Тази седмица магазините в моловете у нас отново са достъпни за клиентите си. Какъв е начинът, по който моловете променят културата на поведение и потребление? Как става ценообразуването във и извън тях? Как иновациите променят света на търговията? Какви са методите, които моловете и големите магазини прилагат, за да ни накарат да похарчим повече? Как да се предпазим от излишното пазаруване?
Проф. Катя Владимирова коментира темата в "Нашият ден" по БНР.
"Обикновено младите хора са склонни да пазаруват повече. Ако продажбата е съгласувана с голямо внимание към клиента, с комплименти към него, със сърдечни препоръки, тогава и по-възрастните се поддават на внушения. Възрастните помнят и другото обслужване, когато имаше ограничен брой стоки... И сега едно по-голямо внимание от страна на продавачите към тях би ги накарало по-лесно да купуват. Това е психологическият метод – той е много важен в продаването."
Активната роля би следвало да принадлежи на продавача
"Продавачите все още са твърде различни – зависи къде са и какво продават и кои са им главните клиенти. Има различни поведения сред продавачите."
Факторът цена
"Тези, които не знаят цената на парите, лесно купуват. Тези, които имат по-голям бюджет или друг им дава парите, по-лесно харчат. Тези, които имат по-ограничен бюджет, обикновено са по-внимателни. Може би с възрастта човек става опитен в тези взаимоотношения."
Търговски хватки – продукти примамки
"Много е важно поведението на продавача. Изключително важно е да предразположи купувача, да намери към него индивидуален подход. Влияят много неща – и култура, и възпитание, и опит. На съвременния етап се изискват много качества от продавачите. Отмина отдавна епохата, когато продавачите предопределяха сделката. Сега са купувачите насреща. Ролята на продавача все още се подценява дори от самите работодатели."
Култура на потреблението
"Първо, човек трябва да бъде по-информиран, да има сравнителен подход. След това да преценява качеството. Много е важна и информацията, която подава продавачът. Той трябва да се опита да усети купувача и да може да го насочва към покупката. Купувачите са много различни. Има такива, които са много прецизни, предварително се информират за стоката и за разликата в различните магазини. Продавачите трябва да насочват купувачите много умело, защото може да има обратна реакция от клиента, когато е твърде много насочван..."
“Молът е като пластилин, моделиран от потребителите. Той няма едни и същи характеристики“, допълва доц. Зорница Йорданова, преподавател в УНСС.
“Във всяка страна в зависимост от потреблението, в зависимост от хората, в зависимост от културата на потребителите, той всъщност бива видоизменен. В САЩ моловете са един вид, в Дубай са съвсем различни, в Европа в голяма част от страните дори липсват молове.
Поради простата причина, че обикновено молът е една алтернатива за място, където се събират хората. Той не е само мода, не е само магазини. Всъщност това са и тенденциите, в които се движи целият сектор.“
“Искам да подчертая, че този сегмент от икономическа и бизнес перспектива, не искам да използвам силната дума – “залязване“ и “залез“, но всъщност той в последните няколко години все повече намалява своята икономическа стойност за потребителите, защото, особено в България, все повече се появиха и други алтернативи за младите хора. Парковете се пълнят, има най-различни форми и това е сигнал за моловете, че те трябва да започнат да се променят и те вече го правят.“
Как се променят
“Не мога да кажа конкретно и само за българските молове, защото това са световни тенденции. Доколкото преди молът се схващаше като място, където човек може само да пазарува, това вече не е така. Много често моловете са притегателна сила за тинейджърите, но не за да ходят по витрините, а заради най-различни изложби, събития. Все повече моловете имат много по-големи места за забавления.
Тенденциите са точно тези, въпреки цялата пандемия и осигуряване на защитност и сигурност за потребителите и посетителите им, те трябва да останат да бъдат притегателна сила, място, където човек може да отиде да се срещне с приятели“, подчертава доц. Йорданова.
