Колко време ще отнеме изработването на критериите - месеци, години? Следващата финансова рамка на ЕС започва догодина.
- Видях в реакцията на правителството ви, че премиерът поддържа политика на условност за върховенството на закона и подхожда с реализъм - каза, че ще се затрудни достъпът до средства. Вече показва волята си да направи нещо. Мисля, че новата програма предлага много възможности. Бих искала да окуража правителството да направи конкретни планове. Бихме били щастливи да споделим опита си, особено в "зелените" проекти. Много сме добри в разпределянето на газ. Знаем много и за земеделието, а вашето има много добри възможности, които не са напълно използвани. Както каза Ханс де Бур - имате пространството, климата, земеделската традиция, защото научихте останалите в Източния блок как да отглеждат. Трябва да добавите технологии и изследователска и развойна дейност. Това е предизвикателството пред България - инвестициите ви в човешки ресурси и технологии, иновации и изследователска дейност трябва да се увеличат. Необходимо е, така смята и Европейската инвестиционна банка. Това е ключът за оцеляването ви.
-Знаем за експертизата ви в човешките права. Кажете ни за значението на гражданското общество и партньорството с държавата, вместо държавата да се опитва да се бори с него и да се опитва да го отстрани от предоставянето на услуги на населението.
- Гражданското общество са ангажирани граждани. Важно е да се говори с тях и да се знае какво ги мотивира. Ако организации на гражданското общество прекрачват законови граници, аз също съм критична. Но те играят важна роля в демокрацията и за социалните въпроси. Наблюдаваме напр. ситуацията с ромите, има някои чудесни инициативи. Важно е правителствата и НПО да си говорят.
Това винаги е съветът ми. Бях посланик в Гватемала и имаше голям разрив между гражданското общество и правителството, опитвахме се да изградим мост, искахме и от гражданските организации да са прозрачни, както правителството трябва да бъде прозрачно. В администрацията и министерствата виждаме хора, отворени за диалог с гражданския сектор.
- Има диалог между правителството и НПО. Проблемът е, че не виждаме резултати, а трябва да се направи нещо след това.
- Да, нужно е търпение. Бях много нетърпелива, но с годините виждаш, че е нужно време, понякога едно поколение. Млади хора влизат и в управлението, и в НПО сектора. Няма магически решения на проблемите.В медиите се спекулира за Nexit (хипотетично напускане от Нидерландия на ЕС). Коя е червената линия, която Нидерландия никога не би прекрачила? Нидерландия е с България в ЕС, защото... ?
- Защото искаме да сме здрави, богати и щастливи. Затова ни трябва силен ЕС. Иначе винаги има спекулации, Фрекзит, Грекзит, какъвто и да е друг "екзит", можете да си играете с думите.Но един успя от другата страна на Ламанша.
- Те са суверенна нация, както всички други. Британците избраха така, не можете да промените това, но ще видим. Бъдещето е пълно с изненади. Вие, българите, знаете това много добре, защото сте мъдри хора. Затова казах на външното ни министерство: слушайте българите. Затова влязохме в диалог за региони, съседни страни, Африка. Знаем, че можем да се научим от вас.
Бих искал българите да са толкова оптимистични за себе си, колкото сте вие за тях.
- Историята ви е била такава, тя ви е научила, че има болка, има страдание. Четох книгите на Иво Андрич, "Мостът на Дрина". Тук имам картина с покрития мост в Ловеч. Всеки ден ми напомня за моста на Дрина. Андрич обяснява за многообразието на Балканите. Трябва да знаем едни за други и какво сме научили от историята, как сме страдали и какви са предизвикателствата ни. Разбира се, защитавам професията си, защото дипломацията е говорене.
- С други думи, Балканите са история и кръв?
- Не бих казала кръв, нея я има навсякъде в Европа. Но тук има и надежда и много развитие с иновации. В дипломатическата си кариера не съм виждала толкова вълнуващо време, което да причинява толкова несигурност. Ако не знаете дали ще можете да дадете на децата си по-добро бъдеще, отколкото имате самите вие или отколкото сте имали като млади, това влияе на нагласата на хората. Семейството ми беше от долния слой на средната класа, а аз получих шанс да следвам в университета и бях такъв пример.
-В "Мостът на Дрина" хората от различни групи съжителстват успешно, но събитията в историята застрашават това и многообразието, за което говорите, е изложено на риск. Можете ли да обобщите с дума или изречение какво е голямото предизвикателство, пред което се изправя Европа?
- Единство. Това е бъдещето ни и то е предизвикателство. Трябва да се водят битки. Като футболен мач е - винаги трябва да се бориш, за да отбележиш гол. Трябва ти и рефер. Понякога се шегувам, че в Европа сме решили да играем заедно футбол, а не крикет или ръгби. Спазваш правилата, вкарваш гол и слушаш съдията - дали ще даде жълт картон или червен картон, или ще свири, слушаш какво ще каже. Вярно е и за ЕС. Той е играта, която решихме да играем заедно, и за това трябва екипна работа, сътрудничество, различни роли и уважение към различните роли.
Определени държави имат конкретни сили, трябва да ги използваме и да им отдаваме дължимото, като в отбор. Не сте същите, но сте богати в многообразието си. Дори не е нужно да пътувате извън Европа, за да го видите. Кой иска да ходи на тихоокеански остров, ако има Гърция? Кой би отишъл до далечни планини, ако има Родопите - моята любима част от България?
Снимка: Велко Ангелов, "Дневник"
