За тревожното положение на ветрохода „Калиакра“, което го изправя пред реалната опасност да си „замине“ само за няколко месеца, алармира известният ветроходец к.д.п. Тома Томов.
Припомняме, че той е първият капитан на учебния ветроходен кораб; поема го още от строежа му в корабостроителницата в Гдиня, Полша (пуснат е на вода през януари 1984 год.). Под негово командване „Калиакра” завоюва първите си големи награди на международни регати. Кап. Томов е член на STI (Sail Training International), председател на организационните комитети на Варна за Tall Ships регатите 2010, 2014 и 2016, председател на Фондация „Кор Кароли”, която е и организатор на едноименната регата.
Всички виждаме какво става с „Калиакра“ - стои вече няколко години; само местят кораба от едно място на друго, сподели тревогата си кап. Томов. - Срокът на регистровите му документите отдавна е изтекъл, на борда е останало ядро от екипажа. Те крепят кораба, за да бъде все още в сравнително добро състояние: със задължителните периодични проверки на механизмите, текуща поддръжка, припалване на корабния двигател, на генераторите, зимна поддръжка, за да не замръзнат тръбите по магистралите... Ако и тези хора изчезнат, бъдете сигурни, че корабът ще замине само за няколко месеца!
Пандемията парализира света, блокира цели индустрии. Блокира и спортните събития - големите състезания, вкл. Олимпиадата бяха отложени през миналата година. Беше засегната дейността и на всички аналогични на „Калиакра“ учебни кораби по света, но постепенно техните собственици се ориентираха, съобразиха програмите и рейсовете си със изискванията и те отново тръгнаха. Традиционните Тол шип регати, които се провеждат ежегодно в Северно море, Балтика и Средиземноморието, бяха отложени през миналата година, тази година също се отлагат. Причината не са само екипажите на корабите, но най-вече масовото струпване на хора в пристанищата-домакини. Но повечето кораби намериха начини как да предпазят практикантите си на борда, как да ограничат максимално разпространението на епидемията, при какви условия да посещават пристанища и вече плават. Така че не можем да кажем: пандемичната обстановка е причина за неизползването на кораба по предназначение, подчерта кап. Томов.
Всъщност кризата започна много по-рано, още от 2010 г. - като изключим Tall Ships регатите 2014 и 2016 (всяка трае по около 30 дни) в Черно море, учебният ветроходен кораб не е плавал с практиканти. В същото време обаче как “Мирча” (Румъния) плава, как плават руските, полските, немските, холандските, скандинавските и ред други ветроходи?!...
Ние бяхме първата източноевропейска страна, която поръча и вдигна флага на нов учебен ветроход. За десетина години корабът си извоюва име и авторитет с множество участия в международни събития, удържа престижни победи и беше наричан неофициалният посланик на България. Скоро след промените имаше един “швартови” период от 2-3 години, но след това отново тръгна с практиканти. Докато не дойде 2011 г. и плановете за плаванията бяха зачеркнати от Министерството на транспорта и информационните технологии. Защо? Защото тази дейност не носела печалба! Бих запитал, колко специалисти в корабоплаването и в подготовката на морските кадри има в министерството по това време и ако има някой, дали би си позволил да изрече такава нелепост, коментира кап. Томов.
Вярно, за да тръгне отново „Калиакра“, трябват средства, трябва екипаж, което не може да стане, ей така, за месец-два. Но е грехота да се разсъждава по този начин, с оправданията за липса на средства, продължи кап. Томов. По неговите думи, за да се обиграе екипажът му, трябват поне 7-8 месеца плаване под ветрилата на баркентината, макар и само в Черно или Егейско море. А има ли подготвен и надежден екипаж, осигурено ли е добро техническо състояние на кораба, има ли усвоени от екипажа програми за обучение, „Калиакра“ може да продължи да плава. Иначе корабът ще стои на кея и ще се скапва, докато загине.
