Засушаването и спадането на нивото на язовира позволява да бъдат направени археологически открития за това как са живели хората по нашите земи в едно далечно минало - какво са отглеждали, умеели ли са да строят и дори каква е била модата. И дали ще успеем да запазим достигналите до нас материални следи.
„По времето на строежа на Язовир "Тича" през 70-те години могилата в Сушина е останала непроучена и за съжаление през дъждовни сезони или снежни зими могилата е почти цялата залята от водите на язовира. В резултат на засушаванията през последните 2 години, нивото падна със 7-8 метра, а може би и повече и имахме възможност да проучваме сухата част на могилата, това което не можехме да проучим в предишни години“, каза доц. Стефан Чохаджиев в предаването "Нощен Хоризонт" по БНР.
От Омуртаг до Преславско по протежение на Камчия, са открити поне дузина подобни селища, обобщава доц. Чохаджиев.
Това е времето на каменно-медната епоха - между 5000 и 4500 г. преди Христа по нашите земи са живели тези хора - 1500 години преди гръцката цивилизация. Но да се върнем към Нуриюк насред Тича:
„Най-значимият резултат от проучванията е каменно-отбранителното съоръжение, което с пълно основание можем да наречем крепостна стена.“
Реставраторът Димчо Радев обаче се бори за мечтите на доц. Чохаджиев и е на път да отвоюва победа в битката за запазване на наследството на древните:
„Много са находките, които можем да наречем интересни, но тази година аз посетих обекта по негова покана, защото излезе един твърде интересен за науката артефакт, който е от дървесина. Дървесината е органичен материал, който не издържа толкова дълго, говорим за около 7 хиляди и 300 години. От първоначалните изследвания, които направих това се дължи на алкалния характер на средата".
