- Как се чувстваш в новата си група Nervosa? тя е с много висока репутация и изключително популярна в метъл средите.
- Забавно ми е, искрено се забавлявам. Този стил е нов за мен, технически мога да го свиря, но не съм "в него", няма да си пусна да слушам траш или дет метъл, просто предпочитам други стилове. Водещият критерий обаче е, да ми е забавно, така се чувствам добре и си върша работата.
- Тоест първите няколко месеца вървят перфектно?
- Засега е супер, нямаме забележки!
- Вече си записала партиите за новия албум на Nervosa, какво може да разкажеш за него?
- Имах много малко време за този нов албум - само 5 дни в студиото. Това бяха съвсем нови песни, които не съм чувала. Пратиха ми демо версии или някакви китари и трябваше да се справям сама. Ако трябва да съм честна, в момента даже не си спомням песните, защото всичко стана изключително бързо и нямах време да ги запомня. Тонрежисьорът ми казва: "Песен №1"! Влизам, чувам първата една минута или първия куплет, мислим с тонрежисьора и бам! - записвам. Просто няма как да 10 дни да запомня 13 нови парчета и да ги запиша за 5 дни. Беше доста инфарктно и това, което успях да направя, е просто да свиря така, както се свири в този стил.
- В момента Nervosa е повече европейска, отколкото южноамериканска група. Как се отразява това на новите ви композиции?
- Не, не мисля, че това има значение. Да не говорим, че Прика - основателката на групата, от години живее в Европа. Това, че е тук, улеснява контактите с лейбъла, свиренето, защото голяма част от турнетата и фестивалите са в Европа. Когато правиш турне в Южна Америка - отиваш там за месец, турнето минава и се прибираш в Европа. Реално се води бразилска група, но вече много от нещата са се изместили към Европа.
- Лесно ли се сработи с новите си колежки? За какво спорите най-често?
- Не са класическите жени, ако мога така да го кажа. На тях им личи, че са "расли" в този стил. Отношенията са по-различни, не е типичното мадамско, дето се влачим по някакви мъже и всеки си мисли, че сме гаджетата на китариста.
- Няма го лигавенето?
- Няма го, защото си на пътя и обстоятелствата, в които си поставен, не ти дават да се лигавиш. Ако започнеш да мрънкаш за това в какъв хотел спиш и какво ядеш, нямаш шанс да оцелееш. Разбираме се!!! Нямаме никакви дрязги, а музикално,.. когато се разбираш с някого чисто човешки, останалото идва от само себе си.
- Работите с една от най-сериозните компании в издаването на метъл музика. Трудно или лесно е с "Napalm Records", записи, продуциране, миксиране?
- Трудно ми е да отговоря, отново защото нямам опит. Албумът е миксиран, всичко е записано, но аз наистина участвах само 5 дни в целия процес. Тоест дали записвам 5 дни в България с позната банда или не, няма особена разлика. Тепърва ще разбирам каква е разликата, все още съм много прохождаща в тези неща.
- Какво ти струваше пътуването от началото, когато за първи път хвана палките, до Nervosa? Мнозина си мислят, че животът на музиканта е светлини, аплодисменти и фенове...
- О, не! Положението не е чака-рака. За да стигнеш някъде и хората да чуят за теб,.. ти си като айсберг, по-голямата част не се вижда, работата, която си свършил, е невидима. Стигнах супер непредвидимо. Започнах да свиря на барабани, защото ми беше забавно. За мен това е много ключово - забавлението е много важна част от това, което правя, защото иначе за мен няма смисъл. От малка исках да блъскам, бия, всички мебели бяха "убити". Започнах да свиря, когато бях на 15 години, уроци един път седмично, нищо сериозно, въпреки че винаги съм го искала. Станах 12-и клас и Бонзи от Odd Crew, който ми беше учител, ми зададе въпроса: Ти какво ще правиш сега?
