Някога Петър Увалиев, големият нашият писател, журналист и интелектуалец, от микрофона на радио ББС Лондон обясняваше, че богатството на книжовния ни език е толкова голямо, че то не предполага българинът да е прост. Защото в неговата цялост се е събрало огромното многообразие на една езиковедческа традиция, дошла от дълбините на вековете. Именно за това богатство разказва в своята „История на българский езикъ“ професор Беньо Цонев, чиято книга отново бе представена във фототипен вид на книжния пазар от варненското издателство „МС“.

Всъщност това е първият том на замислената от проф. Цонев многотомна история на българския език, който излиза през далечната 1919 г. Многобройните му езиковотворчески и диалектоложки изследвания са събрани и издадени след смъртта му от ученици и колеги като вторият и третият том на „Историята“ излизат под ръководството на езиковеда Стефан Младенов.

По страниците на своя капитален труд проф. Беньо Цонев, един от основателите на българската филологическа мисъл, ни връща назад в столетията, за да ни обясни в предговора, че томът включва три основни части – езикът, в контекста на другите балкански езици, принципите, които са заложени в изграждането му и не на последно място – произходът и развитието му през вековете. Затова обемистото книжовно томче е интересно не само за специалисти филолози, но и за всички, които днес все още милеят за развитието на родния език.
С ухо на изследовател, професорът се вслушва в дошлите до нас звуци, които строят родния език. Убедително ни реди граматическия слог на запазените писмени паметници от старобългарския, среднобългарския и новобългарския език, за да ни въведе увлекателно в онази магия, съградила родното ни слово.

А кой е проф. Беньо Цонев? Роден на 12 януари 1863 г. в Ловеч, завършва прогимназия в родния си град през 1876 г., след което продължава да учи в класическата гимназия в Загреб, приключвайки я с отличен успех. След това работи в Петропавловската духовна семинария край Лясковец, а през 1886 г. учи славистика в университетите във Виена и Лайпциг, за да слуша лекциите на известни европейски учени в тази област. Завършва с докторат по славистика, романистика и философия в Лайпциг.
След завръщането си в София, чете лекции във Висшето училище (днес СУ „Климент Охридски“ - б.р.) и в Софийската държавна гимназия. От 1895 г. е професор в Катедрата по български език. Декан е на Историко-философския факултет, а през учебната 1910-1911 г. е ректор на висшето учебно заведение. С университета е свързана основната му научна и преподавателска работа. Беньо Цонев чете лекции главно по история на българския език и по диалектология. Член е на бившето Книжовно дружество от 1892 г. и действащ член на БАН от 1900 г.

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.