Късно лято. Кръстовден. Време за гроздобер. От незапомнени времена дните около този празник се прибира реколтата и започва производството на младото вино.
Отправяме се към лозовите масиви край Варна. Влизаме на територията на една от най-добрите винарни – „Побити камъни“. Името ѝ не е избрано случайно – все пак избата се намира току до световноизвестния природен феномен.
Посреща ни технологът Людмил Русанов и ни насочва към лозовите масиви. „Винарната разполага с 67 декара собствени лозя – пояснява той. - 53 от тях са на плод, 14 декара са с нови насаждения. 10 декара са направени по конверсия през 2022 г. Сменяме културата - от смесен лозов масив минахме на врачански мискет, затова насадихме още 4 декара“.
Навлизаме сред лозите и виждаме берачите на грозде. Бере се сортът пино ноар. Лозите са натежали от плод. Традициите на гроздобера са спазени и тук – от време оно се смята, че плодът трябва да се бере нежно, от женска ръка, за да запази сладостта си. Виждаме как осем чевръсти женици събират чепките. Помагат им четирима мъже, които носят кофите с грозде и ги товарят в ремаркето на трактора. Всички са служители на избата. Пожелаваме им спорна работа и се връщаме под сайванта на шатото, където ни чака Людмил Русанов.
Технологът на „Побити камъни“ има 35 години стаж. Работи във винарната от 6 години. Питаме го какво отличава гроздовите еликсири на „Побити камъни“ от останалите вина на пазара. „Това, което ни отличава от другите производители на вино, е регионът. Гроздето се бере в рамките на 500 метра около избата. Теренът е равен, има високи подпочвени води. Мисля, че нашите вина са с малко по-минерален характер, защото почвата тук е много песъчлива и се получават много интересни вина. Също така разчитаме предимно на български посадъчен материал. Такава е традицията на избата“ – казва той.
Ако времето позволи, гроздоберът на лозовите масиви на избата може да приключи за 10 дни. „Ако до 25 септември узрее кабернето, до 1 октомври ще сме приключили - смята технологът. -Берем гроздето спокойно, защото преработвателите ни мощности позволяват да го обработим бързо. Имаме хладилна камера и по принцип всичкото ни грозде минава през нея. Трябва да го вкарам в температурна кондиция“.
Радва се, че тази година реколтата им е много добра. Днес е ред на пино ноар, от което ще се произведе розе. Захарността му е около 20-20,5 градуса. Бере се и траминер. „Надявам се, че ще успея да постигна баланс между бяло и червено грозде“ – казва Людмил.
„Чувам, че при някои колеги добивите са с 30-40 процента надолу. Затова опасенията ми от внос на грозде от други държави са големи. 2023 г. май ще се окаже доста критична за бранша. Наскоро г-н Коев – шефът на Изпълнителната агенция по лозата и виното каза, че досега са внесени само 8 тона грозде от Румъния, има едно ОБАЧЕ – когато винения сорт грозде се внесе като десертно, той не влиза в статистиката“ – притеснява се технологът.
Според него тайните при производството на вино са много, но щом всеки вкъщи може да си направи вино, значи не са чак толкова строго пазени...
За 35 години в бранша е видял какво ли не. Най-много обаче го учудва как през последните 20-25 години българинът промени коренно вкусовете си и винените си предпочитанията. „Напоследък никой не търси червено вино. Хората определено предпочитат бялото и розето. В момента 95 процента от червеното ни вино отлежава в бъчви и чака своя купувач. Отлежаването е част от технологията за съхранение на виното, тъй като нашите бъчви са доста стари. Рециклирани са и като цяло почти не отдават дъбовите нюанси на виното. Някои хора харесват дъбов нюанс, някои – не. Факт е обаче, че днес повечето българи харесват по-плодови, по-млади вина. И на мен ми е интересно защо се търсят основно млади вина… Преди години се търсиха предимно стари червени вина, а днес е точно обратното“ – твърди технологът. Според него модата на младите вина идва у нас от прословутото френско божоле и от австралийските вина. И така българските стари вина остават назад.
„Като специалист определено препоръчвам млади бяло и розе и червено вино, отлежало поне 2 години. То трябва да се е формирало, да се е развило. Сега от сорта пино ноар произвеждаме много интересно червено вино – леко, приятно, пивко. Става за пиене и през лятото“ – казва Русанов. Другият сорт, на който разчита избата, е каберне совиньон. Модата по совиньон блан не е отшумяла, търси се много. „Аз лично съм националист и харесвам варненски и врачански димят, въпреки че при бялото вино рандеманът е по-малко, а и е по-трудно е за работа. Но в момента намаляваме процента на червените грозда за сметка на белите български сортове“ – казва технологът.
Марката на винарна „Побити камъни“ се нарича „Stone forest“. В момента се произвеждат седем вида вина с тази марка – траминер, шардоне, варненски мискет, 2 вида розе, каберне и пино ноар. Бутилките са с нови красиви етикети, разработка на приятел на избата.
Ако искате да си закупите от марковите вина на винарната, позвънете на номер 0882479342. Ще ви вдигне директно технологът Людмил Русанов. А той знае какво да ви препоръча!
Снимки: Пламен Гутинов
