Юлиян Атанасов
Ако някой си мисли, че понятието санитарен кордон е измислено от една днешна партия, се лъже. Санитарният кордон е открит много по-рано. Продължава да го налага незнайно кой срещу българските журналисти, решили да посетят Архитектурно-парковия комплекс „Двореца” в Балчик.
Битката за собствеността на Двореца и Ботаническата градина се води много, много отдавна и тя не е тайна за никого, който следи живота в Белия град, а и не само там. След дълги години разпри се стигна до безумната ситуация – вероятно без аналог в световната история, в Архитектурно-парковия комплекс да се влиза с два различни билета, които да се закупуват на две различни каси на разстояние двайсетина метра една от друга.
Абсурд е, но е факт, че за да разгледаш Двореца на регина Мария, трябва да платиш вход... и за Ботаническата градина. Обяснението – Дворецът е собственост на Министерството на културата, а Ботаническата градина е звено на Софийския университет.
Доколко двете различни каси са абсурдни като съществуване, всеки може да си обясни. Репликата ми обаче е за друго.
В последните години управата на Двореца е взела законосъобразното и резонно цивилизовано европейско решение за нормален пропускателен режим на български и чуждестранни журналисти. Разбира се такива, които представят редовен документ, установяващ тяхната принадлежност към конкретна медия или журналистическа организация.
Същото обаче не може да се каже за управата на Ботаническата градина. Там пиле може да прехвъркне, но журналист да припари, ако не си заплати билет за вход, не може. Санитарна зона.
Пишещият тези редове сам изпита безумния Параграф 22 (добре е управата на Ботаническата градина да прочете този роман). При опит за репортаж на за Двореца в мъртвия есенен сезон, се оказа, че за охраната редовната карта на най-престижната родна журналистическа организация – Съюз на българските журналисти, не означава абсолютно нищо. Няма стойност. Обяснението, че картата дава достъп за подготовка за журналистически материал, срещна желязно оправдание: Ние си имаме наши правила. Двамата журналисти трябва да платят 30 лева вход, ако искат да пишат за Двореца. Толкоз!
Хайде сега малко да поговорим за правилата, г-да и дами от Ботаническата. Може да си имате свои правила, ако си направите музейна сбирка в частното си лозе на Евксиноград. Свои правила в звеното на Софиийския университет, който все още не е частно учебно заведение, а държавен университет, не може да имате и да се оправдавате с тях. Направете си Ботаническа градина от розички и теменужки в лозенцето си на Кранево и подреждайте там журналистите за билети!
Нескопосано е и оправданието на охраната, според която това било заповед на Ректора. Ами те колко ректори се смениха на Софийския, как пък не се намери един с европейско мислене да светне началниците на Ботаническата, че журналист, който се легитимира с редовна карта на СБЖ, не може да бъде спиран като терорист!
Между другото, с карти на СБЖ сме обиколили десетки туристически обекти в половин Европа и в Турция и навсякъде сме били приети като добре дошли. Без проблем. В Родината обаче – не може.
Да напомня в края, че Дворецът е със статут на Държавен културен институт и частното самоуправство е в тотално противоречие с европейската практика!
