На книжния пазар вече е романът на 27-годишния Стелиян Анастасов от Белослав - "Пролет в Исландия". Това не е дебютна творба за младия писател, но е първата му издадена. Споделя, че пътят към това романът му да види бял свят не е бил никак лесен, но за него е важна обратната връзка от читателите.
От 12 години Стелиян Анастасов се занимава с танци и това го провокира да търси свободата на изразяване във всички форми на изкуството. Не прави изключение и литературата. Казва че пише своите книги бързо, сякаш историите се леят и самите те го водят.
Повече за "Пролет в Исландия" и творческите си полети в различните форми на изкуството разказа Стелиян Анастасов в интервю за parallel43.bg.
Може да намерите книгата на Стелиян Анастасов "Пролет в Исландия" в книжарници "Вики" във Варна - на бул. "Чаталджа" 85 и в кв. "Младост" до МЦ "Санита" или да я поръчате директно от автора.
- Стелиян, разкажете повече за новата си книга "Пролет в Исландия"?
- "Пролет в Исландия" всъщност е втората книга, която пиша, но първата, която издавам. Спомням си, че в III - IV клас спечелих награди по литература в родния си град. След това често пишех по някой друг стих, но си бях обещал да напиша книга след време. Това се случи, когато бях 17-18 –годишен, довърших я на 24. Заглавието й е "Безвремие" и я определям като романтична автобиография, но тя така и не стигна до широката публика.
"Пролет в Исландия" написах за отрицателно време. Разказва се за един учител по философия. Историята започва, когато всичко в неговия живот е цветущо. Случват се обаче доста лоши неща, които променят битието му кардинално. След това той пада духом, , но разбира, че около нас има хора, които живеят в много по-тежки условия, но трябва да попаднем в подобна на тяхната ситуация, за да го осъзнаем.
- Какво Ви вдъхнови за този сюжет?
- Като по-малък четях доста романтични книги, гледах романтични филми, харесваха ми много. По-късно осъзнах, че когато всичко е идеално, това не е истинският живот, не са истинските емоции, които хората изпитват, в едно житие не всичко е перфектно. Когато срещнем успял човек ние му се възхищаваме или му завиждаме, но не знаем през какво всъщност е преминал, за да стигне до своя успех. Водещи за мен са емоциите. 12 години се занимавах с танци. Съсредоточих се върху създаването на метод за естетическа танцова експресия, която изучава емоциите, тяхната градация, това как тялото чисто физически, без да е преиграно, без да е поставено предварително, може да излъчи тези емоции. Започнах от хип хоп,преминах през доста стилове в танците.Според мен те по скоро поставят ограничения, вместо да дават свобода, тъй като всеки работи в своята сфера, било то балет, народни танци или хип хоп, но никой не успява да погледне тялото като цяло, което е уникално за всеки човек и е негово изразно средство. В повечето случаи целта е да ни научат на някаква техника в танца, но така се изгубва личният елемент, а той трябва да е водещ. Ти си човекът, който танцува, това трябва да е твоят танц, да изразява твоя Аз. Ако 50 човека в една зала танцуват по един и същ начин, всъщност никой от тях не танцува истински, тъй като не изразява себе си и емоциите, които го вълнуват. От там идва и моето вдъхновение - било то в писането или в танцовото изкуство... За мен водещият фактор е намирането на начин да изкажа моите лични емоции, усещания и разбирания под формата на творба - била тя визуална или писмена, така че тя да даде начало на нов живот който да говори сам за себе си.
Снимка: Венета Паунова
- Позволявате ли си тази свобода, за която казвате, че търсите в танца, да Ви води и в литературата?
- Да! Мога да напиша книга от 200 страници за една седмица без проблем. Сега пиша още една книга, която ще е по-голяма. Всеки има различен начин на работа. Аз когато седна да пиша нямам предварителен план в главата си. Имам идея за какво искам да се разказва и се оставям да ме води самата история и емоциите, които изпитвам докато я пиша.
В началото пиша чернова, в която развивам историята. След това се връщам отначало, глава по глава, за да я доразвия, да я „украся“, както обичам да казвам, слагам й „подправки“, за да добие тя точния „вкус“. Оставям доста „работа“ и за хората, които четат, не им поднасям готови отговори и внушения. Нямам стремеж всичко да е ясно и еднопосочно.
- Кое от двете изкуства – литературата или танца, Ви помага по-добре да изразите себе си?
