Лидерите на страните от Европейския съюз ще опитат днес да намалят различията помежду си за плана за възстановяване на икономиките след пандемията. Те са под растящ натиск, защото продължителна безизходица не само ще направи по-дълбока рецесията, но и ще подкопае доверието в ЕС и заплашва да избухне "есен на недоволството", когато кризата ще връхлети с пълна сила.
Както “Дневник.бг”съобщи, германският канцлер Ангела Меркел напомни, че Европа се нуждае и от спешно споразумение за многогодишната финансова рамка, защото последните месеци разкрили "колко крехък продължава да бъде европейският проект". Очакванията за пробив не са големи и се говори за още една (а може би дори две - и то лице в лице - в Брюксел) среща през юли, когато вече ще е започнало германското председателство на ЕС.
Срещата днес ще е видеоконферентна - може би за последен път, откакто COVID-19 заля света - и надеждите са, че на нея ще бъдат сближени позициите на богатите и фискално консервативни северни държави и Средиземноморската група на страни с големи дългове. Първите продължават да държат на това парите им да помогнат на Юга чрез изгодно кредитиране, а вторите настояват грантовете да са по-голямата част от сумите.
Европейската комисия предложи съотношението да е две към едно в полза на грантовете и те да са достъпни от септември чрез промени в сегашния бюджет на ЕС. Средствата за стимулиране на икономиката може да обхванат 4 години от 2021 г. нататък, казва Комисията.
Според брюкселския институт "Брьогел" Италия и Испания ще са най-големите печеливши от грантовете и гаранциите, дадени от Комисията, измерени в евро. Но България, Гърция и Хърватия ще могат да получат най-голям дял от брутния националeн доход - около 15%. По данни на националната статистика БНД на България за 2018 г. е 110.713 млрд лв., което означава, че сумата за страната вероятно ще е в рамките на 16.6 млрд. лв. За повечето страни от Централна и Южна Европа този показател ще е в рамките на 6-10%, а за държавите с високи доходи, които ще са и основните нетни вносители във фонда, той ще е под 2%.
Продължава да е неясна и формата за набиране на средствата за помощния фонд от 750 млрд. евро, коя държава колко ще внесе и дали да има взимане на заеми от името на Европейската комисия. Брюксел предлага тези кредити да бъдат изплатени в периода 2028-2058 година. "Пестеливите" държави не са ентусиазирани, защото се опасяват от създаване на прецедент по този начин в бъдеще да се покриват дългове на южните страни членки. Ще се търси компромис и за бюджета от 1.1 трилиона евро за 2021-2027 г., който може да бъде увеличен до 1.85 трилиона.
Спори се и по принципите да отпускане на помощите и достъпа до бюджета - сред тях може да се поставят условия за реформи от пазара на труда през данъците до правораздаването и върховенството на закона, дълбочина на рецесията, брой на засегнатите от пандемията и др.
