Мерките за компенсиране на част от високите цени на енергията, горивата и храната трябва да бъдат ограничени, за да се облекчи натискът върху инфлацията. Това подчерта президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард пред Европейския парламент в понеделник, съобщава „economic.bg".
Някои правителства от еврозоната използват фискални мерки, за да помогнат на уязвимите домакинства, но това рискува да увеличи вече високите бюджетни дефицити и да ускори инфлацията вместо да я забави.
От съществено значение е фискалната подкрепа, използвана за защита на тези домакинства от въздействието на по-високите цени, да е временна и целенасочена“, каза Лагард на парламентарно изслушване в Брюксел. „Това ограничава риска от подхранване на инфлационен натиск, като по този начин също така улеснява задачата на паричната политика.“
Лагард повтори и последното съобщение на ЕЦБ, че лихвените проценти ще трябва да се повишат през следващите няколко политически срещи, въпреки че растежът се забавя значително.
Президентът на ЕЦБ допълни, че очаква техническа рецесия тази зима (бел. р. – две последователни тримесечия с отрицателен растеж).
Трудно е да се предвиди какъв ще бъде реалният резултат през 2023 г., но със сигурност ще бъде трудна година, от която първото тримесечие най-вероятно ще бъде отрицателно. Вярваме, че последното тримесечие на 2022 г. също ще бъде отрицателно“, коментира Лагард.
Прогнозите на ЕЦБ понастоящем предвиждат растежът на еврозоната да остане положителен през 2023 г., макар и нисък от 0.9%, но също така предвижда неблагоприятен сценарий, при който икономиката на валутния съюз да се свие с 0.9%.
Едно от условията за неблагоприятния сценарий е по-нататъшното намаляване на доставките на руски газ, което вече се случи, каза Лагард.
Моята оценка е, че вероятно сме някъде по средата“, каза тя.