Аз не знаех, чудех се дали да не следвам нещо в Софийския университет, и той ми даде идеята да опитам в Консерваторията. Според него материалът не е толкова обемен и за няколкото месеца, които имам, мога да се справя. Всичко стана малко на шега, но влязох. В началото беше странно, защото попаднах сред хора, които са свирили години повече от мен, а аз влязох с уроци един път седмично и се озовах сред хора, чиито цял живот е музикален, а аз нямам представа какво правя. Седнах си на д-то, почнах да свиря, започнаха да се появяват банди. След това дойде пандемията и нямаше какво да се прави. Тогава един приятел ми писа, че има онлайн конкурс за жени-барабанисти "Hit Like A Girl", и попита защо не си пусна едно клипче. Взех, че го направих и се класирах на трето място… И след това колелото се завъртя. Излязох извън пространството на родната сцена, говорим като онлайн пространство, разбира се. След това мина известно време, докато получа съобщението в Инстаграм. Не е магия, аз съм свирила много, но да съм предвиждала, че нещата ще се случат точно по начин - в никакъв случай! Трябва да правиш това, което зависи от теб - в случая да се "покажеш" в социалните мрежи и да ги използваш като средство за работа, и евентуално зайчето ще изскочи от ръкава.
- Преподаваш уроци по ударни на различни хора - от деца до възрастни. Какво ти дава тази работа и каква е разликата в подхода, когато си с деца и когато си с възрастни?
- Трябва да имаш различен подход, защото... предпочитам да работя с деца, защото е по-лесно. Не смятам, че е добре децата да започват с барабаните, когато са много малки, заради шума, а и заради това, че не мога да ги сложа на нормални барабани - те не могат да стигнат пода, когато са на стола. Децата, с които работя, са от 10-годишни нагоре. С децата е по-лесно, защото можеш да ги моделираш. Те възприемат света по различен начин, при тийнейджърите всеки ден е бунт срещу нещо различно. Интересно е, защото когато ги предизвикаш, те сами започват да мисля и правят някакви неща, не защото ти си има казал, а защото те така искат. Изключително забавно е и прогресът е много по-различен от този при възрастните, които много повече ги е срам, страхуват се, по-закостенели са. Разбира се, има огромна разлика от човек до човек. Кефя се на всичките ми ученици от всички възрасти, но при децата начинът на научаване е по-лесен.
- Как събития като "Sofia Drum Fest" помагат за младите хора да се захванат с ударните инструменти?
- Значението на този фестивал е много голямо за музикалната общност в България изобщо, нищо че става дума само за барабани. Идват всякакви колеги , които свирят на различни инструменти и това е много хубаво, защото те ти казват различни неща, които те карат да се замислиш. Така че този фест има много голямо значение за цялата музикална сцена у нас. Този фестивал е млад и нямам много наблюдения за това как влияе на децата и младите, но наистина има много деца и подрастващи, които идват. И мисля, че децата най-много се кефят на барабаните, просто защото изглеждат най-забавно и издават най-много шум. Барабанът е играчка, те много лесно го асоциират с игра и много лесно могат само с няколко урока да възпроизведат елементарен бийт или дори да изсвирят цяло парче на AC/DC. Не казвам, че всичко е елементарно, просто те много лесно запомнят структурата и се забавляват, виждайки собствения си прогрес.
Фестът сплотява барабанистката общност, дава възможност за запознаване с различни хора, обмяна на опит. Не е важно само да видиш участниците и менторите, а и останалите хора, които ще дойдат, защото се запознаваш с нови барабанисти, създаваш си нови контакти...
- Какъв тип музикант си? Дисциплиниран или предпочиташ да импровизираш?
- Дисциплиниран, но като нож с две остриета. А ако свиря нещо, бъди сигурен, че то е било репетирано. Импровизациите не са ми сила и в стиловете, които слушам, няма чак толкова много място за импровизация, защото си вързан с всички останали музиканти и с метронома, и всичко - удар по удар, си е наизустено. Предпочитам отрепетирания подход, за мен той работи, може би съм по-стеснителна като импровизиране.
- Участвала си в няколко български групи. С какво допринесе всяка от тях за професионалното ти развитие?
