Не са индивидуално уговорени клаузите,‭ ‬които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,‭ ‬особено в случаите на договор при общи условия.‭ ‬Когато доставчикъттвърди,‭ ‬че определено условие от договора е индивидуално уговорено,‭ ‬тежестта за доказването пада върху него.‭ ‬Текстовете са от Закона за защита на потребителите‭ ‬(ЗЗП‭) ‬в раздела,‭ ‬с който е транспонирана европейската Директива за неравноправните клаузи в потребителските договори,‭ ‬напомнят от некомерсиалната платформа‭ "‬Ние,‭ ‬потребителите‭"‬.‭

Поводът е публично обявеното вчера намерение на Алиансът на‭ ‬технологичната индустрия‭ (‬АТИ‭) ‬да започване на преговори с Комисията за защита на потребителите‭ ‬(КЗП‭) ‬във връзка с индексацията на цените на мобилните услуги по действащи договори.‭

В съобщението АТИ настоява,‭ ‬че индексацията е законна понеже"условията в договорите са прозрачни и предварително известни,‭ ‬тъй като са част от индивидуалните договори и общите условия,‭ ‬които всеки потребител получава,‭ ‬а общите условия са и публично достъпни на интернет страниците на операторите.‭"‬.‭ ‬В подкрепа но тезата си цитира решение на Съда на Европейския съюз с решението по дело С-326/14‭ ‬и приключили без установяване на нарушения.‭

Договорите може да са индивидуални,‭ ‬но клаузите не са индивидуално договорени.‭ ‬Освен това,‭ ‬обстоятелството,‭ ‬че са публично обявени и контролният орган не се е произнесъл за неравноправност,‭ ‬не означава автоматично,‭ ‬че те са равноправни.Особено когато потребителите не могат да влияят върху тях,‭ ‬какъвто е случаят.‭

В защита интереса на обществото следва да бъдат направени следните допълнения:

1.‭ ‬Има една съществена разлика между казуса,‭ ‬по който съдът в Люксембург тълкува правото на ЕС и действителността в България,‭ ‬установява РС‭ ‬-‭ ‬Пловдив по дело,‭ ‬заведено от гражданин във връзка с индексацията на абонаментния му план по договор с един от трите телекома.‭ ‬„Съдът на Европейския съюз постановява решение за практика на компанията‭ ‬-‭ ‬майка на българския телеком в Австрия и се оказва,‭ ‬че нейните общи условия са различни от тези на дружеството в България.‭ ‬В Австрия,‭ ‬за разлика от България,‭ ‬в договорите на абонатите е предвидено не само увеличение на цените заради повишаване на годишния индекс на потребителските цени‭“‬,‭ ‬но и че телекомът е‭ „‬длъжен да отрази в цените всяко понижение на този индекс,‭ ‬като съответно ги намали‭“‬,‭ ‬пише в решението на българския съд на първа инстанция.‭ ‬Предвид инфлационните процеси в България,‭ ‬дописването на клаузата за индексацията с възможност за намаляване на цената при дефлация няма да защити интересите на българския потребител в настоящия момент.

2.‭ ‬Съгласно чл.143,‭ ‬ал.2,‭ ‬т.13‭ ‬от ЗЗПнеравноправна е клаузата,‭ ‬която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената,‭ ‬без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,‭ ‬ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,‭ ‬уговорена при сключването на договора.

3.‭ ‬Относно твърдението на АТИ,‭ ‬че"клаузите ясно определят кога и с колко операторите могат да променят цените си‭"‬ следва да се посочи,‭ ‬че‭ ‬потребителят няма как да предвиди каква ще бъде инфлацията и с колко ще бъдат индексирани цените така,‭ ‬както дори самият телеком не може да направи това.‭ ‬В противен случай той е щял да конкретизира повишението,‭ ‬а не да го обвързва с индекса на инфлацията.‭ ‬Тази аспект на казуса препраща към‭ ‬чл.‭ ‬143,‭ ‬ал.‭ ‬2,‭ ‬т.‭ ‬19‭ ‬клаузата е неравноправна,‭ ‬ако не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

4.‭ ‬Акцентирането от страна на АТИ,‭ ‬че‭ ‬"при първата обявена от операторите индексация през‭ ‬2021‭ ‬г.‭ ‬КЗП‭ ‬постановява единствено,‭ ‬че операторите нямат право да приложат непосредствено индексите за две години и потвърждава‭ ‬законосъобразността на индексацията в останалата й част,‭ ‬а при съдебния контрол на акта не се достига до изводи за неравноправност на клаузите за индексация‭”‬,‭ ‬не потвърждава,‭ ‬че клаузата не е неравноправна.‭ ‬Тези обстоятелства свидетелстват по-скоро за бетонирането на клаузата от първоначалния‭ ‬изглежда неправилен‭ ‬подход на тогавашния председател на КЗП Димитър Маргаритов,‭ ‬който след като вече не беше ръководител на институцията започна да развива тезата,‭ ‬че клаузата е неравноправна.‭ ‬А‭ ‬това,че при съдебния контрол на акта,‭ ‬с който се забранява индексация за две години наведнъж,‭ ‬съдът не достига до изводи за неравноправност,‭ ‬е следствие на обстоятелството,‭ ‬че във въпросното дело от него не е изискано прогласяването на клаузата за нищожна.

В допълнение,‭ ‬с Решение‭ ‬5166‭ ‬/‭ ‬20.12.2023‭ ‬Районен съд‭ ‬-‭ ‬Пловдив прогласява индексациите на цените за нищожни и разпорежда връщане на заплатеното:‭ ‬https://news.lex.bg/wp-content/uploads/2024/02/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2.pdf

Преди дни приключи общественото обсъждане на регулатора във Великобритания,‭ ‬който след получени‭ ‬800‭ ‬жалби от потребители в средата на декември м.г.‭ ‬обяви възможността да забрани клаузата за индексацията.‭ ‬Предстои произнасянето през пролетта:‭ ‬https://www.ofcom.org.uk/news-centre/2023/ban-on-inflation-linked-mid-contract-price-rise

Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.