Младата художничка Петра Димитрова подготвя самостоятелна изложба в родния си град Варна, сподели тя пред БТА. Очаква се да представи около тридесет творби - живопис и монотипия.
Димитрова е родена през 1996 г. Завършила е Националното училище по изкуствата „Добри Христов“, след което живопис в Националната художествена академия в София при проф. Десислава Минчева. Има самостоятелни изложби в Арт салона на Радио Варна и Галерия „Гешов“ в София. През миналата година показа колекция „Отражения от пазара“, вдъхновена от Женския пазар, в софийската галерия „Сердика“. Нейни творби са включени във фонда за изкуство „Експат“, след като печели първо място в конкурса им. Петра смята, че за реализацията на младите художници е добре те да видят какво се прави в сферата на изкуството и на други места по света, за да имат по-широк кръгозор и да си сверят часовника. Тя е участвала в пленер и други изяви в Германия.
Призна, че отдавна иска да направи изложба, посветена на Варна. „Рисувам от доста време, може би от 2017-а събирам творчество, за да изпълня идеята си. Живея и работя в София, но носталгията си казва думата“, каза в интервю за БТА младата художничка, която в момента работи в родния си град. Ето какво сподели още тя за бъдещата си изложба в галерия „Жар Арт“ във Варна:
Рисувате много често градски пейзажи, това ли ще бъде темата и във Варна?
- Да, това е моята тема - градските пейзажи, урбанистичната атмосфера, но не изцяло в абсолютния реализъм. Понякога те преминават в сюрреализъм, в който пречупвам нещата през моята гледна точка. Показвам как усещам атмосферата в определени моменти, емоциите, които искам да предам на зрителя. Не е задължително всичко да бъде идеалистично, искам да представя действителността както с хубавата, така и с лошата страна. Харесва ми да изследвам тази тема.
В някои от платната си извеждате като централна фигура определен обект, както е в картината със старата пералня на сметището. Какво послание влагате в това?
- Тя е част от дипломната ми работа като бакалавър. Темата ни беше за деградацията на ценностите в обществото, материализма. Показвам консуматорството и изгубването на духовността, трупането на вещи, които бързо се развалят и сменят с нови. За мен боклуците са символ на загубата на ценностите.
Затова ли често в картините си „вкарвате“ и хора от службите по чистотата?
- Да. Всеки ден виждаме тези хора да почистват след нас града, но не им обръщаме внимание. За нас са част от пейзажа, а всъщност те извършват общественополезна дейност. Това, че се сливат и ние не ги отчитаме, не ми харесва.
Това Ви е вдъхновявало в София, а какво спря вниманието Ви във Варна? Какво рисувате за своята бъдеща изложба?
- Рисувам неща, които предизвикват носталгия и ме умиляват, които са характерни за града, дори тези, които не ми харесват.
Кои Ви умиляват и кои не Ви харесват?
- Много често се получава комбинация между двете. Например скулптурата „Знаме на мира“ до Кукления театър. Имам много хубави детски спомени от нея, когато дъгата в нея беше във всички цветове и наоколо беше приветливо. Сега не изглежда по същия начин, не е приветливо. Вместо символ на мира и децата, сега сякаш илюстрира точно обратното. Наскоро забелязах, че дори са отрязали две от бронзовите цветенца от паметника.
Друго, което рисувам, са чешмите от Шишковата градинка, както ги помня, когато повече приличаха на чешмички. Нарисувах и банята, известна като „Гъбата“, през януари 2021 година, когато дори нямах представа, че ще правят нещо друго там и ще я съборят. В този квартал е минало цялото ми детство, банята се намира между двете ми училища.
Как изобразявате тези места от Варна - както ги помните или както Ви дразнят сега?
- Дъгата я нарисувах цветна, както си я спомням от детството си, както и чешмите, но банята е такава, каквато е вече в по-апокалиптичен вид. Това е израз и на моя яд, че се стигна дотук, защото според мен можеше нещо да се направи. (Нетдавна във Варна се проведоха протести срещу събарянето на „Гъбата“)
От натура ли рисувате, правите ли скици на място?
- Да, правя скици или снимки и ги комбинирам с моите спомени. Никога не е едно към едно с действителността.
Ще вложите ли послание във Вашата предстояща изложба за съхраняване на това, което все още можем да запазим в градския пейзаж?
- Разбира се, че влагам, но не мога да заема позицията, че само това е водещото. Този ад си личи, но предпочитам зрителят сам да прецени.
