Днес се навършват 104 години от трагичната гибел на подводничарите от UB-45 край Варна. В тяхна чест е издигнат паметникът на загиналите германски моряци във варненските Евангелски гробища, наричани още протестантски или германски, които се намирали там, където сега е Колежът по туризъм. Изграден е през 1938 г. по идея и със средства на българското Министерство на войната в памет на екипажа на германската подводница UB-45, потопена през 1916 г. близо до варненския бряг.
Докато годините отминавали, мракът на забравата обвивал трагичната случка, но тя останала записана в аналите на военноморската история на България като изпитание, преодоляно с чест от двете съюзнически страни. 21 години по-късно потъналият подводник излязъл от дълбините на морето, за да бъде увековечен с паметник. Подводницата UB-45 пристигнала в България заедно с още един подводник, именуван № І8, две години след началото на Първата световна война и една година след влизането на България във войната.
Двата съда били произведени по поръчка на германското Военно министерство в гр. Бремен в Германия, като подводник UB-45, на който спираме по-внимателен поглед, бил поръчан на 31 юли 1915 г., строежът му започнал на 3 септември с.г., а на 12 май 1916 г. бил пуснат на вода. На 1 октомври 1916 г. двата подводника пристигнали във Варна и веднага се включили в охраната и защитата на морските селища по българското Черноморие.
Базирали ги в евксиноградското пристанище, около което оформили минно заграждение с два прохода – южен и северен. Междувременно войната се разраствала, на 23 август 1916 г. във варненския залив навлезли три руски хидроавиотранспорта, от тях излетели три хидросамолета, направили кръг над залива и започнали да бомбардират града. В отговор немски самолети отблъснали атаката и повредили есминеца “Поспешний”. На 13 срещу 14 октомври в мрака на залива се подредили 22 руски кораба, които с първите лъчи на слънцето открили огън, след това се отдръпнали на безопасно разстояние, което през следващите няколко седмици, след свечерване, скъсявали с разузнавателна цел.
По време на едно такова разузнавателно похождение, през нощта на 5 ноември 1916 г., минният заградител “Тральщик № 234”, тип “Элпидифор”, успял да се промъкне незабелязано в залива и да постави 220 мини, голяма част от които на северния проход на евксиноградското пристанище.
На следващият ден, 6 ноември 1916 г., на бойно плаване към руското крайбрежие трябвало да излезе подводник № І8, който обаче, според както била решила съдбата, аварирал и останал в пристанището. В 12 ч. по обяд на 6 ноември 1916 г. UB-45 се отделил от кея на евксиноградското пристанище и се отправил към северния проход на минното заграждение, плавайки в надводно положение в килватер на торпедоносеца “Строги”. В машинното отделение и в трюмовете на подводника се намирали 13 моряци подводничари, а командирът на подводника капитан-лейтенант Карл Палис, помощник-командирът запасен лейтенант Фридрих Шутц, инженер-механикът Фридрих Щайнмюлер, старшината на подводника корабник Ханс Йост и матросите Ото Бремен и Карл Шанде се намирали на палубата. Командирът капитан-лейтенант Карл Палис бил на 29 години.
Той започнал военната си кариера на 26 май 1916 г., когато подводникът отплавал от корабостроителницата “А.Г. Везер” в Бремен и се присъединил към известната Пола флотилия, а след 12 август 1916 г. – към т.нар. Константинополска полуфлотилия в Черно море. За петте месеца бойна служба подводникът успял да потопи три кораба. След един час внимателен ход по огряната от слънцето водна повърхност, в 15,30 ч. на траверс на местността Узун кум, тоест на 2 км от брега срещу сегашните Златни пясъци, торпедоносецът и подводникът попаднали на заложеното от руснаците минно заграждение. След войната нещастната случка била вписана в аналите на историята, а нейното място – забравено.
