Нови генетични изследвания показват, че е имало смесване между древните коренни народи на Полинезия и Южна Америка, разкривайки епизод на кръстосване преди около 800 години . Н срещата не се е състояла на Рапа Нуи (Великденския остров), най-близкият до Южна Америка остров, както се предполагаше до момента. Вместо това въпросните полинезийци са били от острови на стотици километри по-далеч. Хората от четири островни обекта във Френска Полинезия - Мангарева и Пализер от архипелага Туамоту и Фату Хива и Нуку Хива на Маркизките острови - носят ДНК, показателна за кръстосване с южноамериканци около 1200 г. сл. Хр.

Тези острови са на около 6 800 км от Южна Америка.

Тихоокеанските острови на Полинезия са едни от последните места, които се заселват от хората. Започвайки преди около 5000 години, хората са плавали на изток от Югоизточна Азия в Тихия океан и са открили стотици острови, включително Самоа и Маркизите. Най-източният остров, Рапа Нуи (на 2300 км от Южна Америка), е заселен последно, известно време след кръстосването преди 800 години.

Степента на потенциални контакти между регионите е горещо оспорвана област от десетилетия. През 1947 г. норвежкият изследовател и етнограф Тур Хейердал направи пътуване със сал от Южна Америка до Полинезия, за да демонстрира, че пътуването е възможно.

Досега привържениците на взаимодействието между южноамериканците и полинезийците се базираха на доказателства като подобни думи, използвани за селскостопански реколти, познати в двата региона, за да показват смесването на двете населения преди европейците да се заселят в Южна Америка. Опонентите посочваха изследвания с различни изводи и факта, че двете групи са разделени от хиляди километри открит океан.

Все още не е известно в коя посока е било извършено пътуването, но това, което е сигурно, според проучването в Nature, е, че това се е случило стотици години преди европейците да стъпят в който и да е от двата региона, и в резултат на срещата във Френска Полинезия са заживели хора с ДНК от Южна Америка.

"Тези открития променят нашето разбиране за една от най-непознатите глави в историята на нашия вид", каза за АФП Андреас Морено-Естрада, главен изследовател в Националната лаборатория по генетика и биоразнообразие на Мексико.

Хейердал е бил убеден, че хора от Перу са населявали отдалечените тихоокеански острови и с експедицията си иска да покаже, че е това е било технически възможно. На 28 април 1947 г. салът "Кон-Тики" отплава от Калао, Перу, като на борда са Хейердал и петима негови спътници. Те плават 101 дни, изминавайки 6 900 км през океана, преди да се ударят в риф край Туамоту на 7 август 1947 г. Както се оказва, това е един от островите, където се появяват фрагменти от ДНК от Южна Америка.

"Дневник.бг" разказва, че предишните проучвания на генома (пълното комплектоване на ДНК в ядрата на човешките клетки) на хора от тези региони са се фокусирали около контакти на Рапа Нуи - известен с гигантските си каменни статуи - защото това е най-близкият населен полинезийски остров до Южна Америка.

Изследването подкрепя идеята, че първият контакт е възникнал не там, а на един от архипелазите в Източна Полинезия - както е предложено от Хейердал.

Симулации на ветровете и океанските течения показват, че подобни пътувания е най-вероятно да достигнат Полинезия и по-точно Маркизките острови и Туамоту, ако започнат от Еквадор и Колумбия. И на двете места учените са открили генетични компоненти от предците на коренното население на Колумбия.

"По-вероятно е полинезийците да са достигнали Южна Америка, като се имат предвид тяхната технология за плаване и способността им да прекосяват хиляди мили от открит океан", каза един от авторите на изледването Александър Йоанидис от Университета в Станфорд пред "Ройтерс". По това време полинезийците вече са заселили множество острови в триъгълника, образуван от Хавайските острови, Рапа Нуи и Нова Зеландия.

Досега вероятно най-убедителното доказателство за ранен контакт между двете култури е сладкият картоф.

"Растението произлиза от Южна Америка, но въпреки това е намирано на острови на хиляди километри преди европейския контакт", каза Йоанидис.

Освен това полинезийските думи за сладкия картоф са подобни на тези в коренните американски езици в Андите - "кумала" в Полинезия и "кумал" в Еквадор.

Изследователите отбелязват и сходствата между монолитните статуи в Полинезия и други, открити в Южна Америка.

Учените и преди са откривали следи от южноамерикански гени в полинезийско население, но резултатите са били оспорвани. Сега Йоанидис и неговите колеги са подредили пълните геноми на 354 полинезийци от 17 острова, както и 453 индианци от 15 групи от тихоокеанския бряг на Южна и Централна Америка.

"Търсихме дълги поредици от ДНК с абсолютно същия код", каза Йоанидис.

Съвпадението с местни групи в Колумбия и Еквадор е безпогрешно, като генетичният материал разкрива и времето на контакта.

Учените разглеждат и фрагменти от ДНК, които са характерни за всяка популация и за сегменти, които са "идентични по произход" - което означава, че са наследени от един и същ прародител преди много поколения.

"Открихме наследени сегменти от южноамерикански произход в няколко полинезийски острова, което е категорично доказателство, че е имало един единствен случай на контакт. Чрез измерване на дължината на малките парчета ДНК на коренните американци в полинезийци можем да преценим преди колко поколения е настъпил контактът."

Датата, която се появява, е около 1200 г., по времето, когато Чингис хан нахлува в Китай и кръстоносците превземат Константинопол.

Новите методи ще помогнат на учените да разкрият по-рано недостъпни истории от миналото, смята Морено-Естрада.

"Голяма част от историята разчита на писмени доказателства, които обикновено се контролират и се фокусират върху тези, които управляват", каза той. "Генетиката и големите бази данни сега ни позволяват да разкажем може би още по-невероятните - и не по-малко верни - истории на останалото човечество."

Снимки: Reuters и Nasjonalbiblioteket / National Library of Norway

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.