- В живота си досега, при заниманията си с танци, съм се учил как да боравя максимално добре с тялото си, но както знаем, човешкото тяло има своите ограничения поради физически норми. Умът и полетът на мисълта и фантазията при писането излизат от тези физически норми.
- Какво мислят Вашите приятели за книгите, които пишете?
- До момента само една моя приятелка е чела новата ми книга и не спести критики към някои моменти в нея. Тя недоумяваше как моят герой се възстановява толкова бързо, след подобна трагедия. Според нея това е невъзможно в реалността. Но все пак искам да обърна внимание върху това, че персонажът в моята книга е учител по философия. Аз самият много харесвам философията, чета доста. Смятам, че тя дава това разбиране за живота – когато стигнеш повратна точка в живота си, твой е изборът дали да страдаш или да приемеш, това което се е случило и да продължиш. Нещата са такива каквито са. Ако няма лоши, няма да има и добри моменти. За да оценим нещо хубаво, трябва да се случи и нещо лошо.
- Кои са Вашите любими автори и книги? „Открадвате“ ли си по нещо от техните похвати при писане или по-скоро четете за отмора или за да научите нещо ново?
- Художествена литература напоследък не чета. Чел съм Никълъс Спаркс и той много ми харесва и вероятно е повлиял върху стила ми, но напоследък чета основно философия и естетика, за да разбира възприятията на изкуството. Когато пиша успявам да изживея пълноценно историята, което не ми се случва, когато чета. Понякога дори самият аз се изненадвам какво ще последва в историята докато пиша. Аз не съм автор, който сяда и си казва ето сега ще напиша книга. По скоро си казвам – сядам да наблюдавам от трета гледна точка историята. Все едно тя се случва пред мен и аз я наблюдавам. Не възприемам себе си като писател, по скоро наблюдавам персонажите - какво ще се случи с тях и как ще се развие историята им.
- Интересувате ли се как хората ще погледнат на Вашата история? Как ще я възприемат, какви отзиви ще получите за книгата си?
- Разбира се... Възможно е на някои историята да им стори много тежка, на други прекалено романтична, разбира се, че няма да се хареса на всички. Ако обаче има хора, на които моят начин на писане, който е малко по-директен, им допадне, това ще ме мотивира да продължа да пиша. В момента съм напът да напиша новата си книга, почти е готова. При нея действам по-бавно обаче. Когато пишеш една-втора-трета книга, но никой не вижда това, което правиш, когато нямаш обратна връзка не е толкова мотивиращо, превръща се в самоцел. Не става въпрос за това, че искам да изкарвам пари с книгите си, не мисля за материалното на този етап, но ми липсва обратната връзка от хората за моето творчество – да разбера кое им харесва, кое не им харесва, защо и как. Фактът, че някой се интересува от моите книги, че е отделил време, за да ги прочете, ще ме накара да продължа да пиша.
- Трудно ли се случи този процес с издаването, знам че не е толкова любимо на творците, когато трябва да се занимават с намирането на издателства и средства? Споменахте, че имате и една неиздадена книга...
- Написването беше най-лесната част... Никак не е лесно да намериш издателство, повечето разбира се в началото те отхвърлят.
- Какво Ви мотивира да не се откажете?
- За мен писането е търсене на емоции. Същото е и танцът за мен. Когато в София преподавах естетика на танцовия експресионизъм, от който никой не се интересуваше, повечето хора искаха просто да се научат да танцуват, ако може за две седмици. Това което правя не е комерсиално, правя го, за да разбера повече за себе си, за емоциите, които изпитам и да ги излея под някаква форма, било то чрез танц или чрез писане. Започнах да наблюдавам хората, начина по който се изразяват, по който жестикулират. Начина по който съжителстват реално... С танците си, както и с литературата, се стремя към реализъм. Контемпорари е много красива форма на танц, но всъщност доста преекспонира детайлите. Аз търся проявлението на чувствата на всеки един човек, а то е строго индивидуално. Това, което ни прави уникални е, че изразяваме чувствата си по различен начин. Човек на първо място трябва да разбере своята изразност и това е първата степен от започването да танцуваш, да разбереш как функционират твоите емоции, защото те са уникални.
- Какво искате да кажете на хората, които ще посегнат към Вашата книга, какво да очакват?
- Тя е за хората, които търсят нещо романтично, свят, в който не всичко е прекрасно, но всеки намира своя път. Пътят понякога е стръмен, но точно заради това е красив. В повечето случаи се нуждаем от време, за да осъзнаем това, което ни се случва и да разберем, че трудностите по пътя ни правят живота по хубав.
