Освен Международен ден на приятелството 9 юни е и Международен ден на архивите. На 9 юни в цял свят професионалистите архивисти обединяват гласовете си, за да покажат всъщност защо е толкова важно да се подпомагат архивите и професията архивист.
По време на Международния конгрес на архивите във Виена през 2004 г. двете хиляди участници приеха резолюция, която постави пред Обединените нации искането да се учреди международен ден на архивите.
Отделни страни вече имаха свой национален ден на архивите, за да покажат пред обществеността и управляващите, значението на архивите.
Важно е да се напомни, че архивите са документи, създадени, получени и запазени като доказателство и информация на дадена институция или личност, в изпълнение на правни задължения или осъществяване на своята работа.
Архивни документи са документите, които се съхраняват от онези, които ги създават, наследяват или от съответна архивна институция, предвид тяхната правна стойност или историческо значение.
Темата коментира в “Нашият ден“ по БНР доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“.
Клише е, че архивите са паметта на нацията. Обикновено в широкото разбиране за архиви се включват само стари документи, архивите съхраняват основно такива.
Може би трябва да се каже, че те съхраняват и нови документи. По закон има 20-годишен срок на съхранение на документите в институциите и тези от тях, които подлежат на постоянно запазване след изтичане на този 20-годишен срок, всъщност се предават в Държавните архиви.
При нас има и не толкова стари документи. Имаме и документи от XIV век насам, но имаме и по-нови документи с давност 20 години.
Всъщност това е начинът след 50, след 100 години изследователи, журналисти, историци да реконструират днешната реалност през тези документи.
Архивите, освен пазители на паметта за миналото, по някакъв начин са пазители и на паметта за настоящето. Доколкото в този динамичен свят настоящето много скоро се превръща в минало.
Изправени сме пред друго предизвикателство. В последните няколко години традиционните хартиени документи отстъпват място на електронните. Пред нас стои задачата да бъдат запазени тези електрони документи в непроменен вид, във вида, в който са създадени от институциите и от личностите и да бъдат предадени на следващите поколения. Това е едно голямо предизвикателство пред световната архивистика.
Що се отнася до архивите на бившата Държавна сигурност това беше уредено с едни закон за отваряне на досиетата, който беше полезен.
С който целия масив на Държавна сигурност, това е някъде около 12 линейни километра, в архивистиката така се мерят обемите, в линейни метри, след това в километри хартия, всъщност беше разсекретена и й беше даден публичен достъп.
Струва ми се, че този закон свърши работа. Според мен бъдещето на този документален масив е именно в системата на Държавните архиви.
Трябва бъдещото Народно събрание да реши какво точно да прави с този масив и със самата Комисия по досиетата.
Моето мнение е, че такава комисия би трябвало да продължи да съществува под някаква форма, но тя да не бъде обвързана с документалния масив, който в крайна сметка е част от Националния архивен фонд.
Чуйте Михаил Груев в звуковия файл.
