Нужна ни е човечност повече от безжичен интернет, смята писателят Людмил Станев, който е носител на тазгодишната награда на името на Стоян Михайловски, която ежегодно се връчва от община Елена, родното място на бележития възрожденец.
В интервю за БТА Людмил Станев посочи, че иронията, самоиронията и сарказмът са едни от добрите начини за отбрана в сложния и непредвидим свят, в който живеем. Той посочи, че истинският творец трябва задължително да запази своята индивидуалност и да не се прикачва към бързите моди и мимолетната слава.
В интервюто той отговори задочно на три цитата от публицистиката на Стоян Михайловски, свързани с развоя на цивилизацията, промяната на ценностите, запазването на доброто и хубавото в човешката душа и смисъла на свободата.
По думите му балканският град Елена е запазил духа на своите възрожденски предци и е интересно място за разведряване и обогатяване.
- Как приехте информацията, че сте тазгодишният носител на наградата на името на Стоян Михайловски?
- С удоволствие и радост. Стоян Михайловски владее сарказма като хубаво литературно пособие. Той е една ярка личност, ангажирал се е с множество обществени дела, като Македоно-одринската организация, бил е общественик, преподавател по френски език, юрист. За мен тази награда е задължаваща, защото името е голямо.
- За какво пишете днес?
-Не пиша за пресата. Забавлявам се с мои текстове, пишейки това, което ми харесва и което ме интересува. Ако това съвпадне с някой друг по-висок естетически вкус ще е добре дошло.
- Като писател с тънко и фино чувство за хумор, ирония и сатира, как възприемате днешния динамичен свят?
- Бих го нарекъл литературно коректен и фалшив. Това обаче не ме натъжава, защото когато имаш иронията, самоиронията и сарказма, можеш да се отбраняваш. По отношение на пандемичната обстановка мога да кажа, че тя показва на хората, колко са били важни контактите лице в лице, за да можем да се забавляваме или да тъжим заедно с приятелите си, като живи хора, не като роботи или анонимни писачи. Колкото по-високо технологично е интернет пространството, толкова по-анонимни, следователно примитивни, са авторите вътре. Жалко е когато интернет роботи пишат текстове. Но смехът и самоиронията са добрият начин да се издигнеш над бита. Така можеш да запазиш индивидуалността си като творец, който може да говори за морално-етични тези.
- Самият Стоян Михайловски в своите есета говори за голямата роля на интелектуалците в живота на обществото, мислите ли, че напоследък интелектуалците, които могат да отправят послания, бягат от публичната сцена?
- Може би малко ги е гнус от публичната сцена. Във времената, когато е живял Стоян Михайловски е имало далеч по-класни и качествени люде. Тогава България се европеизира в онзи истински, а не документален смисъл на думата.
Тогава в България се връщат много млади хора, придобили знания и култура в чужбина и ги прилагат, като учители или юристи. Те знаят, че не се връщат в Османската империя, а в една млада и свободна страна, която почва да гради културния си имидж.
В наше време е по-различно, защото днес ние предъвкваме постните гозби на социалистическия реализъм. Тези времена са били голяма травма за българската литература, защото 45 години разни недоучили активисти на партията са графоманствали. Това е голяма и психическа и интелектуална травма.
- Има ли шанс и перспектива тази травма да бъде излекувана в обозрим период?
- Умният човек винаги намира начин. Трябва силен индивидуализъм, неподчинение на така наречения мейнстрийм и на бързите моди. Ако цитирам Шекспир, то човек е мярка за всичко.
- Тъй като започнахте с цитатите, аз ще цитирам възрожденеца Михайловски, който казва: "Развоят на цивилизацията променя начина на живеянето у нас, променя нашите потреби и нашите домогвания. Работи, от които имахме нужда преди сто години, сега не ни трябват. Работи, от които нямахме нужда преди сто години, сега ни са нужни", какво ни е нужно на нас в момента, стъпвайки върху мъдростта на Стоян Михайловски?
