В рамките на ЕС има 400 хил. случая на преждевременна смърт годишно в следствие на вреда от околната среда, от тях 17% е делът на рака на белия дроб. В България смъртните случаи са около 12 500 за 2018 г., според оценките на ЕС.
Това стана ясно на проведения онлайн семинар „Как да дишаме по-чист въздух? Европейски практики и решения“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България. За да се повиши качеството на атмосферния въздух в Европа в необходимо по-стриктно прилагане на настоящите правила и директиви на национално и местно ниво, както и подобряване на законодателството на европейско ниво, заключиха експертите.
Сред местата с най-лош въздух в Европа са голяма част от Балканите и Турция, вкл. България. Страната ни е в червената зона на картата за качество на атмосферния въздух. Според данните на ЕС най-голям замърсител на въздуха у нас са домакинствата, отопляващи се на твърдо гориво 77 %, 10% са от енергетика и индустрия и 9% от транспорта.
Има множество процедури за нарушения по отношение на чистотата на въздуха срещу България, обществото трябва да знае това, обяви по време на семинара Франсоа Уакенхут, началник отдел „Чист въздух“ в Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия.
Преди съда на да се произнесе не мога да дам подробности за процедурите за нарушения, но има един случай за замърсяване с фини прахови частици и един със серен диоксид. Но тези процедури са само средство за установяване на нарушение, те не са краен резултат. ЕК не се радва когато установява нарушения и малага наказания.
Крайната цел и знам, че ЕК, ЕП и отделните страни искат да го постигнат, е да се постигне необходимата чистота на атмосферния въздух, така че да не страда общественото здраве. И праховите частици и серните диоксиди са много сериозни замърсители.
На практика в момента се използва един модел за санкции, но използвайки върховенството на закона се дава решение на проблем, който не би могъл да се реши с други средства. Вместо да прекарваме много дълго време в съдебни процедури и да се опитваме да налагаме наказания, по-добре влагаме тези сили и да използваме това време, за да реализираме ефективни мерки.
Трябва да има съгласуваност на местно, регионално и национално ниво, подчерта началник отдел „Чист въздух“ в Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия Франсоа Уакенхут. Това което, виждаме в много от дъжавите-членки е, че понякога това, което е направено от градската община не винаги се прави от областната управа и много често националното ниво отсъства.
Ние в преспективата на европейското членство можем да осигурим следното: първо прилагане на законодателството и ако се налага процедури свързани с нарушения.
На семинара „Как да дишаме по-чист въздух? Европейски практики и решения“ Стефан Димитров представи проекта AirBG.info за мониторинг на качеството на въздуха, на който той е съосновател и изтъкна проблемите с чистотата на въздуха в София и България.
По думите му липсата на политическа воля и ефективни институционални мерки лежат в основата на продължителното запазване на ниското качество на въздуха в България и водят до редица здравни проблеми и по-висока смъртност в страната.
България далеч не е единствената страна-членка с подобни наказателни процедури. По време на семинара Хави Лопес, член на ЕП и докладчик по прилагането на директивите относно качеството на атмосферния въздух обяви, че в момента има 30 страни с процедури за нарушения.
В момента има 30 страни с прилагане на процедури за нарушения за законодателството за чистотата на въздуха, градове и места, където живеем без стандартите, изискуеми по сегашното европейско законодателство, каза Лопес. Така, че като парламент работим много за прилагане на правилата , които имаме.
Също така правим преглед законодателството относно качеството на атмосферния въздух, работя както с ЕК, така и с правителствата на държавите за бъдат всети съвместни решения какво трябва да е новото законодателство в тази област в Европа, каза още Харви Лопес.
