Ново проучване поставя под съмнение предишни изследвания, сравняващи перките и формите на тялото на двата вида
Учени признаха, че все още не може да се каже как е изглеждал Мегалодонът – най-голямата акула, живяла някога.
Досега от тези гигантски същества, изчезнали от океаните преди 3,6 млн. години, са открити само вкаменени зъби и прешлени. На базата на техните размери, експерти заключиха, че Мегалодонът е достигал дължина до 65 фута. За сравнение, голяма бяла акула може да бъде дълга до 20 фута, но обикновено е около 15, писа британския вестник „Индипендънт”.
Мегалодонът често е представян като гигантско чудовище, което прилича на голямата бяла акула. Един от примерите е филма от 2018 г. „The Meg”. Специалисти винаги са настоявали, че формата на тялото на Мегалодона не е изяснена.
И в ново проучване, публикувано в международното списание „Historical Biology”, изследователи заключават, че всички по-рано предложени форми на тялото на гигантската акула не са нищо повече от „спекулации“.
Те добавят, че все още се надяват, че един ден ще бъде намерен пълен скелет на Мегалодон - това, което те описват като "крайното съкровище", което ще позволи по-конкретни изводи.
„Проучването може да изглежда като крачка назад в науката, но продължаващата мистерия прави палеонтологията завладяваща и вълнуваща научна област“, споделя един от авторите, Кеншу Шимада, от университета Де Пол в Чикаго.
Причината, поради която са открити толкова малко останки на Мегалодонът – официално наричан Otodus megalodon (O. megalodon), е, че хрущялът на това огромно създание „не се запазва добре“, според Филип Стърнс, биолог в Калифорнийският университет, Ривърсайд и водещ автор на изследването.
Традиционно изследователите моделират тялото на Мегалодонът по образец на тялото на съвременната бяла акула, която е частично топлокръвна и принадлежи към разреда на акулите Lamniformes. Мегалодоните също са принадлежали към този разред и се смята, че са споделяли тази частична топлокръвност.
По-рано се предполагаше, че наличието на топла кръв е предимство, което може да разшири обхвата на плуване на акулите, за разлика от други риби, зависими от температурата на водата. Но сега се смята, че тя увеличава скоростта на плуване.
„Големите бели са сред най-бързоплуващите акули, така че мегалодоните вероятно са били и големи, и бързи акули, на които не бихте искали да се натъкнете в открития океан“, обяснява г-н Стърнс.
Има осем семейства Lamniformes, които включват общо 15 вида. Предишни изследвания, свързващи Мегалодонът с голямата бяла акула, бяха базирани на анализи на двуизмерни геометрични форми на пет вида топлокръвни Lamniformes.
Г-н Стърнс и неговият екип решили да разберат дали петте вида, използвани за определяне на формата на Мегалодонът, се различават по някакъв начин от останалата част от разреда, който включва някои акули, които са студенокръвни.
Изследователите сравнили перките, главата и формите на тялото на петте вида един с друг и с останалата част от разреда Lamniformes.
Те обаче не открили общи закономерности, които да им позволят да открият разлики във формата на тялото. „Топлокръвността не те прави акула с различна форма“, посочва г-н Стърнс.
Поради което той настоява, че „всички по-рано предложени форми на тялото на Otodus megalodon трябва да се разглеждат като спекулации от научна гледна точка“. И заключава:„Този резултат отваря вратите към други идеи (за истинската форма на създанието)“.
