Над 15 вида чайки се срещат по българското Черноморие, но един неспециалист може да различи два от тях – жълтокраката чайка, която масово е наричана гларус и речната чайка. Това съобщи за parallel43.bg орнитологът Ивайло Иванов. Той уточни, че чайките не са сред най-големите групи като брой видове в световен мащаб, срещат се около 50-55.
„През последните десетилетия, поради отнемане на естествените им местообитания – пустите морски брегове, които все повече се застрояват, някои видове чайки се превръщат в синантропен вид, т.е. вид, чието съществуване е свързано с човешката дейност и това в най-голяма степен важи за гларусите – най-масовият вид чайка по българското Черноморие, отбелязва Иванов. Той подчерта, че в момента е останала една единствена дива колония – на остров Свети Иван, която е обект на сериозни научни изследвания.
„При речната чайка нещата не стоят точно така. Този вид птици правят големи колонии основно в делтата на Дунав, по-малки гнездови групи има и по някои български язовири. По Черноморието се среща само по време на следразмножителния период и за зимуването. В момента тя е в такъв период и понякога на хората може да им се стори, че я срещат по често от брега, отколкото гларусите. През следразмножителния период речните чайки формират фамилни групи от птици, излюпени на едно и също място. Речните чайки също зимуват в града, но за разлика от гларусите те не навлизат толкова навътре и не влизат в пряк контакт с хората. Много голяма рядкост е да наблюдавате речна чайка по площада на Варна все още, в България те запазват дистанция, но има данни, че в други страни влизат по-близо до хората. У нас през следразмножителния период може да ги видите основно по крайбрежието, да търсят храна във водата или в прибойната зона. Срещат се също покрай рибарски лодки или тържища за риба, да се опитват да си откраднат рибка, и това всъщност са единствените места, на които си позволяват по-близък контакт с хората“, разказа Ивайло Иванов.
„Влизането в населените места, говори за по-голяма екологична пластичност на един вид, в случая това се отнася за гларуса. Той е по-адаптивният вид, който допълва менюто си с остатъци от човешката дейност. Освен рибояден, гларусът е и мършояден, устойчив е на подобен тип храна с високо съдържание на соли в нея. Не е рядкост по време на оран да бъде видян в нивите да търси различни червеи, ларви и дори мишки, които машините са извадили от почвата. Широкият хранителен спектър на жълтокраката чайка или гларусът е свързана и с доста по-големия и размер, колкото по-едра е една птица, тя има нужда от повече храна и се налага да разшири менюто си, за да оцелее“, отбеляза орнитологът.
Речните чайки предпочитат жива храна, това е основната им разлика с гларусите, допълни Иванов и поясни, че речните чайки се хранят предимно с дребни рибки и ракообразни.
„Чайките, в това число и гларусите, са колониални видове птици, въпреки че в населените места гларусите не са толкова компактна колония, колкото в дивата природа, поради физическата отдалеченост на гнездата им – те не са едно до друго, както е в естествената им среда, а едното е на покрива на една сграда, другото е на съседния покрив. Въпреки тези особености, някъде през април вече птиците започват да се подготвят да потомство – строят гнезда, снасят яйца. Най-често през май вече имаме новоизлюпени птици, възможни са малки вариации в зависимост от температурите през настоящата година. При речните чайки също горе долу в този диапазон се движи размножаването“, разказа орнитологът.
По отношение на миграцията Ивайло Иванов отбеляза, че гларусът или жълтокраката чайка е съвсем постоянен вид. „Скитания правят единствено младите птици, които не са полово зрели до третата си година. През този период те могат да се отдалечат доста от мястото, на което са родени, но след като влязат във фаза на размножаване и се закрепят, те обитават сравнително тесен периметър. Трябва нещо извънредно да се случи, като голямо застудяване, при което всичко да замръзне например, за да се преместят малко по на юг в търсене на храна и вода. Характерно за тях е, че те си избират такъв периметър за обитание, който целогодишно може да им осигури достатъчно храна и вода, за да оцелеят. При речните чайки нещата не стоят така. След края на размножителния период те започват скитания в търсене на храна и тогава се появяват по Черноморието. По варненското крайбрежие се срещат след края на юли“, отбеляза орнитологът.