- О, всяка една група е оставила супер дълбок отпечатък и е била много правилна за момента, в който съм се намирала. Срещала съм хора, които много са ми помогнали да израсна музикално - китаристите, басистите и певците, които са били в бандите много ме развиха както като музикант, така и като барабанист, защото трябваше непрекъснато да се предизвиквам да свиря технически нови неща и така начинът ми на мислене израстваше и започнах наистина да виждам свиренето като музикално, а не само като техническо препятствие. И с годините, колкото повече човек помъдрява, толкова по-пълно и плътно някак си разбира музиката в нейния цялостен смисъл.
- Ако всяка група е била стъпало в твоето развитие, може и да се каже, че Nervosa са две стъпала?
- Технически ли?
- И технически, и музикално.
- Ментално погледнато, е двойно стъпало. Не толкова технически, въпреки че някои неща са ми много трудни, но аз знам как стоят нещата технически. Ментално обаче от малката местна сцена, на която съм свирила, да изляза на друга голяма сцена в друга държава, където не познавам никого и има толкова много хора пред мен, които са платили пари... трябва да си свърша много добре работата! Стъпалото наистина е ментално. След 2 месеца ще свирим на Wacken! Аз съм фен! За мен Wacken e... супер як фестивал, за който бих си платила билет, ако мога да се докопам, защото те свършват в същия ден, и бих отишла с най-голям кеф. И сега изведнъж - ще трябва да свиря там! Няма да припадна, но вълнението ще е изключително огромно и ще го осъзная след това. Няма да си спомням концерта - тези 40 минути ще ги пропусна, просто толкова адреналин ще ме тресе.
- Ако националната музикална академия предлага обучение по метъл, отново ли щеше да завършиш поп и джаз ударни инструменти?
- Детското в мен веднага би избрало метъл, ако се учеше рок и метъл. Но рационално и това, което виждам с годините, много полезно е, че съм била в тотално различни стилове, защото с хората, които са ми преподавали, сме говорили за музика. Това са много опитни преподаватели, най-вече професор Христо Йоцов, който ми беше личният преподавател. Аз съм му страшно благодарна, защото той хвана едно хлапе, което искаше само рок и метъл, и в началото не се харесвахме. След това обаче много си допаднахме, защото започнах да го питам за неща не от рода на: "Професоре, как да си държа дясната ръка?" Бях човек на 20 години, който свири от около 5 години. Той няма как да ми промени техниката, а и няма нужда, ако тя работи. Ние изобщо не сме си говорили за такива неща. Той ми казваше да слушам музика, но да я слушам и да разбирам какво става. Ти, когато имаш идеята как функционира музиката, няма значение какво искаш да свириш, стига тя да ти харесва. Всяка музика има едни допирни точки, едни основи, които са общо важещи като принципи, и твоето разбиране и светоусещане може да се приложи там, стига да знаеш как, по умния начин.
Досегът ми с проф Йоцов ме промени по начина, по който слушам музика, защото се запалих да свиря, защото слушах музика.
- През 2019 г. печелиш трето място на конкурса "Hit Like A Girl" във възрастовата категория 18-39-годишни, която вероятно е с най-голяма конкуренция. Какво ново научи за себе си по време на този конкурс?
- Това, което най-много ме изненада, бе българската подкрепа. Конкурсът имаше няколко етапа и чак на финала те оценява жури. За да стигнеш до там обаче, има няколко етапа, включително и местен вот. Аз бях изумена как, споделяйки една снимка и клипче, беше достатъчно за подкрепата на всички хора, които съм имала в социалните мрежи. Тази подкрепа ме заля по много позитивен начин и ми помогна да стигна до финала. Подкрепата на хора, които познавам и много, които не познавам, само защото съм от нашата малка държава, реално ми гарантира мястото на финала. Това беше абсолютно прекрасна изненада за мен.