В началото на 30-те години с решение на българското военноморско командване започнало издирване на подводника, за да бъдат погребани тленните останки на загиналите подводничари и при възможност подводникът и неговото оборудване да бъдат използвани за обучение на българските моряци. В изпълнение на това решение и с усилията на моряците от миночистачния дивизион на военния флот на 9 юли 1934 г. подводникът бил открит на 24 м дълбочина и на около миля от брега в района на Батовския залив. Възложили неговото изваждане на капитан-лейтенат Протаси Пампулов, който две години по-късно, на 27 юни 1935 г., в присъствието на цар Борис ІІІ открил тържествено подготовката за изваждането. На 5 октомври 1935 г. с помощта на шлепа “Велико Търново” подводникът бил завлечен първо до нос Св. Димитър, след това на 8 октомври 1935 г. – до седмо кейово място на Варненското пристанище и на 5 февруари започнал последният етап по изваждането.
На 25 февруари 1936 г., двадесет месеца след началото на операцията, извлекли подводника на суша, което според пресата от онова време, “представлява подвиг на българското морячество, което в случая взима рекорда по вадене на потънали кораби с импровизирани средства”. Тези средства представляват участието на сто души, 16 ръчни повдигателя, дунавския шлеп “Велико Търново”, приспособен във варненския флотски арсенал за плаващ кран-подемник, влекача “Васил Левски”, една водолазна лодка и два шалана. Любопитно е да се спомене, че след разглобяването на подводника през 1938 г. почти всички негови части влезли в употреба, а стойността им от над 7 милиона лева покрила разходите по изваждането му.
След като бил изваден, подводникът бил изтеглен на хелинга пред пристанищната работилница, където, според вестниците, се издигал като “строг паметник на покритите с праха на миналото, но записани с неразрушими букви в историята подвизи на беззаветно доблестните германски и български моряци, верни съюзници през тежките дни на войната”.
Няма информация кога, но очевидно в последния момент, към почти изградената архитектурноскулптурна композиция била монтирана хоризонтална, профилирана мраморна плоча с размери 3,55/1,75 м и с гравирани върху нея два текста на немски език. Първият текст, изписан в два реда по протежение на цялата плоча, съобщава за трагичния инцидент, случил се с подводника. Под него в две симетрично разположени колони били изписани имената на погребаните подводничари: главен машинист Вилхелм Кьолер, машинистите Херман Тим, Вилхелм Зайдел, Фридрих Хилнер, Август Калзен, кандидат-машинист Рудолф Бекер, старши моряк Паул Кирстен, старши огняр Георг Шутте, матрос Джони Шаат, радиотелеграфист Фердинанд Прокхоф, огнярите Адам Фернауф, Франц Фрик и Лео Фрайщарфе.
Седем години по-късно, веднага след края на Втората световна война, паметникът бил демонтиран, ако това е терминът за безследно изчезване на паметник, а през 1957 г. на мястото на гробищата бил построен спортен комплекс, наречен “Спартак”. Костите на подводничарите били преместени в старите гробища на бул. “Владислав”, откъдето през 1987 г. били преместени още веднъж, този път в новите гробища край с. Тополи. От 18 август 1991 г. грижа за тяхното поддържане поели български военни моряци от дивизиона “Подводници”.
Следващата година, по идея на дружество “Варненец” с председател Васил Апрелев и с помощта на много варненски журналисти, на Българо-германското дружество във Варна и с експертната помощ на Военноморския музей беше учреден Инициативен комитет за възстановяване на паметника, изграден през далечната 1938 г. За тази цел многострадалните кости на германските подводничари отново бяха преместени в старите варненски гробища, където, в един ограден и по-приличен общ гроб с паметен надпис на два езика, се намират и понастоящем.
Пред него всяка година на 6 ноември се провеждат церемонии с участието на представителни групи от днешния български дивизион “Подводници”. Участие вземат ученици от немските училища във Варна, ветерани, германски туристи и гости. Нерядко тук пристигат екипажите на гостуващи във Варна германски военни кораби, поднасят цветя и с минутка мълчание отдават дължимото на своите сънародници като част от германската и от варненската история.
Днес, паметникът на подводничарите се намира на Централни гробища на града (Старите варненски гробища) и е посещаван от немски туристи всяка година, припомня сайтът "Днес+".