Какво може да се направи? Според кап. Томов, първо трябва да се огледаме какво правят другите и да почерпим от техния опит за схемите на издръжката. И посочи тези, от които сме взаимствали опит през първите години на учебното ни ветроходство - поляци и руснаци. Ето, полските ветроходи се съобразяват с пандемията и плават, строят се и нови. Руските ветроходи – с 5 големи, най-големите (скоро отбелязаха 100- годишнината на “Седов”) и множество по-малки, не спират да плават. Нидерландия, която има най-големия флот от такива кораби, които са частни, собственост на различни организации или общински. Да, общински - широко разпространена форма в Скандинавия, Западна Европа и Щатите. Държавните обикновено са собственост на учебни заведения или на ВМС и се поддържат от бюджета. На Германия, скандинавските страни, за САЩ да не говорим, нямат брой - всички работят. А нашият стои; ползваха го само за сватби, кръщенета и фирмени партита.
Интересът към плаване на младежи под ветрилата и живот на борда на голям ветроход в последните 20-ина години непрекъснато расте. Строят се нови ветроходи. И както вече споменахме, всички работят в момента - с поставени срокове, пандемични мерки и прецизирани райони на плаване. А нашият кораб продължава да бездейства, защото никой не поема инициатива за съживяването му, възмущава се кап. Томов. В случая той изобщо не обвинява собственика на баркентината, БМКЦ, който няма възможност да отделя такива средства, дори за ремонт и привеждане в готовност за експлоатация на „Калиакра“, а камо ли за по-нататъшна подготовка и обучение на наши практиканти или излизане на пазара за чужди. А на практика всичко е оставено в неговите ръце и плещи.
Тук само ще вмъкнем, че БМКЦ е държавно дружество и се управлява от Министерството на транспорта и съобщенията.
Всеизвестна истина е, че учебните ветроходи като „Калиакра“ са най-добрите за учебни плавания, за възпитаване на моряшкото в младите хора. Такива кораби поддържат всички морски държави, които подготвят кадри за своя търговски и военен флот. Доказано е , че на тях се учи азбуката на мореплаването: приучване към корабен ред и режим на работа, субординация и отговорности на екипажа, работа и взаимоотношения в колектив, дисциплина и самодисциплина, преодоляване на стресов праг, екстремни ситуации, височинни работи, физическо натоварване, пряк контакт с морето, работа с ветрилата, самооценка на възможностите, лидерски изяви и ред други добродетели, които да влияят положително върху формирането на характера на младите. Това е азбуката, която първо трябва да научи всеки бъдещ професионалист, да преосмисли в себе си дали става или не става за моряк. Тук говорим за бъдещите търговски и военни моряци, но има голямо търсене и от страна на родители, на работодатели, на университети, общини, които целенасочено изпращат свои възпитаници, служители или подрастващи младежи на такава практика на ветроход, добави дългогодишният капитан на „Калиакра“.
Кап. Томов е твърдо убеден, че съдбата на „Калиакра“ е в ръцете на три ведомства: Министерството на транспорта, като собственик, Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната. Имаме две морски гимназии във Варна и Бургас, ВВМУ, ТУ - Варна, които пряко са ангажирани с подготовката на бъдещите морски кадри. Да не пропускаме и общините - едноседмично плаване с кораба по нашето крайбрежие оставя незаличими следи у всеки подрастващ младеж, отклонява го от негативни влияния и може да формира професионалната му ориентация в бъдеще. Крайморските общини са най-заинтересувани за морското възпитание на подрастващите поколения.
Защо това не се получава? Или става дума за липсващата морска стратегия? Не е ли крайно време да се даде възможност на общината да решава сама как да подготвя своите подрастващи предвид даденостите на района и типичния поминък? Кой познава по-добре това - този, чиито деца растат тук или някой друг на петстотин километра? Защо не се допуска диалог по тези важни въпроси за нашите съграждани, а и от останалите крайморски общини?
Всички тези въпроси не намерят ли скоро отговор, ясно е какво очаква единственият български ветроход, обучил няколко хиляди практиканти и прославил страната ни на не една престижна регата по света. Има ли разбиране, диалог и желание за успех всичко може да се промени.
Стефан Денков
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020

Този сайт е създаден в изпълнение на Административен договор № BG06RDNP001-19.126-0003-C01/18.02.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по проект „Закупуване на оборудване и техника за създаване на информационен портал“. Бенефициент по проекта е „Цинт медиа“ ЕООД.

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от „Цинт медиа“ ЕООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че сайтът отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.