„Чайките не са търпими към човешко присъствие в размножителния период, защото приемат човека като физическа заплаха за техните малки. Те са много добри и грижовни родители и стават агресивни, към всичко, което предизвиква подозрението им за физическото оцеляване на потомството им. Тогава започват „проблемите“ на жълтокраката чайка с хората, въпреки че тя не може да бъде опасна за тях – тя не е хищник, не вади очи, няма да пробие черепа на човек, няма да кацне върху някой и да опита да го кълве. Когато си поставят за цел да прогонят някого от своя периметър, и това е типично за всички колониални птици, те се събират на групи, започват да издават своя характерен звук, който при чайките се определя като грачене. Заедно с това летят ниско, като преминавайки над главата на субекта, който те са решили, че е заплаха, отделят екскременти, т.е. може да изхвърлят екскременти върху вас. Най-често птиците влизат в такъв тип „конфликт“, ако вие сте близо до гнездото и те ви приемат като заплаха за техните малки. Ако човек се приближи твърде много, може да последват удари. Чайката никога не подхожда към човека или към друг субект отпред, винаги атакува откъм гърба. Ако човек не й обърне внимание, следва един удар с тялото, но не и с клюн. Основният й мотив е да ви стресне и отдалечи от гнездото. Тя няма намерение да се опита да ви убие, тъй като е наясно, че по размер е доста по-малка от човека, освен това костите на чайките са кухи и това я прави доста лека. Основният мотив на такива „агресивни“ действия е да ви отдалечи от потомството си. Сходни тактики може да предприеме и ако ви идентифицира като източник на храна, т.е. ако носите в ръце нещо, с което тя разпознава, че може да се прехрани. Тогава те отново започват да правят тези ниски полети с идеята да ви стресират и да открадната храната, това е т.нар. пиратство, характерно за гларусите. В дивата природа гларусите прилагат тази тактика и върху някои по едри от тях птици, като например пеликани или корморани – атакуват ги като група и обикновено това ги плаши и излитайки те изпускат рибата, която са хванали и гларусите им я отмъкват. Подобно нещо никога не би направила речната чайка. Тя би откраднала рибка от лодка или тържище, където има голямо количество, но никога не би пресирала друга птица или човек, за да отнеме храната му“, разказа Ивайло Иванов.
Той коментира, че през последните години е възможно да се наблюдават отклонения от обичайните навици на чайките, които са свързани с интензифицирането на строителството. „Когато се появи строеж, те престават да използват периметъра наоколо, първо заради засиленото човешко присъствие, а и защото видовата им особеност ги привлича да гнездят на по-ниски места, в моята практика ми се е случвало да наблюдавам дори гнездо, направено в беседка в града, високите сгради не са естествена среда за тях. Има един доста критичен период в живота на чайките, който продължава 4-5 дни. Той е свързан с първите опити за летене на младите птици. В естествената среда те се случват от ниско – тъй като гнездата са били в пясъка или по скалите, но урбанизацията ги принуждава да направят първите си полети от доста по-високи изходни точки, каквито са покривите на сградите. Поради тази причина не малко от младите птици се озовават на земята, без да могат да литнат или да се върнат в гнездото. Този период е критичен за тях, те не се хранят и не пият вода, докато не успеят да направят първия си сигурен полет. Както казах чайките са доста грижовни родители и ревностно пазят малките дори при тези първи неуспешни опити за летене, но често се случва малките да попаднат под колелата на автомобил или да бъдат наранени от хората по друг начин“, поясни орнитологът.
Той отбеляза и една негативна тенденция, която наблюдава през последните години, че хората не проявяват никаква толерантност към чайките. „Когато ги видят пред автомобилите си, кацнали да вземат нещо за храна, не намаляват скоростта. Тази година ми направи особено впечатление, че срещам доста чайки, пострадали от удар с автомобил. Според мен хората с течение на времето трябва да се научат да живеят с гларусите и да бъдат по-толерантни към тях, все пак ние живеем заедно и на практика човекът е този, който е навлязъл в техните местообитания, застроявайки дивата природа и принуждавайки ги да се адаптират към нов начин на живот“, обобщи Иванов.