- Нужна ни е човечност повече от безжичен интернет. Трябват ни беседи подобни на тези, които навремето са правили умовете от кръга "Мисъл", а не с фейсбук приятели, които не подозираме, че имаме. Такива, не толкова сложни неща. Това са лични и групови отношения, особено, ако голям брой хора имат сходни интереси и ниво на мислене. Не помага да се залепиш към нещо, което е модерно към момента и да чакаш от там подаяние или изгода.
- "За да се издигне в светлите висини на истинното, доброто и хубавото, човешката душа има нужда от повседневно и дългогодишно култивиране. Тя е като едно деликатно градинско цвете, което почва да глъхне и да вехне - ако не се грижим за него", съветва Стоян Михайловски, но каква трябва да бъде грижата за това цвете днес, според Вас?
- Четене на качествена литература и гледане на качествени филми. Никаква вяра на временните модерни работи, а една далечина във взора, ако ползваме този възрожденски израз. Всичко това може да бъде обобщено в стиха на Михайловски "Върви народе възродени, към светли бъднини върви".
- Той казва и друго - свободата трябва да расте успоредно с развоя на нравите, а нравите еволюират, но не могат да бъдат предмет на повеления и постановления...
- Четох наскоро едно мнение, което съвпада с моето, че свободата трябва да идва след културата. Първо е нужна културата в отношенията и дейностите, за да може свободата да се ползва за добри неща, а не да бъде интрепретирана, като свобода в жълтите медии.
Като сценарист и за телевизионни предавания, винаги съм работил с екипи, които са с високо вдигната летва. Не можеш да работиш с Тодор Колев и Теди Москов без задължението да си на същото ниво. Истинският творец трябва да съхрани своята индивидуалност, без да влиза в сивото поточе, където пребиваването му се плаща добре. За да я имаш тази творческа свобода днес, трябва да упражняваш друга сериозна професия, която да ти носи доходи, а не да чакаш подхвърлен хонорар.
-Вие сте медик по образование, каква е прогнозата Ви за изхода от пандемичната криза?
- Лекар съм в Спешна помощ. Ситуацията тук винаги е била неспокойна, но сега е още по-трудно, защото всеки пациент може да е носител на вируса, което усложнява всяка една процедура. Ако се подходи сериозно към ваксинирането от всички хора, до към юли ще се справим с тази обстановка. Аз самият се ваксинирах два пъти и нямам никакви странични оплаквания. Така мога много по-спокойно да си преглеждам пациентите.
-Неизбежният въпрос за творческите планове...
- Подготвям една смешна и абсурдна пиеса за три глупави жени, която ще се казва "Малка чувалена приказка" и може би в сценичния си вариант ще прерасне в мюзикъл. Пиша бавно една детска книга. Внезапно ми хрумват и разкази, които пиша на секундата, но не зная кога ще се появят като сборник.
- Бил ли сте в Елена?
- Преди няколко месеца бях там, много ми хареса запазеният дух на възрожденския град, с неговите музеи, църкви и красиви пейзажи. Градът и околностите му са едно спокойно и приятно място за човек, който си има личен свят и своя група приятели със сходно мислене и добро чувство за хумор. Добро място за културна ваканция, в която се разведряваш и обогатяваш.
Людмил Станев е лекар по образование, същевременно писател с остро сатирично перо. Автор е на книгите "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка", "Неприятният татарин", "По-малко", "Няма такава книга", "Приятели мои", "Рязко". Късометражният игрален филм по негов сценарий "Концерт за кларинет и оркестър" /2019 г./ получава специалната награда на кмета на Варна от XVIII фестивал на червенокръстките и здравни филми и първа награда на конкурса за късометражно кино "Синелибри 2019". Творчеството му включва над 500 авторски текста във вестници, сценарист и съсценарист е на "Как ще ги стигнем американците", "Мармалад" и ТV поредицата "Улицата", "Измислици премислици", "Клиника на третия етаж" и филма "Малка нощна приказка". Людмил Станев е отличен и с наградите "Чудомир" и "Христо Г. Данов". Заради пандемичната обстановка през тази година най-високото отличие на община Елена - Почетният знак "Стоян Михайловски" ще бъде връчено на писателя в навечерието на 24 май.
