Италиански химици от университета в Пиза отвориха още една врата към миналото, като се заеха с "археологията на миризмите". Те са използвали иновативна техника и най-щадящи методи, без напълно отваряне на контейнери и засягане на съдържанието, за да определят компонентите на миризмата в петдесет вази и амфори в 3500-годишната гробница на архитекта Ча и съпругата му Мерит, най-пълното некралско древно погребение, открито някога в Египет. Гробницата е открита непокътната през 1906 г. в некропола Дейр ел-Медина, близо до Луксор, а делвите оттам не са отваряни оттогава, запазвайки миризмите на храна и тамян. Днес уникалните артифакти се съхраняват в Египетския музей в Торино, съобщи списанието „.Journal of Archaeological Science”.
Трябва да се отбележи, че намирането на гробницата на Ча и Мерит е една от повратните точки за египтологията. Тази находка остава и до ден днешен най-пълното некралско древно погребение, намирано някога в Египет и разкрива важна информация за това как древните египтяни са се отнасяли към сановниците извън семейството на фараона след смъртта.
На какво обаче са се натъкнали изследователите в амфорите? В допълнение към козметиката и тамян, те са открили храна, с която са били снабдени мъртвите за тяхното задгробно пътуване - например, сушена риба, както и наличието на летливи съединения, характерни за ферментацията на зърнени култури, което се свързва с ечемиченото брашно или дори с бирата.
„Нашето изследване показа възможността за използване на най-модерни технологии директно в музеите за получаване на важна информация за множество предмети по бърз и напълно неразрушителен начин, без разтворители“, обяснява Илария Дегано, един от авторите на проучването.
И това не е първият път, когато ароматните съединения разкриват важна информация за древен Египет. През 2014 г. австралийски и британски изследователи успяха да извлекат летливи молекули от 5000-6300-годишни ленени превръзки, използвани за увиване на телата на починалите в най-ранните известни египетски погребения. Съставът на тези молекули позволява да се потвърди наличието на балсамиращи агенти с антибактериални свойства в тези превръзки и това показва, че египтяните са експериментирали с мумифициране около 1500 години по-рано, отколкото се смяташе досега.
