Българският общественик и писател Радослав Бимбалов покори книжните класации в началото на май с появата на романа „Екстазис“.
Тази крехка, но внушителна история, се превърна в предпочитано четиво за хиляди, а нейните оригинални и запомнящи се представяния в София, Пловдив и Варна ще бъдат последвани от премиера на книгата и по време на Празниците на изкуствата „Аполония“.
Малко след 19:00 ч. на 30 август в Градска художествена галерия – Созопол, сякаш за да изпратят лятото, думите на „Екстазис“ ще оживеят сред прибоя на вълните.
Книгата ще представи критикът и журналист Митко Новков. Заедно с автора той ще ви посвети в преживяванията след сблъсъка с „романното екстази“, което ще ви обезоръжи напълно и ще ви пристрасти завинаги към добрата литература.
Входът е свободен.
В „Екстазис“ Михаил е част от онзи неизбежен десерт на живота – смъртта. Той е невидим участник в последните мигове на хора, отиващи си по особен начин – в момент на преживяване на силна емоция. Михаил събира последните им дихания по заръка на този, който е създал всичко и нищо и е наричан ничий. И се справя с тази задача, докато из спомените му не се разлеят ръждивите коси на Лара. И любовта не се изправи пред смъртта.
Триумф на фантазията и думите, „Екстазис“ е свидетелство за новаторското майсторство и тънкия психологизъм, с които Бимбалов оголва човешката душа и припомня изконни ценности. Плътна и хипнотична проза, същевременно интимна и изящна, но и безпощадна в коментара си за съвременния свят.
„Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях чел така изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“
Георги Господинов
„Потънете в „Екстазис“. Обещавам – ще се почувствате добре. Даже отлично ще се почувствате. Толкова отлично, че – сигурен съм - ще се тюхкате защо е свършило това романно екстази. И тогава – вече пристрастени, може да се върнете и да го прочетете отново.“
Митко Новков