Какво съм научила? Ти се учиш постоянно, но тогава от самия процес на правене на такъв тип Ютуб-клипчета, разработки на поп песни или кавъри, започнах да се уча как се прави и как да го прилагам. За жалост, сега нямам толкова време за тези клипчета, изключително много искам, даже имам списък какво да направя, но в момента трябва се концентрирам с Nervosa, преди да се отпусна и да си върша работата вкъщи.
- Каква е ролята на социалните мрежи и на онлайн музикалните платформи в момента за развитието на една група?
- Огромна! Принципи, които са важели преди 10 години, вече не важат, а след пандемията - никакъв шанс. Ако не съществуваш в онлайн пространството, за жалост, теб те няма на музикалната карта. Това е моето мнение, защото преди няколко дни бях на фестивал в Белгия само с траш банди. Запознах се хора, 40 години по-големи от мен, които са виждали и 2, и 200. Впоследствие, аз като млад човек, който стои на телефона си, ги проверих в социалните мрежи. Те имат изключително малко присъствие там, но са си извоювали тяхната слава и място на сцената по друг начин преди много години. Така че в момента името работи за тях, но и публиката им е от малко по-различна категория и генерация. За по-младите наистина мисля, че е много важно да съществуваме на музикалната карта, защото аз нямаше да имам нито една възможност, ако не бях показала едно клипче, защото колкото и да си добър, ако си седиш в мазето, няма кой да те чуе, няма кой да те покани да свириш или да записваш. Много неща са от значение. За жалост фокусът много се измества от музиката, което е пак нож с две остриета, защото в момента си гледаме последователите, гледаме кой как се е облякъл, кой какво си е купил, а кой как свири е друг въпрос. Инстаграм е пълен с момичета по потници и полички, които се опитват да свирят. Те имат по половин милион последователи, те изкарват пари по този начин. Пак казвам, те ги изкарват с труд - изсвирили са си нещата, но не са на някакво особено високо техническо ниво. Те не свирят на живо, имат само онлайн присъствие. Визията печели, за сметка на музиката, това е положението.
- Това е доста тъжно, нали?
- Тъжно е, но то никога не е било честно. Те си имат своето място в музикалното пространство. От друга страна, ако всички са на турне, кой ще кача клипчета? Никога не е било особено честно - винаги визията е била важна, моментът е бил важен, шансът,.. защото има много по-добри групи от Metallica и всички други, които се сещаш, но в дадения момент тези хора са имали шанс, познавали са правилните хора, били са на точното място, направили са нещо и то е гръмнало. Не може да се мерим кой е по-добър, такъв критерий няма. Това е субективно, по-добър в какво? Скорост, техника, възприятие? Моята музика е по-добра от твоята, как разбра? Това е светоусещане.
- Ще свирите ли в България?
- Трябва! В момента с присъствието на гъркини в групата, а те досега не са свирили там, вече има букнат концерт, така че със сигурност и в България ще се случи, но за конкретни дати нямам яснота. Аз винаги с гордост обявявам, че съм от България. Понеже трябва да излизам с черни дрехи, такъв е стилът, съм си купила тениска с шевици, с която смятам да изляза на Wacken. Искам хората да научат за България, защото бях изправена пред много интересен разговор, който ме натъжи. Помолиха ме да посоча някой известен музикант от България и аз казвам Лили Иванова, но тя съществува за Източния блок. Опитах се да се сетя за нещо, което в момента повече хора биха познавали, и не можах да кажа такъв изпълнител, въпреки цялата ми любов към Jeremy?, Odd Crew... Те не са познати толкова много конкретно на хората, с които съм си говорила. Аз няма да съм човекът, който ще бъде най-известен. Аз съм барабанист, нашето поприще е по-различно, но искам България да попадне на музикалната карта и да си говорим за хората, които могат и свирят добре. Това, което гледам в момента по фестивали, Боже, в България има толкова добри групи, но просто заради липса на шанс или нещо друго все още не са на тая карта.
- Ти вече започна да трасираш пътечката, което е добре!
- Нека сме колкото може повече!
www.lyutskanov.co.uk
26 май 2023, 12:48 Екип на Паралел 43
