365 дни след първите удари в Украйна - равносметката показва, че агресията от страна на Москва води до най-голямата бежанска криза в Европа след Втората световна война.
24 февруари 2022 година. Слънцето още не е изгряло. Украинският гард Харков, където живее семейството на Олга, е разтърсен от взрив. При първите бомбардировки решили да не напускат града си. Часове по-късно обаче последвал нов удар. Без да чакат и минута повече, Олга и съпругът ѝ тръгват към родината му – България. Взимат и нейната майка, и с двете им деца – на 5 и 15 години. „Взехме дрехи само за децата, защото мислех, че може би седмица-две, но вече една година сме тук”, спомня си Олга.
„Борбата за свобода е дълга работа, но винаги, както в приказките казват – доброто побеждава злото. С тежък бой, но побеждава”, казва Таня Тошева, украинка доброволец в „Мати Украйна”. И нея, и Олга екипът ни срещна в хуманитарния център на сдружението на украинските организации у нас. Едната е в България от година ,а другата – от 10.
„Всичко, каквото тук виждате, това е от обикновени българи – пари от тях, дрехи от тях, храна от тях, подкрепа от тях. Хора помагат цяла година”, казва Таня.
Че солидарността и подкрепата от България не спират в днешния паметен ден се увериха заместник-председателят на Еврокомисията и посланикът на Украйна у нас. „Една година след началото на войната е важно да продължим да подкрепяме Украйна, за да може тя да се защитава, да освободи териториите си и да спечели войната”, категоричен е Валдис Домбровскис.
Подкрепата, и според Домбровскис, и според Москаленко, трябва да е всеобхватна. „Българският народ трябва да осъзнае, че без тая помощ, без тая подкрепа, не е възможно по-нататъшно свободно демократично развиване и съществуване на целия Европейски континент и България, разбира се”, твърди н. пр. Виталий Москаленко.
Домбровскис заяви, че военната помощ е изключително важна. „Колкото повече европейски държави помагат, толкова повече животи ще бъдат спасени, а Украйна ще е по-близо до победата”, каза още той.
Победа, която избягалите от бомбардировките чакат вече година, за да се завърнат у дома. „Прибира ми се много. Половината ни дрехи вече са в Украйна, но все нещо става – бомбят Харков, бомбят Киев. Страх ни е за децата”, признава Олга. Бащата ѝ е единственият от семейството, който остава в Харков. Във всеки телефонен разговор от 24 февруари миналата година до днешния 24 февруари тя чака от него да чуе само едно – „още сме живи”.
