Хората, живеещи по поречието на река Дунав в Югоизточна Европа преди около 11 500 години, никога не са засаждали реколта, но все пак са поставили основата за възхода на земеделието в този регион около 3000 години по-късно, разкрива ново проучване.
Ловци-събирачи, живеещи в тази част на Европа, жадно събирали и ядяли диви зърнени култури в продължение на няколко хилядолетия, преди мигрантите от Югозападна Азия да въведат отглеждането на домашни зърнени култури и други растения, посочват археологът Емануела Кристиани и нейни колеги от университета „"Сапиенца" в Рим. Утвърденият вкус към диви зърнени култури сред ловците-събирачи от централната част на Балканския полуостров, спомогнало на земеделието да пусне корени в Европа, заключават учените.
Предишни химически изследвания на човешки кости от археологически находки, открити на Балканите, показаха, че древните ловци-събирачи са яли много животински протеини, главно риба. Растителните останки не са се запазили добре по тези места, което оставя несигурна роля на зърнените култури в менюто на хората, които са живели там.
Сега е очевидно, че балканските ловци-събирачи са „консумирали растителна храна и са го правили хилядолетия преди появата на земеделието“, казва Кристиани.
Новите открития са в съответствие с по-ранните доказателства, че ловците-събирачи в Югозападна Азия постепенно опитомяват диви растителни видове от преди около 11 700 до 9 800 години, вместо бързо да възприемат земеделски начин на живот. Но на Балканите ловците-събирачи ядат диви зърнени видове, които не са свързани с опитомени щамове, донесени по-късно от Югозападна Азия, казва екипът на Кристиани.
Досега единственото място извън Югозападна Азия, което дава доказателства за ловци-събирачи, събиращи ядливи диви растения преди въвеждането на земеделието, беше пещера в Гърция.
Групата на Кристиани потърсила микроскопични признаци на растително хранене по зъбите на 60 индивида, изкопани преди това на пет археологически обекта в Сърбия и Румъния. Възрастта на тези обекти варира от няколко хиляди години преди въвеждането на земеделието до няколкостотин години след началото на култивирането.
Хранителните частици, извлечени от хрупкави отлагания по зъбите на древните ловци-събирачи, съдържали гранули от нишесте и клетъчни структури, типични за регионалните диви зърнени видове. Гранули от нишесте от същите диви зърнени култури са идентифицирани по повърхностите за смилане на 17 каменни оръдия, датирани още преди около 8600 години, и открити на един археологически обект на Балканския полуостров. Ловците-събирачи там очевидно са смилали диви зърнени култури на едро брашно, казват изследователите.
Техните открития предоставят първото пряко доказателство, че ловците-събирачи от Южна Европа, както и от югозападна Азия са включили диви растения в храната си много преди някой да култивира култури, казва археоботаник Елена Маринова от Държавната служба за културно наследство Баден-Вюртемберг в Германия. За тези древни хора „палеолитната“ храна е включвала и нишестени зърна, а не само месо и горски плодове“, казва Маринова.
