Най-старите фосили на морски влечуги бяха намерени в Арктика, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА. Популацията на ихтиозаврите процъфтява в ерата на динозаврите, някои представители са достигали 21 м дължина. В историята на океаните на Земята този размер е надминат единствено от най-големите китове.
Произходът на ихтиозаврите обаче остава мистерия.
Фосили на възраст 250 млн. години, намерени в Арктика - край норвежкия остров Шпицберген, дават нов поглед към възхода на тези морски влечуги.
Учените казват, че са намерили останки от ихтиозавър, живял около 2 млн. години след масовото измиране, приключило периода перм. В края на периода перм измират над 90 процента от животинските видове.
Откритите останки от гръбначно влечуго показват, че животното е било с дължина около 3 м, което го прави голям хищник.
Подобно на китовете, които са бозайници, и на други влечуги, ихтиозавърът е плод на еволюцията на животно, което е било сухоземно.
Според учените ихтиозавърът, живял преди 250 млн. години, е бил доста напреднал в анатомично отношение. "Изненаната след геохимичен, томографски и микроструктурен анализ е, че вероятно става въпрос за топлокръвно животно с тяло с дължина около 3 м - океански ихтиозавър", каза Бенджамин Киър, специалист по палеонтология на гръбначните видове от университета Упсала в Швеция и автор на изследването, публикувано в сп. "Кърънт Байолъджи".
Заключенията са, че предшественикът на ихтиозаврите може би се е появил много по-рано, отколкото се е смятало досега.
Периодът триас следва масовото измиране през перма и представлява началото на ерата на динозаврите.
Най-старите динозаври се появяват преди 230 млн. години.
Фосилите са намерени край брега на дълбок фиорд, по протежение на речен канал, захранван от снеготопене.
Ихтиозаврите стават доминиращ вид и са такъв допреди 90 млн. години. Много от тях са приличали на делфини и големи китове. Хранели са се с риба и калмари.
Досега най-старият известен член на семейството на ихтиозаврите беше карторинхът (с дължина 40 см), живял преди 248 млн. години на територията на днешен Китай. За един от най-големите пък се смята шастазавърът с дължина 21 м.
