Черешовата задушница (известна още като Спасовска) се отбелязва в съботата преди Петдесетница (50 дни след Великден). Тя е втората голяма задушница за годината. Според народните вярвания, на този ден се прибират душите на покойниците, които са били „на свобода“ от Велики четвъртък насам. Името на празника идва от обичая на панихидата, освен задължителните хляб, жито и вино, за помен да се раздават и първите зрели череши.
Църквата е отредила тези специални дни, за да ни откъсне от забързаното ежедневие и да ни напомни за временния земен живот. Докато сме живи, можем сами да търсим опрощение за греховете си, но след смъртта покойниците зависят изцяло от грижата и молитвите на своите близки. Молитвите за мъртвите не само подобряват тяхната съдба в отвъдното, но и помагат на живите, като насочват мислите им към духовното.
Какво се прави в храма?
Сутринта вярващите отиват на богослужение в църквата, където записват имената на починалите си роднини за поименно споменаване. Използват се само малките имена, като се добавят кратки пояснения при специфични случаи:
„Новопреставлен“ – за хора, починали преди по-малко от 40 дни.
„Младенец“ – за деца до 7 години.
„Отрок“/„Отроковица“ – за деца между 7 и 16 години.
В храма се носят продукти за помен, които се подреждат на общи маси и след като свещеникът отслужи молитва, се раздават на присъстващите или се оставят в църквата. Като символ на жертва се палят свещи на специалните свещници с разпятие. Ако имате близки, които са починали некръстени, Църквата не ги споменава в богослуженията, но вие можете да се молите за тях самостоятелно у дома или на гроба.
Ритуали на гробищния парк
След църковната служба се посещават гробовете на близките. Тъй като гробът е мястото на бъдещото Възкресение, той трябва да се поддържа чист, изправен (особено кръстът) и украсен с цветя. На място се пали свещ или кандило, а при възможност се кани свещеник за заупокойна молитва. Препоръчително е да се постои в тихо уединение и спомен с обич.
Важно църковно правило: На самия гроб е абсолютно забранено да се яде, да се пие или да се оставя храна, за да не се осквернява мястото от животни.
Традиции, поверия и забрани
Раздаването: Раздават се череши, жито, питка, сладкиши, както и дрехи или пари на нуждаещите се като акт на милосърдие. Според старо поверие, череши не трябва да се ядат от живите преди този ден, за да могат първо покойниците да ги „опитат“.
Домашните обичаи: На този ден прозорците и вратите на къщата се оставят отворени, тъй като се вярва, че душите посещават домовете си. Ако заварят близките си потънали в домакинска работа, те ще се натъжат, че са забравени.
Строги забрани: На Черешова задушница е забранено да се пере, чисти, да се работи в градината или човек да се къпе. Напълно забранени са и радостни обреди като сватби и кръщенета.
Знаци и трапеза: Вярва се, че ако по време на помена наоколо прелети насекомо, това е знак, че душата на починалия е дошла. На общата трапеза първата хапка хляб и първата глътка вино задължително се оставят на земята с думите „Бог да прости“.
(По vesti.bg)
