Отиде си театроведът проф. Васил Стефанов, ден преди 87-ия си рожден ден. Тъжната вест съобщиха от Народния театър, ръководен от него в продължение на 15 години.
Васил Стефанов бе директор на първата ни трупа на два пъти – от 1990 до 1999 г. и от 2003-а до 2008 г. Дневника си, в който описва спомените си от тези два периода, той публикува в два тома – „Народният театър като съдба“ и „Дописан дневник“. Вторият бе представен преди две години в Народния театър, където професорът събра колеги и близки приятели, с които е работил през годините.
„Напусна ни проф. Васил Стефанов, дългогодишен диектор на Народния театър, проникновен и задълбочен театрален историк, теоретик и критик, интелектуалец от висока класа – пишат опечалените му колеги. – Показателно и дълбоко вярно е заглавието на една от книгите му – „Народният театър като съдба“, защото проф. Стефанов наистина превърна работата си в Народния театър в своя съдба.“
Васил Стефанов Димчев е роден на 15 ноември 1933 г. във Варна. Завършва „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“ през 1958 г. Придобива научните звания доктор и д-р на изкуствознанието след защита на дисертациите „Проблеми на композицията в съвременната българска драма“ и „Абсурдизмът, или Театър на отчуждението“. През 1982 г. получава степен професор в секция „Теория и история на театъра“ в БАН, където в периода 1976 – 1983 е зам.-директор, от 1987 до 1991-а и от 1995-а е ръководител на секция „Теория и история на театъра“, от 1996-а е председател на Научния съвет на ИИ.
След завършването си работи като сътрудник и редактор в сп. „Театър“ до 1970 г, пише и във в. „Литературен фронт“, от 1975-а до 1979 г. е зав.-отдел „Изкуство“ в сп. „Отечество“.
От 1976-а до 1985 г. е член на специализирания съвет по театрознание, киноизкуство и кинознание към ВАК и на комисията към ВАК по литературознание, езикознание и изкуство. В периода 1979-а до 1984 г. е зам.-генерален директор на Държавно обединение „Театър и музика“ към Министерството на културата.
Преподавател по съвременен театър и по теория на драмата в НАТФИЗ, по театрален маркетинг в СУ „Св. Климент Охридски“, по теория на драмата и театър на абсурда в магистърския факултет към театралния департамент на НБУ.
Автор е на сценичната композиция „Стогодишно смешно театро“ (ДТ – Варна, 1968). Носител на национални награди и държавни и международни отличия, между които френски Орден за заслуги към изкуството и литературата.
С управлението му в Народния театър е свързан един особено емоционален момент в историята на театъра – той изпраща в пенсия мнозина от звездите в първата трупа – Наум Шопов, Георги Черкелов, Георги Георгиев-Гец, Стефан Гецов, Славка Славова, Виолета Бахчеванова, съобщава „Площад Славейков“.
