Дистанция – това ще е ключовата дума на „Златна роза“, стана ясно по време на официалното откриване на 38-ото издание на фестивала на българския игрален филм. Далеч от помпозността, церемонията в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център все пак показа, че дори и по време на пандемия кинофорумите са живи.
Директорът на Националния филмов център Жана Караиванова подчерта, че независимо от трудностите, пред които е изправена индустрията, в момента се снимат четири родни продукции. Всичко това дава надежда, че следващата година няма да е нулева и ще се насладим на „Златна роза“ в пълния й блясък.
Като заговорихме за дистанция – за първи път в историята на фестивала публиката ще може да гледа програмата и онлайн на цената на един билет. От разстояние ще оценяват кандидатите за награда и част от членовете на двете журита. На мястото си във Варна ще бъдат критикът Деян Статулов и режисьорът Христо Симеонов от програмата за късометражни филми, а актрисата Елена Телбис ще дава своя вот от София. В пълнометражния конкурс председателите Кристина Грозева и Петър Вълчанов също гласуват дистанционно, както и Ласло Кантор от Унгария. Присъствени ще бъдат останалите членове – критикът Петя Александрова, актьорът Велизар Бинев и гостът от Литва Едвинас Пукща.
На откриването изцяло в духа на „новата нормалност“, чрез кратки клипове на видеостена бяха представени авторите на 19-те филма, включени в конкурсната програма. След поздравления от зам.-министъра на културата Румен Димитров и директора на дирекция „Култура“ на община Варна – Антония Йовчева, киноначалото беше дадено с копродукцията „Пари“, в която България има миноритарно продуцентско участие.
И докато сте в почивка между две прожекции, не подминавайте изложбата „Спомен за филма „Осъдени души“. Експозицията на проф. Людмил Христов представя непоказвани досега кадри от снимачния процес на емблематичната творба на Въло Радев. Вълнуващо беше за мен да узная, че именно село Слънчево, където моите иначе градски баба и дядо имаха вила, е било работният терен на едно от най-обичаните заглавия в историята на българското кино.
