Европа има амбицията да бъде водеща в технологиите, икономиката, науката, но няма лидерство без инвестиции в бъдещи лидери. Младите хора не могат да бъдат подготвени за утрешния ден с моделите на вчерашния.
Това заяви българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев при откриването на конференция за предизвикателствата пред висшето образование в дигиталната ера.
По негова инициатива форумът се проведе в Европейския парламент в Брюксел и събра представители на европейските институции и академичната общност. Всички те се обединиха около позицията, че наред със знанията, е необходимо университетите да развиват и ключови за съвремието ни умения като адаптивност, критично мислене, работа с огромен поток от информация, а също и мотивация за учене всеки ден.
При откриването на конференцията Емил Радев подчерта, че пазарът на труда се променя динамично и според прогнозите в следващите 5 години до 6,5% от работната сила може да се насочи към нови професии, част от които все още дори не съществуват. „Поколението Z, за което технологиите са естествена част от ежедневието, е първото, което ще работи рамо до рамо с изкуствения интелект (AI) през целия си професионален живот“, изтъкна евродепутатът. Отчитайки ролята на технологиите за повишаване на продуктивността, той обърна внимание и на рисковете – от ограничаване на креативността и социална изолация до предизвикателства пред етичните стандарти и авторското право във време, в което все по-трудно различаваме интелектуалния труд и човешкото творчество от съдържанието, генерирано с изкуствен интелект.
В изказването си евродепутатът постави фокус върху необходимостта ЕС да гарантира баланса между подкрепата за иновациите и защитата на основните права и ценности. „Висшето образование е фундаментът на професионалната подготовка, така че този баланс да работи като реално предимство за обществото ни“, каза доц. д-р Радев. По думите му университетите имат потенциал да бъдат двигател на растежа чрез иновации, научни изследвания и силни партньорства.
Акцент върху централната роля на висшето образование в изграждането на Европейското научноизследователско пространство постави и еврокомисарят по въпросите на стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева. Във видеообръщение тя открои стратегически инициативи на ЕС като RAISE – виртуален институт за върхови научни изследвания за и чрез изкуствения интелект, и AI Continent Action Plan, който поставя талантите и уменията в центъра на европейските усилия. „С Apply AI Strategy и AI Skills Academy работим за това отговорното прилагане на изкуствен интелект и подготовката на бъдещите кадри да вървят заедно“, заяви Захариева.
Д-р Сузане Конце, ръководител на отдел „Висше образование“ в Европейската комисия, изтъкна необходимостта от по-високи стандарти за качество във висшето образование в контекста на европейските дипломи и университетските алианси. Според нея навлизането на изкуствения интелект поставя нови въпроси пред оценяването на студентите и академичната етика, но риск крие и неравният достъп до технологии, който може да задълбочи образователните различия.
Мануела Рипа, член на Комисията по култура и образование в ЕП, очерта значението на следващата многогодишна финансова рамка и европейските програми да бъдат по-добре финансирани и стратегически свързани, така че „Хоризонт Европа“ и „Еразъм+“ да работят в синергия и да увеличат въздействието си. По думите ѝ при все по-несигурната среда в САЩ, ако Европа преодолее фрагментацията на своето образователно и научно пространство, има възможност да привлича повече учени и изследователи.
„Университетските алианси, научните изследвания и инвестициите в дигитална инфраструктура са ключови за конкурентоспособността на Европа, но в центъра на всички политики трябва да остане човекът“, коментира ректорът на Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград проф.
д-р Николай Марин. Според него висшето образование, което подготвя бъдещите учители и специалисти, е в основата на трансформацията в цялата образователна сфера. Той насочи дискусията и към темата за регулацията в цифрова среда, напомняйки, че данните са „съвременния петрол“ на икономиката.
Ректорът на Икономическия университет във Варна проф. д-р Евгени Станимиров, който също взе участие във форума, бе категоричен, че най-големият риск не е изкуственият интелект, а изоставането на човешката адаптация. „Бъдещето няма да принадлежи нито на човека без технологии, нито на технологии без човешки смисъл. Бъдещето принадлежи на хибридния интелект“, заяви проф. Станимиров, анализирайки начина, по който използваме изкуствения интелект и нуждата да се развиват компетентности за проблеми, които още не са възникнали.
Любопитен поглед към трансформацията на образованието предложиха и студентите по информатика и компютърни науки Диляра Мустафа и Полина Душева. Според тях е необходимо цялостно преосмисляне на учебните програми и дълбока промяна в оценяването – от изпити, които могат да бъдат решени от AI, към интерактивни форми и наблюдение на критично мислене в казуси от практиката. Традиционният университетски модел, основан на пасивно слушане на лекции, вече не отговаря на реалността, в която информацията е леснодостъпна, а поколението Z се учи чрез действие и взаимодействие. Затова е необходима промяна във философията на обучението, така че то да включва работа и геймифицирани симулации върху решаването на сложни и реални проблеми, смятат студентите.
Във форума се включи и д-р Лидия Маринова, педиатър и общински съветник във Варна, експерт с богат опит в здравната и социалната сфера, включително като член на Консултативния съвет за ранна интервенция на деца с увреждания към УНИЦЕФ. Тя повдигна темата за неравенствата при подготовката за работа с изкуствения интелект и неговата роля за адаптацията и социализацията на хората с увреждания. „Не бива да допускаме в процеса на трансформация да отсъстват човечност, критичност, креативност и мисъл за бъдещето“, призова д-р Маринова.
Модератор на форума беше проф. Андрияна Андреева от ИУ – Варна.
В поздравителен адрес към организаторите и участниците бившият министър на образованието и настоящ народен представител от ГЕРБ Красимир Вълчев приветства инициативата за конференцията като възможност за обмен на идеи, добри практики и визии за бъдещето на европейското висше образование.
04 юни 2026, 10:58 Екип на Паралел 43
