Историята на Руско-японската война (1904 – 1905 г.) е интересно четиво, което наскоро излезе от печат и вече е на варненския книжен пазар. С помощта на издателство „МС“, книгата „Руско-японска война“ (фототипно издание от 1908 г.), отново възкресява причините, развоя и финала на една от войните, които води Русия в началото на XX век.
Документалният сборник не е суха статистика на военната кампания, която води Руската империя на Изток, а ни дава богато поле за размисъл днес, век по-късно, за това кои са скритите механизми, които движат световните дела и защо те се случват по този начин.
Дори знаменитият Хенри Кисинджър отделя подобаващо място в своята „Дипломация“ на тази военна кампания. И е прав, че Русия е първата европейска сила, завързала отношения с Япония и сключила споразумение с Китай. Но също така проникновено отбелязва, че през втората половина на XVIII и особено през XIX век чувството за месианизъм на Русия й развързва ръцете в Далечния изток. Ето защо тази война избухва като следствие на съперничеството на Руската империя и Япония за проникване и контрол върху огромни територии в Манджурия и Корея.
„Капката“, която прелива в отношенията и дава началото на военните действия е дипломатически скандал между двете императорски правителства с колониални амбиции в тази част на света. Основните полета на военните действия са Южна Манджурия и по-специално областите около Ляондунския полуостров и Мукден, както и моретата около Корея и Япония.
Военните историци я определят като „първата голяма война на XX век“. Една от основните цели на руската външна политика от векове е била да се добие излаз на „незамръзващо“ море и достъп до пристанища, които да могат да работят, както през лятото, така и през зимата. Пристанището на Владивосток може да работи само през летния сезон, докато Порт Артур, днешният китайски град Люйшун – военно пристанище, намиращо се в провинция Ляотунг, има възможност за целогодишна работа.
След края на първата Японско-китайска война преговорите между Япония и Русия за контрола върху Корея и Манджурия се оказват безрезултатни. Затова Япония избира пътя на войната, за да реши проблема. Азиатската империя изненадващо напада руското пристанище Порт Артур, с което разпалва военните действия. В серия от битки по суша и море японската имперска армия постига убедителна победа над неорганизираните руски войски. Последиците от края на войната променят баланса на силите в Източна Азия и превръщат Япония във важен играч на международната сцена.
Мирният договор между двете държави е подписан в Портсмът на 5 септември 1905 г., след активното посредничество на тогавашния американския президент Теодор Рузвелт, за което получава Нобелова награда за мир.
Според условията му Руската империя се задължава да изтегли всичките си въоръжени сили от Манджурия и да признае Корея за сфера на японско влияние. През 1910 г. Япония анексира Корея. Според други клаузи на договора Русия предоставя на Япония своите арендни права върху Порт Артур с прилежащото му пристанище и преотстъпва южната част на о. Сахалин на Япония.
