Галерия “Графит” представя „22 ГОДИНИ ПО-КЪСНО“
ДОНИКА КИРОВА – РИСУНКИ, ДИМИТЪР ПЕТРОВ – ФОТОГРАФИЯ
Откриване | 26 септември (сряда) | 18:30 часа
В изложбата са представени средноформатни творби на Доника Кирова – 28 рисунки и Димитър Петров – 14 фотографии. Произведенията изобразяват фигурални композиции с голи тела. Рисунките са изпълнени с една линия – на прима, с четка, на места с размиване или щрих, бял гваш върху тъмен картон в графитено черно. Фотографиите са заснети на класически черно-бял филм и отпечатани на хартия Museum Matt Fine Art.
Тази съвместна изява на двамата с името 22 години по-късно не е наречена така случайно. През 2002 година в ГХГ Борис Георгиев – Варна те реализират заедно изложбата Разкрачени картинки, също рисунки и фотография (Д. Кирова – рисунки с молив и креда върху цветен картон и Д. Петров – монохромна фотография). За настоящата изложба домакин е галерия Графит (камерната зала), където експозицията ще гостува от 26 септември до 12 октомври 2024 г.
Еротичната тема многократно и многопластово е третирана в творчеството и на двамата автори, идваща за пореден път да даде поле за откритост и откровение, честност в отношенията между половете, стремеж за общуване, връзка, съвместност. Интимността, сама по себе си, може да е потайна, самотна, експресивна, интровертна, ексхибионистична, сдържана или перверзна, но рядко враждебна. Произведенията в изложбата са заявка за подкрепата и претворяването на свят, в който надделява ласката, свободата на волята, играта – като акт на възприятие и отношение към живота, себеопознаването, което води до стремеж към опознаване и на другия, и в този ред на мисли, към толерантност и човечност.
„Целта бе да изложим творбите си като реална експозиция в галерия, особено това важи за фотографиите, тъй като в съвремието ни все по-рядко снимките „виждат” хартия. Произведенията на изкуството „потъват” или се размиват в социалните мрежи, а тези на еротичното изкуство се цензурират или се слагат под един знаменател с порнографията. Стремежът картините ни да са на живо, а не на екран е логичен според нас. Това вменява у зрителя отношение към произведението на по-високо ниво и е много по-осезаем и истински начин за възприемането му.
Какво е различното от тогава? Парадоксалното е, че светът днес – все по-развит и технологичен (през 2002 нямахме още мобилни телефони), като че ли се е превърнал в място, където естествените потребности и отношения са своего рода табу, а кървавите сцени, вулгарният език и използването на оръжие, достъпни навсякъде във филми, виртуални игри, риалити програми и прочие, са сякаш свръхнормални. Предишната – не, но тази изложба е отбелязана със знак 18+ заради изображенията с голи тела. Имахме трудности и с намирането на експозиционно пространство, заради тематиката на творбите. Защо? Хората от векове се обичат и възпроизвеждат по един и същ начин и това, слава Богу, все още е така. Необяснимо сред обществеността се смени погледът към голото тяло и сексуалността – най-естествените и природни неща, претворявани от хилядолетия в произведенията на изкуството. Сега официално те са срамни, пошли, непрегледни, „заметени под килима”. Може би наистина искаме да сме изгонени от Рая…
Иначе сега, 22 години по-късно, ние сме си все същите, макар и да сме били малко по-млади тогава.”
