Все повече българи определят дезинформацията като обществено вредна, отчита националният доклад за България в последния "Стандартен Евробарометър", съобщава „Капитал".
За 73% от българите дезинформацията е проблем както в национален план, така и за демокрацията по принцип (81%). Този ръст на отрицателните нагласи към дезинформацията поставя България близо до средното равнище в ЕС.
Проучването на "Евробарометър" е проведено между 18 януари и 8 февруари 2022 г в страните от ЕС и други държави в Европа от Kantar Belgium по поръчка на ЕК. В България са проведени 1036 интервюта по метода "лице в лице". Сред темите, върху които проучването се фокусира, освен медиите са доверие и очаквания за ЕС, нагласи към политики на ЕС, епидемията от коронавирус.
Българите, медиите и дезинформацията
Българите и гражданите на ЕС имат доверие на медиите като цяло, но се наблюдават различия в отношението им към различни медийни канали. Традиционно печатните медии получават значително по-ниско доверие в България - на около една трета от обществото, докато в ЕС половината население се доверява на пресата. От друга страна, сред българите доверието в телевизията е малко по-високо от средноевропейското, а доверието в интернет и социалните мрежи е значително по-високо, отколкото сред гражданите на ЕС (виж графиката). Проблемът тук е, че именно "интернет" и социалните мрежи са нерегулираното и плодородно за фалшиви новини и дезинформационни източници поле.
Друга особеност е, че малко повече от половината българи (53%) определят информацията в националните медии като достоверна, а две трети (66%) считат, че медиите представят разнообразие от гледни точки и мнения. Тези дялове са съизмерими със средноевропейските (съответно 60% и 70%), но са по-ниски. Или казано иначе - българинът вярва по-малко на официалните медийни канали, отколкото средния европеец.
Реклама
По-отчетливи са различията между българите и гражданите на ЕС в оценката им за независимостта на медиите - до голяма степен очаквано предвид дългогодишните проблеми и дефицити, натрупани по този въпрос. Така например 43% европейските граждани изразяват съгласие, че информацията в медиите е свободна от търговски и политически натиск, докато в България този дял е 33%. Сравнително малко българи (28%) смятат, че обществените медии са свободни от политически натиск, отколкото гражданите на ЕС (39%).
Същевременно българите са значително по-доверчиви към политическото съдържание в социалните мрежи. На средноевропейско равнище 60% от гражданите декларират, че не вярват на информацията по политически въпроси в социалните мрежи, докато в България този дял е само 45%. Българите са по-склонни и да гледат на социалните мрежи като на подходящо средство за изразяване на мнение по политически теми, както и на начин да останеш в течение на политически въпроси.
Мнозинството от гражданите както в България, така и в ЕС са уверени, че са способни да разпознават фалшиви новини (съответно 52% и 63%). Възприетите нива на дезинформация в България обаче са по-ниски от тези на средноевропейско равнище.
Българите например доста по-рядко декларират (54%), че попадат често на недостоверни или фалшиви новини в сравнение с гражданите на ЕС (70%). Предвид че дезинформацията и откровено фалшивите новини в страната ни са изобилни в последните години - особено с произход от Русия, това поставя под съмнение способността на българите по-често да разпознават фалшивите новини като такива.
