Американският физик Скот Лий разбра кой ще победи в хипотетично състезание на 100 метра между плюещ отрова дилофозавър от „Джурасик Парк” и рекордьора Юсейн Болт. Според изследователя, човекът трябвало да спечели с 2 секунди, поради по-голямото първоначално ускорение.
Скот Лий, физик от Американския университет в Толедо, решава да организира хипотетичен експеримент със състезание на 100 метра между дилофозавър и осемкратния олимпийски шампион Юсейн Болт.
Дилофозавърът, Dilophosaurus wetherilli, е юрски динозавър, който заема много екранно време в блоксбастъра на Стивън Спилбърг от 1993 г. „Джурасик Парк”. Тези (в началото) малки гущери успяха там лесно да убият възрастен човек, който смяташе, че тези същества са сладки и безобидни, докато един от тях не изплю отрова в лицето му. Скот Лий обаче се интересувал от отговора на съвсем друг въпрос: как би се държал дилофозавър в състезание на 100 метра, ако се изправи срещу настоящия рекордьор Юсейн Болт? В резултат на малко проучване ученият стигнал до заключението, че олимпийският шампион в тази ситуация лесно би могъл да спечели: той би изпреварил 400-килограмовото чудовище с цели две секунди.
Критичният фактор при къси разстояния е първоначалното ускорение. Изчисленията на Лий и неговите ученици показват, че първоначалното ускорение на дилофозавъра е 4,19 m/s2, което е много по-малко от първоначалното ускорение на Болт. Тъй като ускорението се определя от масата и силата, размерът и масата на Болт му дават предимство достатъчно рано, така че дилофозавърът да не може да го настигне по-късно. По-голямата част от ускорението на Болт е през първите 4 секунди от състезанието, когато той тъкмо наближава максималната си скорост. Биомеханично това е много подобно на това как лъвовете използват внезапно ускорение, за да хванат по-бърза плячка, казва Лий.
„Този пъзел с динозавър наистина предизвика голям интерес сред моите студенти“, признава Скот Лий. Той описва метода за решаване на проблема и своите педагогически успехи в статия, публикувана в списанието „The Physics Teacher”.
Максималната скорост на движение на различни динозаври, по-специално на популярния Tyrannosaurus rex, който също се появява във филмите на Спилбърг, винаги е представлявал голям интерес както за учените, така и за широката публика. Например през 2002 г. изследователите изградиха математически модел за оценка на мускулната маса на краката, необходима на динозаврите да тичат със скорост над 40 км/ч. Повечето от тези изследвания се различават значително по методологията си, давайки много широк диапазон от възможни максимални скорости на бягане за T. rex - от мизерните 16-24 km/h до 72 km/h. Средно - около 32 км/ч.
Едно проучване от 2017 г. определя максималната скорост на бягане на T. rex на 27 км/ч, като се подчертава, че животното би изчерпало енергийните си запаси много преди да достигне максималната си скорост. Друго проучване от същата година заключава, че Тиранозавър рекс вероятно изобщо не може да бяга дълго, тъй като при всяка скорост над 18 км/ч той би счупил костите на краката си. Този анализ също изключва от джогигнга членове на други гигантски родове теропод, като Giganotosaurus и Mapusaurus. В същото време трябва да се отбележи, че не са открити вкаменени следи, свидетелстващи за бягането на големи тероподи.
Въпреки това, според проучване от 2019 г., Тиранозавър Рекс все още може да бъде изненадващо пъргав за размерите си. Благодарение на компактното си тяло и мощните мускули на краката, той можел да се обърне много бързо - може би дори да изпълнява един вид "пирует" на един поддържащ крак.
А Т. рекс също можел да бъде неуморен ходещ. Това се доказва от анализ на пропорциите на краката, телесното тегло и походката на още 70 вида теропод, направен през 2020 г. Авторите също така предположиха, че разходът на енергия на Tyrannosaurus rex е намален от лекото мърдане на опашката му при всяка стъпка, тъй като връзките на опашката натрупват енергия, докато се разтягат.
Бързото бягане обаче можело да бъде голям проблем за Тиранозавър рекс. А очакваната максимална скорост на ходене от 18 км/ч е по-малко от половината от 43 км/ч, които Болт достигна по време на най-бързото си състезание. Това е основната причина, поради която Лий избрал не Тиранозавър Рекс, а Дилофозавър Рекс за своя въображаем спринт. „Максималната скорост на бягане на другите динозаври е значително по-различна от средната скорост на Юсейн Болт, така че такова състезание не би представлявало интерес“, обяснява той.
Моделирайки външния вид на дилофозавъра от „Джурасик Парк”, дизайнерите на филма са показали доста въображение, което в много отношения противоречи на научните факти, твърдят палеонтолози.
Майкъл Крайтън, който написа романа, по който беше заснет филма, първоначално надарил този динозавър с фантастичната способност да плюе отрова, за да обясни на зрителя защо този гущер може да удари плячката си въпреки слабите си челюсти. Във филма дилофозавърът е висок само 1,2 м, докато в действителност е достигал три метра височина, 7 метра дължина и тегло около 400 кг. Това очевидно е направено, за да се избегне объркване в „Джурасик парк” с подобните по размер велоцираптори.
